Как празнуват Коледа по света

• В Австралия Коледа често се празнува на плажа при 40 градуса температура. В Южното полукълбо Коледа съвпада с ваканцията и отпуските. Австралийците обичат да бодърстват през празничната нощ в градината на светлината на свещи и факли.
• Австрия е страната, където се ражда известната коледна песен „Тиха нощ", изпълнена за пръв път в църквата „Свети Никола" в Обендорф, близо да Залцбург, през 1818 г.
• В Албания Коледа е един от най-популярните фестивали и се посреща с голямо веселие от местните хора, които спазват традицията за честване на годишнината от рождението на Иисус Христос.
• В Англия в навечерието на Коледа се пеят песни и танцуват танци. Във всеки дом има накичена елха за радост на всяко дете.
• В Аржентина украсяват не елха, а вечно зелените дръвчета със сняг, направен от памук. На Коледната вечеря цялото семейство се събира в лятната градина.
• В Армения, която е първата страна официално възприела Християнството, Бъдни Вечер е един от най-големите свети религиозни празници. Арменците празнуват Бъдни Вечер на 5 януари, а Коледа и Богоявление в един ден - на 6 януари по Юлианския календар.
• На Африканският Континент Коледа се празнува от малки и големи Християнски общности. На континента има приблизително 350 милиона Християни.
• В Бангладеш по Коледа мъжете засаждат двойки от бананови дървета в близост до къщите си и до църквата. Малко преди Коледа те накланят листата им, така че да се образува дъга.
• На Бахамските острови честванията, наречени Junkanoo, се провеждат на 26-ти Декември и 1-ви Януари. Между 2 часа през нощта и сутринта огромен парад радва стотици хора с танци, музика и най-различни костюми.
• В Беларус сламата е важен аспект от Коледните празници. Повечето от ярко оцветените играчки на елхата в Беларус са направени от слама във всякакви форми.
• В Белгия се говорят два официални езика - Фламандски и Валонски (версия на френският), двата езика се говорят в различните региони. На Бъдни Вечер се прави празнична вечеря от повечето хора, започваща с питие аперитив и ордьовър.
• В Белиз елхата се украсява с лодки, символизиращи успешната риболовна индустрия на страната. Друга типична декорация са птиците, които са символ на мира.
• В Боливия основният акцент на Коледната украса е сцената "Рождество Христово". Повечето от тях са направени под формата на пирамида със самата ясла в горната част.
• В Босна и Херцеговина Коледните дръвчета са украсени с играчки, шоколад, светлини и цветни топки и традиционно гарнирани със звезди. Местните празнуват Коледа предимно със семействата си.
• В Бразилия обичайте са доста различни поради разнообразието на народа. Една от традициите е направата на сцената на "Рождество Христово" или "Пресепио" (думата произлиза от иврит "presepium", което означава леглото от слама на което Исус е спал за първи път във Витлеем).
• В България празникът започва на 24 декември - Бъдни вечер (Малка Коледа). Из цяла България тръгват коледарите. В коледуванията участват само момчетата. Малките коледари обикалят през деня на 24 декември, въоръжени с дрянови пръчки - сурвакници и торбички, те тропат по вратите, влизат в къщите и пеят коледарски песни, стихове и благословии.

Проект за нов Наказателен кодекс

Проектът на нов НК предвижда намаляване на срока на наказанието "лишаване от свобода", като максималното ще е 15 години, 20 години ще е по изключение за особено тежки умишлени престъпления ,а 30 години ще се дават само за случаите на опасен рецидив.
Най-радикалната промяна, залегнала в проекта е да няма наказание "доживотен затвор без замяна". Мотивите са, че това се възприема като твърде нехуманно наказание заради липсата на перспектива пред осъдените. Предлага да се зачита всеки труд, полаган от лишените от свобода, независимо дали е платен или доброволен. Целта е да се засили поправителният ефект на наказанието.
В проекта е предвиден нов вид наказание - лишаване от право за чужденци, които на са граждани на Европейския съюз да пребивават в страната и да преминават през нейната територия за срок от три до десет години, което наказание те ще изтърпяват след изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.
Предвижда се също гражданите да могат да предприемат всякакви мерки за защита срещу нападател в случай на нахлуване с взлом в дома им. Това е една от идеите, която среща най-противоречиви обществени оценки.
Проектът ще бъде подложен на обществена дискусия, преди да бъде приет нов НК.

ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ №2 на ОСГК на ВКС ОТ 12.12.2013 Г. ПО ТЪЛК. Д. № 2/2013 Г.

Обезщетението по чл. 225, ал. 3 КТ се определя на базата на последното брутно трудово възнаграждение, получено преди незаконното уволнение като същото не може да бъде по-малко от размера на установената за страната минимална работна заплата за периода на недопускането на работа.
Чл. 225, ал. 3 КТ гласи: "Когато незаконно уволнен работник или служител бъде възстановен на работа и след явяването му в предприятието, за да заеме работата, на която е възстановен, не бъде допуснат да я изпълнява, работодателят и виновните длъжностни лица отговарят солидарно към работника или служителя в размер на брутното му трудово възнаграждение от деня на явяването му до действителното му допускане на работа".

ВСЕОБЩА ДЕКЛАРАЦИЯ ЗА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА

Член 1 

Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права. Те са надарени с разум и съвест и следва да се отнасят помежду си в дух на братство.

Член 2

Всеки човек има право на всички права и свободи, провъзгласени в тази Декларация, без никакви различия, основани на раса, цвят на кожата, пол, език, религия, политически или други възгледи, национален или социален произход, материално, обществено или друго положение.

Освен това, няма да се допускат никакви различия, основани на политическия, правния или международния статут на държавата или територията, към която човек принадлежи, без оглед на това, дали тази страна или територия е независима, под попечителство, несамоуправляваща се или подложена на каквото и да е друго ограничение на суверенитета.

Член 3

Всеки има право на живот, свобода и лична сигурност.

 Член 4

Никой не трябва да бъде държан в робство или крепостничество: робството и търговията с роби са забранени във всичките им форми.

Член 5

Никой не трябва да бъде подлаган на изтезания или на жестоко, нечовешко или унизително третиране.

Член 6

Bсеки човек, където и да се намира, има право на признаване на неговата правосубектност.

Член 7

Всички хора са равни пред закона и имат право, без каквато и да е дискриминация, на еднаква закрила от закона. Всички хора имат право на еднаква защита срещу каквато и да е дискриминация, нарушаваща тази Декларация, както и срещу всяко подбуждане към дискриминация.

Член 8

Всеки човек има право на ефективно възстановяване на правата си от компетентните национални юрисдикции за действия, нарушаващи негови основни права, признати му от конституцията или закона.

Член 9

Никой не трябва да бъде подлаган на произволен арест, задържане или изгнание.

Член 10

Всеки човек има право, при пълно равенство, на справедливо и публично разглеждане на неговото дело, от независим и безпристрастен съд, за установяване на неговите права и задължения, както и за разглеждане на каквото и да е наказателно обвинение, предявено срещу него.

Член 11

1.                 Всеки човек, който е обвинен в престъпление, има право да бъде считан за невинен до доказване на неговата вина, в съответствие със закона, в публичен процес, по време на който са му били осигурени всички необходими гаранции за неговата защита.

2.                 Никой не трябва да бъде осъден за действие или бездействие, което в момента на извършването му не е съставлявало престъпление по националното или международното право. Не може, също така, да бъде налагано наказание по-тежко от онова, което е било предвидено за съответното престъпление по времето, когато това престъпление е било извършено.

Член 12

Никой не трябва де бъде подлаган на произволна намеса в личния му живот, семейството, жилището и кореспонденцията, нито на посегателства върхy неговата чест и добро име. Всеки човек има право на закрила от закона срещу подобна намеса или посегателства.

Член 13

1.                 Всеки човек има право свободно да се придвижва и да избира своето местожителство в пределите на всяка държава.

2.                 Всеки човек има право да напусне всяка страна, включително и своята, и да се връща в страната си.

Член 14

1.                 Всеки човек има право да търси и да получи убежище в други страни, когато е преследван.

2.                 Това право не може да бъде ползвано, когато действителното основание за преследване е неполитическо престъпление или деяние, което противоречи на целите и принципите на Организация на Обединените нации.

Член 15

1.                  Всеки човек има право на гражданство.

2.                 Никой не може да бъде произволно лишен от своето гражданство, нито да му бъде отказано правото да смени гражданството си.

