Конституционният съд с Решение № 10 от 24 октомври 2013 г. по к.д. № 8 от 2013 г. отхвърли искането на омбудсмана на Република България за установяване на противоконституционност на чл. 11, ал. 5 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица: "При авансово изплащане на дохода по чл.38, ал.13 (а именно брутната сума на придобитите от местни физически лица доходи от лихви по депозитни сметки в търговски банки) същият се счита за придобит на датата на падежа на депозита или на датата на предсрочното ни прекратяване".
(5) (Нова - ДВ, бр. 94
от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) При авансово изплащане на дохода по
чл. 38, ал. 13 същият се счита за придобит на датата на падежа на
депозита или на датата на предсрочното му прекратяване.
Източник Данъци Tita.bg
Източник Данъци Tita.bg
Сред мотивите се излагат следните съображения: Несъмнено на конституционно ниво липсва уредба на данъка върху доходите от лихва по депозитни сметки. Това е обяснимо предвид нормата на чл. 60 от Конституцията, с която са делегирани правомощия на законодателя да уреди данъчната материя, включително в частта за определяне на данъчната основа, което е направено с нормата на чл. 11, ал. 5 ЗДДФЛ. Въведените с нея критерии за определяне на предмета на данъчно облагане не я правят конституционно несъвместима. В данъчното право юридическия факт е доходът. Той е основата, от която се изхожда, за да се определят съответните подоходни данъци. Като категория на материалното данъчно право данъчният обект или предмет на облагането предопределя възникването на данъчното задължение. В настоящия случай това е доходът от лихви. Обектът на данъка е винаги конкретно определен. За данъчни цели доходът винаги се определя по начин, различен от общоприетата стопанска категория доход. В случая предмета на облагането е доходът, определен със съдържание и размери, посочени в чл. 38, ал. 13 ЗДДФЛ. С посочения от закона размер данъчната основа като юридически факт, предопределящ възникването и развитието на данъчното правоотношение, е налице към момента на падежа на депозита. Предхождащото го облигационно правоотношение, породено от договора за откриване на депозитна сметка, не е правопораждащият юридически факт за нуждите на данъчното облагане. Това е обяснимо, като се има предвид, че не всеки договор от разглеждания вид може да приключи с реализиране на стопанската цел, за която е сключен. Едва на падежа ще бъде ясно дали вложителят е реализирал доход и в какъв размер, за да бъде обложен с данък. До този момент отсъства данъчното правоотношение между депозитанта и държавата. Следователно ЗДДФЛ не преурежда правоотношението, породено от договора за откриване на банков депозит, в неговите облигационни измерения. Предмет на закона е възникналото на основата на договора за откриване на депозитна сметка, съпътствуващо го данъчно правоотношение, което ще бъде налице само дотогава, докато съществува първичното облигационно правоотношение. При очертаното съдържание и последователност на възникване и развитие на правоотношенията в случая сме изправени пред хипотезата на приложение на новия закон към заварено правоотношение, което не е равнозначно на обратно действие на новия закона. В тази част не само практиката, но и доктрината прави ясното разграничение между хипотезата на обратно действие на закона, когато той преурежда юридическите факти от момента на тяхното проявление до завършен фактически състав, с който приключва едно правоотношение, и хипотезата, при която новият императивен правен данъчен режим урежда за в бъдеще завареното правоотношение, което не е приключило.
източник: www.ciela.net
(5) (Нова - ДВ, бр. 94
от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) При авансово изплащане на дохода по
чл. 38, ал. 13 същият се счита за придобит на датата на падежа на
депозита или на датата на предсрочното му прекратяване.
Източник Данъци Tita.bg
Източник Данъци Tita.bg
(5) (Нова - ДВ, бр. 94
от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) При авансово изплащане на дохода по
чл. 38, ал. 13 същият се счита за придобит на датата на падежа на
депозита или на датата на предсрочното му прекратяване.
Източник Данъци Tita.bg
Източник Данъци Tita.bg
(5) (Нова - ДВ, бр. 94
от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) При авансово изплащане на дохода по
чл. 38, ал. 13 същият се счита за придобит на датата на падежа на
депозита или на датата на предсрочното му прекратяване.
