Направените промени са в следните насоки:
Промени, свързани с транспониране на Директива 2010/45/ЕС на Съвета от 13 юли 2010 г. за изменение на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност:
- въвежда се нов специален режим за касова отчетност на данъка върху добавената стойност (ДДС). Отчитането на ДДС по специалния режим за касова отчетност ще позволи на лицата, които го прилагат, да го отчитат към бюджета при плащането по доставката от техните клиенти. Едновременно с това е регламентирано, че при прилагането на този режим правото на приспадане на данъчен кредит за данъчно задължените лица, които го прилагат, ще възниква от момента, в който ДДС върху доставените им стоки или услуги е платен на техния доставчик. Режимът не е задължителен, т.е. малките и средните предприятия имат право да направят избор за неговото прилагане. Обхватът на този режим е дефиниран по следния начин: предвиден е максимален праг на облагаем оборот за прилагане на режима не повече от левовата равностойност на 500 000 евро, реализиран за период, не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец, и изискване доставките по режима да са с място на изпълнение в страната;
- определя се задължение на данъчно задължените лица да съхраняват данъчните документи в оригиналния им вид, в който са създадени.
Друга част от промените са в резултат на констатирани несъответствия с правото на Европейския съюз и привеждане на ЗДДС в съответствие с решения на Съда на Европейския съюз:
- направени са изменения по отношение на доставките на стоки при условията на финансов лизинг;
- регламентират се нови правила за формиране на данъчната основа;
- от тримесечен срокът, в който регистрираното лице може да упражни правото на приспадане на данъчен кредит за наличните към датата на регистрацията активи, се променя на 12-месечен с цел уеднаквяване на сроковете за упражняване правото на приспадане на данъчен кредит с тези по чл. 72 от ЗДДС.
Направени са промени и във връзка с несъответствия на разпоредби на ЗДДС с Директива 2006/112/ ЕС:
- изменят се разпоредбите, които приравняват на възмездна доставка безвъзмездното предоставяне на стоки или услуги за лични нужди или за цели, различни от икономическата дейност на данъчно задълженото лице;
- променят се правилата за определяне на данъчната основа при внос, като се предвижда, че облагаемата стойност е митническата стойност, която се увеличава с присъщи на вноса разходи, направени до първото местоназначение на стоките на територията на страната, доколкото не са били включени в нея. Дефинира се понятието "Първо местоназначение" на територията на страната.
- по отношение на освобождаването от данък при внос също са направени промени, които привеждат в съответствие ЗДДС с Директива 2009/132/ЕО на Съвета от 19 октомври 2009 г.
Направени са промени, свързани с дерогация от Директива 2006/112/ЕО относно общата система на ДДС с цел улесняване на пътния и железопътния транспорт по Дунав мост II.
Друг особен режим, който се въвежда, е режимът на облагане на доставки на стоки и услуги на Граничния комбиниран мост "Видин Калафат".
петък, 22 ноември 2013 г.
петък, 15 ноември 2013 г.
сряда, 13 ноември 2013 г.
МИНИМАЛНАТА ЗАПЛАТА В СТРАНИТЕ В ЕС
Френският икономически сайт Journal du net публикува информация за минималната работна в страните от Европейския съюз. Нивото на минималната заплата варира от около 150 евро в най-бедната държава в ЕС България до почти 1900 евро на месец в Люксембург. Сайтът отбелязва, че само в 6 страни в Европа месечната минимална работна заплата надминава 1000 евро. Разбира се, уточнява се и че минималната работна заплата е законоустановена в 21 от общо 28-те държави-членки. В Германия, Австрия, Кипър, Дания, Финландия, Италия и Швеция няма единна минимална заплата за всички професии. Към 1 юли 2013 година минималните работни заплати са:
| Белгия | 1 501,82 € |
| България | 158,50 € |
| Хърватска | 400,67 € |
| Испания | 752,85 € |
| Eстония | 320,00 € |
| Франция | 1 430,22 € |
| Гърция | 683,76 € |
| Унгария | 332,37 € |
| Ирландия | 1 461,85 € |
| Латвия | 284,74 € |
| Литва | 289,62 € |
| Люксемург | 1 874,19 € |
| Mалта | 697,42 € |
| Холандия | 1 477,80 € |
| Полша | 368,87 € |
| Португалия | 565,83 € |
| Чехия | 308,30 € |
| Румъния | 179,36 € |
| Обединеното кралство | 1 189,92 € |
| Словакия | 337,70 € |
| Словения | 783,66 € |
Най-голяма е разликата в съотношението северозападни към югоизточни държави, но все пак има трайна тенденция към намаляване на разликите. През 2011 заплатата в Люксембург е била 14 пъти по-висока от тази в България. На сайта на Journal du net може да видите и таблица със стойностите на минималната работна заплата във всяка държава-членка от 2009 досега.
