НАСЛЕДСТВЕНИ ПРАВА НА СЪПРУГА/ТА

Преживелият съпруг е наследник по роднина, но той не влиза в редовете на роднините — наследници по закон, а наследява заедно с този ред наследници, който е призован към наследство. Неговото право се основава на брачната връзка с наследодателя, а не на кръвна връзка. Трябва да съществува реален брак м/у съпрузите, за да може в случаи на смърт на единия от тях, другият да наследява. Преживелият съпруг наследява имуществото на починалия, заедно с роднините от четирите реда наследници. Когато няма такива наследници, преживелият съпруг е единствен наследник. Когато наследява с децата, съпругът има равен дял с всяко дете. При наследяване с роднини съотн. на делбата зависи от продължителността на брака. При брак до 10 г. - съпругът получава 1/ 2, над 10г. - 2/3. Ако бракът бъде прекратен, съпрузите (бившите) престават да бъдат законни наследници един на друг. Когато при смърт на наследодателя е имало висящо бракоразводно дело, наследниците на ищеца, които имат пр. интерес да отстранят преживелия съпруг от наследство, могат да продължат делото (когато иска се основава на вината на преживелия съпруг), за да установят основателността на иска. Ако иска бъде уважен, наследствените права на преживелия съпруг се погасяват. Унищожаването на брака също има за последица изгубване взаимното право на наследяване на бившите съпрузи. Особена хипотеза на наследяване на имоти, които се вкл. в наследството чрез тяхната реституция. Тези имоти могат да бъдат наследявани от наследниците на последващия съпруг, само ако възстановяването им е станало преди неговата смърт и ако той от брака с наследодателя е имал родени или осиновени деца. Тези ограничения са с цел да се запазят интересите на роднините на наследодателя от едно неоснователно облагодетелстване на лица, външни на кръга на наследниците по закон.

източник: http://www.bg-pravo.com

ВКС постанови:
ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 3 ОТ 20.11.2014 Г. ПО ТЪЛК. Д. № 3, ОСНК НА ВКС, с което приема, че: при постановяване на решение по реда на чл. 378, ал. 4 НПК се прилагат правилата на чл. 300 и чл. 310 НПК и съдът е обвързан от принципа на чл. 259 НПК за непрекъснатост на съдебното заседание; срокът по чл. 319 НПК за обжалване и протестиране на решението по чл. 348, ал. 4 НПК започва да тече от момента на неговото обявяване.

До 31.12 работодателите трябва да изготвят график за ползване на платен годишен отпуск за 2015 г. на служителите си

Правото на платен годишен отпуск е следствие от размера на трудовия стаж. Работника или служителя следва да е работил най-малко 8 месеца по трудово правоотношение. Кодексът на труда регламентира минималния размер на платения годишен отпуск (чл. 155, ал. 4) – 20 работни дни.
До 31 декември на предходната календарна година работодателя утвърждава график за ползването на платения отпуск за следващата календарна година. Изготвя се така, че даде възможност на работниците и служителите да ползват платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се полага.

графика се включват всички работници и служители, които ще ползват платен годишен отпуск през календарната година, като работодателя допълва графика с работниците и служителите, които са започнали работа след утвърждаването му. Изготвя се заповед за утвърждаване на графика.
С утвърдения график задължително трябва да са запознати всички работници и служители, като това следва да се удостовери с документ.
Въведено е задължение отпуска да се ползва до края на календарната година, за която се полага. В случай, че през периода на отпуска работника или служителя се намира в друг отпуск той може да го ползва в друго време през календарната година.
Платения годишен отпуск се ползва след писмено разрешение на работодателя, след подадено заявление (писмено) от работника или служителя.
Работодателят има право да предостави платения годишен отпуск на работника или служителя без негово съгласие при следните случаи:
- по време на престой повече от 5 работни дни;
- при ползване на отпуска едновременно то всички работници или служители, предвидено в нормативен акт, колективен трудов договор или правилник за вътрешния трудов ред;
- в случай, че до определената в графика, началната дата за ползване работника или служителя не е поискал ползването му.
Работодателят може да отложи ползването на отпуск за следващата календарна година, но не повече от 10 работни дни на работник или служител. Отлагането става в писмена форма и поради индивидуалния характер на трудовото правоотношение не е възможно да се отложи със заповед общо за всички работници и служители. Отложените до 10 дни задължително се ползват през следващата календарна година и няма възможност за повторно отлагане.

Кои са общите части в етажната собственост и видове разходи за тях

Съгласно законът, общи части в етажната собственост са земята, върху която е построена сградата, основите, дворът, вътрешните и външните разпределителни и носещи стени, трегерите, колоните, стълбите, плочите, водосточните тръби, площадките, комините, покривите, външните входни врати, жилището на портиера т.е. всичко, което служи за общо ползване. Грижата за всички общи части се организира и контролира от домоуправителя.

