КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ПРОЦЕДУРАТА ПО ИМПИЙЧМЪНТ?

Импийчмънт (от англ. - обвинение, дискредитиране) се нарича процедурата, с която законодателен орган официално подвежда под отговорност лице, което е висш представител на властта, за държавна измяна, корупция или друго тежко престъпление. Импийчмънт невинаги означава отстраняване от длъжност - това е само формалното отправяне на обвиненията, подобно на обвинителния акт в наказателното право, и е само първата стъпка за евентуалното отстраняване. След като лицето бъде подложено на импийчмънт, законодателният орган провежда гласуване за вината му, което, ако е успешно, води до отстраняването му от длъжност.
Практиката показва, че на импийчмънт обикновено биват подложени само такива висши чиновници, за които бъдат доказани особено сериозни злоупотреби с положението им във властта.
Една от традиционните форми на импийчмънт съществува в законите на Англия, където процедурата за последно е била провеждана през 1806 г. Такива възможности са предвидени и в законите на много други страни по света, например САЩ, Бразилия, Русия, Филипините и Република Ирландия.

Българската конституция НЕ използва термина импийчмънт. Няма такъв отделен институт по българското законодателство. Много актуален и често повдиган въпрос е този за импийчмънт на президента, но по-правилно е да се нарече "прекратяване на пълномощията на президента".
В Конституцията на Република България - чл. 103 е прогласено, че президентът и вицепрезидентът не носят отговорност за действията, извършени при изпълнение на своите функции С ИЗКЛЮЧЕНИЕ на случаите на ДЪРЖАВНА ИЗМЯНА И НАРУШЕНИЕ НА КОНСТИТУЦИЯТА. Народното събрание може да повдигне обвинение срещу тях по предложение на 1/4 (61) , ако повече от 2/3 (161) са гласували за това. Ако установи държавна измяна или нарушение на Конституцията, Конституционният съд прекратява пълномощията на държавния глава или вицепрезидента.