Планират се промени в НПК за край на бягството от правосъдие

С промени в Наказателно-процесуалния кодекс ще бъде ускорено правораздаването и ще се сложи край на бягството от закона.
Работна група, съставена от представители на прокуратурата, съда и адвокатурата, е изготвила промени в НПК, с които да бъдат предприети мерки за значително ускоряване на съдебния процес, гарантиране на качествено правораздаване при корупционни престъпления по високите етажи на властта, както и незабавно изпълнение на присъдите.

Текстовете бяха публикувани за обществено обсъждане. 

Мерките за ускоряване на наказателното производство

Въвеждане на разпоредително заседание, в което се решават окончателно въпросите относно допуснати процесуални нарушения в досъдебното производство Новите текстове в НПК предвиждат всички въпроси за евентуалните допуснати процесуални нарушения в досъдебната фаза да бъдат окончателно изчистени в разпоредителното заседание на първоинстанционния съд. В заседанието участват в зависимост от конкретното дело прокурорът, подсъдимият и неговият защитник, пострадалият или неговите наследници, както и представител на ощетеното юридическо лице. След влизането в сила на акта на съда от разпоредителното заседание и насрочването на делото за разглеждане по същество то повече няма да може да бъде връщано за допълнително разследване.

И в момента съществува разпоредително заседание при наказателни дела, но то е закрито и страните разбират за разпорежданията на съдията пост-фактум. Сега има възможност нарушения в досъдебната фаза да бъдат констатирани при гледането на делото дори и на втора инстанция, и то да бъде върнато на прокурора, което забавя значително правораздаването. Често тази възможност се използва от страните за „шиканиране“ на процеса.

Новите разпоредби целят да дисциплинират страните в процеса – и обвинението, и защитата. По този начин ще се гарантира равноотдалечеността на страните от съда в съответствие с принципа на състезателност на наказателното производство. Така ще се постигне бързо, ефективно и качествено правосъдие, навременно обезщетение на пострадалите и справедливи наказания в разумен срок.

Разширяване на приложението на бързото производство за 14 дни

Промените в НПК предвиждат да се премахне т.нар. незабавно производство, тъй като съдебната практика е показала, че се използва изключително рядко. Вместо това се въвежда единен ускорен ред за разследване в досъдебната фаза – бързо производство, като той ще се прилага и по преценка на прокурора за още по-широк кръг престъпления: става дума за състави, предвиждащи затвор до 3 г., когато няма смърт или причинена тежка телесна повреда. Срокът за разследване е 14 дни, който от една страна гарантира качеството на разследването, но същевременно е значително по-кратък от производствата, които текат по общия ред.

При бързото производство не се предвижда провеждането на разпоредително заседание с оглед бързината, но е запазена възможността делото да бъде върнато на прокурора, ако съдебният състав прецени, че има съществено нарушение, което би нарушило правата на обвиняемия. Има и защитен механизъм срещу злоупотреби с това право – съдът не може да върне повторно на прокурора делото на едно и също основание.

Бързо правосъдие и по инициатива на пострадалите

Промените в НПК разширяват и кръга на лицата, които могат да искат ускоряване на процеса, както и дават възможност това да се прави, когато делото е в съда. Освен обвиняемия и неговия защитник, това могат да бъдат вече и пострадалият, и ощетеното юридическо лице.
Съдът ще прави преценка дали разследването е забавено по обективни критерии: сложността на делото, видът и обемът на процесуалните действия, ефективността при събирането на доказателства.

Въвежда се изискване съдът да определи подходящ срок за приключване на действията, като тази разпоредба е съобразена и с критериите на Европейския съд по правата на човека, използвани при преценката дали дадено дело е разгледано в разумен срок. В съдебната фаза искане за ускоряване ще могат да правят всички страни по делото, ако са минали повече от 2 г. на първа инстанция или повече от година - на втора.

Въвеждане на дистанционен разпит на вещо лице

С оглед ускоряването на делата в съдебната фаза и липсата на конкретни специалисти в дадена област в определен съдебен район, предложените текстове дават възможност да се осъществи разпит на вещо лице от разстояние – по телефон или с видеоконферентна връзка. Така се постигат и икономии, както и използването на капацитета на експерти от национална значимост. По този начин промените в НПК се обръщат към друг проблем на съдебната система – липсата на достатъчно експерти в някои области като ДНК-експертизата и съдебната медицина.