Член 16

1.                 Мъжете и жените, навършили пълнолетие, без каквито и да са ограничения, основани на раса, националност или религия, имат право да сключат брак и да образуват семейство. Те се ползуват с равни права при сключване на брака, по време на брака и при неговото разтрогване.

2.                 Бракът трябва да се сключва само с доброволното и пълно съгласие на бъдещите съпрузи.

3.                 Семейството е естествена и основна клетка на обществото и има право на закрила от обществото и от държавата.

Член 17

1.                 Всеки човек има право на собственост, индивидуално или съвместно с други лица.

2.                 Никой не трябва да бъде произволно лишен от своята собственост.

Член 18

Всеки човек има право на свобода на мисълта, съвестта и религията; това право включва правото да смени религията или убежденията си, както и свободата да изповядва религията или убежденията си, индивидуално или колективно, публично или частно, чрез обучение, обреди, богослужение и ритуали.

Член 19

Всеки човек има право на свобода на убеждение и на изразява-нето му; тази свобода включва правото безпрепятствено да се придържа към своите убеждения, както и правото да търси, да получава и да разпространява информация и идеи чрез всички средства и без оглед на държавните граници.

Член 20

1.                 Всеки човек има право на свобода на мирни събрания и сдружения.

2.                 Никой не трябва да бъде принуждаван да участва в дадено сдружение.

Член 21

1.                 Всеки човек има право да участва в управлението на своята държава пряко или чрез свободно избрани представители.

2.                 Всеки човек има право на достъп, при равни условия, до обществените и държавни служби на своята страна.

3.                 Волята на народа трябва да бъде основата на властта на правителството. Тази воля трябва да се изразява чрез периодични и действителни избори, при всеобщо, равно и тайно гласуване или чрез равностойна процедура, осигуряваща свобода на гласуването.

Член 22

Всеки човек, като член на обществото, има право на социална сигурност и на осъществяване – чрез национални усилия и международно сътрудничество и в съответствие с устройството и ресурсите на съответната държава – на икономическите, социалните и културни права, необходими за неговото достойнство и за свободното развитие на неговата личност.

Член 23

1.                 Всеки човек има право на труд, на свободен избор на работа, на справедливи и благоприятни условия на труда, както и на закрила срещу безработица.

2.                 Всеки човек, без каквато и да е дискриминация, има право на равно възнаграждение за равен труд.

3.                 Всеки човек, който се труди, има право на справедливо и задоволително възнаграждение, което да осигури на него и неговото семейство съществувание, съответствуващо на човешкото достойнство и допълнено, ако това е необходимо, с други средства за социална защита.

4.                 Всеки човек има право да учредява и да членува в професионални съюзи за защита на своите интереси.

Член 24

Всеки човек има право на почивка и отдих, включително на разумно ограничаване на работното време и на периодичен платен отпуск.

Член 25

1.                 Всеки човек има право на жизнено равнище, включително прехрана, облекло, жилище, медицинско обслужване и необходимите социални грижи, което е необходимо за поддържане на неговото и на семейството му здраве и благосъстояние. Той има право на осигуряване в случай на безработица, болест, инвалидност, овдовяване, старост или други случаи на лишаване от средства за съществуване по независещи от него причини.

2.                 Майките и децата се ползват с особени грижи и подпомагане. Всички деца, родени в брака или извън брака, се ползуват с еднаква социална защита.

Член 26

1.                 Всеки човек има право на образование. Образованието трябва да бъде безплатно, поне що се отнася до началното и основното образование. Началното образование трябва да бъде задължително. Техническото и професионалното образование трябва да бъдат общодостъпни, а висшето образование трябва да бъде еднакво достъпно за всички на основата на техните способности.

2.                 Образованието трябва да бъде насочено към цялостно развитие на човешката личност и засилване на уважението към правата на човека и основните свободи. То трябва да съдейства за разбирателството, търпимостта и приятелството между всички народи, расови или религиозни групи, както и за осъществяване дейността на Организацията на Обединените нации за поддържане на мира.

3.                 Родителите имат право, с приоритет, да избират вида образование, което да получат техните деца.

Член 27

1.                 Всеки човек има право свободно да участва в културния живот на обществото, да се наслаждава на изкуствата, да участва в научния напредък и да се ползва от неговите достижения.

2.                 Всеки човек има право на закрила на моралните и материалните си интереси, които са резултат от каквото и да е научно, литературно или художествено произведение, на което той е автор.

Член 28

Всеки човек има право на социален и международен ред, при който правата и свободите, провъзгласени в тази декларация, могат да бъдат напълно осъществени.

Член 29

1.                 Всеки човек има задължения към обществото, в което единствено е възможно свободното и цялостно развитие на неговата личност.

2.                 Всеки човек, при упражняването на своите права и свободи, е подчинен само на такива ограничения, установени със закон, изключително с цел да се осигури необходимото признаване и зачитане правата и свободите на другите и за удовлетворяване на справедливите изисквания на морала, обществения ред и общото благоденствие в едно демократично общество.

3.                 Тези права и свободи при никакви обстоятелства не могат да бъдат упражнявани в противоречие с целите и принципите на Организацията на Обединените нации.

Член 30

Нищо в тази Декларация не може да бъде тълкувано като предоставящо право на дадена държава, група или лице да се занимават с каквато и да е дейност или да извършват действия, насочени към унищожаване на правата и свободите, провъзгласени в нея.

Kакво трябва да знаем при придобиване на недвижим имот по наследство?

Когато придобием недвижим имот по наследство е важно да имаме предвид следните неща:

      

      Имотът трябва да се декларира в общината по местонахождението на имота в 6-месечен срок от откриване на наследството (по смисъла на Закона за наследството наследството се открива  в момента на смъртта в последното местожителство на наследодателя).  В случай, че не декларират в законоустановения срок придобитите недвижими имоти, наследниците могат да бъдат глобени в размер от 10 до 400лв за физическите лица и от 500 до 3000лв за юридическите лица и едноличните търговци. Ако наследниците са повече от един, то декларацията, подадена от един от наследниците, ползва и останалите.

Разбира се, добре е да се уточни, че не всички недвижими имоти са облагаеми с данък. Необлагаеми са: земеделските земи и горите (с изключение на застроените от тях площи), поземлените имоти, заети от улици, пътища от републиканската пътна мрежа и водни обекти държавна или общинска собственост, както и недвижимите имоти с данъчна оценка до 1680лв включително. Всички останали недвижими имоти се облагат с данък, независимо дали собственикът ги ползва. Освен данъкът обаче, се дължи и такса битови отпадъци, която се заплаща заедно с данъка, но може да отпадне ако собственикът не ползва имота. За да бъде освободен от заплащане на такса битови отпадъци за цялата година, собственикът или ползвателят на имота може да подаде декларация до края на предходната година в общината по местонахождение на имота

На второ място, освен декларация по чл.14, спомената в т.1, се подава още една декларация (по чл.32), която се отнася до обявяване на полученото по наследство имущество, независимо от какъв характер е то- недвижими имоти, движими вещи, банкови влогове, произведения на изкуството и т.н. Важно е да се знае, че преживелият съпруг и наследниците по права линия без ограничение (това са възходящите и низходящите на наследодателя- бабите и дядовците, родителите, децата, внуците) не дължат заплащане на данък наследство, съответно не подават декларацията по чл.32 от Закона за местните данъци и такси. Независимо от това обаче, преживелият съпруг и роднините по права линия са длъжни да декларират имотите, които са наследили с декларация по чл.14 от Закона за местните данъци и такси, защото дължат годишен данък върху недвижимите имоти. Декларациите са две, тъй като се отнасят до два различни данъка- данък върху недвижим имот и данък наследство. Срокът за подаване и на двете декларации е 6-месечен от момента на откриване на наследството. В случай, че наследникът не е брат сестра, съпруг, родител или низходящ на наследодателя, 6-месечният срок за деклариране на наследството тече не от момента на откриването му, а от момента на узнаване за откриването му. В декларацията по чл.32 се посочват вида, местонахождението и оценката на полученото имущество. Когато се отнася за недвижими имоти, оценката е данъчната оценка.

Какво се случва, ако продадем наследения имот? Съгласно чл.13, ал.1, т.26 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, доходите от продажба или замяна на имущество, придобито по наследство или завет са необлагаеми. Това означава, че независимо от броя на продадените наследствени имоти и от получения от продажбата доход, всички продажби ще бъдат необлагаеми. Също така, като цяло имуществото придобито по наследство и завет не се счита за доход на лицето. 

Изменения в Административнопроцесуалния кодекс (ДВ бр. 104/2013 г.)

