Обнародвано е Постановление № 311 от 20 декември 2017 г. Периодът на валидност на
годишната винетна такса, която следва да заплащат всички пътни превозни средства от
01.01.2018 г., независимо от категорията и държава на регистрация, е една година, считано от
деня на издаване на винетния стикер. От 1 януари се въвежда и нова тримесечна винетка с
валидност три календарни месеца, считано от датата на издаването й, за пътни превозни
средства под 3,5 тона. Нейната цена е 54 лв. или 28 евро.
събота, 23 декември 2017 г.
Изменен и допълнен е Кодексът на труда
Засилват се контролните функции на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", като ѝ се предоставят правомощия да извършва проверки по повод изплащането на трудови възнаграждения и обезщетения и след прекратяване на трудовите правоотношения и да дава задължителни предписания в тази насока. Определя се срок, с който работодателят е обвързан и в който е задължен да изплати обезщетенията, дължими на работниците и служителите му, като се дължи и законната лихва при неизпълнение.
източник: www.ciela.net
източник: www.ciela.net
неделя, 3 декември 2017 г.
Неизползваният платен годишен отпуск може да се отлага и натрупва - ако работодателят не създава условия за взимане на полагаемите почивни дни, трябва да понесе последиците от това
Платеният годишен отпуск може да се отлага и натрупва, ако работодателят не създаде условия за ползването му. Това се казва в решение на Съда на Европейския съюз.
Казусът
От 1 юни 1999 г. до момента на пенсионирането си на 6 октомври 2012 г. г-н King, британски гражданин, работи за The Sash Window Workshop (SWWL) въз основата на "договор на самостоятелно заето лице само с комисионно възнаграждение". По силата на този договор г-н King получава само комисионни. Ползваните от него годишни отпуски не били заплащани.
При прекратяването на трудовото му правоотношение г-н King иска работодателят да му заплати финансово обезщетение за ползваните от него годишни отпуски, които не били заплащани, както и за неизполваните дни от годишния отпуск, съответно за целия срок на неговата заетост, т.е. от 1 юни 1999 г. до 6 октомври 2012 г. SWWL отказва да изпълни искането на г-н King, с мотива, че той имал статута на самостоятелно заето лице.
Г-н King предявява иск пред компетентния Employment Tribunal (Съд по трудови спорове). Посоченият съд разграничава три вида годишен отпуск, като е безспорно, че нито един от тях не е бил заплащан:
- "първият вид обезщетения за платен отпуск" съответстват на придобития, но неползван отпуск към датата на прекратяване на трудовото правоотношение през последната референтна година (2012—2013 г.);
– "вторият вид обезщетения за платен отпуск" съответстват на действително ползвания отпуск в периода 1999—2012 година, за който обаче не е получено никакво възнаграждение;
– "третият вид обезщетения за платен отпуск" съответстват на придобития, но неползван отпуск през целия период на заетост на г-н King, или общо 24,15 седмици.
В решението си Employment Tribunal (съд по трудови спорове) приема, че г-н King трябва да се квалифицира като "работник" по смисъла на Директива 2003/88 и че той има право да получи претендираните три вида обезщетения за платен годишен отпуск.
SWWL обжалва решението на Employment Tribunal пред Employment Appeal Tribunal (Апелативен съд по трудови спорове), който уважава жалбата и връща делото за ново разглеждане на Employment Tribuna. Г-н King и SWWL обжалват това решение съответно с жалба и с насрещна жалба пред запитващата юрисдикция Court of Appeal, England & Wales - Civil Division (Апелативен съд, Англия и Уелс - гражданска колегия).
При тези условия Court of Appeal решава да спре производството и поставя преюдициалните въпроси:
При спор между работник и неговия работодател по въпроса дали работникът има право на платен годишен отпуск съгласно чл. 7 от Директива 2003/88 съвместимо ли е с правото на Съюза, положение, при което работникът трябва да ползва отпуск, преди да може да установи дали има право на заплащане за него?
Ако работникът е възпрепятстван и не ползва целия или част от годишния отпуск, може ли правото на отпуск да се прехвърля до момента, в който той има възможност да го упражни?
Ако правото се прехвърля, може ли прехвърлянето да се извършва за неопределено време, или има ограничен срок, в рамките на който да се упражни прехвърленото право, по аналогия с ограниченията, налагани в случаите, когато работникът не може да упражни правото си на отпуск през референтната година поради болест?
Решението на Съда на ЕС
Съдът намира, че целта на правото на платен годишен отпуск е да позволи на работника да си почине и да разполага с период на отдих и свободно време. Работник, изправен пред обстоятелства, които през периода на годишния му отпуск могат да породят несигурност във връзка с дължимото му заплащане, не би могъл да се възползва в пълна степен от този отпуск като период на отдих и свободно време съгласно член 7 от Директива 2003/88. Подобни обстоятелства могат, също така, да възпрат работника да ползва годишния си отпуск. В това отношение следва да се отбележи, че всяка практика или бездействие от страна на работодател, които имат потенциално възпиращо въздействие върху ползването на годишен отпуск от работник, също е несъвместимо с целта на правото на платен годишен отпуск.
Съдът приема за безспорно, че в този контекст държавите-членки трябва да гарантират съблюдаване на правото на ефективни правни средства за защита, прогласено в член 47 от Хартата на основните права на ЕС. Ако работодателят предоставя на работника само неплатен отпуск, последният не може да се позовава пред съда на правото да ползва платен отпуск само по себе си. За тази цел, той би бил принуден първо да вземе неплатен отпуск, след което да заведе дело, за да получи заплащане. Съдът приема за недопустимо работникът да трябва първо да ползва своя отпуск, преди да установи дали има право на заплащане за него.
Съдът на ЕС приема, че са недопустими национални разпоредби или практики, съгласно които работник не може да прехвърля или съответно да натрупва до момента на прекратяване на трудовото му правоотношение права на платен годишен отпуск, които не са упражнени за няколко последователни референтни периоди, поради отказа на работодателя да заплати тези дни.
В това отношение, за да се отговори на поставените въпроси, следва да се припомни, че в своето решение от 20 януари 2009 г., Schultz-Hoff и др. (съединени дела C‑350/06 и C‑520/06). Съдът вече е имал повод да се произнесе по въпроси относно правото на платен годишен отпуск на работник, който до прекратяването на трудовото му правоотношение не е могъл да упражни правото си на този отпуск по независещи от волята му причини, по-точно поради болест.
Съдът обаче допуска, с оглед на закрилата на работодателя, който е изправен пред риска от натрупване на твърде големи периоди на отсъствие на работника и трудностите, които такива периоди биха могли да създадат за организацията на работата, национални разпоредби или практики, които определят период на прехвърляне от петнадесет месеца, с изтичането на който правото на платен годишен отпуск се погасява.
В обстоятелства като разглежданите в настоящото дело обаче защитата на интересите на работодателя не изглежда стриктно необходима, тъй като упражняването на правото на платен годишен отпуск на г-н King не е свързано с възникването на периоди на затруднения на дейността работодателя. До излизането в пенсия на своя работник посоченият работодател е имал възможност да се възползва от обстоятелството, че последният не е прекъсвал периодите, през които е полагал труд за него, за да ползва платен годишен отпуск.
От изложеното следва, че за разлика от положение на натрупване на право на платен годишен отпуск от работник, който не е в състояние да го ползва поради болест, работодателят, който не дава възможност на работника да упражни своето право на платен годишен отпуск, трябва да понесе свързаните с това последици.
В резултат на това, ако при липсата на национална нормативна уредба, установяваща ограничение за прехвълянето на отпуск в съответствие с изискванията на правото на ЕС, се допусне погасяване на придобитите от работника права на платен годишен отпуск, това би означавало да се узакони поведение, което води до неправомерно обогатяване на работодателя в нарушение на самата цел на посочената директива, насочена към опазване на здравето на работника.
Източник: http://legalworld.bg/67244.neizpolzvaniiat-platen-godishen-otpusk-moje-da-se-otlaga-i-natrupva.html
Казусът
От 1 юни 1999 г. до момента на пенсионирането си на 6 октомври 2012 г. г-н King, британски гражданин, работи за The Sash Window Workshop (SWWL) въз основата на "договор на самостоятелно заето лице само с комисионно възнаграждение". По силата на този договор г-н King получава само комисионни. Ползваните от него годишни отпуски не били заплащани.
При прекратяването на трудовото му правоотношение г-н King иска работодателят да му заплати финансово обезщетение за ползваните от него годишни отпуски, които не били заплащани, както и за неизполваните дни от годишния отпуск, съответно за целия срок на неговата заетост, т.е. от 1 юни 1999 г. до 6 октомври 2012 г. SWWL отказва да изпълни искането на г-н King, с мотива, че той имал статута на самостоятелно заето лице.
Г-н King предявява иск пред компетентния Employment Tribunal (Съд по трудови спорове). Посоченият съд разграничава три вида годишен отпуск, като е безспорно, че нито един от тях не е бил заплащан:
- "първият вид обезщетения за платен отпуск" съответстват на придобития, но неползван отпуск към датата на прекратяване на трудовото правоотношение през последната референтна година (2012—2013 г.);
– "вторият вид обезщетения за платен отпуск" съответстват на действително ползвания отпуск в периода 1999—2012 година, за който обаче не е получено никакво възнаграждение;
– "третият вид обезщетения за платен отпуск" съответстват на придобития, но неползван отпуск през целия период на заетост на г-н King, или общо 24,15 седмици.
В решението си Employment Tribunal (съд по трудови спорове) приема, че г-н King трябва да се квалифицира като "работник" по смисъла на Директива 2003/88 и че той има право да получи претендираните три вида обезщетения за платен годишен отпуск.