Забавянето на експертизи и невъзможността на малкото изтъкнати специалисти в определена област да отговорят на нуждите на съдилищата от всички краища на страната често стават причина за отлагане на дела. Дистанционният разпит на вещи лица би решил и проблема с ниското им заплащане и с несъразмерно ниските възнаграждения, когато делото, за което са пътували понякога стотици километри, бъде отложено по независещи от тях причини.

Съдът ще обявява в какъв срок ще е готов с мотивите към присъдата си

Текстовете предвиждат още първоинстанционните съдебни състави да обявяват при произнасяне на присъдата кога ще са готови с мотивите. Според действащия НПК съдията трябва да публикува мотивите до 15 дни след произнасяне на присъдата, а при дело от голяма фактическа и правна сложност – до 30 дни. Съдебната практика сочи, че наказателните състави понякога бавят мотивите с месеци, често и по обективни причини.

Това отлага разглеждането на евентуалните жалби от въззивната инстанция, което нарушава чувствително правото на гражданите на защита. Дори има случаи, в които забавянето на мотивите допринася за изтичането на абсолютната давност.

Заради това промените в НПК предвиждат в заседанието, в което съдебният състав прочита присъдата, да обяви и срока, в който ще е готов с мотивите си. Така съдът може да определи и по-дълъг срок за публикуване на мотивите, когато се нуждае от повече време, но същевременно и страните ще получат някаква сигурност, че ще ги получат в указания период.

По-качествено правораздаване при корупция по високите етажи на властта

Проектът за промени в НПК предвижда и мерки за обезпечаване на качествената работа по делата, свързани с корупция по високите етажи на властта, които се следят с особено внимание и от обществото, и от партньорите ни от Европейската комисия.

С оглед компетентността и по-голямата си специализация да решава дела с висока правна и фактическа сложност, Специализираният наказателен съд вече ще гледа корупционните престъпления, за които са привлечени под отговорност депутати, министри, председатели на държавни органи, създадени със закон или с постановление на МС, ръководството и териториалните началници в Агенция „Митници“, членове на Управителния съвет на Националната агенция за приходите и териториалните директори, областните управители и заместниците им, магистратите, членовете на ВСС и инспекторите и служителите в Инспектората на ВСС.

Така се създава условие за рационално използване на специализираните съдилища и прокуратури. Заедно с това ще се разчита и на специализацията на магистратите в двете институции, за да бъдат постигнати очакванията на обществото за своевременни и справедливи наказания, когато подсъдимият е заемал висша държавна длъжност.
Делата за корупционни престъпления срещу лицата на ръководни длъжности ще бъдат гледани по общия ред, но от съд с национална компетентност, и то само за изброените престъпления. Извън посочените престъпления делата срещу тези лица ще се разглеждат от общите съдилища, включително СГС за лица с имунитет и министри.

Забрана за посочване на извършителя

Променя се и концепцията за изготвянето на постановление за образуване на наказателно производство – в него вече водещо ще е престъплението, а не извършителят. Новите текстове в НПК забраняват прокурора да посочва извършител в акта за образуване на досъдебно производство, както и да пише „неизвестен извършител“.

Извършителят ще става ясен с привличането на дадено лице като обвиняем.

Промените са наложителни по няколко причини.

Първо, с измененията ще се гарантира, че няма да бъде нарушавана презумпцията за невинност, тъй като посочването на извършител в прокурорското постановление понякога е основание в обществото да бъдат раздавани присъди по медиите и социалните мрежи, преди още съдът да получи възможност да разгледа правните аргументи на едната и другата страна. Така съдът работи под натиск, а когато общественото мнение влезе в съдебната зала, правосъдието излиза.

Второ, този текст в НПК решава и друг важен обществен проблем – нарушаването на правата на хората, срещу които с години има досъдебни производства.

Защита на жертвите на престъпления по евростандартите

Законопроектът въвежда минималните стандарти за защита на жертвите на престъпления, регулирани с директива 2012/29/ЕС. Ако пострадалият не владее български, ще има право да получи писмен превод на актовете, засягащи неговите права и интереси. Възможностите за сплашване, вторично виктимизиране и отмъщение ще са основание за назначаване на експертиза, която да установи дали свидетел се нуждае от защита.

