Как празнуват Коледа по света

• В Австралия Коледа често се празнува на плажа при 40 градуса температура. В Южното полукълбо Коледа съвпада с ваканцията и отпуските. Австралийците обичат да бодърстват през празничната нощ в градината на светлината на свещи и факли.
• Австрия е страната, където се ражда известната коледна песен „Тиха нощ", изпълнена за пръв път в църквата „Свети Никола" в Обендорф, близо да Залцбург, през 1818 г.
• В Албания Коледа е един от най-популярните фестивали и се посреща с голямо веселие от местните хора, които спазват традицията за честване на годишнината от рождението на Иисус Христос.
• В Англия в навечерието на Коледа се пеят песни и танцуват танци. Във всеки дом има накичена елха за радост на всяко дете.
• В Аржентина украсяват не елха, а вечно зелените дръвчета със сняг, направен от памук. На Коледната вечеря цялото семейство се събира в лятната градина.
• В Армения, която е първата страна официално възприела Християнството, Бъдни Вечер е един от най-големите свети религиозни празници. Арменците празнуват Бъдни Вечер на 5 януари, а Коледа и Богоявление в един ден - на 6 януари по Юлианския календар.
• На Африканският Континент Коледа се празнува от малки и големи Християнски общности. На континента има приблизително 350 милиона Християни.
• В Бангладеш по Коледа мъжете засаждат двойки от бананови дървета в близост до къщите си и до църквата. Малко преди Коледа те накланят листата им, така че да се образува дъга.
• На Бахамските острови честванията, наречени Junkanoo, се провеждат на 26-ти Декември и 1-ви Януари. Между 2 часа през нощта и сутринта огромен парад радва стотици хора с танци, музика и най-различни костюми.
• В Беларус сламата е важен аспект от Коледните празници. Повечето от ярко оцветените играчки на елхата в Беларус са направени от слама във всякакви форми.
• В Белгия се говорят два официални езика - Фламандски и Валонски (версия на френският), двата езика се говорят в различните региони. На Бъдни Вечер се прави празнична вечеря от повечето хора, започваща с питие аперитив и ордьовър.
• В Белиз елхата се украсява с лодки, символизиращи успешната риболовна индустрия на страната. Друга типична декорация са птиците, които са символ на мира.
• В Боливия основният акцент на Коледната украса е сцената "Рождество Христово". Повечето от тях са направени под формата на пирамида със самата ясла в горната част.
• В Босна и Херцеговина Коледните дръвчета са украсени с играчки, шоколад, светлини и цветни топки и традиционно гарнирани със звезди. Местните празнуват Коледа предимно със семействата си.
• В Бразилия обичайте са доста различни поради разнообразието на народа. Една от традициите е направата на сцената на "Рождество Христово" или "Пресепио" (думата произлиза от иврит "presepium", което означава леглото от слама на което Исус е спал за първи път във Витлеем).
• В България празникът започва на 24 декември - Бъдни вечер (Малка Коледа). Из цяла България тръгват коледарите. В коледуванията участват само момчетата. Малките коледари обикалят през деня на 24 декември, въоръжени с дрянови пръчки - сурвакници и торбички, те тропат по вратите, влизат в къщите и пеят коледарски песни, стихове и благословии.

Проект за нов Наказателен кодекс

Проектът на нов НК предвижда намаляване на срока на наказанието "лишаване от свобода", като максималното ще е 15 години, 20 години ще е по изключение за особено тежки умишлени престъпления ,а 30 години ще се дават само за случаите на опасен рецидив.
Най-радикалната промяна, залегнала в проекта е да няма наказание "доживотен затвор без замяна". Мотивите са, че това се възприема като твърде нехуманно наказание заради липсата на перспектива пред осъдените. Предлага да се зачита всеки труд, полаган от лишените от свобода, независимо дали е платен или доброволен. Целта е да се засили поправителният ефект на наказанието.
В проекта е предвиден нов вид наказание - лишаване от право за чужденци, които на са граждани на Европейския съюз да пребивават в страната и да преминават през нейната територия за срок от три до десет години, което наказание те ще изтърпяват след изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.
Предвижда се също гражданите да могат да предприемат всякакви мерки за защита срещу нападател в случай на нахлуване с взлом в дома им. Това е една от идеите, която среща най-противоречиви обществени оценки.
Проектът ще бъде подложен на обществена дискусия, преди да бъде приет нов НК.

ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ №2 на ОСГК на ВКС ОТ 12.12.2013 Г. ПО ТЪЛК. Д. № 2/2013 Г.