Промените се отнасят до правилата на местната подсъдност. 

Делата по оспорване на индивидуалните административни актове ще се разглеждат от административния съд по седалището на териториалната структура на администрацията на органа, издал оспорения акт, в чийто район се намира постоянния или настоящия адрес или седалището на жалбоподателя. Като изключение от това правило се предвижда тези дела да се разглеждат от административния съд, в района на които е седалището на органа, издал оспорения индивидуален административен акт, когато актът има няколко адресати с постоянен или настоящ адрес в райони, различни от района на териториалната структура на администрацията на органа, издал акта или ако тази администрация няма териториална структура. 

Делата по оспорване на общи административни актове се разглеждат от административния съд, в района на който е седалището на органа, издал административния акт. Ако седалището на органа издал оспорения административен акт е в чужбина тези дела се разглеждат от Административния съд- град София. 

Исковете за обезщетения се предявяват пред съда по адреса или седалището на жалбоподателя и когато са обективно съединени с оспорването. Под „териториална структура на администрацията” ще се разбира създадено с нормативен акт териториално организационно звено на администрацията, независимо дали е обособено като юридическо лице, което подпомага административния орган, при осъществяване на правомощията му. Неприключените дела, чиято подсъдност се променя ще се разглеждат от съдилищата, в които са били образувани. В тази връзка са направени промени и в чл. 112, ал. 1, т. 4 от Закона за здравето, като се предвижда решенията на НЕЛК да се обжалват пред административния съд, в чийто район се намира постоянният или настоящият адрес на жалбоподателя.

Изменения в ЗДДС (ДВ бр.101, 2013 г.)

Направените промени са в следните насоки:
Промени, свързани с транспониране на Директива 2010/45/ЕС на Съвета от 13 юли 2010 г. за изменение на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност:
- въвежда се нов специален режим за касова отчетност на данъка върху добавената стойност (ДДС). Отчитането на ДДС по специалния режим за касова отчетност ще позволи на лицата, които го прилагат, да го отчитат към бюджета при плащането по доставката от техните клиенти. Едновременно с това е регламентирано, че при прилагането на този режим правото на приспадане на данъчен кредит за данъчно задължените лица, които го прилагат, ще възниква от момента, в който ДДС върху доставените им стоки или услуги е платен на техния доставчик. Режимът не е задължителен, т.е. малките и средните предприятия имат право да направят избор за неговото прилагане. Обхватът на този режим е дефиниран по следния начин: предвиден е максимален праг на облагаем оборот за прилагане на режима не повече от левовата равностойност на 500 000 евро, реализиран за период, не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец, и изискване доставките по режима да са с място на изпълнение в страната;
- определя се задължение на данъчно задължените лица да съхраняват данъчните документи в оригиналния им вид, в който са създадени.
Друга част от промените са в резултат на констатирани несъответствия с правото на Европейския съюз и привеждане на ЗДДС в съответствие с решения на Съда на Европейския съюз:
- направени са изменения по отношение на доставките на стоки при условията на финансов лизинг;
- регламентират се нови правила за формиране на данъчната основа;
- от тримесечен срокът, в който регистрираното лице може да упражни правото на приспадане на данъчен кредит за наличните към датата на регистрацията активи, се променя на 12-месечен с цел уеднаквяване на сроковете за упражняване правото на приспадане на данъчен кредит с тези по чл. 72 от ЗДДС.
Направени са промени и във връзка с несъответствия на разпоредби на ЗДДС с Директива 2006/112/ ЕС:
- изменят се разпоредбите, които приравняват на възмездна доставка безвъзмездното предоставяне на стоки или услуги за лични нужди или за цели, различни от икономическата дейност на данъчно задълженото лице;
- променят се правилата за определяне на данъчната основа при внос, като се предвижда, че облагаемата стойност е митническата стойност, която се увеличава с присъщи на вноса разходи, направени до първото местоназначение на стоките на територията на страната, доколкото не са били включени в нея. Дефинира се понятието "Първо местоназначение" на територията на страната.
- по отношение на освобождаването от данък при внос също са направени промени, които привеждат в съответствие ЗДДС с Директива 2009/132/ЕО на Съвета от 19 октомври 2009 г.
Направени са промени, свързани с дерогация от Директива 2006/112/ЕО относно общата система на ДДС с цел улесняване на пътния и железопътния транспорт по Дунав мост II.
Друг особен режим, който се въвежда, е режимът на облагане на доставки на стоки и услуги на Граничния комбиниран мост "Видин Калафат".

Тълкувателно решение № 3 от 15.11.2013 г.

1. Решение на ОС на ООД по чл. 137, ал. 1, т. 7 ТЗ НЕ е
необходимо условие за действителност на разпоредителна сделка с недвижим имот, собственост на дружеството или вещно право върху него, сключена от представляващия дружеството орган (управител /управители).

2. Към органното представителство на търговските дружества при сключване на търговска сделка от едно и също лице, като органен представител по силата на закона на две търговски дружества, не се прилага забраната на чл. 38 ал. 1 ЗЗД.

  http://www.vks.bg/Dela/2013-03-%D0%9E%D0%A1%D0%93%D0%A2%D0%9A-%D0%A2%D1%8A%D0%BB%D0%BA%D1%83%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%BD%D0%BE%20%D1%80%D0%B5%D1%88%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5.pdf

МИНИМАЛНАТА ЗАПЛАТА В СТРАНИТЕ В ЕС

Френският икономически сайт Journal du net публикува информация за минималната работна в страните от Европейския съюз. Нивото на минималната заплата варира от около 150 евро в най-бедната държава в ЕС България до почти 1900 евро на месец в Люксембург. Сайтът отбелязва, че само в 6 страни в Европа месечната минимална работна заплата надминава 1000 евро. Разбира се, уточнява се и че минималната работна заплата е законоустановена в 21 от общо 28-те държави-членки. В Германия, Австрия, Кипър, Дания, Финландия, Италия и Швеция няма единна минимална заплата за всички професии. Към 1 юли 2013 година минималните работни заплати са:

Белгия	1 501,82 €
България	158,50 €
Хърватска	400,67 €
Испания	752,85 €
Eстония	320,00 €
Франция	1 430,22 €
Гърция	683,76 €
Унгария	332,37 €
Ирландия	1 461,85 €
Латвия	284,74 €
Литва	289,62 €
Люксемург	1 874,19 €
Mалта	697,42 €
Холандия	1 477,80 €
Полша	368,87 €
Португалия	565,83 €
Чехия	308,30 €
Румъния	179,36 €
Обединеното кралство	1 189,92 €
Словакия	337,70 €
Словения	783,66 €

Най-голяма е разликата в съотношението северозападни към югоизточни държави, но все пак има трайна тенденция към намаляване на разликите. През 2011 заплатата в Люксембург е била 14 пъти по-висока от тази в България. На сайта на Journal du net може да видите и таблица със стойностите на минималната работна заплата във всяка държава-членка от 2009 досега.

Източник: http://www.journaldunet.com/management/remuneration/smic-2013-en-europe.shtml

ТРЯБВА ЛИ НИ ЗЕЛЕНА КАРТА ЗА КОЛА, АКО ПЪТУВАМЕ В РАМКИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ?

Сертификатът "Зелена карта" за пътуване с автомобил в чужбина не е нужен за страните от ЕС, както и за Сърбия, Андора, Хърватия, Исландия, Норвегия и Швейцария.
В тези държави доказателството за наличието на задължителната застраховка "Гражданска отговорност" е регистрационният номер на превозното средство. Условието е според т.нар. многостранно споразумение "Зелена карта", към което България се присъедини през август 2007 г.
И в момента обаче застрахователите продължават да издават сертификата и искат доплащане за него, което достига до 40-50 лв.
Обяснението на дружествата е, че сертификатът дава сигурност, ако чуждият катаджия не разбере полицата на български.
"Гражданска отговорност" важи и за ЕС, а отношенията по задължителната полица са уредени в моторните директиви и кодекса за застраховането. "Зелена карта" продължава да се изисква за Турция, Македония, Албания, Черна гора, Босна и Херцеговина и др.