Разпитите на такива свидетели със специфични нужди от защита ще се извършват без контакт с обвиняемия – в специални помещения, с видеоконферентна или телефонна връзка. Показанията на уязвими лица, разпитани в досъдебното производство, ще могат да бъдат неприсъствено приобщавани.

Без паралелни наказателни производства в няколко държави от ЕС

Промените в НПК изключват паралелните наказателни производства – в България и в друга държава от Европейския съюз. При образувани такива се урежда редът за обмен информация за предмета на делата, но и данни за самоличността на извършителите и пострадалите, извършените процесуални действия, наложените мерки.

Предоставянето на информация може да е както по линия на наблюдаващия прокурор, така и по линия на съдебния състав. Като резултат при постигнато съгласие наказателното производство в България се прекратява, за да се води в друга държава, както и обратното.

Край на бягството от правосъдие

В продължение на измененията за незабавно изпълнение на въззивните съдебни актове, промените в НПК въвеждат същото и за касационната инстанция. Това означава, че вече и касационният съд ще е задължен да изпраща незабавно препис от решението си на прокурора за изпълнение при ефективно лишаване от свобода. Така се свеждат до минимум възможностите за укриване на осъдените на затвор лица.

Тромавата процедура в момента води до голямо забавяне между влизането в сила на присъдата и изпълнението й, като е причина за множество бягства от ефективно изтърпяване на наказанието.

източник: http://epicenter.bg/article/S-promeni-v-NPK-slagat-kray-na-byagstvoto-ot-pravosadie-/108362/3/74

Планира се въвеждане на европейска заповед за запор на банкови сметки

Министерството на правосъдието предложи в четвъртък изменения в Гражданския процесуален кодекс (ГПК), които предвиждат въвеждането на процедура по издаването на европейска заповед за запор на банкови сметки. Предложението е в съответствие с изискванията на регламент на Европейския съюз, който предвижда въвеждането на такава процедура в законодателствата на държавите членки. От нововъведението ще могат да се възползват кредитори, чиито длъжници се намират в други държави от Европейския съюз. Това става ясно от законопроекта и мотивите към него, публикувани на интернет страницата strategy.bg за обществено обсъждане.

Европейска заповед за запор ще може да се издава на кредитори, които са страни по трансгранични дела. Според дефиницията на министерството трансгранично дело има, когато кредиторът е с местоживеене в една държава членка, а съдът и банковата сметка, подлежаща на запориране, се намират в друга държава членка. Или когато съдът, разглеждащ молба за заповед за запор, се намира в една държава членка, а банковата сметка – обект на заповедта за запор, е в друга държава членка. Кредиторът ще има право да поиска издаването на заповедта на всеки етап от делото – преди началото на делото пред съда, в течение на производството, както и след неговото решаване. За орган по изпълнението на заповедта е посочен съдебният изпълнител.
С процедурата се създават допълнителни възможности за кредиторите за бързо запориране на банкови сметки на длъжници на територията на целия Европейски съюз. Регламентът започва да се прилага от 18 януари 2017 г. България е длъжна дотогава да изпрати информация на Европейската комисия (ЕК), свързана с приложението на регламента, в която да бъдат посочени определените компетентни органи по издаване и по изпълнение на европейска заповед за запор, органът, компетентен да получава информация за сметките на длъжника, тарифата за таксите и др. В съответствие с регламента България трябва да определи централизиран информационен орган на национално ниво, който да получава искания за банкови сметки и да изпраща информацията на искащия съд. Предложението на правосъдното министерство е функциите на този орган да се изпълняват от Държавната съдебно-изпълнителна служба при Районен съд - София, респективно всеки съдебен изпълнител при Районен съд – София. Всеки съдебен изпълнител ще може да получава европейската заповед за запор и други документи от съда, да ги предава на банката за изпълнение и да ги връчва на длъжника. Актовете на съда по издаване на европейската заповед за запор ще подлежат на обжалване пред по-горна инстанция. В случай на отказ за издаване на заповед от страна на първоинстанционния съд определението ще може бъде обжалвано с частна жалба, а когато отказът е на въззивната инстанция – пред ВКС.
източник: http://www.capital.bg

Обзор на практиката на ЕСПЧ за първото полугодие на 2016 г.