SWWL обжалва решението на Employment Tribunal пред Employment Appeal Tribunal (Апелативен съд по трудови спорове), който уважава жалбата и връща делото за ново разглеждане на Employment Tribuna. Г-н King и SWWL обжалват това решение съответно с жалба и с насрещна жалба пред запитващата юрисдикция Court of Appeal, England & Wales - Civil Division (Апелативен съд, Англия и Уелс - гражданска колегия).
При тези условия Court of Appeal решава да спре производството и поставя преюдициалните въпроси:
При спор между работник и неговия работодател по въпроса дали работникът има право на платен годишен отпуск съгласно чл. 7 от Директива 2003/88 съвместимо ли е с правото на Съюза, положение, при което работникът трябва да ползва отпуск, преди да може да установи дали има право на заплащане за него?
Ако работникът е възпрепятстван и не ползва целия или част от годишния отпуск, може ли правото на отпуск да се прехвърля до момента, в който той има възможност да го упражни?
Ако правото се прехвърля, може ли прехвърлянето да се извършва за неопределено време, или има ограничен срок, в рамките на който да се упражни прехвърленото право, по аналогия с ограниченията, налагани в случаите, когато работникът не може да упражни правото си на отпуск през референтната година поради болест?
Решението на Съда на ЕС
Съдът намира, че целта на правото на платен годишен отпуск е да позволи на работника да си почине и да разполага с период на отдих и свободно време. Работник, изправен пред обстоятелства, които през периода на годишния му отпуск могат да породят несигурност във връзка с дължимото му заплащане, не би могъл да се възползва в пълна степен от този отпуск като период на отдих и свободно време съгласно член 7 от Директива 2003/88. Подобни обстоятелства могат, също така, да възпрат работника да ползва годишния си отпуск. В това отношение следва да се отбележи, че всяка практика или бездействие от страна на работодател, които имат потенциално възпиращо въздействие върху ползването на годишен отпуск от работник, също е несъвместимо с целта на правото на платен годишен отпуск.
Съдът приема за безспорно, че в този контекст държавите-членки трябва да гарантират съблюдаване на правото на ефективни правни средства за защита, прогласено в член 47 от Хартата на основните права на ЕС. Ако работодателят предоставя на работника само неплатен отпуск, последният не може да се позовава пред съда на правото да ползва платен отпуск само по себе си. За тази цел, той би бил принуден първо да вземе неплатен отпуск, след което да заведе дело, за да получи заплащане. Съдът приема за недопустимо работникът да трябва първо да ползва своя отпуск, преди да установи дали има право на заплащане за него.
Съдът на ЕС приема, че са недопустими национални разпоредби или практики, съгласно които работник не може да прехвърля или съответно да натрупва до момента на прекратяване на трудовото му правоотношение права на платен годишен отпуск, които не са упражнени за няколко последователни референтни периоди, поради отказа на работодателя да заплати тези дни.
В това отношение, за да се отговори на поставените въпроси, следва да се припомни, че в своето решение от 20 януари 2009 г., Schultz-Hoff и др. (съединени дела C‑350/06 и C‑520/06). Съдът вече е имал повод да се произнесе по въпроси относно правото на платен годишен отпуск на работник, който до прекратяването на трудовото му правоотношение не е могъл да упражни правото си на този отпуск по независещи от волята му причини, по-точно поради болест.
Съдът обаче допуска, с оглед на закрилата на работодателя, който е изправен пред риска от натрупване на твърде големи периоди на отсъствие на работника и трудностите, които такива периоди биха могли да създадат за организацията на работата, национални разпоредби или практики, които определят период на прехвърляне от петнадесет месеца, с изтичането на който правото на платен годишен отпуск се погасява.
В обстоятелства като разглежданите в настоящото дело обаче защитата на интересите на работодателя не изглежда стриктно необходима, тъй като упражняването на правото на платен годишен отпуск на г-н King не е свързано с възникването на периоди на затруднения на дейността работодателя. До излизането в пенсия на своя работник посоченият работодател е имал възможност да се възползва от обстоятелството, че последният не е прекъсвал периодите, през които е полагал труд за него, за да ползва платен годишен отпуск.
От изложеното следва, че за разлика от положение на натрупване на право на платен годишен отпуск от работник, който не е в състояние да го ползва поради болест, работодателят, който не дава възможност на работника да упражни своето право на платен годишен отпуск, трябва да понесе свързаните с това последици.
В резултат на това, ако при липсата на национална нормативна уредба, установяваща ограничение за прехвълянето на отпуск в съответствие с изискванията на правото на ЕС, се допусне погасяване на придобитите от работника права на платен годишен отпуск, това би означавало да се узакони поведение, което води до неправомерно обогатяване на работодателя в нарушение на самата цел на посочената директива, насочена към опазване на здравето на работника.
Източник: http://legalworld.bg/67244.neizpolzvaniiat-platen-godishen-otpusk-moje-da-se-otlaga-i-natrupva.html
събота, 28 октомври 2017 г.
Въвеждат единен европейски стикер за годишните прегледи на автомобилите
Единен европейски стикер от 1 януари 2018 г., взаимно признаване на
техническите прегледи в страните членки на Европейския съюз, служебно
прекратяване на регистрация при опасни технически неизправности и
регистър на техническите прегледи, който ще направи възможно да се
проследява историята на автомобилите.
Това включват промени в Закона за движение по пътищата, които бяха гласувани на първо четене в парламентарната комисия по транспорт.
Предвижда се още показанията на километража да се вписват в договорите за покупко-продажба, за да се избегне т.нар. "превъртане".
С измененията на нормативната уредба се разширява сериозно и обхватът на превозните средства, които подлежат на периодични технически прегледи, до най-рисковата група – двуколесните, триколесните и високоскоростните трактори. Техническите прегледи ще обхващат и мотопедите и превозните средства с атракционна цел.
От началото на следващата година ще има единен електронен стикер за технически преглед. В момента те са два - единият от КАТ при първоначалния преглед, а вторият от ДАИ за годишния технически преглед.
Това включват промени в Закона за движение по пътищата, които бяха гласувани на първо четене в парламентарната комисия по транспорт.
Предвижда се още показанията на километража да се вписват в договорите за покупко-продажба, за да се избегне т.нар. "превъртане".
С измененията на нормативната уредба се разширява сериозно и обхватът на превозните средства, които подлежат на периодични технически прегледи, до най-рисковата група – двуколесните, триколесните и високоскоростните трактори. Техническите прегледи ще обхващат и мотопедите и превозните средства с атракционна цел.
От началото на следващата година ще има единен електронен стикер за технически преглед. В момента те са два - единият от КАТ при първоначалния преглед, а вторият от ДАИ за годишния технически преглед.
Няма да има 10-годишна абсолютна давност за дълговете
източник: www.lex.bg
Идеята в България да се въведе 10-годишна абсолютна давност за частните дългове на гражданите отпада на този етап.
Депутатите в сряда окончателно отхвърлиха това предложение по време на второто четене на промените в Гражданския процесуален кодекс (ГПК). След половингодишни усилия парламентът успя окончателно да приеме важни изменения в закона, които облекчават длъжниците, ограничават частните съдебни изпълнители и, според вносителите, подобряват изпълнителното производство.
Проблемът с "вечния длъжник" остава нерешен
Първоначално председателят на правната комисия Данаил Кирилов предложи в България да се въведе абсолютна 10-годишна давност за всички дългове на гражданите, а не само за тези към бюджета, каквото е сегашното положение.
Идеята беше с изтичането на 10-годишен давностен срок да се погасяват всички необезпечени вземания срещу физически лица, независимо от прекъсването на давността. Целта на радикалната промяна бе да се премахне фигурата на "вечния длъжник".
В момента в Закона за задълженията и договорите е въведена обща 5-годишна давност за всички вземания и 3-годишна - по отношение на заплати, обезщетения и др. Тази давност обаче може да се прекъсва с предявяване на иск или действия по принудително изпълнение от страна на кредитора.
"От прекъсването на давността започва да тече нова давност и това може да продължи неограничен период от време и кредиторите безкрайно могат да преследват длъжниците – физически лица", бяха първоначалните мотиви на народните представители. Първоначално Кирилов твърдеше, че "10 години е един дълъг срок, в който кредиторите реално могат да съберат вземанията си".
В сряда обаче депутатът обясни, че ГЕРБ няма да подкрепи предложението, защото то не е одобрено от проведената преди десетина дни научна конференция в парламента по повод 10-годишнината от новия ГПК. На конференцията станало ясно, че "10 години са кратък срок при настоящата скорост на правосъдието" и това би създало стимули за дълго укриване на длъжниците до изтичането на въпросния срок.
Кирилов възрази и срещу другия вариант за решаване на проблема с вечните длъжници – въвеждане на законодателство за личния фалит.
.В крайна сметка текстовете бяха отхвърлени, а от дебата стана ясно, че темата за личния фалит засега не стои на дневен ред..
Несеквестируемите доходи ще са с по-силна защита
В същото време депутатите одобриха куп промени, свързани със защитата на длъжниците в изпълнителното производство.Въвеждат се нови правила за несеквестируемите доходи.
Ако изпълнението е върху заплата, пенсия или друг доход от труд, то кредиторът ще може да си удържа само една четвърт от сумата при месечно възнаграждение до размера на минималната работна заплата (ако няма деца) или една пета (ако има деца).
Ако длъжникът получава между една и две минимални заплати, ще му се удържа една трета част (ако е без деца) или една четвърт (ако е с деца, които издържа). Ако възнаграждението на длъжника е между две и четири работни заплати, ще му се взема една втора част или една трета част в зависимост от това дали има деца или не.
При заплата над четирикратния размер на МРЗ кредиторът има право на горницата над двукратния размер на минималната заплата или над 2.5 пъти от размера на МРЗ, в зависимост от това дали длъжникът има деца или не.