Тълкувателно решение 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС

Тълкувателно решение 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС,
относно въпроси по съдебните разноски реши:
1. Съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила
възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане - ако е по банков път, задължително
се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в
договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка.
2. Страната следва да представи списък за разноски по чл. 80 ГПК, дори когато е направила само един
разход в производството, за който е представено доказателство.
3. При намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда
на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. ограничение и
е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер.
4. Разноските, направени от молителя в производство по отмяна на влязло в сила съдебно решение, когато
молбата е уважена, се присъждат с решението по съществото на спора.
5. Направените от страните в обезпечителното производство разноски се присъждат с окончателното
съдебно решение по съществото на спора, с оглед крайният му изход.
6. Размерът на възнаграждението на особен представител по смисъла на чл. 47, ал. 6 ГПК и чл. 48, ал. 2
ГПК се определя от съда при условията на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
7. Особеният представител на ответника по чл. 47, ал. 6 ГПК не дължи държавна такса, тъй като същата се
дължи от страната.
8. Липсата на представен списък по чл. 80 ГПК в хипотезата, при която съдът не се е произнесъл по
искането за разноски не е основание да се откаже допълване на решението в частта му за разноските.
9. Молбата за изменение на съдебното решение в частта за разноските, когато страната не е представила
списък по чл. 80 ГПК, е недопустима.
10. Държавните учреждения дължат държавна такса при въззивно и касационно обжалване на решения по
трудови дела и дела по искове за парични вземания на държавните служители по Закона за държавния
служител.
11. Претенцията за разноски по чл. 80 ГПК може да бъде заявена валидно най-късно в съдебното
заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция.
12. Компетентен да се произнесе по искане за освобождаване от държавна такса по чл. 83, ал. 2 ГПК при
обжалване е съдът, пред който е направено искането.
13. Компетентен да се произнесе по искане за освобождаване от внасяне на такси и разноски по чл. 83, ал. 2
ГПК е съдебният състав, разглеждащ делото.
14. Началният момент, от който започва да тече срока по чл. 248, ал. 1 ГПК за подаване на молба за
допълване или изменение на решението в частта за разноските и по отношение на страната, която няма
интерес да го обжалва, тече от уведомяването й за решението, ако същото е обжалваемо.
15. Решението по чл. 78а НК, с което наказателният съд освобождава подсъдимия от наказателна
отговорност и му налага административно наказание, е приравнено по значение на влязла в сила присъда и
по смисъла на чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК.
16. Минималният размер на адвокатското възнаграждение по трудови дела с определен материален
интерес се определя по чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
17. По жалба срещу решение за допускане на делба се дължи държавна такса като по неоценяем иск по чл.
18, ал. 1, вр. чл. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
18. Държавна такса в хипотезата на обективно кумулативно съединяване на искове по чл. 422 във връзка с
чл. 415 ГПК се дължи съгласно чл. 72, ал. 1 ГПК за всеки съединен иск в размерите, посочени в чл. 1 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, като от общия сбор се приспада
вече платената такса в заповедното производство.
19. Понятието "разноски по прехвърлянето на имота" по смисъла на чл. 364, ал. 1 ГПК включва и нотариална
такса.
20. Размерът на държавната такса при предявен иск за връщане на вещ, предадена на облигационно
основание следва да се определя от вида на търсената защита и съответно приложимата
материалноправна норма, която е от значение за цената на иска по чл. 69 ГПК.
21. По дела, съставляващи спорна съдебна администрация, когато друго изрично не е предвидено в
нормативен акт, се дължи държавна такса в размера по чл. 16 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК.
22. Държавната такса в производство по налагане на мерки за защита от домашното насилие (чл. 11, ал. 2 и
3 ЗЗДН) е в размера по чл. 16 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
23. Държавните служители в МВР са освободени от заплащане на държавни такси по граждански дела,
свързани с тяхното служебно правоотношение.
24. Определението на въззивния съд за допълване или изменяне на въззивното решение в частта за
разноските се обжалва по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.

Решение на КС №10 от 24.10.2013 г.

Конституционният съд с Решение № 10 от 24 октомври 2013 г. по к.д. № 8 от 2013 г. отхвърли искането на омбудсмана на Република България за установяване на противоконституционност на чл. 11, ал. 5 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица: "При авансово изплащане на дохода по чл.38, ал.13 (а именно брутната сума на придобитите от местни физически лица доходи от лихви по депозитни сметки в търговски банки) същият се счита за придобит на датата на падежа на депозита или на датата на предсрочното ни прекратяване".

(5) (Нова - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) При авансово изплащане на дохода по чл. 38, ал. 13 същият се счита за придобит на датата на падежа на депозита или на датата на предсрочното му прекратяване.

Източник Данъци Tita.bg

 Сред мотивите се излагат следните съображения: Несъмнено на конституционно ниво липсва уредба на данъка върху доходите от лихва по депозитни сметки. Това е обяснимо предвид нормата на чл. 60 от Конституцията, с която са делегирани правомощия на законодателя да уреди данъчната материя, включително в частта за определяне на данъчната основа, което е направено с нормата на чл. 11, ал. 5 ЗДДФЛ. Въведените с нея критерии за определяне на предмета на данъчно облагане не я правят конституционно несъвместима. В данъчното право юридическия факт е доходът. Той е основата, от която се изхожда, за да се определят съответните подоходни данъци. Като категория на материалното данъчно право данъчният обект или предмет на облагането предопределя възникването на данъчното задължение. В настоящия случай това е доходът от лихви. Обектът на данъка е винаги конкретно определен. За данъчни цели доходът винаги се определя по начин, различен от общоприетата стопанска категория доход. В случая предмета на облагането е доходът, определен със съдържание и размери, посочени в чл. 38, ал. 13 ЗДДФЛ. С посочения от закона размер данъчната основа като юридически факт, предопределящ възникването и развитието на данъчното правоотношение, е налице към момента на падежа на депозита. Предхождащото го облигационно правоотношение, породено от договора за откриване на депозитна сметка, не е правопораждащият юридически факт за нуждите на данъчното облагане. Това е обяснимо, като се има предвид, че не всеки договор от разглеждания вид може да приключи с реализиране на стопанската цел, за която е сключен. Едва на падежа ще бъде ясно дали вложителят е реализирал доход и в какъв размер, за да бъде обложен с данък. До този момент отсъства данъчното правоотношение между депозитанта и държавата. Следователно ЗДДФЛ не преурежда правоотношението, породено от договора за откриване на банков депозит, в неговите облигационни измерения. Предмет на закона е възникналото на основата на договора за откриване на депозитна сметка, съпътствуващо го данъчно правоотношение, което ще бъде налице само дотогава, докато съществува първичното облигационно правоотношение. При очертаното съдържание и последователност на възникване и развитие на правоотношенията в случая сме изправени пред хипотезата на приложение на новия закон към заварено правоотношение, което не е равнозначно на обратно действие на новия закона. В тази част не само практиката, но и доктрината прави ясното разграничение между хипотезата на обратно действие на закона, когато той преурежда юридическите факти от момента на тяхното проявление до завършен фактически състав, с който приключва едно правоотношение, и хипотезата, при която новият императивен правен данъчен режим урежда за в бъдеще завареното правоотношение, което не е приключило.

източник: www.ciela.net

(5) (Нова - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) При авансово изплащане на дохода по чл. 38, ал. 13 същият се счита за придобит на датата на падежа на депозита или на датата на предсрочното му прекратяване.

Източник Данъци Tita.bg

(5) (Нова - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) При авансово изплащане на дохода по чл. 38, ал. 13 същият се счита за придобит на датата на падежа на депозита или на датата на предсрочното му прекратяване.

Източник Данъци Tita.bg

(5) (Нова - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) При авансово изплащане на дохода по чл. 38, ал. 13 същият се счита за придобит на датата на падежа на депозита или на датата на предсрочното му прекратяване.

Източник Данъци Tita.bgВъведените с нея критерии за определяне на предмета на данъчно облагане не я правят конституционно несъвместима. В данъчното право юридическия факт е доходът. Той е основата, от която се изхожда, за да се определят съответните подоходни данъци. Като категория на материалното данъчно право данъчният обект или предмет на облагането предопределя възникването на данъчното задължение. В настоящия случай това е доходът от лихви. Обектът на данъка е винаги конкретно определен. За данъчни цели доходът винаги се определя по начин, различен от общоприетата стопанска категория доход. В случая предмета на облагането е доходът, определен със съдържание и размери, посочени в чл. 38, ал. 13 ЗДДФЛ. С посочения от закона размер данъчната основа като юридически факт, предопределящ възникването и развитието на данъчното правоотношение, е налице към момента на падежа на депозита. Предхождащото го облигационно правоотношение, породено от договора за откриване на депозитна сметка, не е правопораждащият юридически факт за нуждите на данъчното облагане. Това е обяснимо, като се има предвид, че не всеки договор от разглеждания вид може да приключи с реализиране на стопанската цел, за която е сключен. Едва на падежа ще бъде ясно дали вложителят е реализирал доход и в какъв размер, за да бъде обложен с данък. До този момент отсъства данъчното правоотношение между депозитанта и държавата. Следователно ЗДДФЛ не преурежда правоотношението, породено от договора за откриване на банков депозит, в неговите облигационни измерения. Предмет на закона е възникналото на основата на договора за откриване на депозитна сметка, съпътствуващо го данъчно правоотношение, което ще бъде налице само дотогава, докато съществува първичното облигационно правоотношение. При очертаното съдържание и последователност на възникване и развитие на правоотношенията в случая сме изправени пред хипотезата на приложение на новия закон към заварено правоотношение, което не е равнозначно на обратно действие на новия закона. В тази част не само практиката, но и доктрината прави ясното разграничение между хипотезата на обратно действие на закона, когато той преурежда юридическите факти от момента на тяхното проявление до завършен фактически състав, с който приключва едно правоотношение, и хипотезата, при която новият императивен правен данъчен режим урежда за в бъдеще завареното правоотношение, което не е приключило.