понеделник, 11 ноември 2013 г.
ТРЯБВА ЛИ НИ ЗЕЛЕНА КАРТА ЗА КОЛА, АКО ПЪТУВАМЕ В РАМКИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ?
Сертификатът "Зелена карта" за пътуване с автомобил в чужбина не е
нужен за страните от ЕС, както и за Сърбия, Андора, Хърватия, Исландия,
Норвегия и Швейцария.
В тези държави доказателството за наличието на задължителната застраховка "Гражданска отговорност" е регистрационният номер на превозното средство. Условието е според т.нар. многостранно споразумение "Зелена карта", към което България се присъедини през август 2007 г.
И в момента обаче застрахователите продължават да издават сертификата и искат доплащане за него, което достига до 40-50 лв.
Обяснението на дружествата е, че сертификатът дава сигурност, ако чуждият катаджия не разбере полицата на български.
"Гражданска отговорност" важи и за ЕС, а отношенията по задължителната полица са уредени в моторните директиви и кодекса за застраховането. "Зелена карта" продължава да се изисква за Турция, Македония, Албания, Черна гора, Босна и Херцеговина и др.
В тези държави доказателството за наличието на задължителната застраховка "Гражданска отговорност" е регистрационният номер на превозното средство. Условието е според т.нар. многостранно споразумение "Зелена карта", към което България се присъедини през август 2007 г.
И в момента обаче застрахователите продължават да издават сертификата и искат доплащане за него, което достига до 40-50 лв.
Обяснението на дружествата е, че сертификатът дава сигурност, ако чуждият катаджия не разбере полицата на български.
"Гражданска отговорност" важи и за ЕС, а отношенията по задължителната полица са уредени в моторните директиви и кодекса за застраховането. "Зелена карта" продължава да се изисква за Турция, Македония, Албания, Черна гора, Босна и Херцеговина и др.
петък, 8 ноември 2013 г.
Тълкувателно решение 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС
Тълкувателно решение 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС,
относно въпроси по съдебните разноски реши:
1. Съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила
възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане - ако е по банков път, задължително
се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в
договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка.
2. Страната следва да представи списък за разноски по чл. 80 ГПК, дори когато е направила само един
разход в производството, за който е представено доказателство.
3. При намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда
на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. ограничение и
е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер.
4. Разноските, направени от молителя в производство по отмяна на влязло в сила съдебно решение, когато
молбата е уважена, се присъждат с решението по съществото на спора.
5. Направените от страните в обезпечителното производство разноски се присъждат с окончателното
съдебно решение по съществото на спора, с оглед крайният му изход.
6. Размерът на възнаграждението на особен представител по смисъла на чл. 47, ал. 6 ГПК и чл. 48, ал. 2
ГПК се определя от съда при условията на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
7. Особеният представител на ответника по чл. 47, ал. 6 ГПК не дължи държавна такса, тъй като същата се
дължи от страната.
8. Липсата на представен списък по чл. 80 ГПК в хипотезата, при която съдът не се е произнесъл по
искането за разноски не е основание да се откаже допълване на решението в частта му за разноските.
9. Молбата за изменение на съдебното решение в частта за разноските, когато страната не е представила
списък по чл. 80 ГПК, е недопустима.
10. Държавните учреждения дължат държавна такса при въззивно и касационно обжалване на решения по
трудови дела и дела по искове за парични вземания на държавните служители по Закона за държавния
служител.
11. Претенцията за разноски по чл. 80 ГПК може да бъде заявена валидно най-късно в съдебното
заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция.
12. Компетентен да се произнесе по искане за освобождаване от държавна такса по чл. 83, ал. 2 ГПК при
обжалване е съдът, пред който е направено искането.
13. Компетентен да се произнесе по искане за освобождаване от внасяне на такси и разноски по чл. 83, ал. 2
ГПК е съдебният състав, разглеждащ делото.