За да се реши проблемът с множеството жалби на граждани, че им се запорират банкови сметки с несеквестируеми доходи, в ГПК се въвежда изискване към банките да не изпълняват запора, ако "от основанието на постъпленията по банковата сметка е видно, че те представляват възнаграждения за работа". При пенсии до размера на минималната работна заплата, обезщетения и помощи, преведени по банкова сметка, пък запорното съобщение изобщо не бива да се изпълнява.
Одобрено бе и въвеждането на електронни запори върху пари по банкова сметка.
Оценката на имота преди продан ще може да се оспорва
Друга част от приетите в сряда поправки в ГПК целят по-справедливо разпродаване на имуществото на длъжниците.
Сега началната цена за публична продан на движим имот е 75% от определената му стойност. Занапред тя се вдига на 85%.
Началната цена на недвижим имот, при която започва наддаването, пък ще бъде 80%.
Важна новост е, че всяка от страните вече ще може да оспорва определената от вещото лице цена на имота, като поиска нова оценка с назначаване на ново вещо лице за своя сметка.
Повторната продан ще започва при цена, която е 90% от началната цена по първата продан, а не 80%, както е сега.
Увеличава се и сегашният едноседмичен срок, в който купувачът е длъжен да внесе предложената от него цена. Целта на мярката е да се стимулират покупките с банков кредит и да се увеличи броят на участващите в търговете лица, което ще вдигне и цените на имотите.
Приети бяха и текстове за пресичане на практиката наддавачи в търговете да подават по няколко предложения, едно от които е с много висока цена, от което впоследствие се отказват. Предложения с цена, което е с повече от 30% над началната, ще се смятат за невалидни. Премахва се и възможността за подаване на множество наддавателни предложения.
До година и половина ще има електронни търгове
Промените предвиждат и въвеждането на електронни публични търгове с цел да се предотвратят възможностите за злоупотреби.
При електронните търгове участниците няма да знаят колко лица се явяват в състезанието за покупката на имота. Дава се възможност на самите длъжници да поискат електронен търг още преди съдебната фаза и изпълнителното производство по събиране на задължението им. Целта е те да постигнат възможно най-висока цена за своите имоти.
Онлайн платформата на Министерството на правосъдието, чрез която ще се правят електронните търгове, трябва да е готова до година и половина.
За да се насърчат длъжниците доброволно да уредят плащането, първата доброволна вноска се намалява от 30% на 20% от задължението.
С промените се въвежда принудително изпълнение върху марка, патент, промишлен дизайн и други обекти на индустриална собственост, а също и върху обособена част от предприятие.
Прави се опит и да се разрешат проблемите около подсъдността на изпълнителното производство, за да не се концентрират делата само в един район.
Въвежда се съразмерност при принудителното изпълнение
Парламентът прие да има съразмерност между принудителното изпълнение към длъжник и размера на задължението.
В кодекса беше записано, че наложените от съдебния изпълнител обезпечителни мерки и предприетите изпълнителни способи трябва да са съразмерни с размера на задължението, като отчитат всички данни и обстоятелства по делото, процесуалното поведение на длъжника и възможността вземането да остане неудовлетворено.
Занапред частните съдебни изпълнители ще отговарят за вреди, причинени от незаконосъобразно принудително изпълнение и когато са наложили обезпечения, които са явно несъразмерни с размера на задължението по изпълнителното дело.
Беше приет и текст, според който запор на банкова сметка на длъжник се налага до размера на дълга по изпълнителното дело.
Идеята в България да се въведе 10-годишна абсолютна давност за частните дългове на гражданите отпада на този етап.
Депутатите в сряда окончателно отхвърлиха това предложение по време на второто четене на промените в Гражданския процесуален кодекс (ГПК). След половингодишни усилия парламентът успя окончателно да приеме важни изменения в закона, които облекчават длъжниците, ограничават частните съдебни изпълнители и, според вносителите, подобряват изпълнителното производство.
Проблемът с "вечния длъжник" остава нерешен
Първоначално председателят на правната комисия Данаил Кирилов предложи в България да се въведе абсолютна 10-годишна давност за всички дългове на гражданите, а не само за тези към бюджета, каквото е сегашното положение.
Идеята беше с изтичането на 10-годишен давностен срок да се погасяват всички необезпечени вземания срещу физически лица, независимо от прекъсването на давността. Целта на радикалната промяна бе да се премахне фигурата на "вечния длъжник".
В момента в Закона за задълженията и договорите е въведена обща 5-годишна давност за всички вземания и 3-годишна - по отношение на заплати, обезщетения и др. Тази давност обаче може да се прекъсва с предявяване на иск или действия по принудително изпълнение от страна на кредитора.
"От прекъсването на давността започва да тече нова давност и това може да продължи неограничен период от време и кредиторите безкрайно могат да преследват длъжниците – физически лица", бяха първоначалните мотиви на народните представители. Първоначално Кирилов твърдеше, че "10 години е един дълъг срок, в който кредиторите реално могат да съберат вземанията си".
В сряда обаче депутатът обясни, че ГЕРБ няма да подкрепи предложението, защото то не е одобрено от проведената преди десетина дни научна конференция в парламента по повод 10-годишнината от новия ГПК. На конференцията станало ясно, че "10 години са кратък срок при настоящата скорост на правосъдието" и това би създало стимули за дълго укриване на длъжниците до изтичането на въпросния срок.
Кирилов възрази и срещу другия вариант за решаване на проблема с вечните длъжници – въвеждане на законодателство за личния фалит.
.В крайна сметка текстовете бяха отхвърлени, а от дебата стана ясно, че темата за личния фалит засега не стои на дневен ред..
Несеквестируемите доходи ще са с по-силна защита
В същото време депутатите одобриха куп промени, свързани със защитата на длъжниците в изпълнителното производство.Въвеждат се нови правила за несеквестируемите доходи.
Ако изпълнението е върху заплата, пенсия или друг доход от труд, то кредиторът ще може да си удържа само една четвърт от сумата при месечно възнаграждение до размера на минималната работна заплата (ако няма деца) или една пета (ако има деца).
Ако длъжникът получава между една и две минимални заплати, ще му се удържа една трета част (ако е без деца) или една четвърт (ако е с деца, които издържа). Ако възнаграждението на длъжника е между две и четири работни заплати, ще му се взема една втора част или една трета част в зависимост от това дали има деца или не.
При заплата над четирикратния размер на МРЗ кредиторът има право на горницата над двукратния размер на минималната заплата или над 2.5 пъти от размера на МРЗ, в зависимост от това дали длъжникът има деца или не.
За да се реши проблемът с множеството жалби на граждани, че им се запорират банкови сметки с несеквестируеми доходи, в ГПК се въвежда изискване към банките да не изпълняват запора, ако "от основанието на постъпленията по банковата сметка е видно, че те представляват възнаграждения за работа". При пенсии до размера на минималната работна заплата, обезщетения и помощи, преведени по банкова сметка, пък запорното съобщение изобщо не бива да се изпълнява.
Одобрено бе и въвеждането на електронни запори върху пари по банкова сметка.
Оценката на имота преди продан ще може да се оспорва
Друга част от приетите в сряда поправки в ГПК целят по-справедливо разпродаване на имуществото на длъжниците.
Сега началната цена за публична продан на движим имот е 75% от определената му стойност. Занапред тя се вдига на 85%.
Началната цена на недвижим имот, при която започва наддаването, пък ще бъде 80%.
Важна новост е, че всяка от страните вече ще може да оспорва определената от вещото лице цена на имота, като поиска нова оценка с назначаване на ново вещо лице за своя сметка.
Повторната продан ще започва при цена, която е 90% от началната цена по първата продан, а не 80%, както е сега.
Увеличава се и сегашният едноседмичен срок, в който купувачът е длъжен да внесе предложената от него цена. Целта на мярката е да се стимулират покупките с банков кредит и да се увеличи броят на участващите в търговете лица, което ще вдигне и цените на имотите.
Приети бяха и текстове за пресичане на практиката наддавачи в търговете да подават по няколко предложения, едно от които е с много висока цена, от което впоследствие се отказват. Предложения с цена, което е с повече от 30% над началната, ще се смятат за невалидни. Премахва се и възможността за подаване на множество наддавателни предложения.
До година и половина ще има електронни търгове
Промените предвиждат и въвеждането на електронни публични търгове с цел да се предотвратят възможностите за злоупотреби.
При електронните търгове участниците няма да знаят колко лица се явяват в състезанието за покупката на имота. Дава се възможност на самите длъжници да поискат електронен търг още преди съдебната фаза и изпълнителното производство по събиране на задължението им. Целта е те да постигнат възможно най-висока цена за своите имоти.
Онлайн платформата на Министерството на правосъдието, чрез която ще се правят електронните търгове, трябва да е готова до година и половина.
За да се насърчат длъжниците доброволно да уредят плащането, първата доброволна вноска се намалява от 30% на 20% от задължението.
С промените се въвежда принудително изпълнение върху марка, патент, промишлен дизайн и други обекти на индустриална собственост, а също и върху обособена част от предприятие.
Прави се опит и да се разрешат проблемите около подсъдността на изпълнителното производство, за да не се концентрират делата само в един район.
Въвежда се съразмерност при принудителното изпълнение
Парламентът прие да има съразмерност между принудителното изпълнение към длъжник и размера на задължението.
В кодекса беше записано, че наложените от съдебния изпълнител обезпечителни мерки и предприетите изпълнителни способи трябва да са съразмерни с размера на задължението, като отчитат всички данни и обстоятелства по делото, процесуалното поведение на длъжника и възможността вземането да остане неудовлетворено.
Занапред частните съдебни изпълнители ще отговарят за вреди, причинени от незаконосъобразно принудително изпълнение и когато са наложили обезпечения, които са явно несъразмерни с размера на задължението по изпълнителното дело.
Беше приет и текст, според който запор на банкова сметка на длъжник се налага до размера на дълга по изпълнителното дело.
