Решенията на Европейския съд по правата на човека от 19 януари 2017 г.

На 19 януари 2017 г. Европейският съд за правата на човека постанови пет решения по български жалби. Две от тях са класифицирани като такива с второ ниво по важност, а останалите три – в трето ниво. Нито в едно от решенията не се повдигат въпроси, които до този момент не  са били обсъждани вече от Съда. Независимо от това властите очевидно не  са си взели поука от предходните осъдителни решения.
В това отношение внимание заслужават делата I.P. c. Bulgarie (no 72936/14) и Ivan Todorov c. Bulgarie (no 71545/11).
В първото от тях е повдигнато оплакване по повод липсата на съдебен контрол за периода от 14 април до 14 май 2014 г., когато жалбоподателят е бил задържан в Дома за временно настаняване на малолетни и непълнолетни с постановление на районната прокуратура по искане на органите на полицията.
Европейският съд  посочва, че в националното законодателство липсва както обща норма от типа habeas corpus, така и специфична – във връзка с настаняването на малолетни и непълнолетни в места, подобни на ДВНМН, като се позовава на решението си по делото A. et autres (no 51776/08, § 107, 29 novembre 2011) Съдът констатира, че след посоченото решение законодателството не е променяно, а решението за настаняване на жалбоподателя в ДВНМН е взето от прокурора по искане на полицията – т.е. в рамките на осъществяване на изпълнителната власт на държавата и тези органи не предоставят гаранциите, изисквани от чл. 5§4, а освен това техните актове не подлежат на съдебен контрол.  Колкото до решението на районния съд, постановено на 29.04.2014 г., (по повод което правителството поддържа, че тогава съдът е осъществил такъв контрол), Съдът констатира, че предмет на обсъждане в мотивите е единствено искането на комисията за настаняването на младежа във ВУИ. Той отбелязва, че няма данни в досието властите да са отправили такова искане към съда в интервала 15-29 април (когато е постановено съдебното решение), а и самото законодателство не е превиждало такова правомощие на съда, изключвйки съдебния контрол върху актовете на прокурора.
На основание на своите констатации съдът достига до извода, че след като задържането на жалбоподателя в периода 15 април 14 май не е било обект на независим съдебен контрол, е допуснато нарушение на чл. 5§4.
Важно е да се отбележи, че по повод липсата на съдебен контрол върху актовете на прокуратурата, с които се настаняват малолетни и непълнолетни в ДВНМН Конституционният съд на Република България бе сезиран по искане на петчленен състав на Върховния административен съд. По образуваното к.д. № 7/2016 г.  с докладчик съдията Румен Ненков Конституционният съд единодушно постанови решение № 11 от 4 октомври 2016 г. (Обн., ДВ, бр. 80 от 11.10.2016 г.), в което не установи нарушение на чл. 37 от Закона за борба срещу противообществените прояви на малолетни и непълнолетни. Той прие, че дейността на прокуратурата в хипотезите по упражняване на правомощията й за настаняване в тези заведения не са като на съдебен орган, а имат функциите и действието на индивидуален административен акт, поради което подлежат на съдебен контрол по общите правила на АПК. В решението си КС достига до извода, че  „ в съответната осъдителна част на постановеното решение ЕСПЧ е посочил като единствена причина да установи нарушение на чл. 5, § 4 КЗПЧОС обстоятелството, че като ответник по жалбата „правителството не е посочило вътрешноправно средство за защита“, даващо възможност за последващо оспорване пред съд на акта за настаняване в съответен дом за малолетни и непълнолетни. Следователно няма никакво основание да се приеме, че от настоящето решение на КС произтича, че правозащитния стандарт по Конституцията е занижен в сравнение със стандартите, установени от КЗПЧОС.“ Без отговор остава въпросът дали Европейският съд би постановил решение в този смисъл, ако Конституционният съд все пак бе установил несъответствие на чл. 37 от ЗБППМН с Конституцията и с чл. 5§4 от Конвенцията, както и дали това решение би било достатъчно основание да се атакуват прокурорски актове за настаняване в ДВНМН пред административните съдилища на осн. чл. 120 от Конституцията.