14. Началният момент, от който започва да тече срока по чл. 248, ал. 1 ГПК за подаване на молба за
допълване или изменение на решението в частта за разноските и по отношение на страната, която няма
интерес да го обжалва, тече от уведомяването й за решението, ако същото е обжалваемо.
15. Решението по чл. 78а НК, с което наказателният съд освобождава подсъдимия от наказателна
отговорност и му налага административно наказание, е приравнено по значение на влязла в сила присъда и
по смисъла на чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК.
16. Минималният размер на адвокатското възнаграждение по трудови дела с определен материален
интерес се определя по чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
17. По жалба срещу решение за допускане на делба се дължи държавна такса като по неоценяем иск по чл.
18, ал. 1, вр. чл. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
18. Държавна такса в хипотезата на обективно кумулативно съединяване на искове по чл. 422 във връзка с
чл. 415 ГПК се дължи съгласно чл. 72, ал. 1 ГПК за всеки съединен иск в размерите, посочени в чл. 1 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, като от общия сбор се приспада
вече платената такса в заповедното производство.
19. Понятието "разноски по прехвърлянето на имота" по смисъла на чл. 364, ал. 1 ГПК включва и нотариална
такса.
20. Размерът на държавната такса при предявен иск за връщане на вещ, предадена на облигационно
основание следва да се определя от вида на търсената защита и съответно приложимата
материалноправна норма, която е от значение за цената на иска по чл. 69 ГПК.
21. По дела, съставляващи спорна съдебна администрация, когато друго изрично не е предвидено в
нормативен акт, се дължи държавна такса в размера по чл. 16 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК.
22. Държавната такса в производство по налагане на мерки за защита от домашното насилие (чл. 11, ал. 2 и
3 ЗЗДН) е в размера по чл. 16 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
23. Държавните служители в МВР са освободени от заплащане на държавни такси по граждански дела,
свързани с тяхното служебно правоотношение.
24. Определението на въззивния съд за допълване или изменяне на въззивното решение в частта за
разноските се обжалва по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.
относно въпроси по съдебните разноски реши:
1. Съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила
възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане - ако е по банков път, задължително
се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в
договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка.
2. Страната следва да представи списък за разноски по чл. 80 ГПК, дори когато е направила само един
разход в производството, за който е представено доказателство.
3. При намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда
на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. ограничение и
е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер.
4. Разноските, направени от молителя в производство по отмяна на влязло в сила съдебно решение, когато
молбата е уважена, се присъждат с решението по съществото на спора.
5. Направените от страните в обезпечителното производство разноски се присъждат с окончателното
съдебно решение по съществото на спора, с оглед крайният му изход.
6. Размерът на възнаграждението на особен представител по смисъла на чл. 47, ал. 6 ГПК и чл. 48, ал. 2
ГПК се определя от съда при условията на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
7. Особеният представител на ответника по чл. 47, ал. 6 ГПК не дължи държавна такса, тъй като същата се
дължи от страната.
8. Липсата на представен списък по чл. 80 ГПК в хипотезата, при която съдът не се е произнесъл по
искането за разноски не е основание да се откаже допълване на решението в частта му за разноските.
9. Молбата за изменение на съдебното решение в частта за разноските, когато страната не е представила
списък по чл. 80 ГПК, е недопустима.
10. Държавните учреждения дължат държавна такса при въззивно и касационно обжалване на решения по
трудови дела и дела по искове за парични вземания на държавните служители по Закона за държавния
служител.
11. Претенцията за разноски по чл. 80 ГПК може да бъде заявена валидно най-късно в съдебното
заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция.
12. Компетентен да се произнесе по искане за освобождаване от държавна такса по чл. 83, ал. 2 ГПК при
обжалване е съдът, пред който е направено искането.
13. Компетентен да се произнесе по искане за освобождаване от внасяне на такси и разноски по чл. 83, ал. 2
ГПК е съдебният състав, разглеждащ делото.
14. Началният момент, от който започва да тече срока по чл. 248, ал. 1 ГПК за подаване на молба за
допълване или изменение на решението в частта за разноските и по отношение на страната, която няма
интерес да го обжалва, тече от уведомяването й за решението, ако същото е обжалваемо.
15. Решението по чл. 78а НК, с което наказателният съд освобождава подсъдимия от наказателна
отговорност и му налага административно наказание, е приравнено по значение на влязла в сила присъда и
по смисъла на чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК.