неделя, 15 октомври 2017 г.
ТР №1/28.09.2017 ОСНК ВКС
Институтът на освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание
приложим за престъпления по чл. 325, ал.1 от НК, извършени спрямо орган на власт при или по повод изпълнение на службата му, при наличие на материалноправните основания по чл. 78а, ал.1 от НК, като в тези случаи ограничението на чл. 78а, ал.7 от НК не се прилага.
Пълен текст: http://www.vks.bg/Dela/2017_01_OSNK_reshenie.pdf
петък, 22 септември 2017 г.
"Мтел" сменя името си на А1
"Мтел" ще смени името си. Това обявиха австрийските собственици на
българския мобилен оператор Telekom Austria Group, които го купиха преди
12 години. В съобщение на сайта на компанията се посочва, чe пpoмeня
cтpaтeгиятa cи пo oтнoшeниe нa мapĸитe и щe въвeдe eдиннa тaĸaвa зa
вcичĸи пaзapи, нa ĸoитo пpиcъcтвa.
Новото име, което всички дъщерни фирми на Telekom Austria Group ще носят е А1. То се използва в Австрия и успешно беше въведено в Словения. От компанията са преценили, че с унифицирането на името ще сближат по някакъв начин своите 24 млн. клиенти по целия свят.
Telekom Austria Group притежава мобилни оператори в Хърватия, Сърбия и Македония, като и в трите държави те нocят имeтo VІР. На бeлapycĸия пазар пък присъстват с компанията Vеlсоm.
"Решението за смяната на името се основава на задълбочен анализ на пазарната и маркетинговата среда. А1 е силен международен бранд, който под едно общо име може да се разрасне още повече", пише в съобщението на компанията.
От Telekom Austria Group не уточняват кога точно ще бъде направено ребрандирането на марката. Очаква се то да струва на австрийския телеком над 300 млн. евро.
източник: http://www.dnevnik.bg/biznes/2017/09/21/3045972_mtel_smenia_imeto_si_na_a1/
Новото име, което всички дъщерни фирми на Telekom Austria Group ще носят е А1. То се използва в Австрия и успешно беше въведено в Словения. От компанията са преценили, че с унифицирането на името ще сближат по някакъв начин своите 24 млн. клиенти по целия свят.
Telekom Austria Group притежава мобилни оператори в Хърватия, Сърбия и Македония, като и в трите държави те нocят имeтo VІР. На бeлapycĸия пазар пък присъстват с компанията Vеlсоm.
"Решението за смяната на името се основава на задълбочен анализ на пазарната и маркетинговата среда. А1 е силен международен бранд, който под едно общо име може да се разрасне още повече", пише в съобщението на компанията.
От Telekom Austria Group не уточняват кога точно ще бъде направено ребрандирането на марката. Очаква се то да струва на австрийския телеком над 300 млн. евро.
източник: http://www.dnevnik.bg/biznes/2017/09/21/3045972_mtel_smenia_imeto_si_na_a1/
вторник, 5 септември 2017 г.
Тълкувателно решение № 7 от 31 юли 2017, ОСГТК, ВКС
http://legaltheory-forums.org/phpBB3/viewtopic.php?f=49&t=83286
събота, 5 август 2017 г.
Обнародвани са промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), в Закона за съдебната власт(ЗСВ) и в Закона за опазване на околната среда (ЗООС)
Промените и в трите закона формираха обществено движение за налагане на президентско вето.
Една от основните промени в НПК е, че делата срещу министри, депутати, кметове и други представители на властта ще се разглеждат от Специализирания наказателен съд. Досега тези дела се разглеждаха от Софийския градски съд.
Основните възражения срещу промените в НПК са, че с прехвърлянето на специализирания съд на делата за корупция от високите етажи на властта този съд се превръща в извънреден съд, какъвто конституцията забранява.
Приетите поправки в НПК въвеждат и правила, с които се ограничава възможността за безкрайно отлагане на съдебните дела. Това беше и един от основните мотиви на мнозинството при приемането им. Регламентира се провеждането на разпоредително заседание, в което се решават окончателно въпросите относно допуснатите нарушения в досъдебната фаза и се преклудира възможността за отмяна на това основание на присъда или решение на съд. След влизането в сила на съдебния акт от разпоредителното заседание и насрочването на делото за разглеждане страните не могат да правят възражения и да искат връщането му на прокурора на това основание пред въззивната или касационната инстанция. Предотвратява се съществуващата възможност за констатиране на допуснати нарушения в досъдебната фаза едва в края на първоинстанционното или въззивносто производство и връщане на делото в предходна инстанция.
Една от основните промени в НПК е, че делата срещу министри, депутати, кметове и други представители на властта ще се разглеждат от Специализирания наказателен съд. Досега тези дела се разглеждаха от Софийския градски съд.
Основните възражения срещу промените в НПК са, че с прехвърлянето на специализирания съд на делата за корупция от високите етажи на властта този съд се превръща в извънреден съд, какъвто конституцията забранява.
Приетите поправки в НПК въвеждат и правила, с които се ограничава възможността за безкрайно отлагане на съдебните дела. Това беше и един от основните мотиви на мнозинството при приемането им. Регламентира се провеждането на разпоредително заседание, в което се решават окончателно въпросите относно допуснатите нарушения в досъдебната фаза и се преклудира възможността за отмяна на това основание на присъда или решение на съд. След влизането в сила на съдебния акт от разпоредителното заседание и насрочването на делото за разглеждане страните не могат да правят възражения и да искат връщането му на прокурора на това основание пред въззивната или касационната инстанция. Предотвратява се съществуващата възможност за констатиране на допуснати нарушения в досъдебната фаза едва в края на първоинстанционното или въззивносто производство и връщане на делото в предходна инстанция.
В ЗСВ бяха въведени кариерни бонуси за членовете на сегашния ВСС, както
и задължение за всички магистрати до един месец след публикуването на
закона да декларират пред ВСС в какви организации членуват, и бяха
окончателно гласувани в парламента на 27 юли.
Също на 27 юли бяха гласувани и промените в ЗООС, с които отпадна касационният контрол върху решенията за приемане на оценка за въздействие върху околната среда (ОВОС) за обекти от национално значение, обявени с решение на МС.
Също на 27 юли бяха гласувани и промените в ЗООС, с които отпадна касационният контрол върху решенията за приемане на оценка за въздействие върху околната среда (ОВОС) за обекти от национално значение, обявени с решение на МС.
събота, 8 юли 2017 г.
Ще отпадне ли фигурата на "вечния длъжник" с въвеждането на 10-давност за задълженията
Въвеждане на 10 годишна абсолютна давност за всички борчове ще
спасява "вечния длъжник" у нас. Такава поправка в Закона за задълженията
и договорите са внесли депутати от ГЕРБ, начело с шефа на правната
комисия Данаил Кирилов, заедно с цял пакет поправки в ГПК и други
закони, пише в. "Монитор".
В момента липсва каквато и да е възможност едно физическо лице, когато не може да погаси своите изискуеми задължения, да започне процедура по фалит, уточняват в мотивите си вносителите. Това водело до все по-голямо затъване на длъжниците, с което нито можели да си стъпят на краката, нито да се издължат.
В момента липсва каквато и да е възможност едно физическо лице, когато не може да погаси своите изискуеми задължения, да започне процедура по фалит, уточняват в мотивите си вносителите. Това водело до все по-голямо затъване на длъжниците, с което нито можели да си стъпят на краката, нито да се издължат.
По принцип в закона има въведени пет и тригодишна давност за различни
видове дългове, но тя се прекъсва при предявяване на иск или възражение,
или с предприемане на действия за принудително изпълнение от страна на
кредитора. Със задвижването на такава процедура пък започва да тече нова
давност и така спиралата може да продължава до безкрай. Чрез
въвеждането на 10-годишен давностен срок за погасяване на публични и
частни задължения на физическите лица ще се даде шанс на гражданите да
започнат от нулата, на чисто да градят своята семейна икономика,
подчертават още вносителите. Освен това абсолютната давност нямало да
отмени сегашната пет и тригодишна за отделните борчове. Според
вносителите избраният 10-годишен срок нямало да накърни и интересите на
кредиторите, тъй като той бил достатъчен за събиране на вземанията.
С поправките в ГПК пък се предвижда процедура, при която да се предпазят длъжниците от продажба на запорираното им имущество от продан на безценица. За вещи над 5000 лв., автомобили, кораби и самолети се въвежда правилото за задължително назначаване на вещо лице. Освен това се вдига и началната продажна цена при търговете - от сегашните 75% на 85% от стойността, а при следващи търгове тя няма да може да пада с повече от 10%.
източник: http://legalworld.bg/62559.spasiavat-vechniia-dlyjnik-s-10-godini-absoliutna-davnost.html
С поправките в ГПК пък се предвижда процедура, при която да се предпазят длъжниците от продажба на запорираното им имущество от продан на безценица. За вещи над 5000 лв., автомобили, кораби и самолети се въвежда правилото за задължително назначаване на вещо лице. Освен това се вдига и началната продажна цена при търговете - от сегашните 75% на 85% от стойността, а при следващи търгове тя няма да може да пада с повече от 10%.
източник: http://legalworld.bg/62559.spasiavat-vechniia-dlyjnik-s-10-godini-absoliutna-davnost.html
събота, 17 юни 2017 г.
ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 5 ОТ 18.05.2017 Г. ПО ТЪЛК. Д. № 5/2015 Г., ОСГК НА ВКС
При придобиване на правото на собственост върху недвижим имот на основание публична продан, ако в постановлението за възлагане на съдебния изпълнител не фигурира построената в имота сграда, върху същата не е било насочено принудително изпълнение чрез налагане на възбрана, не е описана и оценена от съдебния изпълнител и спрямо нея не е проведена публична продан, ако същата представлява самостоятелен обект на правото на собственост, не намира приложение правилото на чл. 92 ЗС, за да се приеме, че по силата на постановлението за възлагане е придобита собствеността и върху сградата. В случай че същата представлява несамостоятелен обект на собственост, правилото на чл. 92 ЗС се прилага на общо основание.
http://www.vks.bg/Dela/2015_05_%D0%9E%D0%A1%D0%93%D0%9A_%D0%A2%D1%8A%D0%BB%D0%BA%D1%83%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%BD%D0%BE_%D1%80%D0%B5%D1%88%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5.pdf
събота, 27 май 2017 г.
КАТ иска премахване на знака пред пътните камери
КАТ отново иска да премахне обозначителния пътен знак за пътни
камери. Това съобщи началникът на Пътна полиция комисар Бойко Рановски.
Той обясни, че знакът затруднява работата на пътните полицаи и ще настоява за премахване на сигнализацията поне преди мобилните камери. Подобен опит имаше и през миналата година, но предложението беше отхвърлено от Транспортната комисия.
Знак Е24, който обозначава участък с пътна камера за контрол на скоростта, бе въведен през май 2015 г. с цел КАТ да върне в употреба издаването на електронни фишове от мобилните камери. Тяхното използване бе спряно от Върховния административен съд през 2014 г., тъй като според магистратите нямало достатъчно гаранции, че те не се манипулират и не е сигурно дали заснетият водач е в нарушение преди или след ограничителния знак за скоростта.
Според началника на КАТ комисар Бойко Рановски знак Е24 обаче затруднява работата на "Пътна полиция", затова ще се настоява отново за неговото премахване.
Опит за премахването на знака имаше и през миналата година – тогава обаче депутатите от Транспортната комисия отхвърлиха предложението с мотива, че табелата има силен превантивен ефект, а работата на КАТ не била да се крие по храстите. Според Бойко Рановски обаче въпросният "превантивен ефект" не е толкова голям.
Той обясни, че знакът затруднява работата на пътните полицаи и ще настоява за премахване на сигнализацията поне преди мобилните камери. Подобен опит имаше и през миналата година, но предложението беше отхвърлено от Транспортната комисия.
Знак Е24, който обозначава участък с пътна камера за контрол на скоростта, бе въведен през май 2015 г. с цел КАТ да върне в употреба издаването на електронни фишове от мобилните камери. Тяхното използване бе спряно от Върховния административен съд през 2014 г., тъй като според магистратите нямало достатъчно гаранции, че те не се манипулират и не е сигурно дали заснетият водач е в нарушение преди или след ограничителния знак за скоростта.
Според началника на КАТ комисар Бойко Рановски знак Е24 обаче затруднява работата на "Пътна полиция", затова ще се настоява отново за неговото премахване.
Опит за премахването на знака имаше и през миналата година – тогава обаче депутатите от Транспортната комисия отхвърлиха предложението с мотива, че табелата има силен превантивен ефект, а работата на КАТ не била да се крие по храстите. Според Бойко Рановски обаче въпросният "превантивен ефект" не е толкова голям.
"В стационарните камери имаме по 1500 нарушения на камера на месец.
Така, че това, че има знак, не означава, че повече се спазва.
По-ефективен е контролът с мобилните камери, защото там може един час да
контролираш на едно място, следващия час на друго място", каза още той.
В момента пътните участъци, в които работят мобилни камери на КАТ, трябва да са обозначени със знак Е24 и да са обявени предварително на сайта на МВР, както и по медиите.
В случай че табелата преди мобилна камера не е сложена, издаденият електронен фиш за превишена скорост може да бъде отменен при обжалване в съда.
източник: www.dnes.bg
В момента пътните участъци, в които работят мобилни камери на КАТ, трябва да са обозначени със знак Е24 и да са обявени предварително на сайта на МВР, както и по медиите.
В случай че табелата преди мобилна камера не е сложена, издаденият електронен фиш за превишена скорост може да бъде отменен при обжалване в съда.
източник: www.dnes.bg
неделя, 21 май 2017 г.
Върховният административен съд отмени минималната заплата за 2017 г.
ВАС отмени Постановление на Министерски съвет № 22 от 26.01.2017 г., с
което се определи минимална работна заплата за 2017 г. от 460 лева,
съобщи БТПП.
Решението на съда е от 17 май 2017 г., а делото се образува по повод на жалба на четири представителни на национално равнище работодателски организации (Асоциация на индустриалния капитал в България, Българска стопанска камара, Българска търговско-промишлена палата и Конфедерация на работодателите и индустриалците в България).
В жалбата бяха изложени аргументи за нарушаване на законовата процедура, тъй като цитираното постановление е прието от МС без предварителното обсъждане на проекта (в предвидените нормативни срокове) с представителните работодателски организации.
Решението не е окончателно и подлежи на обжалване пред петчленен състав.
Решението на съда е от 17 май 2017 г., а делото се образува по повод на жалба на четири представителни на национално равнище работодателски организации (Асоциация на индустриалния капитал в България, Българска стопанска камара, Българска търговско-промишлена палата и Конфедерация на работодателите и индустриалците в България).
В жалбата бяха изложени аргументи за нарушаване на законовата процедура, тъй като цитираното постановление е прието от МС без предварителното обсъждане на проекта (в предвидените нормативни срокове) с представителните работодателски организации.
Решението не е окончателно и подлежи на обжалване пред петчленен състав.
понеделник, 30 януари 2017 г.
Решенията на Европейския съд по правата на човека от 19 януари 2017 г.
На 19 януари 2017 г. Европейският съд за правата на човека постанови
пет решения по български жалби. Две от тях са класифицирани като такива с
второ ниво по важност, а останалите три – в трето ниво. Нито в едно от
решенията не се повдигат въпроси, които до този момент не са били
обсъждани вече от Съда. Независимо от това властите очевидно не са си
взели поука от предходните осъдителни решения.
В това отношение внимание заслужават делата I.P. c. Bulgarie (no 72936/14) и Ivan Todorov c. Bulgarie (no 71545/11).
В първото от тях е повдигнато оплакване по повод липсата на съдебен контрол за периода от 14 април до 14 май 2014 г., когато жалбоподателят е бил задържан в Дома за временно настаняване на малолетни и непълнолетни с постановление на районната прокуратура по искане на органите на полицията.
Европейският съд посочва, че в националното законодателство липсва както обща норма от типа habeas corpus, така и специфична – във връзка с настаняването на малолетни и непълнолетни в места, подобни на ДВНМН, като се позовава на решението си по делото A. et autres (no 51776/08, § 107, 29 novembre 2011) Съдът констатира, че след посоченото решение законодателството не е променяно, а решението за настаняване на жалбоподателя в ДВНМН е взето от прокурора по искане на полицията – т.е. в рамките на осъществяване на изпълнителната власт на държавата и тези органи не предоставят гаранциите, изисквани от чл. 5§4, а освен това техните актове не подлежат на съдебен контрол. Колкото до решението на районния съд, постановено на 29.04.2014 г., (по повод което правителството поддържа, че тогава съдът е осъществил такъв контрол), Съдът констатира, че предмет на обсъждане в мотивите е единствено искането на комисията за настаняването на младежа във ВУИ. Той отбелязва, че няма данни в досието властите да са отправили такова искане към съда в интервала 15-29 април (когато е постановено съдебното решение), а и самото законодателство не е превиждало такова правомощие на съда, изключвйки съдебния контрол върху актовете на прокурора.
На основание на своите констатации съдът достига до извода, че след като задържането на жалбоподателя в периода 15 април 14 май не е било обект на независим съдебен контрол, е допуснато нарушение на чл. 5§4.
Важно е да се отбележи, че по повод липсата на съдебен контрол върху актовете на прокуратурата, с които се настаняват малолетни и непълнолетни в ДВНМН Конституционният съд на Република България бе сезиран по искане на петчленен състав на Върховния административен съд. По образуваното к.д. № 7/2016 г. с докладчик съдията Румен Ненков Конституционният съд единодушно постанови решение № 11 от 4 октомври 2016 г. (Обн., ДВ, бр. 80 от 11.10.2016 г.), в което не установи нарушение на чл. 37 от Закона за борба срещу противообществените прояви на малолетни и непълнолетни. Той прие, че дейността на прокуратурата в хипотезите по упражняване на правомощията й за настаняване в тези заведения не са като на съдебен орган, а имат функциите и действието на индивидуален административен акт, поради което подлежат на съдебен контрол по общите правила на АПК. В решението си КС достига до извода, че „ в съответната осъдителна част на постановеното решение ЕСПЧ е посочил като единствена причина да установи нарушение на чл. 5, § 4 КЗПЧОС обстоятелството, че като ответник по жалбата „правителството не е посочило вътрешноправно средство за защита“, даващо възможност за последващо оспорване пред съд на акта за настаняване в съответен дом за малолетни и непълнолетни. Следователно няма никакво основание да се приеме, че от настоящето решение на КС произтича, че правозащитния стандарт по Конституцията е занижен в сравнение със стандартите, установени от КЗПЧОС.“ Без отговор остава въпросът дали Европейският съд би постановил решение в този смисъл, ако Конституционният съд все пак бе установил несъответствие на чл. 37 от ЗБППМН с Конституцията и с чл. 5§4 от Конвенцията, както и дали това решение би било достатъчно основание да се атакуват прокурорски актове за настаняване в ДВНМН пред административните съдилища на осн. чл. 120 от Конституцията.