Обезщетението по чл. 225, ал. 3 КТ се определя на базата на последното брутно трудово възнаграждение, получено преди незаконното уволнение като същото не може да бъде по-малко от размера на установената за страната минимална работна заплата за периода на недопускането на работа.
Чл. 225, ал. 3 КТ гласи: "Когато незаконно уволнен работник или служител бъде възстановен на работа и след явяването му в предприятието, за да заеме работата, на която е възстановен, не бъде допуснат да я изпълнява, работодателят и виновните длъжностни лица отговарят солидарно към работника или служителя в размер на брутното му трудово възнаграждение от деня на явяването му до действителното му допускане на работа".

ВСЕОБЩА ДЕКЛАРАЦИЯ ЗА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА

Член 1 

Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права. Те са надарени с разум и съвест и следва да се отнасят помежду си в дух на братство.

Член 2

Всеки човек има право на всички права и свободи, провъзгласени в тази Декларация, без никакви различия, основани на раса, цвят на кожата, пол, език, религия, политически или други възгледи, национален или социален произход, материално, обществено или друго положение.

Освен това, няма да се допускат никакви различия, основани на политическия, правния или международния статут на държавата или територията, към която човек принадлежи, без оглед на това, дали тази страна или територия е независима, под попечителство, несамоуправляваща се или подложена на каквото и да е друго ограничение на суверенитета.

Член 3

Всеки има право на живот, свобода и лична сигурност.

 Член 4

Никой не трябва да бъде държан в робство или крепостничество: робството и търговията с роби са забранени във всичките им форми.

Член 5

Никой не трябва да бъде подлаган на изтезания или на жестоко, нечовешко или унизително третиране.

Член 6

Bсеки човек, където и да се намира, има право на признаване на неговата правосубектност.

Член 7

Всички хора са равни пред закона и имат право, без каквато и да е дискриминация, на еднаква закрила от закона. Всички хора имат право на еднаква защита срещу каквато и да е дискриминация, нарушаваща тази Декларация, както и срещу всяко подбуждане към дискриминация.

Член 8

Всеки човек има право на ефективно възстановяване на правата си от компетентните национални юрисдикции за действия, нарушаващи негови основни права, признати му от конституцията или закона.

Член 9

Никой не трябва да бъде подлаган на произволен арест, задържане или изгнание.

Член 10

Всеки човек има право, при пълно равенство, на справедливо и публично разглеждане на неговото дело, от независим и безпристрастен съд, за установяване на неговите права и задължения, както и за разглеждане на каквото и да е наказателно обвинение, предявено срещу него.

Член 11

1.                 Всеки човек, който е обвинен в престъпление, има право да бъде считан за невинен до доказване на неговата вина, в съответствие със закона, в публичен процес, по време на който са му били осигурени всички необходими гаранции за неговата защита.

2.                 Никой не трябва да бъде осъден за действие или бездействие, което в момента на извършването му не е съставлявало престъпление по националното или международното право. Не може, също така, да бъде налагано наказание по-тежко от онова, което е било предвидено за съответното престъпление по времето, когато това престъпление е било извършено.

Член 12

Никой не трябва де бъде подлаган на произволна намеса в личния му живот, семейството, жилището и кореспонденцията, нито на посегателства върхy неговата чест и добро име. Всеки човек има право на закрила от закона срещу подобна намеса или посегателства.

Член 13

1.                 Всеки човек има право свободно да се придвижва и да избира своето местожителство в пределите на всяка държава.

2.                 Всеки човек има право да напусне всяка страна, включително и своята, и да се връща в страната си.

Член 14

1.                 Всеки човек има право да търси и да получи убежище в други страни, когато е преследван.

2.                 Това право не може да бъде ползвано, когато действителното основание за преследване е неполитическо престъпление или деяние, което противоречи на целите и принципите на Организация на Обединените нации.

Член 15

1.                  Всеки човек има право на гражданство.

2.                 Никой не може да бъде произволно лишен от своето гражданство, нито да му бъде отказано правото да смени гражданството си.

Член 16

1.                 Мъжете и жените, навършили пълнолетие, без каквито и да са ограничения, основани на раса, националност или религия, имат право да сключат брак и да образуват семейство. Те се ползуват с равни права при сключване на брака, по време на брака и при неговото разтрогване.

2.                 Бракът трябва да се сключва само с доброволното и пълно съгласие на бъдещите съпрузи.

3.                 Семейството е естествена и основна клетка на обществото и има право на закрила от обществото и от държавата.

Член 17

1.                 Всеки човек има право на собственост, индивидуално или съвместно с други лица.

2.                 Никой не трябва да бъде произволно лишен от своята собственост.

Член 18

Всеки човек има право на свобода на мисълта, съвестта и религията; това право включва правото да смени религията или убежденията си, както и свободата да изповядва религията или убежденията си, индивидуално или колективно, публично или частно, чрез обучение, обреди, богослужение и ритуали.