16. Минималният размер на адвокатското възнаграждение по трудови дела с определен материален
интерес се определя по чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
17. По жалба срещу решение за допускане на делба се дължи държавна такса като по неоценяем иск по чл.
18, ал. 1, вр. чл. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
18. Държавна такса в хипотезата на обективно кумулативно съединяване на искове по чл. 422 във връзка с
чл. 415 ГПК се дължи съгласно чл. 72, ал. 1 ГПК за всеки съединен иск в размерите, посочени в чл. 1 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, като от общия сбор се приспада
вече платената такса в заповедното производство.
19. Понятието "разноски по прехвърлянето на имота" по смисъла на чл. 364, ал. 1 ГПК включва и нотариална
такса.
20. Размерът на държавната такса при предявен иск за връщане на вещ, предадена на облигационно
основание следва да се определя от вида на търсената защита и съответно приложимата
материалноправна норма, която е от значение за цената на иска по чл. 69 ГПК.
21. По дела, съставляващи спорна съдебна администрация, когато друго изрично не е предвидено в
нормативен акт, се дължи държавна такса в размера по чл. 16 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК.
22. Държавната такса в производство по налагане на мерки за защита от домашното насилие (чл. 11, ал. 2 и
3 ЗЗДН) е в размера по чл. 16 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
23. Държавните служители в МВР са освободени от заплащане на държавни такси по граждански дела,
свързани с тяхното служебно правоотношение.
24. Определението на въззивния съд за допълване или изменяне на въззивното решение в частта за
разноските се обжалва по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.
неделя, 3 ноември 2013 г.
Решение на КС №10 от 24.10.2013 г.
Конституционният съд с Решение № 10 от 24 октомври 2013 г. по к.д. № 8 от 2013 г. отхвърли искането на омбудсмана на Република България за установяване на противоконституционност на чл. 11, ал. 5 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица: "При авансово изплащане на дохода по чл.38, ал.13 (а именно брутната сума на придобитите от местни физически лица доходи от лихви по депозитни сметки в търговски банки) същият се счита за придобит на датата на падежа на депозита или на датата на предсрочното ни прекратяване".
(5) (Нова - ДВ, бр. 94
от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) При авансово изплащане на дохода по
чл. 38, ал. 13 същият се счита за придобит на датата на падежа на
депозита или на датата на предсрочното му прекратяване.
Източник Данъци Tita.bg
Източник Данъци Tita.bg
Сред мотивите се излагат следните съображения: Несъмнено на конституционно ниво липсва уредба на данъка върху доходите от лихва по депозитни сметки. Това е обяснимо предвид нормата на чл. 60 от Конституцията, с която са делегирани правомощия на законодателя да уреди данъчната материя, включително в частта за определяне на данъчната основа, което е направено с нормата на чл. 11, ал. 5 ЗДДФЛ. Въведените с нея критерии за определяне на предмета на данъчно облагане не я правят конституционно несъвместима. В данъчното право юридическия факт е доходът. Той е основата, от която се изхожда, за да се определят съответните подоходни данъци. Като категория на материалното данъчно право данъчният обект или предмет на облагането предопределя възникването на данъчното задължение. В настоящия случай това е доходът от лихви. Обектът на данъка е винаги конкретно определен. За данъчни цели доходът винаги се определя по начин, различен от общоприетата стопанска категория доход. В случая предмета на облагането е доходът, определен със съдържание и размери, посочени в чл. 38, ал. 13 ЗДДФЛ. С посочения от закона размер данъчната основа като юридически факт, предопределящ възникването и развитието на данъчното правоотношение, е налице към момента на падежа на депозита. Предхождащото го облигационно правоотношение, породено от договора за откриване на депозитна сметка, не е правопораждащият юридически факт за нуждите на данъчното облагане. Това е обяснимо, като се има предвид, че не всеки договор от разглеждания вид може да приключи с реализиране на стопанската цел, за която е сключен. Едва на падежа ще бъде ясно дали вложителят е реализирал доход и в какъв размер, за да бъде обложен с данък. До този момент отсъства данъчното правоотношение между депозитанта и държавата. Следователно ЗДДФЛ не преурежда правоотношението, породено от договора за откриване на банков депозит, в неговите облигационни измерения. Предмет на закона е възникналото на основата на договора за откриване на депозитна сметка, съпътствуващо го данъчно правоотношение, което ще бъде налице само дотогава, докато съществува първичното облигационно правоотношение. При очертаното съдържание и последователност на възникване и развитие на правоотношенията в случая сме изправени пред хипотезата на приложение на новия закон към заварено правоотношение, което не е равнозначно на обратно действие на новия закона. В тази част не само практиката, но и доктрината прави ясното разграничение между хипотезата на обратно действие на закона, когато той преурежда юридическите факти от момента на тяхното проявление до завършен фактически състав, с който приключва едно правоотношение, и хипотезата, при която новият императивен правен данъчен режим урежда за в бъдеще завареното правоотношение, което не е приключило.
