Омбудсманът

Какво всъщност представлява Омбудсманът?

Напоследък често се говори за омбудсмана- националния, местния, дори енергийния. Какво в действително означава за обществото и гражданите фигурата на омбудсмана, в какви проявления може да съществува и каква е неговата цел?

Думата омбудсман произлиза от старата норвежка дума umboðsmaðr, която означава „представител“. Първият омбудсман, в смисъла в който съществува и днес, е създаден като обществена фигура през 1809г в Швеция. Той се е наричал Шведски парламентарен омбудсман и основната му функция е била да бъде пазител на правата на гражданите като осъществявал извънинституционален контрол върху управлението и най-вече бил независим от краля. Първият омбудсман е избран през 1810г и съществува като орган и до днес, спазвайки същите принципи, установени при създаването му. До 1941г за омбудсман са могли да бъдат избирани само мъже. След отмяната на това ограничение пет пъти за омбудсман е била избирана жена. Оплакване до омбудсмана може да подаде всеки един гражданин, който смята, че към него е проявено несправедливо или лошо отношение от страна на публичните власти. Няма изискване лицето, което се обръща към омбудсмана да е шведски гражданин. Дори не е необходимо да е достигнал определена възраст. Омбудсманът в Швеция има право да започва дисциплинарни производства срещу държавни служители за некоректно отношение спрямо гражданите. Най-често производството завършва със забележка или някаква форма на предписание. Това е така, защото мнението на омбудсмана няма никаква юридическа сила и не е обвързващо за държавната администрация. Все пак омбудсманът има едно много важно правомощие, което спомага за утвърждаването на неговия авторитет в обществото- той може да повдига обвинение срещу държавни служители и в този смисъл да изпълнява ролята на специален вид обществен обвинител. В останалите скандинавски държави фигурата на омбудсмана е почти идентична с почти същите функции. Във Финландия общественият защитник има и няколко по-специални правомощия. Той приема и разглежда оплакванията на военнослужещите, донаборниците, затворниците и другите лица в затворени институции. Също така омбудсманът редовно инспектира затворите, казармите, както и финландските умиротворителни мисии в чужбина. Най-характерно обаче е правото му на контрол над полицейските операции под прикритие и над употребата на специални разузнавателни средства.

Като цяло съществуват няколко вида омбудсман- национален, регионален, местен, организационен, с обща или със специална компетентност. Разбира се, не навсякъде омбудсманът се нарича така, а на някои места дори има Съвет на омбудсманите (Австрия). В Албания е Адвокат на народа, в Армения е Защитник на човешките права, в Колумбия е защитник на народа, във Франция е медиатор, в ООН е комисар по правата на човека и тн. Националният омбудсман има характеристиките на Шведския парламентарен омбудсман и както е и в България, основната му роля е като независим държавен орган да защитава гражданите от другите държавни органи и да бъде посредник за отстояване на техните интереси и права. Българският национален омбудсман е конституционен орган, който се избира от Народното събрание и в дейността си се подчинява единствено на Конституцията, законите и ратифицираните международни органи. Върху него нямат влияние органите на изпълнителната, законодателната и съдебната власт, както и отделните политически партии. По дефиниция омбудсманът трябва да е надпартиен и да не защитава определени политически интереси. Неговата работа е да познава законите, да спомага за по-добрата работа на администрацията, да прави предложения за подобряване работата на държавните институции и най-вече да защитава правата на отделния граждани. В България също така съществуват и местни омбудсмани, които сякаш не са с такава популярност и не се споменават често в медийното пространство. Например, има Столичен омбудсман, който следва да съдейства за защита правата и интересите на столичани пред Столична община, районните администрации и Столичния общински съвет.

Както стана ясно напоследък, възможно е да бъдат създадени и т.нар „организационни омбудсмани“, т.е омбудсмани в отделни огранизации и предприятия. Те имат специална компетентност в определена област. В Щатите и Канада от 60те години на XX век досега популярността на професията организационен омбудсман нараства. Много често в университети, големи компании и корпорации, както и в някои правителствени организации има такова лице, което защитава правата на служителите и ръководителите на предприятията. Той е високо поставен в йерархията, но неучастващ в управлението посредник между служителите на различни нива. Той се занимава освен с решаването на вътрешнофирмени спорове, така и с отправяне на конкретни предложения за смяна на търговската политиката на компанията или с подобряване на работната среда. Интересното е, че както става ясно, омбудсманът в отделните компании не би трябвало да разглежда жалби на външни лица към фирмата, в която работи. Напротив, неговата роля е да се грижи за интересите на служители вътре в предприятието, така както националният омбудсман защитава правата на гражданите на държавата от самата държава, но не и от други държави и държавни образувания. Затова и е интересно защо напоследък в България се говори за енергиен омбудсман, който да работи в определено енергоразпределитено дружество и да разглежда жалбите на потребителите, които се явяват външни за дружеството? Защо да наричаме такова лице омбудсман, когато той всъщност не отговаря на характеристиката на омбудсмана като независим обществен защитник, а не го наричаме началник отдел Жалби какъвто си е в действителност? 