Преди дни на страницата на Европейския съд по правата на човека бе публикуван обзор на неговата практика за периода 1 януари – 15 юни 2016 г. В обемния материал от 56 страници са представени най-съществените решения, постановени през първото полугодие на годината. Докладът е структуриран по текстове на Конвенцията и отделни рубрики по най-съществените проблеми на отделните права.
В него са намерили място и решенията по няколко български дела .
По чл. 5 – правото на свобода и сигурност, в рубриката, посветена на непълнолетните, освен решението на Голямото  отделение по делото Blokhin c. Russie, е представен кратък анализ  на решението D.L. c. Bulgarie (жалба   no 7472/14, 19 май 2016. В него е отбелязано, че това решение има изключителен принос в юриспруденцията на Съда относно правосъдието по отношение на непълнолетни  и за правото на тези от тях, които са лишени от свобода (разбирано в широкия смисъл на израза)в хипотезата на чл. 5 § 1 d). То потвърждава стремежа на Съда да извърши преценка доколко настаняването във възпитателно училище-интернат е пропорционално и дали тази мярка е действително в най-добрия интерес на детето, както и дали ограниченията на режима там съответстват на осигуряването на възпитателните цели, както го изисква разпоредбата на чл. 5§1 d). Отбелязано е, че анализът на Съда по тези въпроси е насочен към специфични факти с оглед наличието на оплакване относно естеството на действащото законодателство, както и ефективността на предлаганото обучение в това заведение. В обзора е посочено, че Съдът анализира следните елементи: жалбоподателката е могла да бъде обучавана по редовна учебна програма, валидна за всички училища, да получи професионална подкрепа по повод затрудненията и дефицитите в обучението си непосредствено в клас и да получи професионална квалификация. Поради това Съдът достига до заключението, че това обучение в никакъв случай не може да бъде характеризирано като репресивно, в какъвто смисъл са били изложени оплаквания. Наред с това той добавя, че мярката е била взета в хода на едно състезателно съдебно производство, в хода на което са били обсъдени всички евентуални варианти за въздействие върху поведението на жалбоподателката и рисковете, на които тя е била подложена, изхождайки от нейните най-обри интереси. Поради това Съдът заключава, че липсва нарушение на чл. 5§1.
Резюме на цялото решение може да бъде прочетено тук.
По чл. 8 – правото на неприкосновеност на личния и семеен живот, жилището и кореспонденцията, са намерили място три решения по български дела.
В рубриката „неприкосновеност на личния живот“ е направена анотация на решението Vasileva v. Bulgaria (no 23796/10, 17 март 2016), свързано с процедура за обезщетение за неимуществени вреди от лекарска грешка, ангажирана срещу хирурга и болницата, в която е била извършена операцията. Основавайки се на множеството експертни заключения, които са били изготвени в хода на вътрешните про;едури,Европейският съд достига до извода, че нито хирургът, нито болницата могат да бъдат упрекнати в проявена  небрежност не може да бъде установена. Наред с това по  повод оплакването за липса на независимост и безпристрастност от страна на един от експертите (по-специално – на обективност при изготвянето на експертизата, доколкото това вещо лице е работело като хирург в същата болница) Съдът отбелязва, че Конвенцията не изисква създаването на специален механизъм, целящ да улесни депозирането на жалби по повод медиц;ински грешки или да се обърне тежестта на доказване, така че тя да не тежи върху пациентите. Европейският съд обръща внимание, че прекаленото ангажиране на отговорността на лекарите би било пагубно както за тях самите, така и за пациентите. На второ място, участието на на медицински експерти в този тип дела е оправдано по силата на Конвенцията, която не изисква при назначаването на такъв вид експертизи това да се осъществява чрез специализиран и независим орган – Агенция. На последно място е важно да се анализира какви са гаранциите, предвидени в националното законодателство, които осигуряват надеждността на доказателствата, предоставяни на съда от медицинските експерти. След подробния преглед на действащите правила Съдът достига до извода, че  нормите относно назначаването на различните експертизи, възможността за оспорването им от страните и да правят искания за повторни такива, правата за отвод на експертите, а от друга страна –  ролята и мястото на съда и властта му по отношение на експертите – гарантират справедливостта на процеса.