Другото важно осъдително решение, което е в резултат на законова празнота, е това по жалбата на Иван Тодоров. Тя е по повод оспорването на законността на задържането за изтърпяване на наказание лишаване от свобода от страна на жалбоподателя, който твърди, че присъдата му не подлежи на изпълнение поради изтичане на абсолютната давност, на каквато пози;ия е и Комисията по помилванията към Президента, поради което отказва да разгледа молбата му да бъде помилван. Това дава основание на жалбоподателя да се завърне от САЩ, но на аерогара София е задържан, отведен в затвора, където остава от 2008 до 2014 г. Жалбоподателят сезира прокуратурата с жалба, но военната прокуратура преценява, че давността е била прекъсната с обявяването му за общодържавно издирване и нова срок е започнал да тече, който би изтекъл на 31 май 2008 г., т.е. след задържането на жалбоподателя на аерогарата. Въховната касационна прокуратура приема, че давността е била прекъсвана многократно от различните мерки, които са били предприемани за издирване на жалбоподателя. Той неколкократно отправя жалби до различни инстанции, които са оставени без уважение и е освободен едва на 27 май 2014 г. Жалбоодателят подига оплакване за това, че не е разполагал с право на жалба пред съд срещу законността на неговото задържане, както и е не е имал право да получи обезщетение за това.
Сдът не намира нарушение на оплакването почл. 5§1, но отхвърля всички възражения на правителтвото за допустимост по повод оплакванията по чл. 5§4 и 5§5 от Конвенцията (свързани с новите вътрешноправни срества за защита след измененията в ЗОДОВ пре 2012 г. в чл. 2). В тази връзка основният аргумент е, че предвидените нови хипотези за отговорност на органите по чл. 2 за всички нарушения на чл. 5 от Конвенцията не включват хипотеза като тази на жалбоподателя, защото нито прокуратурата, нито съдът или органите на досъдебното производство могат да бъдат упреквани в нарушаване на някои от правата по чл. 5, тъй като проблемът е в самото законодателство.
Съдът отбелязва, че по въпроса дали е изтекла абсолютната давност или не към момента на задържане на жалбоподателя е имало две противоположни ти. От една страна, той е твърдял, а такава е била позицията и на комисията по помилването, че абсолютната давност е настъпила преди момента на задържането му, поради което то не е законосъобразно. На противоположната позиция е била прокуратурата, в чиито компетенции е да прецени дали едно наказание подлежи на изпълнение или не. При тези обстоятелства Съдът приема, че въпросът за изпълнимостта на санкцията е бил определящ за законността на задържането му и че той не е бил решен със сила на пресъдено нещо след момента на постановяване на осъдителната присъда – нито през 1987, нито през 1992 г. Законодателството е следвало да предостави на жалбоподателя правото на достъп до съд с оглед изискванията на чл. 5§4, но българското право не предвижда такава специфична жалба, свързана с изпълнението на наказанието, или с частичната недопустимост на изпълнението, или за да се отчете и срокът на предварителното задържане. Прокурорските постановления не се подлагат на съдебен контрол, а само на йерархичен. Ето защо, както и в предходни свои решения (Gavril Yossifov c. Bulgarie, no 74012/01, § 60, 6 novembre 2008), Съдът отбелязва, че прокурорът не може да играе ролята на „трибунал“ по смисъла на чл. 5§4, а от друга страна, във вътрешното законодателство не съществува обща процедура от типа на habeas corpus, позволяваща съдебен контрол върху задържането независимо от основанията за това и освобождаване на задържания, ако то се окаже незаконосъобразно.
Колкото до възможността за предявяване на иск по ЗОДОВ (каквото възражение е направило Правителството за неизчерпване на вътрешноправни средства за защита), Съдът отбелязва, че дори и ткава потенциална възможност да съществува и тя да доведе до констатация за незаконността на задържането, тя не би довела до особождаване на задържаното лице.
Въз основа на обсъдените аргументи Съдът констатира, че по време на лишаването му от свобода в периода от 27 януари 2008 г. до 27 май 2014 г. жалбоподателят не е имал достъп до съд, който да контролира законността на задържането му, каквито са изискванията на чл. 5§4 и в случай на установяване на неговата незаконност, да бъде освободен. Затова е установено нарушение на чл. 5§4. Съдът напомня, че правото на обезщетение, предвидено в чл. 5§5 възниква при констатирано нарушение на всяка една от хипотезите, уредени в §§1-4 на този текст. Поради констатираното нарушение на чл. 5§4 (и установената липса на вътрешноправно редство за защита), Съдът достига до извода, че е налице нарушение и на чл. 5§5, тъй като и след изменението на чл. 2 на ЗОДОВ отново не е налице хипотеза, която би била приложима за настоящия случай. Той отбелязва, че в действащото законодателство не съществува никакво друго средство, което да предоставя правото на обезщетение за неимуществени вреди, каквито са изискванията на чл. 5§5.
Затова е установено нарушение и на чл. 5§5.
Това решение дава сигнал към властите, че е крайно време да се обсъди въпросът относно приемането на обща норма, предоставяща правото на обжалване на всички възможни форми на лишаване от свобода независимо то тяхното основание, пред съд. Иначе сме потенциално застрашени периодично Европейският съд да установява нарушения, а българският данъкоплатец да ги заплаща без да има правото на глас дали е съгласен или не с такава политика на незачитане решенията на тази международна институция.
източник: http://www.pravanachoveka.com/%D1%80%D0%B5%D1%88%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B5%D0%B2%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F-%D1%81%D1%8A%D0%B4-%D0%BE%D1%82-19-%D1%8F%D0%BD%D1%83%D0%B0%D1%80/3553/
В това отношение внимание заслужават делата I.P. c. Bulgarie (no 72936/14) и Ivan Todorov c. Bulgarie (no 71545/11).
В първото от тях е повдигнато оплакване по повод липсата на съдебен контрол за периода от 14 април до 14 май 2014 г., когато жалбоподателят е бил задържан в Дома за временно настаняване на малолетни и непълнолетни с постановление на районната прокуратура по искане на органите на полицията.
Европейският съд посочва, че в националното законодателство липсва както обща норма от типа habeas corpus, така и специфична – във връзка с настаняването на малолетни и непълнолетни в места, подобни на ДВНМН, като се позовава на решението си по делото A. et autres (no 51776/08, § 107, 29 novembre 2011) Съдът констатира, че след посоченото решение законодателството не е променяно, а решението за настаняване на жалбоподателя в ДВНМН е взето от прокурора по искане на полицията – т.е. в рамките на осъществяване на изпълнителната власт на държавата и тези органи не предоставят гаранциите, изисквани от чл. 5§4, а освен това техните актове не подлежат на съдебен контрол. Колкото до решението на районния съд, постановено на 29.04.2014 г., (по повод което правителството поддържа, че тогава съдът е осъществил такъв контрол), Съдът констатира, че предмет на обсъждане в мотивите е единствено искането на комисията за настаняването на младежа във ВУИ. Той отбелязва, че няма данни в досието властите да са отправили такова искане към съда в интервала 15-29 април (когато е постановено съдебното решение), а и самото законодателство не е превиждало такова правомощие на съда, изключвйки съдебния контрол върху актовете на прокурора.
На основание на своите констатации съдът достига до извода, че след като задържането на жалбоподателя в периода 15 април 14 май не е било обект на независим съдебен контрол, е допуснато нарушение на чл. 5§4.
Важно е да се отбележи, че по повод липсата на съдебен контрол върху актовете на прокуратурата, с които се настаняват малолетни и непълнолетни в ДВНМН Конституционният съд на Република България бе сезиран по искане на петчленен състав на Върховния административен съд. По образуваното к.д. № 7/2016 г. с докладчик съдията Румен Ненков Конституционният съд единодушно постанови решение № 11 от 4 октомври 2016 г. (Обн., ДВ, бр. 80 от 11.10.2016 г.), в което не установи нарушение на чл. 37 от Закона за борба срещу противообществените прояви на малолетни и непълнолетни. Той прие, че дейността на прокуратурата в хипотезите по упражняване на правомощията й за настаняване в тези заведения не са като на съдебен орган, а имат функциите и действието на индивидуален административен акт, поради което подлежат на съдебен контрол по общите правила на АПК. В решението си КС достига до извода, че „ в съответната осъдителна част на постановеното решение ЕСПЧ е посочил като единствена причина да установи нарушение на чл. 5, § 4 КЗПЧОС обстоятелството, че като ответник по жалбата „правителството не е посочило вътрешноправно средство за защита“, даващо възможност за последващо оспорване пред съд на акта за настаняване в съответен дом за малолетни и непълнолетни. Следователно няма никакво основание да се приеме, че от настоящето решение на КС произтича, че правозащитния стандарт по Конституцията е занижен в сравнение със стандартите, установени от КЗПЧОС.“ Без отговор остава въпросът дали Европейският съд би постановил решение в този смисъл, ако Конституционният съд все пак бе установил несъответствие на чл. 37 от ЗБППМН с Конституцията и с чл. 5§4 от Конвенцията, както и дали това решение би било достатъчно основание да се атакуват прокурорски актове за настаняване в ДВНМН пред административните съдилища на осн. чл. 120 от Конституцията.
Другото важно осъдително решение, което е в резултат на законова празнота, е това по жалбата на Иван Тодоров. Тя е по повод оспорването на законността на задържането за изтърпяване на наказание лишаване от свобода от страна на жалбоподателя, който твърди, че присъдата му не подлежи на изпълнение поради изтичане на абсолютната давност, на каквато пози;ия е и Комисията по помилванията към Президента, поради което отказва да разгледа молбата му да бъде помилван. Това дава основание на жалбоподателя да се завърне от САЩ, но на аерогара София е задържан, отведен в затвора, където остава от 2008 до 2014 г. Жалбоподателят сезира прокуратурата с жалба, но военната прокуратура преценява, че давността е била прекъсната с обявяването му за общодържавно издирване и нова срок е започнал да тече, който би изтекъл на 31 май 2008 г., т.е. след задържането на жалбоподателя на аерогарата. Въховната касационна прокуратура приема, че давността е била прекъсвана многократно от различните мерки, които са били предприемани за издирване на жалбоподателя. Той неколкократно отправя жалби до различни инстанции, които са оставени без уважение и е освободен едва на 27 май 2014 г. Жалбоодателят подига оплакване за това, че не е разполагал с право на жалба пред съд срещу законността на неговото задържане, както и е не е имал право да получи обезщетение за това.
