Решение на КС №6/2013 г.

Конституционният съд излезе с Решение № 6 от 15 юли 2013 г. по конституционно дело № 5 от 2013 г., с което обяви за противоконституционни и несъответстващи на международните договори, по които България е страна, чл. 38, ал. 1 и ал. 2 от Закона за държавната собственост (обн., ДВ, бр. 44 от 21.05.1996, посл. изм. и доп., ДВ, бр. 99 от 14.12.2012 г.), и чл. 27, ал. 1 от Закона за общинската собственост (обн., ДВ, бр. 44 от 21.05.1996 г., посл. изм. и доп., ДВ, бр. 91 от 20.11.2012 г.).
Със същото решение бяха обявени за противоконституционни чл. 38, ал. 3, чл. 39, ал. 1, изречение второ и раздел втори „Обезщетение за ползване на имот - частна собственост” в глава трета „Предварително отчуждаване на имоти - частна собственост, за държавни нужди” от Закона за държавната собственост и чл. 29, ал. 3, т. 1 и чл. 30 от Закона за общинската собственост. В мотивите си Конституционният съд посочва: "В противоречие с нормите на Конституцията и ЕКЗПЧОС разпоредбите на чл. 38, ал. 1 и 2 ЗДС и чл. 27, ал. 1 ЗОС не позволяват на гражданите ефективно да защитават правото си на частна собственост. Те дават единствено право на обжалване на решенията на Министерския съвет и заповедите на областните управители и кметовете на общини в 14-дневен срок след обнародването им в "Държавен вестник". Това е в значителна степен затруднено, тъй като гражданите не са задължени, а и не са в състояние да следят всички броеве на "Държавен вестник" и дори в случаите, когато имат такава възможност, не са в състояние да разберат, че предстои отчуждаване именно на тяхната частна собственост, доколкото самата форма на обнародването на тези административни актове е усложнена. При това наименованията на местностите претърпяват многократни промени, а и границите между тях също не са категорично определени. Многократно се променят и кадастралните, имотните и регулационните номера, което също затруднява проследяването на отчуждителните действия.
Създавайки улеснение за държавата и общините да съобщават индивидуалните административни актове за отчуждаване единствено чрез "Държавен вестник", законодателят ги е освободил от задължението, след като издирят и индивидуализират собствениците, да положат каквито и да са усилия за връчване на административния акт по общия ред. Така с атакуваните текстове от ЗДС и ЗОС държавата и общините се освобождават от задължения, независимо че разполагат с цялата информация за установяване на субекта на правото на собственост, а именно - кадастър, данъчни партиди, регулационни планове, планове за земеразделяне и други начини да бъдат открити необходимите данни. Липсата на добра организация и координация между отделните държавни и общински органи и служби не
може да бъде оправдание за нарушаване на конституционните правата на собствениците. Държавата и общините разполагат с организационен ресурс да получат и анализират цялата информация, необходима за отчуждаването на частна собственост. Конституционно недопустимо е лошото управление да обосновава засягане и ограничаване на основни конституционни права на гражданите в Република България."
Конституционният съд посочва още: "Принудителното отнемане на частна собственост е допустимо само при условията на чл. 17, ал. 5 от Конституцията. Уредбата, съдържаща се в раздел ІІ "Обезщетение за ползване на имот - частна собственост" на глава трета "Принудително отчуждаване на имоти - частна собственост, за държавни нужди" от ЗДС и в чл. 30 ЗОС, дава право на трето лице без съгласието на собственика и преди извършване на отчуждаването да владее и ползва имота на собственика срещу обезщетение, което не е обезщетението за отчуждаването на имота по чл. 17, ал. 5 от Конституцията. При това собственикът е задължен по закон да търпи това поведение. С предоставянето на възможност на инвеститор да влезе във владение на имота - частна собственост, и да започне строителни дейности, преди да е влязъл в сила административният акт за отчуждаването, държавата и общините противоконституционно нарушават неприкосновеността на частната собственост."