В чл.6 ал.1 т.9 от ЗУЕС се изброява всичко, за което собствениците, ползвателите и наемателите трябва да плащат. Никой не е изключен от заплащане на разходите за общата етажна собственост и за поддръжка на общите части.

Видове разходи, регламентирани от закона

Необходими разходи – правят се за запазване или възстановяване на общите части. Към тях спадат разходите за профилактика на асансьора, почистване на стълбищата, разходите за стълбищно осветление, за вода и др. Към тях могат да се добавят и разходите, които са направени за обезпечаването на техническата изправност на сградата, съоръженията и инсталациите в нея, с цел запазване здравето и безопасността на живеещите в нея. Сумата, която всеки заплаща е съгласно процента на притежаваните от него общи части.

Полезни разходи – това са разходите, направени за т.нар. „подобрения” на общите части. Към тях спадат подмяна на настилката на стълбищата, монтиране на нови парапети, слагане на нова дограма на прозорците на стълбищата, смяна на асансьора, саниране на фасадите, боядисване на вътрешната част на сградата и др. Дали да се правят този вид разходи решава Общото събрание на собствениците. За да влезе в сила решението, трябва да има квалифицирано мнозинство 2/3. Веднъж взето, решението на ОС трябва да се спазва от всички собственици, дори да не са били съгласни с него. В интерес на истината повечето от видовете полезни разходи не се правят, защото за тях се изискват повече средства, а и трудно се постига съгласие между собствениците.

Неотложни разходи – това са разходите за неща, които са възникнали извън при обстоятелства, независещи от собствениците на етажната собственост. Към тях спадат внезапна повреда на асансьора, ВиК инсталацията, ел. инсталацията, повреди причинени от природни бедствия и др. При тези случаи домоуправителят плаща с пари от „Фонд ремонт и обновяване”, но ако в него липсват средства, спешно се свиква ОС за разглеждане на въпроса и събиране на необходимите средства. Ако за неотложни ремонтни дейности не бъде свикано ОС, то заинтересованите лица може да уведомят кмета на общината или района, който издава заповед собствениците да осъществят ремонта. Ако заповедта не бъде изпълнена, ремонтът се извършва от кмета на общината или района, след което за извършените разходи се издава изпълнителен лист в полза на общината.

Разходи направени от собственик – когато някой собственик извърши ремонт на общите части със собствени сили и средства. Разходите му се възстановяват с решение на ОС напълно или като му се прихванат от дължимите от него вноски съгласно чл.50 от ЗУЕС

ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ ДРУЖЕСТВА: Ред за реализиране на имуществена отговорност при настъпване на материални вреди

В Общите условия на всички електроразпределителни дружества има разпоредба, която регламентира реда, по който всяка страна по договор за продажба на ел. енергия, претърпяла вреда от действие или бездействие на другата страна, може да претендира за обезщетение.

Съгласно тази уредба пострадалата страна е длъжна в срок до 3 работни дни писмено да уведоми другата страна в случаите, когато е претърпяла вреда от действие или бездействие на другата страна. Дружеството е длъжно в срок от 24 часа да изпрати свой представител за съставяне на констативен протокол за нанесените щети.

Двете страни разглеждат обстоятелствата по констативния протокол и доброволно уреждат взаимоотношенията си.

Предвид гореизложеното, ако е пропуснат предвиденият срок за предприемане на действия, както и в случай, че дружеството отказва да уважи подадено заявление за заплащане на обезщетение за нанесени щети, потребителят има право да защити правата си по съдебен ред, тъй като в съдебното производство има възможност да се събират и обсъждат всички допустими по Гражданскопроцесуалния кодекс доказателства, включително свидетелски показания и експертизи за изясняване на обективната истина и решаване на спора по същество. Съдът ще се произнесе, както по отношение на приложимата нормативна уредба, така и по основателността и размера на претенцията.

Към този ред препраща посочената разпоредба на Общите условия, според която Продавачът и Потребителят разглеждат обстоятелствата по констативния протокол и доброволно уреждат взаимоотношенията си. При непостигане на съгласие спорът се отнася за решаване по съдебен ред.

Тълкувателно решение № 3 от 27.10.2014

ВКС постанови тълкувателно решение № 3 от 27.10.2014 г. по тълк. д. № 3/2014 г., ОСГТК на ВКС, с което се приема, че при проверката по чл. 280, ал. 2 ГПК съдът преценява цената на иска към момента на предявяването му, а когато това е станало преди 05.07.1999 г., прилага спрямо нея чл. 1 и чл. 2 от Закона за деноминация на лева.