Сдът не намира нарушение на оплакването почл. 5§1, но отхвърля всички възражения на правителтвото за допустимост по повод оплакванията по чл. 5§4 и 5§5 от Конвенцията (свързани с новите вътрешноправни срества за защита след измененията в ЗОДОВ пре 2012 г. в чл. 2). В тази връзка основният аргумент е, че предвидените нови хипотези за отговорност на органите по чл. 2 за всички нарушения на чл. 5 от Конвенцията не включват хипотеза като тази на жалбоподателя, защото нито прокуратурата, нито съдът или органите на досъдебното производство могат да бъдат упреквани в нарушаване на някои от правата по чл. 5, тъй като проблемът е в самото законодателство.
Съдът отбелязва, че по въпроса дали е изтекла абсолютната давност или не към момента на задържане на жалбоподателя е имало две противоположни ти. От една страна, той е твърдял, а такава е била позицията и на комисията по помилването, че абсолютната давност е настъпила преди момента на задържането му, поради което то не е законосъобразно. На противоположната позиция е била прокуратурата, в чиито компетенции е да прецени дали едно наказание подлежи на изпълнение или не. При тези обстоятелства Съдът приема, че въпросът за изпълнимостта на санкцията е бил определящ за законността на задържането му и че той не е бил решен със сила на пресъдено нещо след момента на постановяване на осъдителната присъда – нито през 1987, нито през 1992 г. Законодателството е следвало да предостави на жалбоподателя правото на достъп до съд с оглед изискванията на чл. 5§4, но българското право не предвижда такава специфична жалба, свързана с изпълнението на наказанието, или с частичната недопустимост на изпълнението, или за да се отчете и срокът на предварителното задържане. Прокурорските постановления не се подлагат на съдебен контрол, а само на йерархичен. Ето защо, както и в предходни свои решения (Gavril Yossifov c. Bulgarie, no 74012/01, § 60, 6 novembre 2008), Съдът отбелязва, че прокурорът не може да играе ролята на „трибунал“ по смисъла на чл. 5§4, а от друга страна, във вътрешното законодателство не съществува обща процедура от типа на habeas corpus, позволяваща съдебен контрол върху задържането независимо от основанията за това и освобождаване на задържания, ако то се окаже незаконосъобразно.
Колкото до възможността за предявяване на иск по ЗОДОВ (каквото възражение е направило Правителството за неизчерпване на вътрешноправни средства за защита), Съдът отбелязва, че дори и ткава потенциална възможност да съществува и тя да доведе до констатация за незаконността на задържането, тя не би довела до особождаване на задържаното лице.
Въз основа на обсъдените аргументи Съдът констатира, че по време на лишаването му от свобода в периода от 27 януари 2008 г. до 27 май 2014 г. жалбоподателят не е имал достъп до съд, който да контролира законността на задържането му, каквито са изискванията на чл. 5§4 и в случай на установяване на неговата незаконност, да бъде освободен. Затова е установено нарушение на чл. 5§4. Съдът напомня, че правото на обезщетение, предвидено в чл. 5§5 възниква при констатирано нарушение на всяка една от хипотезите, уредени в §§1-4 на този текст. Поради констатираното нарушение на чл. 5§4 (и установената липса на вътрешноправно редство за защита), Съдът достига до извода, че е налице нарушение и на чл. 5§5, тъй като и след изменението на чл. 2 на ЗОДОВ отново не е налице хипотеза, която би била приложима за настоящия случай. Той отбелязва, че в действащото законодателство не съществува никакво друго средство, което да предоставя правото на обезщетение за неимуществени вреди, каквито са изискванията на чл. 5§5.
Затова е установено нарушение и на чл. 5§5.
Това решение дава сигнал към властите, че е крайно време да се обсъди въпросът относно приемането на обща норма, предоставяща правото на обжалване на всички възможни форми на лишаване от свобода независимо то тяхното основание, пред съд. Иначе сме потенциално застрашени периодично Европейският съд да установява нарушения, а българският данъкоплатец да ги заплаща без да има правото на глас дали е съгласен или не с такава политика на незачитане решенията на тази международна институция.
източник: http://www.pravanachoveka.com/%D1%80%D0%B5%D1%88%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B5%D0%B2%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F-%D1%81%D1%8A%D0%B4-%D0%BE%D1%82-19-%D1%8F%D0%BD%D1%83%D0%B0%D1%80/3553/
неделя, 22 януари 2017 г.
От 21.01.2017 г. влязоха в сила над 90 промени в Закона за движение по пътищата
С така въведените промени се забранява внезапното преминаване в различни ленти за движение, известно още като “слалом” (slaloming).
Забранява се управлението на ППС под въздействие на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози.
Забранява се поставянето на каквито и да било предмети, материали или жещества върху табелите с регистрационните номера на ППС.
Забранява се на водача, собственика или упълномощения ползвател на моторно превозно средство да предоставя МПС на водач, който е под въздействие на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, или на неправоспособен водач.
Линк към текста на Правило 43: http://publications.europa.eu/bg/publication-detail/-/publication/6d819756-93c0-11e3-bf99-01aa75ed71a1/language-bg
Въвежда се задължението, при ПТП, в което водачът не е участник, но пристигне на мястото на произшествието, съобразно необходимостта да:
източник: http://www.shofior.com
Линк към Закон за движение по пътищата: http://lex.bg/laws/ldoc/2134649345
Забранява се управлението на ППС под въздействие на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози.
При движение по автомагистрала и скоростен път се забранява движението в платното за насрещно движение.
Въвежда се изискването за задължително включване на късите светлини при преминаване през тунел, обозначен със съответният пътен знак.Забранява се поставянето на каквито и да било предмети, материали или жещества върху табелите с регистрационните номера на ППС.
Забранява се на водача, собственика или упълномощения ползвател на моторно превозно средство да предоставя МПС на водач, който е под въздействие на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, или на неправоспособен водач.
Забраняват се гонките:
- забранено е организирането или участието на водач на МПС в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване (т.н. гонки);
- забранява се използването на пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.
Въвеждат се по-строги ограничения при затъмняване на стъклата на автомобила:
- Забранява се ограничаване на видимостта през челното, задното и през страничните стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя, както и намаляване на прозрачността им.
Линк към текста на Правило 43: http://publications.europa.eu/bg/publication-detail/-/publication/6d819756-93c0-11e3-bf99-01aa75ed71a1/language-bg
Въвеждат се изисквания към водачите на ППС с животинска тяга
- Водачите на пътни превозни средства с животинска тяга, на животни или на стада трябва непрекъснато да направляват животните, така че да не създават пречки и опасности за движението, и да не ги оставят без надзор в обхвата на пътя.
- През тъмната част на денонощието водачите на пътни превозни средства с животинска тяга носят светлоотразителни жилетки.
При ПТП
При ПТП, в което е участник водача, и про което няма пострадали хора, ако между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те преместват превозните средства, така че да не възпрепятстват движението и попълват своите данни в двустранен констативен протокол за пътнотранспортното произшествие.Въвежда се задължението, при ПТП, в което водачът не е участник, но пристигне на мястото на произшествието, съобразно необходимостта да:
- да вземе мерки за осигуряване безопасността на движението и да окаже помощ на пострадалите, ако това не представлява опасност за него;
- да уведоми за произшествието органите на Министерството на вътрешните работи или администрацията на общината, на чиято територия е станало произшествието, ако при произшествието има пострадали хора.
Превоз на пътници
При превозване на пътници водачът е длъжен:- да извършва превоза само с предназначени за това пътни превозни средства съобразно товароносимостта, отразена в свидетелството за регистрация;
- преди потегляне и по време на движение да осигури всички условия за безопасното им превозване;
- да затваря вратите на автобуса, тролейбуса или трамвая преди потеглянето и да не ги отваря по време на движение;
- да постави на превозното средство отпред и отзад съответния опознавателен знак при превозване на организирана група деца; това изискване не се отнася за пътните превозни средства от редовните линии за обществен превоз на пътници;
- да спира за качване и слизане на пътници по допълнителна автобусна линия само на местата, определени за това от съответния общински съвет.
Използване на предпазни колани
Всички седящи пътници в МПС от категории М2 и М3, когато са в движение, задължително трябва да използват системите за обезопасяване (включително водача и всички седящи пътници), с които моторните превозни средства са оборудвани (освен в изключенията вписани в Закона за Движение по пътищата).Изискване към зимните гуми
Движещите се по пътя ППС трябва да бъдат с гуми, предназначени за зимни условия, или с гуми с дълбочина на протектора не по-малка или равна на 4 mm през периода от 15 ноември до 1 март.Служебно прекратяване на регистрацията на ППС се прави:
- с отбелязване в автоматизираната информационна система при уведомление от компетентен орган на друга държава за регистрация на пътни превозни средства, при унищожаване или отнемане в полза на държавата, при уведомяване от службите за контрол, както и при установяване, че пътното превозно средство е регистрирано с подправен, заличен или повреден идентификационен номер.
- за ППС, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, и се уведомява собственикът на пътното превозно средство. Служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите.
- промяна в регистрацията на превозни средства с наложен запор или друго законово ограничение се извършва след отмяна или писмено разрешение на органа, постановил обезпечението, или на друг компетентен орган.
Изменения в изискванията към водачи на МПС от категории D, С1Е, D1, СЕ, D1E
- За управление на МПС от категория D може да се обучават само водачи с права за управление на МПС от категория С или категория Ттб и със стаж като водачи с тези права не по-малко от 2 години или от категория D1 и със стаж като водачи с тези права не по-малко от една година.