Още за този случай виж статията „Правото на здраве като част от правото на личен живот“, в която е представен анализ на  решението.
В рубриката „жилище“(разбирано в аспекта на чл. 8 като място за живеене) е направен кратък анализ на решението по делото  Ivanova and Cherkezov v. Bulgaria(no 46577/15, 21 avril 2016), което е свързано с издадена заповед за събаряне на незаконно изградена постройка в собствен имот от страна на жалбоподателката, която се явява единственото жилище за нея и жалбоподателя. В своите мотиви Съдът прави разганичение между разпоредбите на чл. 1 от Протокол 1, гарантиращ правото на собственост и чл. 8 в аспекта право на жилище и степента и обхвата на защита на всеки от тези текстове. Той достига до извода, че не е налице нарушение на чл. 1 от Протокол 1, но разрушаването на постройката може да доведе до нарушение на чл. 8. Основният акцент на анализа е съсредоточен върху изясняване на принципа „необходим в едно демократично общество“.
В обзора е подчертано, че това е първият случай, в който той прилага принципа за пропорционалност, като изхожда от индивидуалните особености на ситуацията – загуба на единствения дом за жалбоподателите след разрушаване на постройката само поради това, че не е получено разрешение за строеж по надлежния ред. Европейският съд констатира, че националните съдилищаса се произнасяли единствено само по законосъобразността на административния акт (заповедта за събаряне на незаконно построеното) без да разгледат евентуалното непропорционално въздействие, което такъв акт би имал върху жалбоподателите.
Анотация на същото решение е поместена и в рубриката „контрол върху ползването на собствеността“
Резюме на решението може да бъде прочетено тук:
http://www.pravanachoveka.com/#more-3345
В рубриката „неприкосновеност на кореспонденцията“ е представено кратко резюме на цитираното по-горе решение  D.L. c. Bulgarie , но вече в аспекта на осъществявания системен и автоматичен контрол върху телефонните разговори на настанените в училището девойки поради риска по този начин те да се свързват със своите сутеньори или с криминално проявената си среда.Съдът разграничава ситуациията  между лицата, лишени от свобода или задържани на друго основание и непълнолетните, настанени във възпитателно заведение. Той констатира, че кореспонденцията на жалбоподателката с външния свят е била контролирана автоматично без да се държи сметка с кого се осъществява – дали е с родители, адвокати, неправителствени организации ии с лица, които действително биха представлявали риск за поведението й. Съдът отбелязва, че е налице голяма разлика между ситуцията на лица, задържани поради извършени от тях престъпления и непълнолетни, настанени в закрито възпитателно заведение без да са признати за виновни за извършено престъпление. Целта на тяхното настаняване е да се подпомогне възпитанието им и да бъдат подкрепени да се интегрират по-добре в социалната среда, поради което властите са били длъжни да осигурят достатъчно контакти на непълнолетните с външния свът, включително и чрез кореспонденцията им с адвокати и неправителствени организации.  Нещо повече, този контрол върху кореспонденцията не е бил ограничен с някакъв срок, нито пък властите са били длъжни да го обосноват по някакъв начин. Съдът подлага на критика и наложените ограниения за ползването на телефон от всички непълнолетни в тези заведения без да се взема под внимание с кого се осъществяват те – дали това е родител или обаждането е  в състояние да създаде риск за сигурността на самоото заведение. Затова е установено нарушение на чл. 8.
В изготвения обзор на решенията има препратки и към решенията на Европейския съд по други български дела – Harakchiev et Tolumov c. Bulgarie, nos 15018/11 et 61199/12, CEDH 2014; Gutsanovi c. Bulgarie, no 34529/10, Hassan et Tchaouch c. Bulgarie [GC], no 30985/96, § 78, CEDH 2000-XI.; Natchova et autres c. Bulgarie [GC], nos 43577/98 et 43579/98, § 145, CEDH 2005-VII

