Промени в Наредба № 1 от 2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър

С Държавен вестник бр.25/2014 г. се изменя Наредба № 1 от 2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър. Промяната е във връзка с практическо приложение на Закона за икономическите и финансовите отношения с дружествата, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, свързаните с тях лица и техните действителни собственици.

 Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от закона, обстоятелствата относно действителните собственици на дружествата, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим следва да бъдат вписвани по партидата на българското дружество, с което дружеството, установено в съответната юрисдикция с преференциален данъчен режим, е в членствени правоотношения или по отношение на което същото е „свързано лице”, съгласно легалната дефиниция на § 1 от допълнителните разпоредби на Търговския закон. Вписването на идентифициращите данни на действителния собственик; идентифициращите данни за дружеството, регистрирано в юрисдикция с преференциален данъчен режим и обстоятелствата по чл. 4 от ЗИФОДРЮПДРСТЛТДС се извършва в поле № 17 „Специални условия”, регламентирано в чл. 67, ал. 2, т. 29 от наредбата.

Необходимата за извършване на вписването нотариално заверена декларация и другите относими към вписването документи са посочени на съответното систематично място в съответните текстове на наредбата, съобразено с конкретния вид дружество.

Тълкувателно решение № 6 от 14.03.2014 г. на ВКС

Върховният касационен съд постанови Тълкувателно решение № 6 от 14.03.2014 г. по тълк. д. № 6/2013 г., ОСГТК на ВКС
Тълкувателното дело е образувано с разпореждане на Председателя на Върховния касационен съд на основание чл. 128, ал. 1 ЗСВ по предложение от заместник-председателите и ръководители на Гражданска и Търговска колегии на Върховния касационен съд за приемане на тълкувателно решение от Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии по следните спорни въпроси, свързани с обезпечителното производство:
1. Кой е началният момент на срока по чл. 390, ал. 3, изр. 1 ГПК.
2. Как се доказва, че искът е предявен в определения от съда срок в хипотезата на чл. 390, ал. 3 във връзка с ал. 1 ГПК.
3. Налице ли е обезпечителна нужда за обезпечаване на искове за собственост чрез налагане на обезпечителна мярка "възбрана".
4. Налице ли е обезпечителна нужда от налагане на възбрана в случаите, при които вписването на исковата молба има оповестително-защитно действие.
5. Предпоставка ли е за допускане на обезпечение чрез налагане на възбрана или запор принадлежността на имуществото - предмет на обезпечението, към патримониума на ответника.
6. Кои лица са процесуално легитимирани да обжалват определението за допускане на обезпечение на иска.
7. Подлежи ли на касационно обжалване определение на окръжен съд, постановено по частна жалба срещу определение на районен съд по молба за спиране на изпълнението по чл. 524 ГПК.

ОСГТК на ВКС реши:

1. Срокът по чл. 390, ал. 3, изр. 1-во ГПК за предявяване на бъдещия иск тече от постановяване на определението за допускане на обезпечението, освен в случаите на неспазен от съда срок по чл. 395, ал. 2 ГПК, когато срокът за предявяване на бъдещия иск тече от връчване на определението.
2. В хипотезата на чл. 390, ал. 3 във връзка с ал. 1 ГПК, молителят доказва, че е предявил иска в определения срок с представяне пред съда по обезпечението на надлежни доказателства - препис от искова молба с отразена дата на постъпването и в съответния съд или съдебно удостоверение за същите факти. Съдът не отменя обезпечението, когато му е служебно известно, че искът е предявен в срок.
3. Налице е обезпечителна нужда за обезпечаване на искове за собственост чрез налагане на обезпечителна мярка "възбрана".
4. В случаите, при които вписването на исковата молба има оповестително-защитно действие е налице обезпечителна нужда от налагане на възбрана само при искане за допускане на обезпечение на бъдещ иск, както и в периода между постъпване на исковата молба в съда и вписването и по реда на Правилника за вписванията.
5. Принадлежността на имуществото, предмет на обезпечението, към патримониума на ответника не е предпоставка за допускане на обезпечение чрез налагане на възбрана или запор.
6. Легитимирани да обжалват определението на съда по обезпечение на иска са ищецът при отказ да се допусне обезпечение или при допускането му при различни от исканите условия, ответникът и всяко лице, чиято правна сфера е накърнена от допуснатата обезпечителна мярка.
7. Определение на окръжен съд, постановено по частна жалба срещу определение на районен съд по молба за спиране на изпълнението по чл. 524 ГПК не подлежи на касационно обжалване освен в хипотезата на чл. 396, ал. 2, изр. 3 ГПК.

С Държавен вестник, бр. 21 (извънреден) от 2014 година е обнародван Закон за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права.

Необходимостта от изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП) е продиктувана от приемането на Директива 2011/77/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27.09.2011 г. за изменение на Директива 2006/116/ЕО за срока за закрила на авторското право и някои сродни права. Държавите - членки на Европейския съюз, са длъжни да транспонират тази директива във вътрешното си законодателство най-късно до 1 ноември 2013 г.
Въвеждането на предложените мерки, с които се повишава нивото на закрила на правата на
артистите-изпълнители, отчита техния творчески и артистичен принос в създаването на
защитено интелектуално съдържание.
Предвижда се удължаване срока на закрила на правата на артистите-изпълнители и на
продуцентите на звукозаписи. Тези мерки са насочени главно към времетраенето на срока на
закрила и към възможността артистите-изпълнители да се възползват от него.
Предвижда се възможността в случай че в договор, с който артист-изпълнител е отстъпил на
продуцент правото да използва звукозапис с негово изпълнение, възнаграждението да не се
заплаща под формата на периодични плащания. В тази връзка артистът-изпълнител има
право да получава допълнително годишно възнаграждение от продуцента за всяка пълна
календарна година след петдесетата година от законното публикуване на звукозаписа, или ако
той не е бил публикуван - след петдесетата година от неговото законно съобщаване на
публиката. Всеки отказ от страна на артиста-изпълнител от правото да получава такова
допълнително възнаграждение е недействителен.

източник: www.ciela.net

Промени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс

Поради обявяването на Единната сметка за противоконституционна са приети промени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. 
С тях се дава право на длъжника да заяви вида на задълженията, които иска да погаси, когато не е в състояние да погаси едновременно публичните си задължения, установявани от НАП, до започване на принудителното им събиране. Длъжникът ще заявява вида на задълженията, които ще погаси до започване на принудителното им събиране. Задълженията, които погасява са разделени на дългове за данъци и други задължения за централния бюджет; за здравноосигурителни вноски за бюджета на НЗОК; за задължителни осигурителни вноски за социално-осигурителните фондове, администрирани от НОИ; за вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване. С постъпилата сума се погасява задължението от съответния вид, срокът за внасяне на което изтича най-рано към датата на плащането. Ако срокът за внасяне на две или повече публични задължения от един и същ вид изтича на една и съща дата, те се погасяват съразмерно. Внесените по сметки на НАП суми за бюджета на НЗОК и за социалноосигурителните фондове, администрирани от НОИ, се превеждат ежедневно по сметка на двете институции, приеха депутатите. Определен е и редът, по който се погасяват задължения, съществуващи до влизането в сила на този закон.
Промените в ДОПК са изготвени заради Решение 2 от 4 февруари 2014 г. на Конституционния съд за обявяването на противоконституционни на част от текстовете в кодекса.