ПОГАСИТЕЛНА ДАВНОСТ

          

Погасителната давност е период от време, през който ако носителят на едно субективно право не потърси неговото принудително изпълнение (осъществяване), правно задълженото лице може с възражение, направено пред орган за правна защита (съд, арбитраж, съдия - изпълнител), да погаси правото на иск или правото на принудително изпълнение на оправомощеното лице.

           Волеизявлението на задълженото лице е едностранна сделка, с което то упражнява своето потестативно право. Може да се осъществи само като възражение срещу носителя на субективното право. Длъжникът не може да приложи погасителната давност извънсъдебно или да предяви иск.   За изтичането на погасителната давност не се следи служебно и винаги е нужно позоваване.

          Фактическият състав на погасителната давност включва: изтичане на определения от закона срок, бездействие на носителя на субективното право и волеизявление на правно задълженото лице, с което то се позовава на изтеклия в негова полза срок.

           Правната уредба на погасителната давност е предимно в Закон за задълженията и договорите ( чл.110-120) и е от императивни норми. Правният режим е от материалноправни и процесуалноправни норми..

          Видове давностни срокове.

          1. Общ - 5 години. Прилага се при всички случаи, когато не е предвиден друг срок.

             2. Специален - 3 години. Предвиден е в член 111 от ЗЗД. Прилага се по искове за възнаграждение за труд, за обезщетение и неустойки за неизпълнен договор, за дължими наеми, лихви, девиденти и др. периодични плащания. От периодичните плащания се изключват исковете за издръжка, за които се прилага 5 годишния срок. В Тълкувателно решение №3 от 18.05.2012 г. Върховният касационен съд категорично прие, че „ вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги са периодични плащания по смисъла на чл.111, б. „в” ЗЗД и за тях се прилага тригодишна давност”. Това означава, че можете правомерно да откажете да заплатите задължения към горепосочените дружества, по-стари от 3 години.

             3. Особени - установяват се чрез специални разпоредби.

             Конкуренцията на давностните срокове не е уредена в законодателството. В съдебната практика се прилагат специалните давностни срокове пред общите. ВС приоритетно прилага по - кратката давност

             Начало на давностните срокове: Принципът е моментът, в който възниква правото на иск или правото на принудително изпълнение. Той се определя според вида на субективното право и е без значение знанието или незнанието на носителя му. Според член 113 от ЗЗД, давностните срокове не могат да се удължават или скъсяват по съгласие на страните. Споразумението за това е нищожно. При правоприемство изтеклият давностен срок преминава в имуществото на правоприемника.

             Краят на погасителната давност е в 24 часа от последният ден на срока, а ако той е неприсъствен - на следващия присъствен ден.

             Спиране и прекъсване на давността: Учредява се в полза на лицето, което в някой хипотези не е в състояние да търси осъществяването му или според обстоятелствата е трудно да се очаква да го търси.

             Основанията за спиране са посочени в член 115 от ЗЗД. Спирането е настъпването на такива обстоятелства, след които даност не тече, а започналата (изтеклата), преустановява временно действието си. След отпадането им започва да тече давност, която се сумира с изтеклата преди настъпване на обстоятелството ( теклата давност продължава да тече). Основанията за спиране са посочени в чл. 116 ЗЗД:

          -между деца и родители, докато родителите упражняват родителски права.

          -между намиращи се под настойничество и попечителство и техните настойници и попечители.

          -между съпрузи до прекратяване на брака.

         -за правото на иск на лице, чието имущество е под управление по закон или по разпоредба на съда срещу управителя, докато трае управлението.

         -за правото на иск на юридическо лице срещу управителите, докато те са на служба за искове за обезщетение. Не се прилага за искове на управителите срещу юридическо лице.