ТР №1 от 21.10.2013 г. на ОСГК на ВКС

Върховен касационен съд прие Тълкувателно решение 1 от 21 октомври 2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГК на ВКС. В него е аргументирана тезата, че при иск за отмяна на дарение на основание чл. 227, ал. 1, б. "в" ЗЗД не е налице проява на непризнателност, когато дареният не предостави поисканата от дарителя издръжка, от която той трайно се нуждае, ако поради липса на достатъчно средства, с даването на издръжка на дарителя, дареният би поставил себе си и лицата, които е длъжен да издържа по закон, в по-лошо положение от това на дарителя.

Можете да прочетете пълния текст на решението на ВКС тук:  http://www.vks.bg/Dela/2013-01-%D0%93%D0%9A%20%D0%A2%D1%8A%D0%BB%D0%BA%D1%83%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%BD%D0%BE%20%D1%80%D0%B5%D1%88%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5.pdf

Решение №8660 от 17 юни 2013 г. на ВАС

С Решение № 8660 от 17 юни 2013 г. по административно дело № 10332 от 2012 г. Върховният административен съд обяви за нищожна разпоредбата на чл. 3, ал. 1, изречение последно от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица на Министерския съвет на Република България. Мотивите за това са следните:

 В Кодекса за социално осигуряване не се съдържа изрична делегация правилата относно определяне размера на вноските на самоосигуряващите се лица да бъдат регулирани с подзаконов нормативен акт. Тези обществени отношения се регулират от кодекса, поради което обжалваният текст на наредбата е издаден при превишаване компетентността на органа, което е равнозначно на липса на такава. Министерският съвет е излязъл извън делегираните му съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 10 от КСО правомощия, като по този начин е определил размера на вноската за самоосигуряващите се лица. Да прави това, съгласно чл. 6 ал. 2 от КСО, е компетентен само титулярът на законодателната власт в Република България - Народното събрание.

източник: www.ciela.net

ПРАВНА СТОЙНОСТ НА МОРАТОРИУМА ЗА ПРИДОБИВАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКА ЗЕМЯ ОТ ЧУЖДЕНЦИ, НАЛОЖЕН ОТ НС

Преди броени дни Народното събрание на България удължи мораториума върху придобиването на земеделска земя от чужденци до 2020 година. Решението предизвика широк обществен дебат и срещна неодобрението на Европейската комисия.
Каква е всъщност правната стойност на този мораториум? Има ли право нашият законодателен орган да приема клаузи, противоречащи на поети задължения по международен договор?

Ще се спрем на основните текстове, регламентиращи придобиването на право на собственост от чужденци и чуждестранни юридически лица.

Чл. 22 от Конституцията на Република България гласи:

(1) (Изм. ­ ДВ, бр. 18 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г. и не се прилага към заварените международни договори.) Чужденци и чуждестранни юридически лица могат да придобиват право на собственост върху земя при условията, произтичащи от присъединяването на Република България към Европейския съюз или по силата на международен договор, ратифициран, обнародван и влязъл в сила за Република България, както и чрез наследяване по закон.
(2) Законът за ратифициране на международен договор по ал. 1 се приема с мнозинство две трети от всички народни представители.
(3) Режимът на земята се определя със закон.

Видно е, че условията за придобиване се регламентират с Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз. Част Трета "Свободно движение на капитали" от Приложение VI към него установява точни рамки на сроковете за ограничения по отношение придобиване право на собственост:

"1. Независимо от задълженията, произтичащи от Договора за създаване на Конституция за Европа, България може да запази в сила, за срок от пет години от датата на присъединяване, ограниченията, съществуващи в нейното законодателство към датата на подписване на Договора за присъединяване, по отношение на придобиването на право на собственост върху земя за второ жилище от граждани на държавите-членки или държавите, страни по Споразумението за Европейско икономическо пространство (СЕИП), които не пребивават в България и, от юридически лица, учредени в съответствие със законите на друга държава-членка или на държава, страна по СЕИП.

Граждани на държавите-членки и граждани на държавите, страни по Споразумението за Европейско икономическо пространство, които законно пребивават в България, са извън обхвата на разпоредбите на предходната алинея или на каквито и да било норми или процедури, различни от тези, прилагани към български граждани.

2. Независимо от задълженията, произтичащи от Договора за създаване на Конституция за Европа, България може да запази в сила, за срок от седем години от датата на присъединяване, ограниченията, съществуващи в нейното законодателство към датата на подписване на Договора за присъединяване, по отношение на придобиването на право на собственост върху земеделска земя, гори и горска земя от граждани на друга държава-членка, от граждани на държавите, страни по Споразумението за Европейска икономическо пространство и от юридически лица, учредени в съответствие със законите на друга държава-членка или на държава, страна по СЕИП. В никакъв случай, при придобиването на земеделска земя, гори и горска земя, гражданин на държава-членка не може да бъде третиран по-неблагоприятно отколкото към датата на подписване на Договора за присъединяване или да му бъдат налагани по-големи ограничения в сравнение с гражданин на трета страна.

Самостоятелно заети земеделски производители, които са граждани на друга държава-членка и, които желаят да се установят и законно да пребивават в България, са извън обхвата на разпоредбите на предходната алинея или на каквито и да било норми или процедури, различни от тези, прилагани към български граждани.

Общ преглед на тези преходни мерки ще бъде направен на третата година след датата на присъединяване. За тази цел, Комисията представя доклад пред Съвета. Съветът може, като гласува единодушно по предложение на Комисията, да реши да съкрати или да прекрати преходния период, посочен в първа алинея. "

Тоест, ограниченията по отношение на придобиването на земеделска земя, гори и горска земя трябва да отпадне от 1.01.2014 година.

Народното събрание обаче прие и обнародва Решение за удължаване на мораториума до 2020 год.

И в българския, и в европейския правопорядък, законите имат йерархия.  Чл. 5, ал.4 от Конституцията на Република България регламентира :

(4) Международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат. 

 Не е възможно един национален акт като решение на НС да обезсили по-висшестоящия Договор за присъединяване на България. Договорът е сред т.нар. първични източници на правото на ЕС. Той стои над националните закони и дори над директивите и регламентите, приемани в Брюксел, равен е по правна сила на самия Договор за функционирането на ЕС.

Договор на ЕС не се променя с единичен акт на НС на някоя страна-членка. Той трябва да бъде уговорен между въпросната страна-членка и Европейската комисия, след което да бъде ратифициран поотделно от парламентите на всички страни в Съюза. Валидна промяна настъпва само и единствено по този начин.

Следователно решението на НС за налагане на мораториум няма никаква юридическа стойност, то е нищожно и не би следвало да се прилага от съдилищата и нотариусите.

Европейската комисия – наричана неслучайно пазител на договорите – може да инициира наказателна процедура срещу България и на страната ни да бъдат наложени сериозни глоби.

 

 

 

Парламентът прие на първо четене и промени в Закона за счетоводството.

Те предвиждат при съставяне на първичните счетоводни документи, които засягат само дейността на предприятието, чрез автоматични устройства или системи, подписът на съставителя може да се замени с цифров или с друг идентификатор, еднозначно разпознаващ и определящ съставителя. С измененията се дава дефиниция на "цифров или друг идентификатор". Това е цифров или друг уникален постоянно повтарящ се код, който съответства еднозначно на лицето, което има права за извършване на определени действия.

