Ползване на майчинството от бащата

Кодексът на труда дава на бащите право на платен отпуск заради раждане на дете в размер на 15 дни. Целта на тази почивка за бащата е да се порадва на първите дни на рожбата си. 15- дневният срок започва да тече от изписването на бебето от болницата.

Законът не изисква майката и бащата да имат брак. Двамата обаче трябва да живеят заедно в общо домакинство и мъжът да е припознал детето.
За да ползва 15-дневния си отпуск, бащата трябва да подаде писмено заявление и да представи на работодателя копия от акта за раждане на детето и от документа за изписването му от болницата. А ако родителите нямат брак - и декларация, че живеят заедно. Работодателят няма право да откаже ползването на отпуска за бащинство. Ако обаче в тези 15 дни родителите се разделят, детето почине или бъде дадено за осиновяване, или бъде настанено при приемно семейство или в институция, отпускът на бащата се прекратява.

Майката има право на 410 дни платен отпуск поради бременност и раждане, като 45 от тях се ползват преди раждането. Предвидена е възможност, бащата да поеме изцяло грижите за детето, тоест да поеме майчинството на майката, но детето трябва да е навършило 6 месеца. Не е необходимо родителите да са в брак, нито пък да живеят заедно. Достатъчно е бащата на детето да работи на трудов договор. Майката трябва да подаде специална декларация, че таткото ще се грижи за бебето вместо нея. Ако мъжът вземе отпуск по бащинство, този на майката се прекратява и тя трябва да се върне на работа.

Докато е в отпуск, мъжът получава обезщетение от Националния осигурителен институт. То се изчислява както това за майката - 90% от дохода, върху който се е осигурявал през последните 24 месеца.  По този ред бащата може да поеме грижите за детето, докато то навърши 1 година.

След навършването на една година, законът дава право на майката повери детето не само на таткото, но и на бабите и дядовците. Условието е този, който ще ползва отпуск, да работи на трудов договор, а да не е пенсионер или студент. Освен това детето не трябва да е записано в детска градина.

Майката трябва да подаде декларация, че вместо нея отпускът ще използва друг. Ако е избрала бащата, той също ще трябва да обяви съгласието си. Майката може по всяко време да оттегли съгласието си и отново да поеме грижите за детето.

Този отпуск може да продължи най-много, докато детето навърши двегодишна възраст. Тази по-голяма продължителност обаче е за майките (съответно и за всички, които поемат грижата вместо тях) на до 3 деца. За четвъртото се дават 6 месеца.

Докато гледа ненавършилото две години дете, бащата получава 240 лв. на месец. Сумата е еднаква за всички и се определя всяка година със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. Времето, през което се е грижил за детето, се признава за трудов стаж.

Какво представлява касирането на изборите?

Това е всъщност резултатът от оспорване на законността на изборите. Всяка партия, която е участвала в изборите, може да оспори законността им чрез своето ръководство, без да е необходимо да се чака сформирането на парламент. Кандидатите за депутати също могат да сторят това и самостоятелно.
Редът за това е описан в чл. 264 от Изборния кодекс, който предвижда оспорването да стане чрез органите по чл. 150, ал. 1 от Конституцията - президента, Министерския съвет, главния прокурор, Върховен касационен съд или Върховен административен съд.
Кандидатите за народни представители, както и централните ръководства на партиите, съответно ръководствата на коалициите от партии, могат да оспорят законността на изборите за народни представители или избора на народен представител, пред органите по чл. 150 ал. 1 от Конституцията на Република България в срок до 7 дни от обявяването на решението с резултатите от изборите от Централната избирателна комисия.Тоест, всяка партия или кандидат за депутат може да сезира президента, МС, главния прокурор или двете върховни съдилища с искане на свой ред да сезират Конституционния съд (КС) за нарушение, което води до незаконност на изборите.
След това всеки от тези органи има срок до 15 дни от обявяване на решението с резултатите от ЦИК, за да реши дали да сезира КС с това искане. Едва тогава КС разглежда законността на изборите.

Няма законов срок, в който Конституционният съд да е длъжен да се произнесе по искането.

При обявяване на незаконност на изборите за народни представители се произвежда нов избор за Народно събрание не по-късно от два месеца от постановяването на решението ( чл.264, ал.5 ИК).

СРОЧНИ ТРУДОВИ ДОГОВОРИ

            Българското законодателство в Кодекса на труда е уредило и възможността да се полага труд по трудово правоотношение за определен срок. По принцип трудов договор се сключва за неопределено време, но в него може да се предвиди да бъде срочен.

  Има няколко вида срочни трудови договори:

1. за определен срок – той не може да е по-дълъг от 3 години, освен ако в закон или акт на Министерския съвет не е предвидено друго. Този вид трудов договор се сключва за изпълнение на временни, сезонни или краткотрайни работи и дейности, също така и с новопостъпващи работници и служители в обявени в несъстоятелност или в ликвидация предприятия. Само по изключение този срочен трудов договр може да е със срок най-малко 1 година за работи или дейности, които нямат временен, сезонен или краткотраен характер. „Изключение” е налице при конкретни финансови, икономически и други обективни причини, които съществуват при сключване на трудовия договор и обуславящи срочността му. Възможно е този трудов договор да се сключи и за по-кратък срок, но само по писмено искане на работника или служителя. В случай, че посочените правила не бъдат спазени, договорът се смята за сключен за неопределен срок.

Този вид трудов договор се прекратява с изтичане на определения срок.

2. до завършване на определена работа – трудовото правоотношение се прекратява със завършването на работата, за която е сключен. Тук няма ясно фиксиран срок, но срочността се обуславя именно от „завършването на работата” ( например, да се построи къща ).
3. за заместване на работник или служител, който отсъства от работа – в този случай основанието за създаване на трудово правоотношение е именно отсъствието на титуляра на длъжността ( например, поради неплатен отпуск, болест, майчинство, заемане на друга длъжност, несъвместима с трудово правоотношение и др.). Трудовото правоотношение с титуляра не се прекратява, но се създава и друго – с новия работник/служител, който се явява само заместник на отсъстващия. Този вид трудов договор се прекратява със завръщането на замествания на работа.

4. за работа на длъжност, която се заема с конкурс – трудовият договор се сключва за времето, докато бъде заета въз основа на конкурс и се прекратява с постъпване на работа на спечелилия конкурса.
5. за определен мандат, когато такъв е установен за съответния орган – основанието за сключване на подобен тип трудови договори лежи в закон, който определя мандат за някакъв орган и с изтичането на мандата трябва да се прекрати трудовото правоотношение.

Макар и срочни, тези трудови договори са напълно равнопоставени на безсрочните от гледна точка на правата и задълженията на работника или служителя. Работещият на срочен трудов договор не може да бъде поставян в по-неблагоприятно положение само поради срочния характер на трудовото им правоотношение, освен ако законът не поставя изисквания за определена квалификация или умения. Освен това превръщане на договор за неопределен срок в срочен може да стане само при изричното желание на работника/служителя, изразено писмено.

Трудовият договор, сключен за определен срок, се превръща в договор за неопределено време, ако работникът продължи да работи след изтичане на уговорения срок  5 или повече работни дни без писмено възражение на работника/служителя и длъжността е свободна. Това се прилага и при срочния трудов договор за заместване на отсъстващ работник/служител, ако трудовият договор със замествания се прекрати през време на заместването.

Работещите по срочни трудови договори имат всички права по Кодекса на труда и всички средства за защита, които биха имали и работейки на трудов договор за неопределено време.