Арбитражните съдилища вече няма да разглеждат потребителски спорове

Всички висящи дела срещу потребители, заведени пред арбитражни съдилища, ще бъдат прекратени след влизане в сила на промените в Гражданско-процесуалния кодекс (ГПК), които парламентът прие окончателно на второ четене в четвъртък. С влизането в сила на закона делата между търговец и потребител стават неподсъдни на арбитражни съдилища, те ще трябва да се водят пред общите съдилища.
Арбитражни решения, постановени по такива спорове, стават нищожни. Занапред всяка клауза в договор, сключен между търговец и потребител за решаване на евентуалните спорове между тях от арбитраж, е недействителна. Очаква се с тези промени да се преодолее злоупотребата със създадените съмнителни т.нар. частни арбитражи, които монополисти, колекторски фирми, фирми за бързи кредити и всякакви други доставчици на услуги започнаха да налагат за решаване на споровете си с потребителите.

Законът предвижда доста високи глоби за арбитри, които занапред постановяват решения по такива спорове - от 500 до 2500 лв. за всеки такъв случай. Отделно от това арбитражът търпи имуществена санкция от 5000 лв.
Друга съществена промяна е, че се регулират юрисконсултските възнаграждения – техният размер не може да надхвърля максималния размер на тарифата за съответния вид дело по Закона за правната помощ и наредбата към него. Това важи за всички дела, по които се претендират юрисконсултски възнаграждения, не само за потребителски спорове. Същевременно специално потребителските спорове пред арбитражите, които водят монополистите, превръщат юрисконсултското възнаграждение в сериозна тежест за потребителя и отделна печалба за съответния монополист.
Законопроектът въвежда и изисквания към арбитрите – арбитърът трябва да е дееспособен пълнолетен гражданин, да има висше образование, най-малко 8 години професионален стаж, висок морал и да не е осъждан за престъпление от общ характер. В Закона за международния търговски арбитраж също така се въвежда изискване всеки арбитражен съд да води архив, в който да се съхраняват приключените дела до 10 години след края на производството, а след изтичане на този срок – да се съхраняват само решенията и мотивите към тях, както и сключените спогодби.
източник: www.capital.bg