Другото важно осъдително  решение, което е в резултат на законова празнота, е това по жалбата на Иван Тодоров. Тя е по повод оспорването на законността на задържането за изтърпяване на наказание лишаване от свобода от страна на жалбоподателя, който твърди, че присъдата му не подлежи на изпълнение поради изтичане на абсолютната давност, на каквато пози;ия е и Комисията по помилванията към Президента, поради което отказва да разгледа молбата му да бъде помилван. Това дава основание на жалбоподателя да се завърне от САЩ, но на аерогара София е задържан, отведен в затвора, където остава от 2008 до 2014 г. Жалбоподателят сезира прокуратурата с жалба, но военната прокуратура преценява, че давността е била прекъсната с обявяването му за общодържавно издирване и нова срок е започнал да тече, който би изтекъл на 31 май 2008 г., т.е. след задържането на жалбоподателя на аерогарата. Въховната касационна прокуратура приема, че давността е била прекъсвана многократно от различните мерки, които са били предприемани за издирване на жалбоподателя. Той неколкократно отправя жалби до различни инстанции, които са оставени без уважение и е освободен едва на 27 май 2014 г. Жалбоодателят подига оплакване за това, че не е разполагал с право на жалба пред съд срещу законността на неговото задържане, както и е не е имал право да получи обезщетение за това.
Сдът не намира нарушение на оплакването почл. 5§1, но отхвърля всички възражения на правителтвото за допустимост по повод оплакванията по чл. 5§4 и 5§5 от Конвенцията (свързани с новите вътрешноправни срества за защита след измененията в ЗОДОВ пре 2012 г. в чл. 2). В тази връзка основният аргумент е, че предвидените нови хипотези за отговорност на органите по чл. 2 за всички нарушения на чл. 5 от Конвенцията не включват хипотеза като тази на жалбоподателя, защото нито прокуратурата, нито съдът или органите на досъдебното производство могат да бъдат упреквани в нарушаване на някои от правата по чл. 5, тъй като проблемът е в самото законодателство.
Съдът отбелязва, че по въпроса дали е изтекла абсолютната давност или не към момента на задържане на жалбоподателя е имало две противоположни ти. От една страна, той е твърдял, а такава е била позицията и на комисията по помилването, че   абсолютната давност е настъпила преди момента на задържането му, поради което то не е законосъобразно. На противоположната позиция  е била прокуратурата, в чиито компетенции е да прецени дали едно наказание подлежи на изпълнение или не. При тези обстоятелства Съдът приема, че въпросът за изпълнимостта на санкцията е бил определящ за законността на задържането му и че той не е бил решен със сила на пресъдено нещо след момента на постановяване на осъдителната присъда – нито през 1987, нито през 1992 г. Законодателството е следвало да предостави на жалбоподателя правото на достъп до съд с оглед изискванията на чл. 5§4, но  българското право не предвижда такава специфична жалба, свързана с изпълнението на наказанието, или с частичната недопустимост на изпълнението, или за да се отчете и срокът на предварителното задържане. Прокурорските постановления не се подлагат на съдебен контрол, а само на йерархичен. Ето защо, както и в предходни свои решения (Gavril Yossifov c. Bulgarie, n^o 74012/01, § 60, 6 novembre 2008), Съдът отбелязва, че прокурорът не може да играе ролята на „трибунал“ по смисъла на чл. 5§4, а от друга страна, във вътрешното законодателство не съществува обща процедура от типа на  habeas corpus, позволяваща съдебен контрол върху задържането независимо от основанията за това и освобождаване на задържания, ако то се окаже незаконосъобразно.
Колкото до възможността за предявяване на иск по ЗОДОВ (каквото възражение е направило Правителството за неизчерпване на вътрешноправни средства за защита), Съдът отбелязва, че дори и ткава потенциална възможност да съществува и тя да доведе до констатация за незаконността на задържането, тя не би довела до особождаване на задържаното лице.
Въз основа на обсъдените аргументи Съдът констатира, че по време на лишаването му от свобода в периода от 27 януари 2008 г. до 27 май 2014 г. жалбоподателят не е имал достъп   до съд, който да контролира законността на задържането му,  каквито са изискванията на чл. 5§4 и в случай на установяване на неговата незаконност, да бъде освободен. Затова е установено нарушение на чл. 5§4. Съдът напомня, че правото на обезщетение, предвидено в чл. 5§5 възниква при констатирано нарушение на всяка една от хипотезите, уредени в §§1-4 на този текст. Поради констатираното нарушение на чл. 5§4 (и установената липса на вътрешноправно редство за защита),  Съдът достига до извода, че е налице нарушение и на чл. 5§5, тъй като  и след изменението на чл. 2 на ЗОДОВ отново не е налице хипотеза, която би била приложима за настоящия случай. Той отбелязва, че в действащото законодателство не съществува никакво друго средство, което да предоставя правото на обезщетение за неимуществени вреди, каквито са изискванията  на чл. 5§5.
Затова е установено нарушение и на чл. 5§5.
Това решение дава сигнал към властите, че е крайно време да се обсъди въпросът относно приемането на обща норма, предоставяща правото на обжалване на всички възможни форми на лишаване от свобода независимо то тяхното основание, пред съд. Иначе сме потенциално застрашени периодично Европейският съд да установява нарушения, а българският данъкоплатец да ги заплаща без да има правото на глас дали е съгласен или не с такава политика на незачитане решенията на тази международна институция.