източник: www.ciela.net
(5) (Нова - ДВ, бр. 94
от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) При авансово изплащане на дохода по
чл. 38, ал. 13 същият се счита за придобит на датата на падежа на
депозита или на датата на предсрочното му прекратяване.
Източник Данъци Tita.bg
Източник Данъци Tita.bg
(5) (Нова - ДВ, бр. 94
от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) При авансово изплащане на дохода по
чл. 38, ал. 13 същият се счита за придобит на датата на падежа на
депозита или на датата на предсрочното му прекратяване.
Източник Данъци Tita.bg
Източник Данъци Tita.bg
(5) (Нова - ДВ, бр. 94
от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) При авансово изплащане на дохода по
чл. 38, ал. 13 същият се счита за придобит на датата на падежа на
депозита или на датата на предсрочното му прекратяване.
Източник Данъци Tita.bgВъведените с нея критерии за определяне на предмета на данъчно облагане не я правят конституционно несъвместима. В данъчното право юридическия факт е доходът. Той е основата, от която се изхожда, за да се определят съответните подоходни данъци. Като категория на материалното данъчно право данъчният обект или предмет на облагането предопределя възникването на данъчното задължение. В настоящия случай това е доходът от лихви. Обектът на данъка е винаги конкретно определен. За данъчни цели доходът винаги се определя по начин, различен от общоприетата стопанска категория доход. В случая предмета на облагането е доходът, определен със съдържание и размери, посочени в чл. 38, ал. 13 ЗДДФЛ. С посочения от закона размер данъчната основа като юридически факт, предопределящ възникването и развитието на данъчното правоотношение, е налице към момента на падежа на депозита. Предхождащото го облигационно правоотношение, породено от договора за откриване на депозитна сметка, не е правопораждащият юридически факт за нуждите на данъчното облагане. Това е обяснимо, като се има предвид, че не всеки договор от разглеждания вид може да приключи с реализиране на стопанската цел, за която е сключен. Едва на падежа ще бъде ясно дали вложителят е реализирал доход и в какъв размер, за да бъде обложен с данък. До този момент отсъства данъчното правоотношение между депозитанта и държавата. Следователно ЗДДФЛ не преурежда правоотношението, породено от договора за откриване на банков депозит, в неговите облигационни измерения. Предмет на закона е възникналото на основата на договора за откриване на депозитна сметка, съпътствуващо го данъчно правоотношение, което ще бъде налице само дотогава, докато съществува първичното облигационно правоотношение. При очертаното съдържание и последователност на възникване и развитие на правоотношенията в случая сме изправени пред хипотезата на приложение на новия закон към заварено правоотношение, което не е равнозначно на обратно действие на новия закона. В тази част не само практиката, но и доктрината прави ясното разграничение между хипотезата на обратно действие на закона, когато той преурежда юридическите факти от момента на тяхното проявление до завършен фактически състав, с който приключва едно правоотношение, и хипотезата, при която новият императивен правен данъчен режим урежда за в бъдеще завареното правоотношение, което не е приключило.