ПРЕКРАТЯВАНЕ НА СЪСОБСТВЕНОСТ

Най-бързият и лесен начин за прекратяване на съсобственост е доброволната делба, за която обаче е нужно съгласието на всички съсобственици. Често някои от тях не са съгласни и се налага провеждане на процедура по съдебна делба. Тя протича в 2 фази: допускане не делбата и извършване на делбата. В случай, че имотът е поделяем на отделни части между съсобствениците, в зависимост от размера на дяловете, съдът съставя разделителен протокол и го обявява на страните. След като решението за разделителния протокол влезе в сила съдът призовава страните за теглене на жребий и всеки получава своята част от имота.

Ако имотът не е поделяем (напр. земята не може да се подели на няколко парцела, ако е нива, по-малка от 3 дка, ливада – по-малка от 2 дка или овощна градина по-малка от 1 дка), съдът постановява той да бъде изнесен на публична продан. Страните в делбата могат да участват при наддаването в публичната продан. При публична продан се извършва оценка на стойността на имота и самата продан стартира от 75% от стойността на оценката.

Възможно е да се избегне и доброволната, и съдебната делба на имота, ако прехвърлите само вашата собствена част. Тук има едно много важно законово правило – чл.33 от Закона за собствеността: „Съсобственикът може да продаде своята част от недвижимия имот на трето лице само след като представи пред нотариуса писмени доказателства, че е предложил на другите съсобственици да купят тази част при същите условия и декларира писмено пред него, че никой от тях не е приел това предложение”. Тоест, ако желаете да продадете своята част от имота, трябва задължително първо да предложите на останалите съсобственици да я закупят. Най-често това се прави с изпращане на нотариална покана с продажната цена и се даде срок на съсобствениците да заявят дали я приемат или не. Ако не спазите този законов ред, съсобственикът може да предяви иск срещу вас в съда.

Имайте  предвид, че особеното правило на чл.33 ЗС се отнася САМО  за продажбата като способ за прехвърляне. Няма подобно изискване, ако решите да дарите частта си на трето лице или пък да извършите замяна.

Също така като съсобственик вие можете да извършвате всички действия на управление на имота: да го ползвате, да получавате добиви от него, дори да го дадете целия под наем като обезщетите останалите съсобственици за това, че ги лишавате от ползване на имота. Качеството ви на съсобственик може да отпадне при прекратяване на съсобствеността по описаните по-горе начини.

Какво представлява поръчителството?

   Поръчителството е писмен договор между поръчителя и кредитора, с който поръчителят поема отговорност за изпълнение на задължението на длъжник на кредитора. Кредиторът получава един „резервен” длъжник. Поръчителството е едно лично обезпечение срещу неплатежоспособността на първоначалния длъжник.

   Поръчителят отговаря пред кредитора за изпълнението и за вредите от неизпълнението, както отговаря и длъжникът. Възможно е да се уговорят по-леки условия за поръчителя – да отговаря само за част от дълга, да отговаря под условие и др.под.

Какво се случва, когато длъжникът откаже да изпълни задължението си? Кредиторът може да предяви иск срещу длъжника и поръчителя заедно или поотделно. Ако поръчителят реши да изпълни, той трябва предварително да уведоми длъжника и обратното – длъжникът също дължи уведомяване в случай на изпълнение. В случай, че поръчителят плати задължението, той има право да предяви личен обратен иск срещу длъжника за платената сума плюс всички законни лихви от момента на плащането.

   Поръчителството отпада, ако в 6-месечен срок след падежа на главното задължение, кредиторът не предяви иск срещу длъжника (по-кратък срок НЕ може да се уговаря). Продължението на срока, дадено от кредитора на длъжника, няма действие спрямо поръчителя.

Граждански арест

ГРАЖДАНСКИЯТ АРЕСТ - един напоследък често употребяван термин. Има ли обаче в законодателството на Република България предвиден такъв институт?