източник: http://www.pravanachoveka.com/%D1%80%D0%B5%D1%88%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B5%D0%B2%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F-%D1%81%D1%8A%D0%B4-%D0%BE%D1%82-19-%D1%8F%D0%BD%D1%83%D0%B0%D1%80/3553/

От 21.01.2017 г. влязоха в сила над 90 промени в Закона за движение по пътищата

С така въведените промени се забранява внезапното преминаване в различни ленти за движение, известно още като “слалом” (slaloming).
Забранява се управлението на ППС под въздействие на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози.

При движение по автомагистрала и скоростен път се забранява движението в платното за насрещно движение.

Въвежда се изискването за задължително включване на късите светлини при преминаване през тунел, обозначен със съответният пътен знак.
Забранява се поставянето на каквито и да било предмети, материали или жещества върху табелите с регистрационните номера на ППС.
Забранява се на водача, собственика или упълномощения ползвател на моторно превозно средство да предоставя МПС на водач, който е под въздействие на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, или на неправоспособен водач.

Забраняват се гонките:

• забранено е организирането или участието на водач на МПС в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване (т.н. гонки);
• забранява се използването на пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

Въвеждат се по-строги ограничения при затъмняване на стъклата на автомобила:

• Забранява се ограничаване на видимостта през челното, задното и през страничните стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя, както и намаляване на прозрачността им.

Ограничаване на видимостта през стъклата на задните странични врати на леките автомобили, както и намаляване на прозрачността им, се допуска само при наличие на огледала за виждане назад от двете страни на автомобила. Като намаляванерто на  прозрачността на стъклата по ал. 2 се допуска само в границите на стойностите, определени в Правило № 43 на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации.

Линк към текста на Правило 43: http://publications.europa.eu/bg/publication-detail/-/publication/6d819756-93c0-11e3-bf99-01aa75ed71a1/language-bg

Въвеждат се изисквания към водачите на ППС с животинска тяга

• Водачите на пътни превозни средства с животинска тяга, на животни или на стада трябва непрекъснато да направляват животните, така че да не създават пречки и опасности за движението, и да не ги оставят без надзор в обхвата на пътя.
• През тъмната част на денонощието водачите на пътни превозни средства с животинска тяга носят светлоотразителни жилетки.

При ПТП

При ПТП, в което е участник водача, и про което няма пострадали хора, ако между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те преместват превозните средства, така че да не възпрепятстват движението и попълват своите данни в двустранен констативен протокол за пътнотранспортното произшествие.
Въвежда се задължението, при ПТП, в което водачът не е участник, но пристигне на мястото на произшествието, съобразно необходимостта да:

• да вземе мерки за осигуряване безопасността на движението и да окаже помощ на пострадалите, ако това не представлява опасност за него;
• да уведоми за произшествието органите на Министерството на вътрешните работи или администрацията на общината, на чиято територия е станало произшествието, ако при произшествието има пострадали хора.