Член 19

Всеки човек има право на свобода на убеждение и на изразява-нето му; тази свобода включва правото безпрепятствено да се придържа към своите убеждения, както и правото да търси, да получава и да разпространява информация и идеи чрез всички средства и без оглед на държавните граници.

Член 20

1.                 Всеки човек има право на свобода на мирни събрания и сдружения.

2.                 Никой не трябва да бъде принуждаван да участва в дадено сдружение.

Член 21

1.                 Всеки човек има право да участва в управлението на своята държава пряко или чрез свободно избрани представители.

2.                 Всеки човек има право на достъп, при равни условия, до обществените и държавни служби на своята страна.

3.                 Волята на народа трябва да бъде основата на властта на правителството. Тази воля трябва да се изразява чрез периодични и действителни избори, при всеобщо, равно и тайно гласуване или чрез равностойна процедура, осигуряваща свобода на гласуването.

Член 22

Всеки човек, като член на обществото, има право на социална сигурност и на осъществяване – чрез национални усилия и международно сътрудничество и в съответствие с устройството и ресурсите на съответната държава – на икономическите, социалните и културни права, необходими за неговото достойнство и за свободното развитие на неговата личност.

Член 23

1.                 Всеки човек има право на труд, на свободен избор на работа, на справедливи и благоприятни условия на труда, както и на закрила срещу безработица.

2.                 Всеки човек, без каквато и да е дискриминация, има право на равно възнаграждение за равен труд.

3.                 Всеки човек, който се труди, има право на справедливо и задоволително възнаграждение, което да осигури на него и неговото семейство съществувание, съответствуващо на човешкото достойнство и допълнено, ако това е необходимо, с други средства за социална защита.

4.                 Всеки човек има право да учредява и да членува в професионални съюзи за защита на своите интереси.

Член 24

Всеки човек има право на почивка и отдих, включително на разумно ограничаване на работното време и на периодичен платен отпуск.

Член 25

1.                 Всеки човек има право на жизнено равнище, включително прехрана, облекло, жилище, медицинско обслужване и необходимите социални грижи, което е необходимо за поддържане на неговото и на семейството му здраве и благосъстояние. Той има право на осигуряване в случай на безработица, болест, инвалидност, овдовяване, старост или други случаи на лишаване от средства за съществуване по независещи от него причини.

2.                 Майките и децата се ползват с особени грижи и подпомагане. Всички деца, родени в брака или извън брака, се ползуват с еднаква социална защита.

Член 26

1.                 Всеки човек има право на образование. Образованието трябва да бъде безплатно, поне що се отнася до началното и основното образование. Началното образование трябва да бъде задължително. Техническото и професионалното образование трябва да бъдат общодостъпни, а висшето образование трябва да бъде еднакво достъпно за всички на основата на техните способности.

2.                 Образованието трябва да бъде насочено към цялостно развитие на човешката личност и засилване на уважението към правата на човека и основните свободи. То трябва да съдейства за разбирателството, търпимостта и приятелството между всички народи, расови или религиозни групи, както и за осъществяване дейността на Организацията на Обединените нации за поддържане на мира.

3.                 Родителите имат право, с приоритет, да избират вида образование, което да получат техните деца.

Член 27

1.                 Всеки човек има право свободно да участва в културния живот на обществото, да се наслаждава на изкуствата, да участва в научния напредък и да се ползва от неговите достижения.

2.                 Всеки човек има право на закрила на моралните и материалните си интереси, които са резултат от каквото и да е научно, литературно или художествено произведение, на което той е автор.

Член 28

Всеки човек има право на социален и международен ред, при който правата и свободите, провъзгласени в тази декларация, могат да бъдат напълно осъществени.

Член 29

1.                 Всеки човек има задължения към обществото, в което единствено е възможно свободното и цялостно развитие на неговата личност.

2.                 Всеки човек, при упражняването на своите права и свободи, е подчинен само на такива ограничения, установени със закон, изключително с цел да се осигури необходимото признаване и зачитане правата и свободите на другите и за удовлетворяване на справедливите изисквания на морала, обществения ред и общото благоденствие в едно демократично общество.

3.                 Тези права и свободи при никакви обстоятелства не могат да бъдат упражнявани в противоречие с целите и принципите на Организацията на Обединените нации.

Член 30

Нищо в тази Декларация не може да бъде тълкувано като предоставящо право на дадена държава, група или лице да се занимават с каквато и да е дейност или да извършват действия, насочени към унищожаване на правата и свободите, провъзгласени в нея.

Kакво трябва да знаем при придобиване на недвижим имот по наследство?