Източник Данъци Tita.bgВъведените с нея критерии за определяне на предмета на данъчно облагане не я правят конституционно несъвместима. В данъчното право юридическия факт е доходът. Той е основата, от която се изхожда, за да се определят съответните подоходни данъци. Като категория на материалното данъчно право данъчният обект или предмет на облагането предопределя възникването на данъчното задължение. В настоящия случай това е доходът от лихви. Обектът на данъка е винаги конкретно определен. За данъчни цели доходът винаги се определя по начин, различен от общоприетата стопанска категория доход. В случая предмета на облагането е доходът, определен със съдържание и размери, посочени в чл. 38, ал. 13 ЗДДФЛ. С посочения от закона размер данъчната основа като юридически факт, предопределящ възникването и развитието на данъчното правоотношение, е налице към момента на падежа на депозита. Предхождащото го облигационно правоотношение, породено от договора за откриване на депозитна сметка, не е правопораждащият юридически факт за нуждите на данъчното облагане. Това е обяснимо, като се има предвид, че не всеки договор от разглеждания вид може да приключи с реализиране на стопанската цел, за която е сключен. Едва на падежа ще бъде ясно дали вложителят е реализирал доход и в какъв размер, за да бъде обложен с данък. До този момент отсъства данъчното правоотношение между депозитанта и държавата. Следователно ЗДДФЛ не преурежда правоотношението, породено от договора за откриване на банков депозит, в неговите облигационни измерения. Предмет на закона е възникналото на основата на договора за откриване на депозитна сметка, съпътствуващо го данъчно правоотношение, което ще бъде налице само дотогава, докато съществува първичното облигационно правоотношение. При очертаното съдържание и последователност на възникване и развитие на правоотношенията в случая сме изправени пред хипотезата на приложение на новия закон към заварено правоотношение, което не е равнозначно на обратно действие на новия закона. В тази част не само практиката, но и доктрината прави ясното разграничение между хипотезата на обратно действие на закона, когато той преурежда юридическите факти от момента на тяхното проявление до завършен фактически състав, с който приключва едно правоотношение, и хипотезата, при която новият императивен правен данъчен режим урежда за в бъдеще завареното правоотношение, което не е приключило.
събота, 2 ноември 2013 г.
ТР №1 от 21.10.2013 г. на ОСГК на ВКС
Върховен касационен съд прие Тълкувателно решение 1 от 21 октомври 2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГК на ВКС. В него е аргументирана тезата, че при иск за отмяна на дарение на основание чл. 227, ал. 1, б. "в" ЗЗД не е налице проява на непризнателност, когато дареният не предостави поисканата от дарителя издръжка, от която той трайно се нуждае, ако поради липса на достатъчно средства, с даването на издръжка на дарителя, дареният би поставил себе си и лицата, които е длъжен да издържа по закон, в по-лошо положение от това на дарителя.
Можете да прочетете пълния текст на решението на ВКС тук: http://www.vks.bg/Dela/2013-01-%D0%93%D0%9A%20%D0%A2%D1%8A%D0%BB%D0%BA%D1%83%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%BD%D0%BE%20%D1%80%D0%B5%D1%88%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5.pdf
Можете да прочетете пълния текст на решението на ВКС тук: http://www.vks.bg/Dela/2013-01-%D0%93%D0%9A%20%D0%A2%D1%8A%D0%BB%D0%BA%D1%83%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%BD%D0%BE%20%D1%80%D0%B5%D1%88%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5.pdf
Решение №8660 от 17 юни 2013 г. на ВАС
С Решение № 8660 от 17 юни 2013 г. по административно дело № 10332 от 2012 г. Върховният административен съд обяви за нищожна разпоредбата на чл. 3, ал. 1, изречение последно от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица на Министерския съвет на Република България. Мотивите за това са следните:
В Кодекса за социално осигуряване не се съдържа изрична делегация правилата относно определяне размера на вноските на самоосигуряващите се лица да бъдат регулирани с подзаконов нормативен акт. Тези обществени отношения се регулират от кодекса, поради което обжалваният текст на наредбата е издаден при превишаване компетентността на органа, което е равнозначно на липса на такава. Министерският съвет е излязъл извън делегираните му съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 10 от КСО правомощия, като по този начин е определил размера на вноската за самоосигуряващите се лица. Да прави това, съгласно чл. 6 ал. 2 от КСО, е компетентен само титулярът на законодателната власт в Република България - Народното събрание.
източник: www.ciela.net
В Кодекса за социално осигуряване не се съдържа изрична делегация правилата относно определяне размера на вноските на самоосигуряващите се лица да бъдат регулирани с подзаконов нормативен акт. Тези обществени отношения се регулират от кодекса, поради което обжалваният текст на наредбата е издаден при превишаване компетентността на органа, което е равнозначно на липса на такава. Министерският съвет е излязъл извън делегираните му съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 10 от КСО правомощия, като по този начин е определил размера на вноската за самоосигуряващите се лица. Да прави това, съгласно чл. 6 ал. 2 от КСО, е компетентен само титулярът на законодателната власт в Република България - Народното събрание.
източник: www.ciela.net
Абонамент за:
Коментари (Atom)