ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 8 ОТ 07.05.2014 Г. ВКС

С ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 8 ОТ 07.05.2014 Г. ВКС прие, че при образувано тълкувателно дело пред Върховния касационен съд по обуславящ правен въпрос производството по висящо дело може да се спира само в касационната инстанция на основание чл. 292 ГПК, а не и във въззивната и първата инстанция. Определенията на състави на Върховния касационен съд за спиране на касационното производство поради образувано тълкувателно дело пред ВКС по въпрос от обуславящо за спора значение не подлежат на обжалване.

Програма на мерките за закрила на деца с изявени дарби през 2014 г.

С Постановление № 93 от 24 април 2014 г. е приета Програма на мерките за закрила
на деца с изявени дарби през 2014 г. Тя предвижда насърчаване на творческите, научните и
спортните заложби и потребности на деца с изявени дарби, заели призови класирания през
тази година, чрез еднократно финансово подпомагане в размер до 195 лв. и едногодишни
стипендии в размер на 135 лв. месечно. В Програмата са включени конкурси, олимпиади и
състезания, които са с доказан висок критерий при излъчване на победителите и мотивират
активно учениците за високи творчески, научни и спортни постижения. Подборът е съобразен
със спецификата на изява и проява на дарованието в детската и ученическата възраст в
областта на изкуствата, науката и спорта.Предвидено е подпомагане на деца от държавните и
общинските училища, които се финансират от министерствата на културата, на образованието
и науката, на земеделието и храните и на младежта и спорта, както и от бюджетите на
общините. Общият брой на децата, които ще бъдат стимулирани финансово, е 990.
Необходимите средства за това възлизат на 1,8 млн. лв. и се осигуряват от централния
бюджет за 2014 г.

Изменения в ЗСПЗЗ

Изменен и допълнен е Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи (ЗСПЗЗ). Регламентира се изискване собственост върху земеделски земи и земи от горския фонд за земеделско ползване да придобиват лица, които са пребивавали в страната за определен период от време.
Не могат да придобиват и да притежават право на собственост върху земеделски земи: търговски дружества, в които съдружниците или акционерите са пряко или косвено дружества, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим; търговски дружества, в които съдружници или акционери са чужденци, извън физическите лица по ал. 4 и 5, на чл. 3 от ЗСПЗЗ или чуждестранни юридически лица, извън тези по ал. 4 и 6 на чл. 3 от ЗСПЗЗ, както и еднолични търговски дружества, учредени от такива физически или юридически лица; акционерни дружества, които са издали акции на приносител. Право на собственост върху земеделски земи могат да придобиват физически или юридически лица, които са пребивавали или са установени в Република България повече от 5 години. Юридическите лица, с регистрация по българското законодателство по-малко от 5 години, могат да придобиват право на собственост върху земеделски земи, когато съдружниците в дружеството, членовете на сдружението или учредителите на акционерното дружество отговарят на тези изискванията. При сключване на сделката за придобиване на право на собственост върху земеделска земя купувачите - физически лица, представят пред нотариуса декларация за произхода на средствата, а юридическите лица - документ, доказващ произхода на средствата. Не се прилага изискването за пребиваването в Република България за повече от 5 години при придобиване на право на собственост върху земеделски земи при наследяване по закон.

БЕЗПЛАТНА ПРАВНА ПОМОЩ

Безплатната правна помощ се отпуска по силата на Закона за правната помощ (ЗПП) на лица и семейства, които отговарят на условията за подпомагане с целева помощ: за отопление за предходния или настоящия отоплителен сезон; на лица, настанени в специализирани институции за предоставяне на социални услуги или ползващи социална услуга – резидентен тип, или ползващи социална услуга звено „Майка и бебе“, съгласно Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане; деца, настанени в приемни семейства или в семейства на роднини и близки по реда на Закона за закрила на детето; пострадали от домашно или сексуално насилие или от трафик на хора; лица, които не разполагат със средства и желаят да ползват адвокатска защита и др.