Министерският съвет одобри законопроект за изменение и допълнение на Законa за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО). Предлага се промяна, с която непризнатите за данъчни цели приходи и разходи от последващи оценки и от отписване на вземания ще се признават за данъчни цели най-рано в годината, в която настъпи някое от обстоятелствата предвидени в закона. Предвидена е и промяна, с която непризнатите за данъчни цели приходи и разходи от последващи оценки и от отписване на вземания да могат да се признаят с изтичането на 3 години за вземания с тригодишен давностен срок, а с изтичането на 5 години на тези с петгодишен давностен срок. Аналогично на предложената промяна е инициирано и изменение в обстоятелствата по отношение на данъчното третиране на задълженията.
Разширена и прецизирана е разпоредбата, касаеща разходи, представляващи доходи на местни физически лица, които се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им
отчитане. Предложено е освобождаване на доходи на чуждестранни юридически лица, които са местни лица за данъчни цели на държава-членка на Европейския съюз, или на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, от лихви по облигации или други дългови ценни книжа, издадени от местно юридическо лице, които са допуснати до търговия на регулиран пазар. Също така, предвидено е освобождаване при определени условия и на доходите от лихви по заем, предоставен от чуждестранно лице – емитент, който да е издал облигациите или другите дългови ценни книжа с цел предоставяне постъпленията от тях на заем на местно юридическо лице. Сред другите промени е предвидено разширяване на кръга лица, които ще могат да приложат намалената данъчна ставка от 5 на сто за данъка върху доходите от лихви, авторски и лицензионни възнаграждения в случаите, когато към момента на начисляване на дохода притежаването на изискуемия минимум от капитала не е прекъснато. В законопроекта е предложено изменение на съществуващото данъчно облекчение за минимална и регионална държавна помощ като се разширява обхватът на общините, в които може да се преотстъпва корпоративен данък. Предвижда се като община с висока безработица да се разглежда община, в която за годината преди текущата има безработица със или над 25 на сто по-висока от средната за страната за същия период. Едновременно с тази промяна, се въвеждат нови условия за данъчно задълженото лице, което следва да поддържа през целия данъчен период не по-малко от 10 работни места, като най-малко 50 на сто от тях да са заети пряко в извършваната производствена дейност. Също така, през целия данъчен период 30 на сто от персонала трябва да бъдат лица с постоянен адрес в общини от списъка с общини, в които за годината преди текущата има безработица със или над 25 на сто по-висока от средната за страната за същия период. Данъчното облекчение, представляващо държавна помощ за регионално развитие, ще може да се приложи само след постановяване на положително решение от Европейската комисия относно съответствието му с Насоките за националната регионална помощ за 2014-2020 г.

Източник: http://www.ciela.net/

КОГА Е НАЛИЦЕ ПАРЛАМЕНТАРЕН КВОРУМ?

Важно предварително условие за валидно обсъждане на законопроекти и взимане на решения от Народното събрание е наличието на предвидения в Конституцията на Република България кворум - необходим брой депутати, които трябва да присъствуват в пленарната зала за да се извърши обсъждането на законопроекта. По принцип кворумът може да бъде обикновен или квалифициран. Според чл. 81 от КРБ обикновеният кворум е присъствието на повече от половината от народните представители.

Чл. 48 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание (ПОДНС) гласи:
 (1) Председателят открива заседанието, ако присъстват повече от половината от народните представители.
(2) Проверка на кворум се извършва чрез компютризираната система за гласуване преди откриване на заседанието.
(3) Председателят, във връзка с предстоящо гласуване, може да извърши по своя инициатива или само веднъж в едно заседание по искане на парламентарна група проверка на кворума чрез поименно прочитане имената на народните представители или чрез преброяване на народните представители от секретарите на Народното събрание.
(4) Председателят прекратява или прекъсва заседанието, когато в залата няма необходимия кворум. В случаите на прекъсване председателят може да възобнови заседанието не по-късно от един час, в рамките на работното време, ако при новата проверка е налице необходимият кворум.

Параграф 4 от допълнителните разпоредби на Правилника пък определя как се тълкува терминът "присъстващи" при явно гласуване: "Под "присъстващи" при явно гласуване се разбира броят на народните представители, които са се регистрирали преди започване на гласуването".

Видно е, че ПОДНС определя като критерий за присъствие регистрацията на народния представител, а не реалното му физическо присъствие в пленарната зала.
ПОДНС обаче няма конституционна юридическа сила, нееднократно това е посочвал в решенията си Конституционният съд (напр. ТР №8/2003). Правилниците на предишните народни събрания са съдържали съвсем различна дефиниция на термина "присъстващи" - критерият е бил реалният брой на народните представители в пленарната зала.

Предвид тези противоречия в тълкуванията в различните ПОДНС трябва да се обърнем към практиката на Конституционния съд, който е единственият орган с правомощия да тълкува конституционните текстове. Интересен е фактът, че ПОДНС, който няма никаква задължителна конституционна сила, тълкува норми на Конституцията на Република България. Явното гласуване може да се извършва и чрез прочитане на имената на народните представители, а не само чрез компютъризираната система за гласуване. Председателят има право да прави проверки относно наличието или липсата на кворум. Проблемът е, че и практиката на КС е нееднозначна и няма тълкувателно решение относно кворума.

Как е решен въпросът в някои други дуржави? В Белгия и Люксембург председателят разполага с правомощието да открие заседанието без да проверява кворума или да пристъпи към поименна проверка на присъстващите депутати. Независимо от това Парламентът може да приема решения само, ако присъстват повече от половината депутати.  Правилникът на Франция урежда и хипотеза, при която гласуването е действително независимо от броя на присъстващите депутати, ако преди обявяването му не е направено възражение от председател на парламентарна група за проверка на кворума. Във Великобритания правилникът не съдържа изискване за кворум на заседанията на Камарата, но при обсъждането на даден въпрос е необходимо наличие на определен брой гласували депутати.  В противен случай разискваната тема остава за следващо заседание.

КАК СЕ ОБЛАГАТ ДОХОДИТЕ ОТ ПРОДАЖБА НА НЕДВИЖИМ ИМОТ?

След като продадем собствения си недвижим имот неизменно възниква въпросът: как се третират данъчно приходите ни от продажбата, дължим ли данък и може ли продажбата да бъде необлагаема? На първо място, трябва да уточним, че разпоредбите на данъчните закони са едни от най-динамичните, т.е най-често изменящите се, което е обяснимо с оглед на сменящата се фискална политика на държавата. Затова е добре винаги да проверяваме какви са последните актуализации на данъчните закони, когато получаваме доходи от източници извън трудовите правоотношения. Често се случва доходи, които са били необлагаеми през едната година, да са станали облагаеми през следващата. Разбира се, има и традиционно необлагаеми доходи като пенсиите, стипендиите, застрахователните обезщетения, социалните помощи и други, но все пак е добре да проверяваме последните изменения на основните данъчни закони преди да попълваме данъчната си декларация.

По отношение на доходите от продажба на недвижимо имущество разпоредбите търпят най-сериозно развитие, а именно от разпоредителните сделки със собственост получаваме едни от най-сериозните облагаеми доходи. Едно от най-съществените изменения в последните години е трансформацията от необлагаеми в облагаеми на доходите от продажба на имущество, получено чрез дарение. Тези доходи бяха необлагаеми според Закона за облагане доходите на физическите лица, които беше в сила до влизане в сила на настоящия Закон за данъците върху доходите на физическите лица през 2007г. Важно е да се отбележи, че ако получим имот чрез дарение, то това увеличение в имуществото ни все пак е необлагаемо, но когато го продадем или заменим на един по-късен етап, доходът е облагаем.

Понастоящем не се облагат доходите от продажба на имоти, които са получени по наследство, завет или реституция (чл.13, ал.1, т.26 ЗДДФЛ). Необлагаеми също така са доходите от продажба или замяна на един недвижим жилищен имот, ако между датата на придобиване му и датата на продажбата са изминали повече от три години или доходите от продажбата и замяната на до два недвижими имота (не само жилищни), ако между датата на придобиването им и датата на продажбата им са изминали повече от 5 години. Логичният въпрос в случая е какво ще се случи, ако продадем два жилищни имоти, придобити преди повече от 3 години. Тогава едната сделка е необлагаема. Най-често се приема, че това трябва да е първата извършена сделка, въпреки че никъде не е нормативно записано и е обект на спорове в практиката.