Източник Данъци Tita.bgВъведените с нея критерии за определяне на предмета на данъчно облагане не я правят конституционно несъвместима. В данъчното право юридическия факт е доходът. Той е основата, от която се изхожда, за да се определят съответните подоходни данъци. Като категория на материалното данъчно право данъчният обект или предмет на облагането предопределя възникването на данъчното задължение. В настоящия случай това е доходът от лихви. Обектът на данъка е винаги конкретно определен. За данъчни цели доходът винаги се определя по начин, различен от общоприетата стопанска категория доход. В случая предмета на облагането е доходът, определен със съдържание и размери, посочени в чл. 38, ал. 13 ЗДДФЛ. С посочения от закона размер данъчната основа като юридически факт, предопределящ възникването и развитието на данъчното правоотношение, е налице към момента на падежа на депозита. Предхождащото го облигационно правоотношение, породено от договора за откриване на депозитна сметка, не е правопораждащият юридически факт за нуждите на данъчното облагане. Това е обяснимо, като се има предвид, че не всеки договор от разглеждания вид може да приключи с реализиране на стопанската цел, за която е сключен. Едва на падежа ще бъде ясно дали вложителят е реализирал доход и в какъв размер, за да бъде обложен с данък. До този момент отсъства данъчното правоотношение между депозитанта и държавата. Следователно ЗДДФЛ не преурежда правоотношението, породено от договора за откриване на банков депозит, в неговите облигационни измерения. Предмет на закона е възникналото на основата на договора за откриване на депозитна сметка, съпътствуващо го данъчно правоотношение, което ще бъде налице само дотогава, докато съществува първичното облигационно правоотношение. При очертаното съдържание и последователност на възникване и развитие на правоотношенията в случая сме изправени пред хипотезата на приложение на новия закон към заварено правоотношение, което не е равнозначно на обратно действие на новия закона. В тази част не само практиката, но и доктрината прави ясното разграничение между хипотезата на обратно действие на закона, когато той преурежда юридическите факти от момента на тяхното проявление до завършен фактически състав, с който приключва едно правоотношение, и хипотезата, при която новият императивен правен данъчен режим урежда за в бъдеще завареното правоотношение, което не е приключило.
Източник Данъци Tita.bgВъведените с нея критерии за определяне на предмета на данъчно облагане не я правят конституционно несъвместима. В данъчното право юридическия факт е доходът. Той е основата, от която се изхожда, за да се определят съответните подоходни данъци. Като категория на материалното данъчно право данъчният обект или предмет на облагането предопределя възникването на данъчното задължение. В настоящия случай това е доходът от лихви. Обектът на данъка е винаги конкретно определен. За данъчни цели доходът винаги се определя по начин, различен от общоприетата стопанска категория доход. В случая предмета на облагането е доходът, определен със съдържание и размери, посочени в чл. 38, ал. 13 ЗДДФЛ. С посочения от закона размер данъчната основа като юридически факт, предопределящ възникването и развитието на данъчното правоотношение, е налице към момента на падежа на депозита. Предхождащото го облигационно правоотношение, породено от договора за откриване на депозитна сметка, не е правопораждащият юридически факт за нуждите на данъчното облагане. Това е обяснимо, като се има предвид, че не всеки договор от разглеждания вид може да приключи с реализиране на стопанската цел, за която е сключен. Едва на падежа ще бъде ясно дали вложителят е реализирал доход и в какъв размер, за да бъде обложен с данък. До този момент отсъства данъчното правоотношение между депозитанта и държавата. Следователно ЗДДФЛ не преурежда правоотношението, породено от договора за откриване на банков депозит, в неговите облигационни измерения. Предмет на закона е възникналото на основата на договора за откриване на депозитна сметка, съпътствуващо го данъчно правоотношение, което ще бъде налице само дотогава, докато съществува първичното облигационно правоотношение. При очертаното съдържание и последователност на възникване и развитие на правоотношенията в случая сме изправени пред хипотезата на приложение на новия закон към заварено правоотношение, което не е равнозначно на обратно действие на новия закона. В тази част не само практиката, но и доктрината прави ясното разграничение между хипотезата на обратно действие на закона, когато той преурежда юридическите факти от момента на тяхното проявление до завършен фактически състав, с който приключва едно правоотношение, и хипотезата, при която новият императивен правен данъчен режим урежда за в бъдеще завареното правоотношение, което не е приключило.
Няма коментари:
Публикуване на коментар