- За управление на МПС от категория С1Е може да се обучават само водачи с права за управление на МПС от категория С1 и с
- За управление на МПС от категории D1 и СЕ може да се обучават само водачи с права за управление на МПС от категория С и със стаж като водачи с тези права не по-малко от една година.
- За управление на МПС от категория D1Е може да се обучават само водачи с права за управление на моторно превозно средство от категория D1.
Шофьорски стаж
Стажът като водачи се зачита от датата на връчване на свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория, която е необходима за придобиване на по-висока категория. Времето, през което водачът е бил лишен от правото да управлява моторно превозно средство, не се зачита за стаж.Контролни точки
Новият водач получава две трети от максималния брой контролни точки, а оставащите една трета контролни точки получава след придобиване на 24 месеца стаж като водач на моторно превозно средство.Валидност на чуждестранна шофьорска книжка
Чужденци, дългосрочно пребиваващи в Република България, могат да управляват МПС на територията на страната със свидетелство, което не е издадено от държава – членка на Европейския съюз, или от друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария до една година от датата на издаване на документ за пребиваванеизточник: http://www.shofior.com
Линк към Закон за движение по пътищата: http://lex.bg/laws/ldoc/2134649345
събота, 14 януари 2017 г.
Депутатите одобриха окончателно сезонната „Гражданска отговорност"
Депутатите решиха водачи на сезонни моторни превозни средства да
сключват застраховка „Гражданска отговорност“ за по-малко от 12 месеца,
но за не по-малко от 30 дни. Това стана с приети на второ четене промени
в Кодекса за застраховането.
Измененията засягат водачи на мотоциклети, мотопеди, къмпинг автомобили, къмпинг ремаркета и други сезонни превозни средства, които сега трябва да сключват годишна гражданска застраховка.
Измененията засягат водачи на мотоциклети, мотопеди, къмпинг автомобили, къмпинг ремаркета и други сезонни превозни средства, които сега трябва да сключват годишна гражданска застраховка.
В допълнителните разпоредби на закона депутатите записаха определения на къмпинг автомобил и къмпинг ремарке.
Арбитражните съдилища вече няма да разглеждат потребителски спорове
Всички висящи дела срещу потребители, заведени пред арбитражни
съдилища, ще бъдат прекратени след влизане в сила на промените в
Гражданско-процесуалния кодекс (ГПК), които парламентът прие окончателно
на второ четене в четвъртък. С влизането в сила на закона делата между
търговец и потребител стават неподсъдни на арбитражни съдилища, те ще
трябва да се водят пред общите съдилища.
Арбитражни решения, постановени по такива спорове, стават нищожни. Занапред всяка клауза в договор, сключен между търговец и потребител за решаване на евентуалните спорове между тях от арбитраж, е недействителна. Очаква се с тези промени да се преодолее злоупотребата със създадените съмнителни т.нар. частни арбитражи, които монополисти, колекторски фирми, фирми за бързи кредити и всякакви други доставчици на услуги започнаха да налагат за решаване на споровете си с потребителите.
Арбитражни решения, постановени по такива спорове, стават нищожни. Занапред всяка клауза в договор, сключен между търговец и потребител за решаване на евентуалните спорове между тях от арбитраж, е недействителна. Очаква се с тези промени да се преодолее злоупотребата със създадените съмнителни т.нар. частни арбитражи, които монополисти, колекторски фирми, фирми за бързи кредити и всякакви други доставчици на услуги започнаха да налагат за решаване на споровете си с потребителите.
Законът предвижда доста високи глоби за арбитри, които занапред
постановяват решения по такива спорове - от 500 до 2500 лв. за всеки
такъв случай. Отделно от това арбитражът търпи имуществена санкция от
5000 лв.
Друга съществена промяна е, че се регулират юрисконсултските възнаграждения – техният размер не може да надхвърля максималния размер на тарифата за съответния вид дело по Закона за правната помощ и наредбата към него. Това важи за всички дела, по които се претендират юрисконсултски възнаграждения, не само за потребителски спорове. Същевременно специално потребителските спорове пред арбитражите, които водят монополистите, превръщат юрисконсултското възнаграждение в сериозна тежест за потребителя и отделна печалба за съответния монополист.
Законопроектът въвежда и изисквания към арбитрите – арбитърът трябва да е дееспособен пълнолетен гражданин, да има висше образование, най-малко 8 години професионален стаж, висок морал и да не е осъждан за престъпление от общ характер. В Закона за международния търговски арбитраж също така се въвежда изискване всеки арбитражен съд да води архив, в който да се съхраняват приключените дела до 10 години след края на производството, а след изтичане на този срок – да се съхраняват само решенията и мотивите към тях, както и сключените спогодби.
източник: www.capital.bg
Друга съществена промяна е, че се регулират юрисконсултските възнаграждения – техният размер не може да надхвърля максималния размер на тарифата за съответния вид дело по Закона за правната помощ и наредбата към него. Това важи за всички дела, по които се претендират юрисконсултски възнаграждения, не само за потребителски спорове. Същевременно специално потребителските спорове пред арбитражите, които водят монополистите, превръщат юрисконсултското възнаграждение в сериозна тежест за потребителя и отделна печалба за съответния монополист.
Законопроектът въвежда и изисквания към арбитрите – арбитърът трябва да е дееспособен пълнолетен гражданин, да има висше образование, най-малко 8 години професионален стаж, висок морал и да не е осъждан за престъпление от общ характер. В Закона за международния търговски арбитраж също така се въвежда изискване всеки арбитражен съд да води архив, в който да се съхраняват приключените дела до 10 години след края на производството, а след изтичане на този срок – да се съхраняват само решенията и мотивите към тях, както и сключените спогодби.
източник: www.capital.bg
събота, 7 януари 2017 г.
Обсъжда се по-ниско ДДС за електронните книги в ЕС
Търговците на книги в Европейския съюз ще могат да продават електронните
си издания с по-нисък данък добавена стойност, за да се изравнят с
отстъпките, които вече се прилагат за издаваните на хартия книги. Това
предвиждат промени в законодателството на ЕС, пише EurActiv.com.
Повечето държави в ЕС, с изключение на България и Дания, позволяват книгите на хартия да бъдат продавани с намалено ДДС. Средното ниво на данъка за Европейския съюз е 7,6%, докато за електронните книги той е 19,9%, сочи проучване, направено за целите на Европейския парламент. Новото предложение ще позволи, но няма да задължи държавите членки да прилагат по-ниски данъчни ставки върху продажбата на електронни книги, които към момента съставляват само 5% от европейския книжен пазар. Комисията предвижда, че този дял ще нарасне до 20% към 2021 г.
Повечето държави в ЕС, с изключение на България и Дания, позволяват книгите на хартия да бъдат продавани с намалено ДДС. Средното ниво на данъка за Европейския съюз е 7,6%, докато за електронните книги той е 19,9%, сочи проучване, направено за целите на Европейския парламент. Новото предложение ще позволи, но няма да задължи държавите членки да прилагат по-ниски данъчни ставки върху продажбата на електронни книги, които към момента съставляват само 5% от европейския книжен пазар. Комисията предвижда, че този дял ще нарасне до 20% към 2021 г.
понеделник, 2 януари 2017 г.
Данъчните закони през 2017 г.
Плоският данък оцеля, след като парламентът на второ четене
окончателно отхвърли предложенията за замяната му с прогресивно
облагане.
Парламентът отхвърли и предложението на финансовото министерство от догодина плащанията в брой да бъдат ограничени до 5 000 лв. Остана досегашния текст в закона, според който плащанията на стойност, равна или над 10 000 лв., ще се извършват само по банков път.
Народното събрания обаче одобри новото данъчно облекчение за гражданите, които правят плащанията си основно по банков път. Отстъпката ще е 1% от дължимия за годината данък, но не повече от 500 лв., когато целият паричен доход на лицето е получен по банков път, а извършените от него безкасови плащания са в размер над 80 на сто от облагаемите доходи.
Окончателно бе отхвърлена идеята на МФ годишните данъчни декларации на гражданите да се подават само по електронен път. Такова задължение обаче се въвежда за фирмите от данъчната кампания през 2018 г.
Физическите лица, които подадат годишната данъчна декларация до 31 март на следващата година по електронен път, ще ползват отстъпка 5 на сто върху данъка за довнасяне, но не повече от 1000 лв.
Въвежда се възможност близките на починало лице да подадат данъчна декларация за доходите му. Одобрени бяха и новите акцизи върху цигарите, според които кутия от по-евтините марки ще поскъпне с около 20 ст., а от по-скъпите – с около 10 ст.
Парламентът отхвърли и предложението на финансовото министерство от догодина плащанията в брой да бъдат ограничени до 5 000 лв. Остана досегашния текст в закона, според който плащанията на стойност, равна или над 10 000 лв., ще се извършват само по банков път.
Народното събрания обаче одобри новото данъчно облекчение за гражданите, които правят плащанията си основно по банков път. Отстъпката ще е 1% от дължимия за годината данък, но не повече от 500 лв., когато целият паричен доход на лицето е получен по банков път, а извършените от него безкасови плащания са в размер над 80 на сто от облагаемите доходи.
Окончателно бе отхвърлена идеята на МФ годишните данъчни декларации на гражданите да се подават само по електронен път. Такова задължение обаче се въвежда за фирмите от данъчната кампания през 2018 г.
Физическите лица, които подадат годишната данъчна декларация до 31 март на следващата година по електронен път, ще ползват отстъпка 5 на сто върху данъка за довнасяне, но не повече от 1000 лв.
Въвежда се възможност близките на починало лице да подадат данъчна декларация за доходите му. Одобрени бяха и новите акцизи върху цигарите, според които кутия от по-евтините марки ще поскъпне с около 20 ст., а от по-скъпите – с около 10 ст.
източник: www.ciela.net
Абонамент за:
Коментари (Atom)