Разбира се, трябва да се знае и по какъв начин се определя облагаемият доход от продажба или замяна на недвижимо имущество. В Закона за данъците върху доходите на физическите лица е предвидено, че облагаемият доход е равен на цената на придобиване минус продажната цена и крайната сума се намалява с 10% разходи по сделката (чл.33, ал.1). Това означава, че данък се дължи, ако цената, за която сме продали имота си, е по-висока от цената, за която сме го придобили. Цената на придобиване при имот, получен чрез дарение, например, ще е равна на нула, т.е ще дължим данък върху цялата продажна цена минус 10% разходи. Цената на придобиване по принцип е документално доказаната цена, най-често записаната в нотариалния акт за покупко-продажба. Ако няма документи, доказващи цената на придобиване, то се приема, че е равна на нула. Продажната цена от своя страна включва стойността на всичко, придобито от лицето при продажбата или замяната на имуществото му, включително и възнаграждание различно от пари. Тук е моментът да изчистим една често срещана заблуда- когато продаваме имота на данъчна оценка, не се дължи данък. Това не е вярно. Данъчната оценка на имота има значение по отношение на нотариалните такси, които ще се заплащат, тъй като таксите са на база цената, записана в нотариалния акт при изповядване на сделката, като минимумът е стойността на данъчната оценка. Това означава, че ако продаваме един имот на стойност под данъчната му оценка, таксите ще се изчислят на база данъчната оценка. Ако го продаваме на по-висока стойност, то ще се изчислят върху тази стойност. Но данъчната оценка не влияе върху определянето на облагаемия доход. Ако искаме да не дължим данък върху дохода си от продажба, трябва да проверим за каква цена сме купили имота и да го продадем на същата цена.

Важно е да се знае също така, че авансовите вноски (най-често капаро или задатък), получени по предварителен договор за покупко-продажба също се облагат с данък. Доходът, получен от авансово плащане, се приравнява на доход от завършена сделка. Веднъж се облага доходът от авансовото плащане или плащания, ако се касае за няколко вноски, и накрая се облага и доходът от финализирането на продажбата. Изчислява се по следната формула:

където:

ОДДГ е облагаемият доход за данъчната година;

ПЦ е продажната цена;

ЦП е цената на придобиване;

ЧПП е частично полученото плащане през данъчната година.

Съществува, разбира се, хипотеза, при която сме получили авансово плащане, независимо дали ще бъде наречено капаро или задатък в предварителния договор, но до сключване на окончателен договор не се е стигнало по вина на купувача. Тогава както най-често се предвижда в предварителните договори, ще имаме право да задържим капарото като обезщетение за несключената сделка. Какъв данък ще дължим в този случай, щом продажба в крайна сметка няма? В такъв случай, ще дължим веднъж данъка върху авансовата вноска, който се предполага, че ще платим на държавата. След изтичане на срока за сключване на окончателния договор, авансовото плащане ще се превърне в неустойка за неизпълнен договор и тогава ще дължим данък върху неустойка. Неустойката е облагаема и се дължи плосък данък от 10%. Разбира се, не може да се облага два пъти по различни критерии една и съща сума затова следва НАП да приспадне данъка върху неустойката от платения вече данък върху авансовото плащане и да възстанови надвнесената сума. Следва да се отбележи също така, че тъй като авансовото плащане се приравнява на доход от завършена сделка, както вече бе отбелязано, то може да влезе в хипотезата на необлагаемост на един имот, ако е придобит преди повече от три години.

РАЗХОДИ ЗА РЕМОНТ НА ОБЩИТЕ ЧАСТИ

Как се разпределят разходите за ремонт на общите части в етажната собственост - по брой апартаменти или в зависимост от размера на идеалните части в сградата? Чл. 48, ал.1 от Закона за управление на етажната собственост (ЗУЕС) гласи: "Ремонт, обновяване, реконструкция и преустройство на общите части или подмяна на общите инсталации и оборудване се извършва по решение на общото събрание на собствениците", а пък разходите за това се разпределят между собствениците "съразмерно с притежаваните от тях идеални части от общите части на сградата" (чл.48, ал.3).

Всеки собственик участва в ремонта на общите части със сума, която се определя в зависимост от притежавания от него дял, който пък е описан в нотариалния акт на всеки един от собствениците индивидуално. В повечето случаи дяловете на отделните собственици в общите части са съразмерни на съотношението между стойностите на отделните помещения, които те притежават, изчислени при учредяването на етажната собственост.

Общото събрание на етажната собственост няма право да определя друг ред за изчисляване на разходите, освен предвидения в ЗУЕС. В противен случай всеки собственик може да обжалва решението на общото събрание по съдебен ред.

Ново предложение за съдебните заседатели

Има предложение за законова промяна, която позволява на всеки български гражданин да бъде съдебен заседател.
Съдебните заседатели участват само в наказателни дела на първа инстанция. Олицетворяват идеята за контрола на народа при осъществяване на правосъдието. Те вземат участие при решаване на всички окончателни въпроси, свързани с присъдата на подсъдимия - и дали е виновен, и какво да бъде неговото наказание.
Според сегашните изисквания, за да станете съдебен заседател, трябва да отговаряте на следните условия: да сте дееспособен български гражданин, навършил 21 години, но максимум на 65-годишна възраст и да се ползвате с добро име в обществото.
Ролята на съдебния заседател е решаваща за изхода на едно наказателно дело. Само с гласовете на съдебните заседатели един подсъдим може да бъде обявен за невинен или виновен (тъй като съдът заседава в състав от 1 съдия плюс 2-ма съдебни заседатели или 2 съдии плюс 3-ма съдебни заседатели и всички членове на състава се ползват с равен глас при гласуването на решенията си).
Предвид ключовата функция на съдебния заседател, сами преценете доколко е уместно да се дава възможност на всеки български гражданин да участва в наказателни дела и би ли било обективно и ефективно правораздаването в тези случаи.
В предложението е включено още всеки, който желае да стане съдебен заседател, да се впише в специален регистър и да се въведе случйното разпределение на делата и по отношение на заседателите.

Давност при публични задължения

Такса смет и данък сгради се погасяват с изтичане на 5-годишна давност.
По силата на Данъчноосигурителния процесуален кодекс давността започва да тече не от датата, на която задължението е станало изискуемо, а от 1 януари на следващата година (тоест след годината, в която е трябвало да се платят). С изтичането на 10 годишен срок пък се погасяват всички публични задължения, независимо от спирането или прекъсването на давността, освен ако не е отсрочено или разсрочено или признато за дължимо.
Ако поискат от Вас да платите публично задължение, което е погасено по давност, имате право да направите възражение за изтекла погасителна давност и да откажете плащането му. Когато са погасени по давност, вземанията се отписват, което можете да поискате писмено от общината. В случай, че Ви бъде отказано неправомерно, имате право да заведете установителен иск в компетентния съд, че не дължите начислените данъци и такси поради изтекъл давностен срок.

Решение на КС №6/2013 г.