http://www.pravanachoveka.com/%D0%BE%D0%B1%D0%B7%D0%BE%D1%80-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%BA%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B5%D1%81%D0%BF%D1%87-%D0%B7%D0%B0-%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%BE/3402/

Решението E.S. v. Romania and Bulgaria (no 60281/11)

Българските съдилища са били длъжни да действат с по-голямо усърдие и по-бързо да признаят решението на румънския съд за предоставяне на родителски права с оглед продължителното разделяне на майката от малолетното й дете и невъзможността за установяване и поддържане на връзката между двете.
Това е заключението на Европейския съд в решението му, постановено на 19 юли 2016 г. по жалба, насочена срещу България и и Румъния.
Фактите по случая
Жалбоподателката е румънска гражданка. Тя повдига оплакване по чл. 8 срещу двете държави по повод неадекватните според нея действия по повод отвличането на дъщеря й от нейните баба и дядо по бащина линия и невъзможността тя да бъде върната обратно, както и да бъде изпълнено решението на румънския съд от страна на българските власти.
През ноември 20004 г. жалбоподателката ражда дете от приятеля си, който  е български гражданин, докато двамата живеят и работят заедно в Испания. До януари 2007 г. момиченцето живее с родителите си, след което е изпратено при баба си и дядо си в България. То остава там до  март 2008 г. От март до юни то е отново с родителите си в Испания. През 20008 г. те  се разделят. Майката заминава за Румъния с  детето със работи, а детето остава при нейните родители.
На 4 ноември бабата и дядото на детето по бащина линия го посещават. Със съгласието на другата баба го извеждат на разходка и го отвеждат със своя лек автомобил в България, където то живее при българските баба и дядо и до датата на настоящото решение.
Междувременно, преди отвличането на детето, през юли 2008 г. жалбоподателката сезира румънски съд с искане за предоставяне на родителските права върху детето, като заявява, че вече не живее с бащата и не знае той къде се намира. Производството е отлагано неколкократно поради невъзможността да бъде призован бащата, но в крайна сметка призоваването е извършено чрез официалнопубликувано обявление . Съдът присъжда родителските права на майката, но решението му е отменено поради нередовната процедура на призоваване на бащата. Следват поредица от решения в полза на майката или на бащата, като крайният съдебен акт на румънски апелативен съд е , че родителските права се присъждат в полза на майката – през януари 2012 г. Процедурата по признаване на  решението на румънския съд и принудителното изпълнение на същото неколкократно е спирана поради започнало междувременно производство за промяна на родителските права пред българския съд. През май 2014 г.  с окончателно решение на българския съд родителските права на майката са признати. Успоредно с тези производства е започната процедура и по Хагската конвенция за отвличане на деца, чрез която жалбоподателката цели да върне отвлеченото си дете. Следва спор между министерствата на правосъдието на двете страни дали конвенцията е приложима при спорове между България и Румъния, които към датата на събитията  не са подписали специален договор. Искането на майката е отхвърлено от българските власти.
Преценката на Съда
Eвропейският съд посочва, че основните принципи относно връзката между  ЕКПЧ и Хагската конвенция, насоките за обсъждане на международното отвличане на деца и концепцията за „най-добрия интерес на детето“, както и процедурните задължения на държавите са установени от него  решението  на Голямото отделение   X v. Latvia ([GC], no. 27853/09, §§ 93-102 и 107, ECHR 2013), както и в редица други негови решения, засягащи процедурата по връщане на деца по Хагската конвенция (Maumousseau and Washington v. France, no. 39388/05, § 68, 6 December 2007; Ignaccolo-Zenide v. Romania, no. 31679/96, § 102, ECHR 2000‑I; Iosub Caras v. Romania, no. 7198/ 04, § 38, 27 July 2006; Shaw v. Hungary, no. 6457/09, § 72, 26 July 2011; Adžić v. Croatia, no. 22643/14, §§ 93-95, 12 March 2015; и R.S. v. Poland, no. 63777/09, §§ 54-62, 21 July 2015).
Действията на Румънските власти