Превоз на пътници

При превозване на пътници водачът е длъжен:

• да извършва превоза само с предназначени за това пътни превозни средства съобразно товароносимостта, отразена в свидетелството за регистрация;
• преди потегляне и по време на движение да осигури всички условия за безопасното им превозване;
• да затваря вратите на автобуса, тролейбуса или трамвая преди потеглянето и да не ги отваря по време на движение;
• да постави на превозното средство отпред и отзад съответния опознавателен знак при превозване на организирана група деца; това изискване не се отнася за пътните превозни средства от редовните линии за обществен превоз на пътници;
• да спира за качване и слизане на пътници по допълнителна автобусна линия само на местата, определени за това от съответния общински съвет.

Използване на предпазни колани

Всички седящи пътници в МПС от категории М2 и М3, когато са в движение, задължително трябва да използват системите за обезопасяване (включително водача и всички седящи пътници), с които моторните превозни средства са оборудвани (освен в изключенията вписани в Закона за Движение по пътищата).

Изискване към зимните гуми

Движещите се по пътя ППС трябва да бъдат с гуми, предназначени за зимни условия, или с гуми с дълбочина на протектора не по-малка или равна на 4 mm през периода от 15 ноември до 1 март.

Служебно прекратяване на регистрацията на ППС се прави:

• с отбелязване в автоматизираната информационна система при уведомление от компетентен орган на друга държава за регистрация на пътни превозни средства, при унищожаване или отнемане в полза на държавата, при уведомяване от службите за контрол, както и при установяване, че пътното превозно средство е регистрирано с подправен, заличен или повреден идентификационен номер.
• за ППС, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, и се уведомява собственикът на пътното превозно средство. Служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите.
• промяна в регистрацията на превозни средства с наложен запор или друго законово ограничение се извършва след отмяна или писмено разрешение на органа, постановил обезпечението, или на друг компетентен орган.

Изменения в изискванията към водачи на МПС от категории D, С1Е, D1, СЕ, D1E

• За управление на МПС от категория D може да се обучават само водачи с права за управление на МПС от категория С или категория Ттб и със стаж като водачи с тези права не по-малко от 2 години или от категория D1 и със стаж като водачи с тези права не по-малко от една година.
• За управление на МПС от категория С1Е може да се обучават само водачи с права за управление на МПС от категория С1 и с
• За управление на МПС от категории D1 и СЕ може да се обучават само водачи с права за управление на МПС от категория С и със стаж като водачи с тези права не по-малко от една година.
• За управление на МПС от категория D1Е може да се обучават само водачи с права за управление на моторно превозно средство от категория D1.

Шофьорски стаж

Стажът като водачи се зачита от датата на връчване на свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория, която е необходима за придобиване на по-висока категория. Времето, през което водачът е бил лишен от правото да управлява моторно превозно средство, не се зачита за стаж.

Контролни точки

Новият водач получава две трети от максималния брой контролни точки, а оставащите една трета контролни точки получава след придобиване на 24 месеца стаж като водач на моторно превозно средство.

Валидност на чуждестранна шофьорска книжка

Чужденци, дългосрочно пребиваващи в Република България, могат да управляват МПС на територията на страната със свидетелство, което не е издадено от държава – членка на Европейския съюз, или от друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария до една година от датата на издаване на документ за пребиваване
източник: http://www.shofior.com

Линк към Закон за движение по пътищата: http://lex.bg/laws/ldoc/2134649345

Депутатите одобриха окончателно сезонната „Гражданска отговорност"

Депутатите решиха водачи на сезонни моторни превозни средства да сключват застраховка „Гражданска отговорност“ за по-малко от 12 месеца, но за не по-малко от 30 дни. Това стана с приети на второ четене промени в Кодекса за застраховането.
Измененията засягат водачи на мотоциклети, мотопеди, къмпинг автомобили, къмпинг ремаркета и други сезонни превозни средства, които сега трябва да сключват годишна гражданска застраховка.

В допълнителните разпоредби на закона депутатите записаха определения на къмпинг автомобил и къмпинг ремарке.