От 1997 година със ЗИДНК,(ДВ ,бр.62/97г.) е въведена нормата на чл.12 а от Наказателния кодекс,която дава легална дефиниция за т.н. „граждански арест”. Посоченият член гласи: "Не е общественоопасно причиняването на вреди на лице, извършило престъпление при неговото задържане за предаване на органите на властта и предотвратяване възможността за извършване на друго престъпление, ако няма друг начин за неговото задържане и ако при това задържане не е допуснато превишаване на необходимите и заоносъобразни мерки".
Тоест, нашият Наказателен кодекс дава възможност на гражданите да реагират и да осъществят така нареченият "граждански арест" и дори да нанесат вреди на задържания. Но при какви предпоставки обаче?

Текстът на чл. 12а въвежда точно определени предпоставки:
- вреди могат да се причиняват при задържане само на лице, извършило престъпление ПРЕДИ задържането ( друг е въпросът, че за престъпление се счита едно деяние, за което вече има влязла в сила присъда). Тоест, не е допустим граждански арест само за проверка на документи или друга проверка на лице, което преди това не е извършило престъпление.
- задържане може да има само с ДВЕ ЦЕЛИ: за предаване на органите на властта и за предотвратяване на възможността за извършване на друго престъпление
-да няма друг законосъобразен начин за задържане на лицето,тоест само в КРАЕН СЛУЧАЙ се прилага
- да се вземат всички необходими и законосъобразни мерки при задържането - за това е нужно задържащият субект да познава тези мерки, което НЕ е задължително за гражданите и повечето няма как да ги знаят, тъй като са описани в специални закони.

Чл. 12а е изключително неясен и спорен текст. Повечето съдилища го тълкуват именно като "граждански арест"- гражданите имат право да задържат лица, извършили престъпления. Има обаче и много противоположни мнения - че текстът визира само задържане от държавен служител, тъй като само държавен служител може да познава и прилага "необходими и законосъобразни мерки по задържане". Има логика в подобно мнение, тъй като обикновеният гражданин не разполага с правомощията, с каквито разполага един полицейски служител, например. А чл. 12а НК е единственият законов текст в България, който регламентира подобно задържане. Тоест, уредбата на гражданския арест в РБ е неясна и дори и да приемем, че е допустим, той трябва да става в рамките и при условията, описани в чл. 12а НК, което силно стеснява приложното му поле.

Що се отнася до личните Ви документи, абсолютно недопустимо е гражданин да изисква от Вас да му ги показвате или предоставяте. Това може да стане само от надлежен орган на реда.

Имайте предвид, че мобилните оператори също нямат право да искат копие от Вашите лични документи и в противен случай можете да сигнализирате Комисията за защита на личните данни.

КАКВИ СА ПРАВАТА ВИ КАТО ПЪТНИЦИ СПОРЕД ЕВРОПЕЙСКОТО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО?

Много хора не са запознати с действащите европейски законови положения по отношение на правата им като пътници. България е пълноправен член на Европейския съюз и автоматично се прилагат европейските регламенти.

Обезщетение до 1200 евро може да получите, ако изгубите багажа си, докато пътувате със самолет или автобус. Задължително е обаче да докажете стойността на вещите в багажа с касови бележки. Възможно е, ако не разполагате с касови бележки, да разчитате на свидетелски показания, което обаче е сложен процес.
Обезщетение се дължи в случай, че става дума за пътуване на повече от 250 км, а за по-късите разстояния плащането на някаква сума зависи от добрата воля на превозвача.

При закъснение на полет или автобусен курс пътниците също имат право на обезщетение като процент от цената на билета. Ако забавянето е дълго, превозвачът е длъжен да осигури храна, напитки и до две нощувки.
До 220 000 евро пък е обезщетението при смърт или телесна повреда на пътник при инцидент.

За да получи обезщетението си, пътникът трябва да се обърне към превозвача с жалба, която трябва да се разгледа в 1-месечен срок. Ако пътникът не е доволен от резултата, може да подаде жалба, да я прати по имейл или да се обади на телефон в Европекския потребителски център, ако превозвачът е базиран извън България, а ако е в България - в ИА Автомобилна администрация.  Ако превозвачът откаже да заплати исканото обезщетение, пътникът трябва да потърси правата си по съдебен ред, като подаде иск в съда.