Конституционният съд излезе с Решение № 6 от 15 юли 2013 г. по конституционно дело № 5 от 2013 г., с което обяви за противоконституционни и несъответстващи на международните договори, по които България е страна, чл. 38, ал. 1 и ал. 2 от Закона за държавната собственост (обн., ДВ, бр. 44 от 21.05.1996, посл. изм. и доп., ДВ, бр. 99 от 14.12.2012 г.), и чл. 27, ал. 1 от Закона за общинската собственост (обн., ДВ, бр. 44 от 21.05.1996 г., посл. изм. и доп., ДВ, бр. 91 от 20.11.2012 г.).
Със същото решение бяха обявени за противоконституционни чл. 38, ал. 3, чл. 39, ал. 1, изречение второ и раздел втори „Обезщетение за ползване на имот - частна собственост” в глава трета „Предварително отчуждаване на имоти - частна собственост, за държавни нужди” от Закона за държавната собственост и чл. 29, ал. 3, т. 1 и чл. 30 от Закона за общинската собственост. В мотивите си Конституционният съд посочва: "В противоречие с нормите на Конституцията и ЕКЗПЧОС разпоредбите на чл. 38, ал. 1 и 2 ЗДС и чл. 27, ал. 1 ЗОС не позволяват на гражданите ефективно да защитават правото си на частна собственост. Те дават единствено право на обжалване на решенията на Министерския съвет и заповедите на областните управители и кметовете на общини в 14-дневен срок след обнародването им в "Държавен вестник". Това е в значителна степен затруднено, тъй като гражданите не са задължени, а и не са в състояние да следят всички броеве на "Държавен вестник" и дори в случаите, когато имат такава възможност, не са в състояние да разберат, че предстои отчуждаване именно на тяхната частна собственост, доколкото самата форма на обнародването на тези административни актове е усложнена. При това наименованията на местностите претърпяват многократни промени, а и границите между тях също не са категорично определени. Многократно се променят и кадастралните, имотните и регулационните номера, което също затруднява проследяването на отчуждителните действия.
Създавайки улеснение за държавата и общините да съобщават индивидуалните административни актове за отчуждаване единствено чрез "Държавен вестник", законодателят ги е освободил от задължението, след като издирят и индивидуализират собствениците, да положат каквито и да са усилия за връчване на административния акт по общия ред. Така с атакуваните текстове от ЗДС и ЗОС държавата и общините се освобождават от задължения, независимо че разполагат с цялата информация за установяване на субекта на правото на собственост, а именно - кадастър, данъчни партиди, регулационни планове, планове за земеразделяне и други начини да бъдат открити необходимите данни. Липсата на добра организация и координация между отделните държавни и общински органи и служби не
може да бъде оправдание за нарушаване на конституционните правата на собствениците. Държавата и общините разполагат с организационен ресурс да получат и анализират цялата информация, необходима за отчуждаването на частна собственост. Конституционно недопустимо е лошото управление да обосновава засягане и ограничаване на основни конституционни права на гражданите в Република България."
Конституционният съд посочва още: "Принудителното отнемане на частна собственост е допустимо само при условията на чл. 17, ал. 5 от Конституцията. Уредбата, съдържаща се в раздел ІІ "Обезщетение за ползване на имот - частна собственост" на глава трета "Принудително отчуждаване на имоти - частна собственост, за държавни нужди" от ЗДС и в чл. 30 ЗОС, дава право на трето лице без съгласието на собственика и преди извършване на отчуждаването да владее и ползва имота на собственика срещу обезщетение, което не е обезщетението за отчуждаването на имота по чл. 17, ал. 5 от Конституцията. При това собственикът е задължен по закон да търпи това поведение. С предоставянето на възможност на инвеститор да влезе във владение на имота - частна собственост, и да започне строителни дейности, преди да е влязъл в сила административният акт за отчуждаването, държавата и общините противоконституционно нарушават неприкосновеността на частната собственост."

ПРЕКРАТЯВАНЕ НА СЪСОБСТВЕНОСТ

Най-бързият и лесен начин за прекратяване на съсобственост е доброволната делба, за която обаче е нужно съгласието на всички съсобственици. Често някои от тях не са съгласни и се налага провеждане на процедура по съдебна делба. Тя протича в 2 фази: допускане не делбата и извършване на делбата. В случай, че имотът е поделяем на отделни части между съсобствениците, в зависимост от размера на дяловете, съдът съставя разделителен протокол и го обявява на страните. След като решението за разделителния протокол влезе в сила съдът призовава страните за теглене на жребий и всеки получава своята част от имота.

Ако имотът не е поделяем (напр. земята не може да се подели на няколко парцела, ако е нива, по-малка от 3 дка, ливада – по-малка от 2 дка или овощна градина по-малка от 1 дка), съдът постановява той да бъде изнесен на публична продан. Страните в делбата могат да участват при наддаването в публичната продан. При публична продан се извършва оценка на стойността на имота и самата продан стартира от 75% от стойността на оценката.

Възможно е да се избегне и доброволната, и съдебната делба на имота, ако прехвърлите само вашата собствена част. Тук има едно много важно законово правило – чл.33 от Закона за собствеността: „Съсобственикът може да продаде своята част от недвижимия имот на трето лице само след като представи пред нотариуса писмени доказателства, че е предложил на другите съсобственици да купят тази част при същите условия и декларира писмено пред него, че никой от тях не е приел това предложение”. Тоест, ако желаете да продадете своята част от имота, трябва задължително първо да предложите на останалите съсобственици да я закупят. Най-често това се прави с изпращане на нотариална покана с продажната цена и се даде срок на съсобствениците да заявят дали я приемат или не. Ако не спазите този законов ред, съсобственикът може да предяви иск срещу вас в съда.

Имайте  предвид, че особеното правило на чл.33 ЗС се отнася САМО  за продажбата като способ за прехвърляне. Няма подобно изискване, ако решите да дарите частта си на трето лице или пък да извършите замяна.

Също така като съсобственик вие можете да извършвате всички действия на управление на имота: да го ползвате, да получавате добиви от него, дори да го дадете целия под наем като обезщетите останалите съсобственици за това, че ги лишавате от ползване на имота. Качеството ви на съсобственик може да отпадне при прекратяване на съсобствеността по описаните по-горе начини.

Какво представлява поръчителството?

   Поръчителството е писмен договор между поръчителя и кредитора, с който поръчителят поема отговорност за изпълнение на задължението на длъжник на кредитора. Кредиторът получава един „резервен” длъжник. Поръчителството е едно лично обезпечение срещу неплатежоспособността на първоначалния длъжник.

   Поръчителят отговаря пред кредитора за изпълнението и за вредите от неизпълнението, както отговаря и длъжникът. Възможно е да се уговорят по-леки условия за поръчителя – да отговаря само за част от дълга, да отговаря под условие и др.под.

Какво се случва, когато длъжникът откаже да изпълни задължението си? Кредиторът може да предяви иск срещу длъжника и поръчителя заедно или поотделно. Ако поръчителят реши да изпълни, той трябва предварително да уведоми длъжника и обратното – длъжникът също дължи уведомяване в случай на изпълнение. В случай, че поръчителят плати задължението, той има право да предяви личен обратен иск срещу длъжника за платената сума плюс всички законни лихви от момента на плащането.

   Поръчителството отпада, ако в 6-месечен срок след падежа на главното задължение, кредиторът не предяви иск срещу длъжника (по-кратък срок НЕ може да се уговаря). Продължението на срока, дадено от кредитора на длъжника, няма действие спрямо поръчителя.

Граждански арест

ГРАЖДАНСКИЯТ АРЕСТ - един напоследък често употребяван термин. Има ли обаче в законодателството на Република България предвиден такъв институт?

От 1997 година със ЗИДНК,(ДВ ,бр.62/97г.) е въведена нормата на чл.12 а от Наказателния кодекс,която дава легална дефиниция за т.н. „граждански арест”. Посоченият член гласи: "Не е общественоопасно причиняването на вреди на лице, извършило престъпление при неговото задържане за предаване на органите на властта и предотвратяване възможността за извършване на друго престъпление, ако няма друг начин за неговото задържане и ако при това задържане не е допуснато превишаване на необходимите и заоносъобразни мерки".
Тоест, нашият Наказателен кодекс дава възможност на гражданите да реагират и да осъществят така нареченият "граждански арест" и дори да нанесат вреди на задържания. Но при какви предпоставки обаче?

Текстът на чл. 12а въвежда точно определени предпоставки:
- вреди могат да се причиняват при задържане само на лице, извършило престъпление ПРЕДИ задържането ( друг е въпросът, че за престъпление се счита едно деяние, за което вече има влязла в сила присъда). Тоест, не е допустим граждански арест само за проверка на документи или друга проверка на лице, което преди това не е извършило престъпление.
- задържане може да има само с ДВЕ ЦЕЛИ: за предаване на органите на властта и за предотвратяване на възможността за извършване на друго престъпление
-да няма друг законосъобразен начин за задържане на лицето,тоест само в КРАЕН СЛУЧАЙ се прилага
- да се вземат всички необходими и законосъобразни мерки при задържането - за това е нужно задържащият субект да познава тези мерки, което НЕ е задължително за гражданите и повечето няма как да ги знаят, тъй като са описани в специални закони.

Чл. 12а е изключително неясен и спорен текст. Повечето съдилища го тълкуват именно като "граждански арест"- гражданите имат право да задържат лица, извършили престъпления. Има обаче и много противоположни мнения - че текстът визира само задържане от държавен служител, тъй като само държавен служител може да познава и прилага "необходими и законосъобразни мерки по задържане". Има логика в подобно мнение, тъй като обикновеният гражданин не разполага с правомощията, с каквито разполага един полицейски служител, например. А чл. 12а НК е единственият законов текст в България, който регламентира подобно задържане. Тоест, уредбата на гражданския арест в РБ е неясна и дори и да приемем, че е допустим, той трябва да става в рамките и при условията, описани в чл. 12а НК, което силно стеснява приложното му поле.

Що се отнася до личните Ви документи, абсолютно недопустимо е гражданин да изисква от Вас да му ги показвате или предоставяте. Това може да стане само от надлежен орган на реда.

Имайте предвид, че мобилните оператори също нямат право да искат копие от Вашите лични документи и в противен случай можете да сигнализирате Комисията за защита на личните данни.