Арбитражните съдилища вече няма да разглеждат потребителски спорове

Всички висящи дела срещу потребители, заведени пред арбитражни съдилища, ще бъдат прекратени след влизане в сила на промените в Гражданско-процесуалния кодекс (ГПК), които парламентът прие окончателно на второ четене в четвъртък. С влизането в сила на закона делата между търговец и потребител стават неподсъдни на арбитражни съдилища, те ще трябва да се водят пред общите съдилища.
Арбитражни решения, постановени по такива спорове, стават нищожни. Занапред всяка клауза в договор, сключен между търговец и потребител за решаване на евентуалните спорове между тях от арбитраж, е недействителна. Очаква се с тези промени да се преодолее злоупотребата със създадените съмнителни т.нар. частни арбитражи, които монополисти, колекторски фирми, фирми за бързи кредити и всякакви други доставчици на услуги започнаха да налагат за решаване на споровете си с потребителите.

Законът предвижда доста високи глоби за арбитри, които занапред постановяват решения по такива спорове - от 500 до 2500 лв. за всеки такъв случай. Отделно от това арбитражът търпи имуществена санкция от 5000 лв.
Друга съществена промяна е, че се регулират юрисконсултските възнаграждения – техният размер не може да надхвърля максималния размер на тарифата за съответния вид дело по Закона за правната помощ и наредбата към него. Това важи за всички дела, по които се претендират юрисконсултски възнаграждения, не само за потребителски спорове. Същевременно специално потребителските спорове пред арбитражите, които водят монополистите, превръщат юрисконсултското възнаграждение в сериозна тежест за потребителя и отделна печалба за съответния монополист.
Законопроектът въвежда и изисквания към арбитрите – арбитърът трябва да е дееспособен пълнолетен гражданин, да има висше образование, най-малко 8 години професионален стаж, висок морал и да не е осъждан за престъпление от общ характер. В Закона за международния търговски арбитраж също така се въвежда изискване всеки арбитражен съд да води архив, в който да се съхраняват приключените дела до 10 години след края на производството, а след изтичане на този срок – да се съхраняват само решенията и мотивите към тях, както и сключените спогодби.
източник: www.capital.bg

Обсъжда се по-ниско ДДС за електронните книги в ЕС

Търговците на книги в Европейския съюз ще могат да продават електронните си издания с по-нисък данък добавена стойност, за да се изравнят с отстъпките, които вече се прилагат за издаваните на хартия книги. Това предвиждат промени в законодателството на ЕС, пише EurActiv.com.
Повечето държави в ЕС, с изключение на България и Дания, позволяват книгите на хартия да бъдат продавани с намалено ДДС. Средното ниво на данъка за Европейския съюз е 7,6%, докато за електронните книги той е 19,9%, сочи проучване, направено за целите на Европейския парламент. Новото предложение ще позволи, но няма да задължи държавите членки да прилагат по-ниски данъчни ставки върху продажбата на електронни книги, които към момента съставляват само 5% от европейския книжен пазар. Комисията предвижда, че този дял ще нарасне до 20% към 2021 г.

Данъчните закони през 2017 г.

Плоският данък оцеля, след като парламентът на второ четене окончателно отхвърли предложенията за замяната му с прогресивно облагане.
Парламентът отхвърли и предложението на финансовото министерство от догодина плащанията в брой да бъдат ограничени до 5 000 лв. Остана досегашния текст в закона, според който плащанията на стойност, равна или над 10 000 лв., ще се извършват само по банков път.
Народното събрания обаче одобри новото данъчно облекчение за гражданите, които правят плащанията си основно по банков път. Отстъпката ще е 1% от дължимия за годината данък, но не повече от 500 лв., когато целият паричен доход на лицето е получен по банков път, а извършените от него безкасови плащания са в размер над 80 на сто от облагаемите доходи.
Окончателно бе отхвърлена идеята на МФ годишните данъчни декларации на гражданите да се подават само по електронен път. Такова задължение обаче се въвежда за фирмите от данъчната кампания през 2018 г.
Физическите лица, които подадат годишната данъчна декларация до 31 март на следващата година по електронен път, ще ползват отстъпка 5 на сто върху данъка за довнасяне, но не повече от 1000 лв.
Въвежда се възможност близките на починало лице да подадат данъчна декларация за доходите му. Одобрени бяха и новите акцизи върху цигарите, според които кутия от по-евтините марки ще поскъпне с около 20 ст., а от по-скъпите – с около 10 ст.

източник: www.ciela.net