     -за правото на иск на ненавършилите пълнолетие и на поставените под запрещение лица за времето, през което нямат назначен законен представител или попечител и 6 месеца след назначаването му или след прекратяване на недееспособността.

          -докато трае съдебен процес относно правото.

          -ако давностният срок изтича по време на военна мобилизация на длъжника или кредитора, искът може да се предяви до изтичане на 6 месеца от демобилизирането им.

          -на основание в специални закони.

             Прекъсването на давността се основава на юридически факт, който заличава изтеклата до този момент погасителна давност и от него започва да тече нова давност. С обратна сила се заличава изтеклият давностен срок и той се възобновява изцяло. Основанията са посочени в член 116 от ЗЗД:

         -предявяване на иск или възражение, ако те бъдат уважени. Към исковете са приравнени и молбите за издаване на изпълнителен лист и актовете за начет. Новатa давност започва да тече от влизане в сила на съдебното решение и е винaги обща - 5 години. Не всяко възражение прекъсва давността, а само това, с което се осъществява едно субективно право. Ако искът или възражението не бъдат уважени с влязло в сила решение на съда, давността не се прекъсва, а се спира. При сключването на съдебна спогодба погасителната давност се счита за прекъсната.

      -признаването на вземането от длъжника. Това е едностранно, неформално волеизявление и може да бъде изрично или мълчаливо.

         -предприемане на действия за принудително изпълнение. Прекъсването става с искането на взискателя за принудителни изпълнителни дейсвия и предприемането им от съдия - изпълнителя.

          Както посочихме, давността не се прилага служебно от съда, а заинтересованото лице трябва да се позове на нея чрез възражение  в съдебно заседание. Възможно е да се заведе установителен иск, с който се иска признаване на вземането на кредитора за изтекло по давност, най-вече в случаите, когато има издаден изпълнителен лист и образувано изпълнително дело срещу длъжника.
            Пълният текст на ТР №3/18.05.2012г. относно същността на периодичните плащания и погасителната давност за тях можете да прочете на следния линк :
http://www.vks.bg/vks_p10_152.htm

           

СТРАННИ ЗАКОНИ

В Израел не можете да водите мечка на плажа.
Във Франция не можете да кръстите прасето си Наполеон.
Във Флорида неомъжените жени не могат да скачат с парашут в неделя.

В лондонското Сити е забранено да се превозват с такси бесни кучета или трупове.

В сградата на Парламента на Великобритания е забранено да се умира.
Ако залепите върху пощенски плик нагоре с краката марка с портрета на британския монарх, ще извършите акт на държавна измяна.

Според Закона за предотвратяване на укриване на данъци, приет във Великобритания през 2006 г, се забранява несъобщаването на данъчния инспектор всяка информация, която не бихте искали да стигне до него, макар че не сте длъжни да споделяте информация, която бихте дали на драго сърце.

 В Алабама е забранено да се шофира с вързани очи.
Закон в щата Охайо забранява да се напиват риби.

Всеки съд на Кралската военноморска флота, който хвърля котва в пристанището на Лондон, трябва да предаде на полицая от крепостта Тауър буре ром.

В графство Ланкашър ако ви задържи полиция на брега на морето, нямате право да разлайвате кучета.
В Маями, щата Флорида, е забранено возенето на скейтборд в полицейските участъци.
Във Великобритания всички лица от мъжки пол на възраст над 14 години са длъжни да се упражняват да стрелят с лък по два часа всеки ден.

В Лондон почетните граждани имат право да прекарват овцете си по Лондонския мост без да плащат такса, а също и да прекарват гъски из Чипсайд.
В Салвадор лицата, които шофират в нетрезво състояние, могат да бъдат осъдени на разстрел.

Във Великобритания мъжът, който изпитва неотложна необходимост да отиде по малка нужда на обществено място, може да го направи само в случай, че струята е насочена към някоя от задните гуми на автомобила му, а той самият се държи с дясната си ръка за същия този автомобил.

В Кентъки е забранено носенето на замаскирано оръжие, ако е по-дълго от шест фута (около 183 см).
В Честър на валийците им е забранено да влизат в града преди изгрев слънце и да остават в него след залез.
В град Йорк законът не забранява да се убиват шотландци в самия град, но само ако тези шотландци са въоръжени с лък и стрели.
В Боулдър, Колорадо, е забаранено да се убиват птици в града, а също и да се "притежават" домашни животни. От гледна точка на закона жителите на града могат да бъдат само техни "надзорници".