Когато придобием недвижим имот по наследство е важно да имаме предвид следните неща:

      

      Имотът трябва да се декларира в общината по местонахождението на имота в 6-месечен срок от откриване на наследството (по смисъла на Закона за наследството наследството се открива  в момента на смъртта в последното местожителство на наследодателя).  В случай, че не декларират в законоустановения срок придобитите недвижими имоти, наследниците могат да бъдат глобени в размер от 10 до 400лв за физическите лица и от 500 до 3000лв за юридическите лица и едноличните търговци. Ако наследниците са повече от един, то декларацията, подадена от един от наследниците, ползва и останалите.

Разбира се, добре е да се уточни, че не всички недвижими имоти са облагаеми с данък. Необлагаеми са: земеделските земи и горите (с изключение на застроените от тях площи), поземлените имоти, заети от улици, пътища от републиканската пътна мрежа и водни обекти държавна или общинска собственост, както и недвижимите имоти с данъчна оценка до 1680лв включително. Всички останали недвижими имоти се облагат с данък, независимо дали собственикът ги ползва. Освен данъкът обаче, се дължи и такса битови отпадъци, която се заплаща заедно с данъка, но може да отпадне ако собственикът не ползва имота. За да бъде освободен от заплащане на такса битови отпадъци за цялата година, собственикът или ползвателят на имота може да подаде декларация до края на предходната година в общината по местонахождение на имота

На второ място, освен декларация по чл.14, спомената в т.1, се подава още една декларация (по чл.32), която се отнася до обявяване на полученото по наследство имущество, независимо от какъв характер е то- недвижими имоти, движими вещи, банкови влогове, произведения на изкуството и т.н. Важно е да се знае, че преживелият съпруг и наследниците по права линия без ограничение (това са възходящите и низходящите на наследодателя- бабите и дядовците, родителите, децата, внуците) не дължат заплащане на данък наследство, съответно не подават декларацията по чл.32 от Закона за местните данъци и такси. Независимо от това обаче, преживелият съпруг и роднините по права линия са длъжни да декларират имотите, които са наследили с декларация по чл.14 от Закона за местните данъци и такси, защото дължат годишен данък върху недвижимите имоти. Декларациите са две, тъй като се отнасят до два различни данъка- данък върху недвижим имот и данък наследство. Срокът за подаване и на двете декларации е 6-месечен от момента на откриване на наследството. В случай, че наследникът не е брат сестра, съпруг, родител или низходящ на наследодателя, 6-месечният срок за деклариране на наследството тече не от момента на откриването му, а от момента на узнаване за откриването му. В декларацията по чл.32 се посочват вида, местонахождението и оценката на полученото имущество. Когато се отнася за недвижими имоти, оценката е данъчната оценка.

Какво се случва, ако продадем наследения имот? Съгласно чл.13, ал.1, т.26 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, доходите от продажба или замяна на имущество, придобито по наследство или завет са необлагаеми. Това означава, че независимо от броя на продадените наследствени имоти и от получения от продажбата доход, всички продажби ще бъдат необлагаеми. Също така, като цяло имуществото придобито по наследство и завет не се счита за доход на лицето. 

Изменения в Административнопроцесуалния кодекс (ДВ бр. 104/2013 г.)

Промените се отнасят до правилата на местната подсъдност. 

Делата по оспорване на индивидуалните административни актове ще се разглеждат от административния съд по седалището на териториалната структура на администрацията на органа, издал оспорения акт, в чийто район се намира постоянния или настоящия адрес или седалището на жалбоподателя. Като изключение от това правило се предвижда тези дела да се разглеждат от административния съд, в района на които е седалището на органа, издал оспорения индивидуален административен акт, когато актът има няколко адресати с постоянен или настоящ адрес в райони, различни от района на териториалната структура на администрацията на органа, издал акта или ако тази администрация няма териториална структура. 

Делата по оспорване на общи административни актове се разглеждат от административния съд, в района на който е седалището на органа, издал административния акт. Ако седалището на органа издал оспорения административен акт е в чужбина тези дела се разглеждат от Административния съд- град София. 

Исковете за обезщетения се предявяват пред съда по адреса или седалището на жалбоподателя и когато са обективно съединени с оспорването. Под „териториална структура на администрацията” ще се разбира създадено с нормативен акт териториално организационно звено на администрацията, независимо дали е обособено като юридическо лице, което подпомага административния орган, при осъществяване на правомощията му. Неприключените дела, чиято подсъдност се променя ще се разглеждат от съдилищата, в които са били образувани. В тази връзка са направени промени и в чл. 112, ал. 1, т. 4 от Закона за здравето, като се предвижда решенията на НЕЛК да се обжалват пред административния съд, в чийто район се намира постоянният или настоящият адрес на жалбоподателя.