Дали лицето може да се възползва от безплатна правна помощ, се удостоверява със съдебни решения или с документи, издадени от съответните компетентни органи, и с декларация за семейно и имуществено състояние на лицето.

Самата правна помощ бива няколко вида – консултация с оглед постигане на споразумение преди започване на съдопроизводството или за завждане на дело; подготовка на документи за завеждане на дело; процесуално представителство; представителство при задържане по чл.63, ал.1 от Закона за Министерството на вътрешните работи и по чл. 16а от Закона за митниците.

Случаите, при които може да се предостави правна помощ, са случаите, при които по силата на закон задължително се предвижда адвокатска защита, резервен защитник или представителство, случаите, при които обвиняемият, подсъдимиятили страната по наказателно, административно или гражданско дело не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието налагат това (кумулативни изсквания).

По граждански и административни дела правна помощ се предоставя в случаите, когато въз основа на представени доказателства съдът прецени, че страната няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение. Взимат се предвид: 1. Доходите на лицето или на неговото семейство; 2. Имущественото състояние, удостоверено с декларация; 3. Семейното положение; 4. Здравословното състояние; 5. Трудовата заетост; 6. Възрастта; 7. Други обстоятелства.

В случаите, в които е необходима правна помощ за процесуално представителство и защита, тя се предоставя по решение на органа, който ръководи процесуалните действия – съд, прокурор. Ако правната помощ не е по силата на закона, лицето подава молба, към която прилага всички доказателства за финансовото и имущественото си състояние.

Ако правната помощ е необходима за консултация преди започване на съдопроизводството или за завеждане на дело, молбата се отправя към Националното бюро по правна помощ, което взема решение за предоставянето й. Към молбата се прилагат декларации за семейно и имуществено състояние, трудово възнаграждение, заболявания, инвалидност и др.

Можете да се обърнете за информация и директно към Националното бюро по правна помощ – тел. 028 193 200.

Процедура за изваждане на собственик от етажната собственост и защита срещу тази санкция

Законът за собствеността (ЗС) и Законът за управление на етажната собственост (ЗУЕС) предвиждат като санкция в някои случаи да се налага „изваждане на собственик“ за срок до 3 години. Според ЗС основанията за това са:

а) Ако използва или допуска да се използват неговите помещения по начин, който излага сградата на опасност от пожар или от значителни повреди

б) Ако систематически нарушава правилника или решенията на общото събрание за вътрешния ред в сградата или добрите нрави.

Общото събрание може да вземе решение за изваждане едва след като собственикът е бил предупреден писмено от уравителя, че ще бъде изваден от имота и ако и след предупреждението не е прекратил нарушението (чл.45  ЗС).

ЗУЕС предвижда решението за изваждане да се взима от общото събрание на етажната собственост като това е подчинено на определени процедурни правила – свикване с покани, наличие на кворум и мнозинство. Преди решението собственикът следва да е бил предупреден писмено от управителя, че ще бъде изваден от имота и след това той не е е прекратил нарушението си. Нарушението може да се изразява в действия, с които се създава безпокойство за другите собственици и обитатели или се нарушава и застрашава устойчивостта на сградата, хигиената и др.

След връчването на предупреждението и липсата на резултат от него общото събрание може да пристъпи към взимане на решение. Нужното мнозинство е 75% от представените идеални части от общите части. Собственикът, за който се отнася решението, не участва в гласуването.

Ако общото събрание реши да извади собственика от етажната собственост, то той има право да иска отмяна на решението в случай, че то е незаконосъобразно.

Процедурата започва с подаване на молба пред районния съд по местонахождение на етажната собственост в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвен протокол от общото събрание. С молбата може да се иска и спиране на изпълнението на решението на ОС. Производството е по реда на Гражданския процесуален кодекс (ГПК). С решението си съдът може да остави в сила или да отмени решението на ОС.

Това е единственият начин за защита срещу решение на ОС на изваждане на собственик за срок до 3 години, като обаче решението трябва да е незаконосъобразно, тоест да не са спазени разпоредбите на ЗУЕС.