В решението най-напред са обсъдени действията на Румъния, като са анализирани последователно продължителността на процедурата във връзка с предоставянето на родителски права, а от друга страна – ефективността на производството по предаване на детето, образувано по силата на международните механизми. Във връзка с първия аспект  съдът отбелязва, че това съдебно производство започва на 29.07.2008 г. и приключва на 09.01.2012 г. – т.е. 3 г. и 6 месеца. Съдът взема под внимание чувствителния характер на въпросите, свързани с родителските права, техните сериозни последици върху отглеждането и благосъстоянието на детето и необходимостта те да бъдат внимателно преценени с оглед най-добрия интерес на детето. Но от друга страна, оставянето на такъв чувствителен въпрос нерешен за дълъг период от време, не може да бъде оправдан, още повече, че по своята природа такъв вид производства изискват от административните и съдебните органи да действат експедитивно. Наред с това той отбелязва, че сложността на конкретния случай не може да оправдае продължителността на производството, поради което заключава, че Румъния не е успяла да изпълни позитивните си задължения, произтичащи от чл. 8 във връзка с производството за предоставяне на родителски права. В тази част решението е взето с 6 на 1 гласа, тъй като унгарският съдия Шайо е изразил особено мнение и защитава тезата, че Румъния е изпълнила позитивните си задължения.
По повод втория аспект на твърдяното нарушение Европейският съд отбелязва, че жалбоподателката е сезирала Министерството на правосъдиетода й окаже помощ за завръщането на детето три години след като то е било отвлечено от своите български баба и дядо – едва на 1 юли 2011 г. Според него румънските власти са предприели съответните стъпки незабавно, като са съдействали със съвети на жалбоподателката и са влезли в контакт с  българските власти. Същевременно жалбоподателката е имала на свое разположение по-ефективно средство за защита – да поиска привременни мерки, а не да чака цели три години, в които детето се е интегрирало добре в ългарската среда при бабата и дядото по бащина линия. Независимо, че това искане (за привременни мерки) е било отхвърлено в един по-късен момент, според Съда това съвсем не означава, че то е само по себе си неефективно средство. Затова не е установено нарушение по отношение на Румъния във връзка с процедурата за връщането на детето.
Действията на българските власти
Що се отнася до българските власти, Съдът констатира прекомерно забавяне на съдебните процедури по признаване решението на румънския съд и неговото изпълнение и неколкократното спиране на тези производства. Все пак  той отбелязва, че жалбоподателката получава окончателното решение едва на 09.01.2012 г. и от тази дата българските власти могат да бъдат държани отговорни за прилагането на решението за родителските права. Съдът обръща внимание, че от страна на румънските власти е направено искане за връщане на детето на основание регламента на ЕС Брюксел II bis, по силата на който българските съдилища биха били не само компетентни , но биха имали на разположение само шест седмици, за да постановят връщането. Българските власти обаче са отказали връщането на детето с аргумента, че регламентът е само допълнителен инструмент към Хагската конвенция, а доколкото тя към онзи момент е била неприложима в отношенията между България и Румъния. Съдът намира, че съответните български власти е трябвало да вземат решение бързо – по отношение на връщането на детето, или по отношение на искането за признаване и изпълнението на крайния румънски съдебен акт относно предоставените на майката родителски права, за да се осигури ефективно спазване на правата на жалбоподателката по Конвенцията
Съдът отбелязва наред с това, че на 12 януари 2012 г. ВКС отменя признаването на румънското решение и връща делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане. След три последователни решения процедурата приключва в полза на жалбоподателката и с признаване решението на румънския съд, но това става едва на 15 май 2014 г. С оглед спецификата на самото производство, което е засягало  връзката родител-малолетно дете, които са били разделени в продължение на няколко години, Съдът счита, че българските съдилища са били длъжни да действат с изключително усърдие и много по-бързо, което обаче те не са сторили. Това забавяне е достатъчно, за да достигне до извода, че е налице нарушение на член 8 от Конвенцията по повод правото на жалбоподателката на необезпокояван семеен живот. Европейският съд обаче прави уговорката, че това негово заключение съвсем не задължава българските съдилища да преразгледат въпроса относно родителските права. Като се  вземе предвид най-добрия интерес на детето, изтеклия продължителен период от време, през който то живее в България, че то е изгубило  контакт с майка си, когато е било на четири години и почти от осем години непрекъснато живее с баба си и дядо си по бащина линия, българските власти не са длъжни да предприемат стъпки за връщането му в Румъния.

http://www.pravanachoveka.com/%D1%80%D0%B5%D1%88%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%BE-e-s-v-roumania-and-bulgaria-no-6028111/3392/