Във Върмонт омъжените жени могат да носят ченета само ако имат писмено разрешение от съпрузите си.
В Лондон е забранено да се спира такси, ако сте болни от чума.

Главата на всеки мъртъв кит, намерен край бреговете на Великобритания, по закон принадлежи на краля. Главата обаче е собственост на кралицата, в случай, че и потрябват кости от кит за корсет.

Да си дебел е сериозно престъпление в Япония, въпреки че страната има един от най-ниските проценти на затлъстяване в света (едва 5 процента), през 2009 г. японските законодатели дори приеха закон,  въвеждащ максимален размер на талията. Всеки мъж над 40 години не трябва да има талия, по-голяма от 80 сантиметра, а всяка жена над същата възраст – не повече от 90 сантиметра.

Малкото исландско градче Лонгиърбиен може да се гордее с един от най-странните закони в света, защото в него е забранено да се умира

В ресторанта Nyhavn 17 в Дания пък клиентът е длъжен да палти само ако е напълно сит.

Дъвченето на дъвка пък може да ви вкара в затвора в Сингапур, където то е забранено със закон от 1992 г.

В Тайланд излизането без бельо от вкъщи е наказуемо, както и карането на кола без риза или настъпванети на банкнота с националната валута.

ПРОГНОЗИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА БВП В ПЕРИОДА 2013-2014

В еврозоната като цяло се очаква Брутният Вътрешен Продукт да спадне с 0,2 % през 2013г, с което се запазва тенденцията за намаляване за втора поредна година. Очаква се догодина да започне бавно покачване с 0,8%. Тези стойности на БВП в Еврозоната са в рязък контраст с тенденцията към покачване на цените на европейските фондови борси тази година, което се дължи до известна степен на доброто представяне на американската борса.

Източник: The Economist

ОТГОВОРНОСТ ЗА ВРЕДИ

Отговорност за вреди

Отговорността в гражданското право се изразява в пораждане на задължение (въз основа на предвиден в договор или в закона фактически състав) за отговорното лице да поправи причинените другиму вреди. Задължението възниква въпреки волята на задълженото лице и отговорността има санкционен характер, а също и обезщетителна и обезпечителна функция.

За да възникне отговорност, трябва да се осъществи фактическият състав на гражданското правонарушение, който включва следните пет елемента:

а) поведение – то може да бъде действие или бездействие

б) противоправност – изразява се в разминаване между поведението и предписанията на императивна гражданскоправна норма

в) вреда – неблагоприятните последици, които възникват от неизпълнение на задължението по  облигационно или на деликтно основание. Според някои автори вредата не е елемент от фактическия състав, а е последица от осъществяването му.

г) причинна връзка – трябва да има две връзки кумулативно – между поведението и резултата и между резултата и вредата.

д) вина – това е субективното основание на отговорността, психическото отншение на човека към неговото противоправно поведение.Вината в гражданското право винаги се презумира – изводът за това идва от чл.45, ал.2 и чл.81 ЗЗД.  Формите й са умисъл и непредпазливост.

Основанието на гражданската отговорност може да произтича или от неизпълнение на облигационно отношение, или от друг извъндоговорен източник. В зависимост от източника, се дели на договорна и деликтна отговорност.

ДЕЛИКТНА ОТГОВОРНОСТ . Уредена е в чл. 45 и сл. ЗЗД. Изразява се най-общо чрез задължението на всеки „да поправи вредите, които виновно е причинил другиму”. Засягат се блага, които са обект на абсолютни права”. Не възниква при неизбежна отбрана. Невменяемият също по принцип не отговаря. Според Върховния касационен съд юридическите лица не могат да отговарят на деликтно основание, те нямат собствена психика и воля и не могат и да търпят неимуществени вреди. Правната доктрина пък поддържа мнението, че и юридическо лице може да понесе неимуществени вреди, защото за някои от тях не се иска осъзнаване.

ДОГОВОРНА ОТГОВОРНОСТ. Уредбата й е в чл.79 и сл. ЗЗД. Винаги предполага едно облигационно правоотношение между страните, едно предварително обвързване между тях и възниква в резултат на неизпълнение на поето задължение. Причинната връзка е усложнена – деяние-неизпълнение-вреда. Обект на засягане са относителни права. Невменяемите по принцип отговарят, както и юридическите лица.

