КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ПРОЦЕДУРАТА ПО ИМПИЙЧМЪНТ?

Импийчмънт (от англ. - обвинение, дискредитиране) се нарича процедурата, с която законодателен орган официално подвежда под отговорност лице, което е висш представител на властта, за държавна измяна, корупция или друго тежко престъпление. Импийчмънт невинаги означава отстраняване от длъжност - това е само формалното отправяне на обвиненията, подобно на обвинителния акт в наказателното право, и е само първата стъпка за евентуалното отстраняване. След като лицето бъде подложено на импийчмънт, законодателният орган провежда гласуване за вината му, което, ако е успешно, води до отстраняването му от длъжност.
Практиката показва, че на импийчмънт обикновено биват подложени само такива висши чиновници, за които бъдат доказани особено сериозни злоупотреби с положението им във властта.
Една от традиционните форми на импийчмънт съществува в законите на Англия, където процедурата за последно е била провеждана през 1806 г. Такива възможности са предвидени и в законите на много други страни по света, например САЩ, Бразилия, Русия, Филипините и Република Ирландия.

Българската конституция НЕ използва термина импийчмънт. Няма такъв отделен институт по българското законодателство. Много актуален и често повдиган въпрос е този за импийчмънт на президента, но по-правилно е да се нарече "прекратяване на пълномощията на президента".
В Конституцията на Република България - чл. 103 е прогласено, че президентът и вицепрезидентът не носят отговорност за действията, извършени при изпълнение на своите функции С ИЗКЛЮЧЕНИЕ на случаите на ДЪРЖАВНА ИЗМЯНА И НАРУШЕНИЕ НА КОНСТИТУЦИЯТА. Народното събрание може да повдигне обвинение срещу тях по предложение на 1/4 (61) , ако повече от 2/3 (161) са гласували за това. Ако установи държавна измяна или нарушение на Конституцията, Конституционният съд прекратява пълномощията на държавния глава или вицепрезидента.

Правен режим на едноличния търговец (ЕТ)

Едноличният търговец носи родовите белези на търговеца, посочени в чл. 1 от Търговския закон (ТЗ) – лице, което по занятие извършва някоя от посочените в чл. 1, ал.1 ТЗ търговски сделки (продажба на стоки собствено производство; конмисионни, спедиционни и превозни сделки; лизинг; покупка на стоки или други вещи с цел да ги препродаде в първоначален, преработен или обработен вид и т.н.).

Едноличният търговец не е търговско дружество. Търговските дружества са юридически лица, а ЕТ винаги е физическо лице.Всяко дееспособно физическо лице с местожителство в България може да се регистрира като ЕТ. Тук не е важно гражданството на лицето, а дали има местожителство в страната, тоест ЕТ може да бъде и чужденец, който се е установил трайно в България. Дееспособността пък настъпва с навършването на 18-годишна възраст, като трябва лицето да не е поставено под запрещение.

Най-съществената отлика на ЕТ от търговските дружества е, че при ЕТ нов правен субект не възниква – той е носител едновременно и на граждански, и на търговски права и задължения. С едно и също имущество той ще отговаря и за задълженията, придобити в резултат на упражняване на търговската му дейност, и по всякакви други имуществени отношения, в които влиза в частния си живот. При търговските дружества (ООД, ЕООД, АД напр.) нещата са съвсем различни – търговското дружество е самостоятелен правен субект, отделен от неговите учредители. Учредителите и членовете му не отговарят за задълженията на дружеството с имуществото си, а то отговаря със своето собствено такова.

Не може да бъде ЕТ лице, което е в производство за обявяване в  несъстоятелност, невъзстановен в правата си несъстоятелен и което е осъдено за банкрут. Също така едно лице може да регистрира само една фирма като ЕТ.

ЕТ се регистрира въз основа на заявление, вкоето се посочват името, местожителството, ЕГН, постоянният адрес на лицето; фирмата, под която ще извършва дейността си; седалището и адресът на управление и предметът на дейност. Представя се и декларация, че лицето не е лишено от правото да извършва търговска дейност и образец от подписа му. Не е задължително седалището и адресът на управление на ЕТ да съвпадат с постоянния адрес на физическото лице. Предметът на дейност пък е само за представяне на ЕТ пред правния свят – той може по принцип да извършва всякаква дейност, непротиворечаща на закона. В някои закони има специални забрани и особени режими на дейности, които не могат да се извършват от ЕТ (напр. застрахователна и банкова дейност).

Фирмата на ЕТ ( това е всъщност неговото име ) трябва да съдържа без съкращения личното и фамилното или бащиното име, с което е известен в обществото. Може да съдържа и свободно избрана добавка. Правото на търговеца върху фирмата съществува, докато е търговец.

ЕТ се вписва в Търговския регистър (оповестително действие има вписването).

Вписването се заличава от търговския регистър при следните обстоятелства:

-прекратяване на дейността му или при установяване на местожителството му в чужбина ( по негово заявление);

-при смъртта му (по заявление на наследниците му);

-при поставянето му под запрещение (по заявление на настойника или попечителя)

След заличаването повече вписвания не могат да се правят по партидата на ЕТ. Макар и заличен, той продължава да отговаря за задълженията, поети от  ЕТ, с цялото си имушество.

При наследяване на ЕТ, наследниците, които са се съгласили да поемат предприятието, могат да запазят неговата фирма, ако желаят. Търговската дейност продължава само онзи наследник, който поеме предприятието. Отказът на наследник да продължи търговската дейност пък не означава отказ от наследство.

Фирмата на ЕТ може да се прехвърля само заедно с предприятието му. Тоеа става чрез сделка, извършена писмено с нотариална заверка на подписите и вписана в Търговския регистър.

При заличаване разплащателните ведомости на ЕТ се предават в съответното териториално поделение на НОИ, като към тях се прилагат трудовите договори/заповедите за назначаване (ако има такива) – чл.5, ал.10 Кодекс за социално осигуряване.