Интерес преставлява въпросът за границите на гражданската отговорност и за изтъкване на разликите между двата вида отговорност. При деликтната отговорност обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, тоест поведението да е необходимо условие за настъпване на вредите,а те да са нормален и закономерен резултат от осъществяването на това условие. Изрично законът казва „всички вреди” тоест и имуществени, и неимуществени, като за неимуществените обезщетението се определя от съда по справедливост (чл.52 ЗЗД). Обезщетението може да се намали, ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите. Законодателят е предвидил и възможност то да се намалява или увеличава в случай, че е присъдено за изгубена работоспосоност, ако се промени по-късно работоспособността поради увреждането (това е ексцес – допълнително

развитие на причинния процес). Уредена е законова солидарност, ако вредата се причини от повече от едно лице..Предвидена е и отговорност без вина(чл.50) и отговорност за чужди действия ( чл.47, 48, 49 ЗЗД). Давността за вземания, произтичащи от непозволено увреждане винаги е 5 години, а длъжникът изпада в забава и без покана.

При договорната отговорност има съществени различия. На първо място, обезщетението обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението. Тук присъства и критерият за предвидимост на вредите към момента на сключване на договора. Ако длъжникът е бил недобросъвестен обаче този ограничител отпада и той отговаря за всички преки и непосредствени вреди. Посочено е, че се обезщетяват претърпените загуби и пропуснатите ползи, тоест само имуществени вреди..Отговорността на длъжника може не само да бъде намалена, но той може и да се освободи от нея при съпричиняване от страна на кредитора. Ако задължението е парично, субективната невъзможност на длъжника не го освобождава от отговорност, а ако е в забава, дължи обезщетение в размер на законната лихва по чл.86 ЗЗД и отговаря дори ако изпълнението стане невъзможно поради причина, за която той не отговаря (освен ако докаже, че вредите биха настъпили и при  своевременно изпълнение).

Както споменахме по-горе формулировката „претърпени загуби и пропуснати ползи” означава, че се обезщетяват само имуществените вреди при договорна отговорност. Съдебната практика до скоро се придържаше към това мнение с аргументите, че систематичното място на чл.52 ЗЗД, касаещ неимушествените вреди, е при деликтната отговорност и липсва такъв текст за договорната, а чл.52 е изключение и не се прилага по аналогия. Доктрината категорично беше за обезщетяване на неимуществени вреди и при договорна отговорност, тъй като няма ясно установена забрана и е нужно за пълноценна защита на интересите на кредитора. На 29.01.2013 г. излезе революционното Тълувателно решение №4/2012г.  на Върховния касационен съд, с което изрично се слага край на съществуващите разногласия и се признава обезщетяването на неимуществени вреди при договорна отговорност. Аргументите на върховните магистрати са, че от систематическото място на един институт не може да се прави извод за волята на законодателя да отрече приложението му и при други институти и хипотези. Чл.82 ЗЗД пък се прилага за имуществени вреди, но не е общо правило, което да визира само имуществените вреди като обект на обезщетяване.Няма причина чл. 52 ЗЗД да не се прилага по аналогия – предпоставките за това по чл.46, ал.2, изр.1 Закона за нормативните актове са налице – има подобие между неимуществените вреди при договорната и деликтната отговорност, прилагането на правилата по аналогия съответсва на целта на закона и на правилата на морала. Обезщетяването на неимуществените вреди не бива да се схваща като изключение, а напротив – то е принцип и следва от тенденцията за разширяване кръга на правно защитени интереси и блага. Относно границите им, поради по-строгият характер на деликтната отговорност и за неимуществените вреди се прилага чл.51 ЗЗД, а за договорната – съответно чл.82 ЗЗД.

ТР №4/2012г. ВКС поставя началото на една нова ера в гражданското правораздаване. То е абсолютно задължително за всички съдилища в Република България и отклонявайки се драстично от виждането на ВКС по въпроса досега, дава много повече възможности за защита на правата и интересите на кредиторите по облигационни отношения.

Пълният текст на тълкувателното решение можете да прочете тук и да помислите върху аргументите на постановилия го състав, както и да се запознаете с особеното мнение, с което е подписано:

 http://www.vks.bg/Dela/2012-04-%D0%9E%D0%A1%D0%93%D0%9A%D0%A2%D0%9A-%20%D0%A0%D0%B5%D1%88%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5.pdf