събота, 29 декември 2018 г.
Новото основание в ГПК за допускане до касация – въпрос, решен в противоречие с акт на СЕС
https://news.lex.bg/%d0%bd%d0%be%d0%b2%d0%be%d1%82%d0%be-%d0%be%d1%81%d0%bd%d0%be%d0%b2%d0%b0%d0%bd%d0%b8%d0%b5-%d0%b2-%d0%b3%d0%bf%d0%ba-%d0%b7%d0%b0-%d0%b4%d0%be%d0%bf%d1%83%d1%81%d0%ba%d0%b0%d0%bd%d0%b5-%d0%b4%d0%be/
събота, 13 октомври 2018 г.
Служебните бележки за доходи и данъци вече няма да са на хартия
https://news.lex.bg/%D1%81%D0%BB%D1%83%D0%B6%D0%B5%D0%B1%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B1%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%B6%D0%BA%D0%B8-%D0%B7%D0%B0-%D0%B4%D0%BE%D1%85%D0%BE%D0%B4%D0%B8-%D0%B8-%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D1%8A%D1%86%D0%B8/?fbclid=IwAR17TGnttaa_iC_wGBkyJLwIFRs1PaFrxBIAtHiRsGWRJlm8vl8OahBOLhM
неделя, 26 август 2018 г.
ВКС разясни кога държавата отговаря за вреди от незаконно подслушване
https://news.lex.bg/%d0%b2%d0%ba%d1%81-%d1%80%d0%b0%d0%b7%d1%8f%d1%81%d0%bd%d0%b8-%d0%ba%d0%be%d0%b3%d0%b0-%d0%b4%d1%8a%d1%80%d0%b6%d0%b0%d0%b2%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%be%d1%82%d0%b3%d0%be%d0%b2%d0%b0%d1%80%d1%8f-%d0%b7/
събота, 21 юли 2018 г.
Важно относно Закона за изменение и допълнение на Закона за защита на личните данни!
https://www.facebook.com/permalink.php?story_fbid=2149193255109363&id=100000561277423
На 18.07.18 г. беше внесен в Народното събрание окончателният вариант на Закона за изменение и допълнение на Закона за защита на личните данни. В него има редица промени след множеството критики, направени преди Министерският съвет да го внесе в парламента. Отпада цифрата 10 000 като критерии за мащабно обработване във връзка с назначаването на длъжностно лице по защита на данните, без изрично разписване на размери на санкциите за нарушения на Общия регламент за защита на данните (GDPR), въвеждане на възможност за отказ за достъп до информация, ако с нея се погазва професионална тайна, са част от промените. Българският закон няма да преписва санкциите, а само ще препраща към уредбата в регламента. Законопроектът предвижда само, че размерите на предвидените в европейския документ глоби и имуществени санкции се определят съобразно посочените в него критерии и се налагат в тяхната левова равностойност. След критиките, че в разрез с регламента в България се въвежда регистрационен режим за длъжностните лица по защита на данните, е направена друга промяна в окончателния проектозакон. Той предвижда, че Комисията за защита на личните данни води регистър на администраторите и обработващите лични данни, които са определили длъжностни лица по защита на данните, т.е. не и на самите длъжностни лица по защита на личните данни. След опасенията на медиите, че приемането на проекта за изменения в ЗЗЛД в първоначалния му вид може да възпрепятства работата им да информират обществото и да засегне свободата на словото, в текстовете са направени важни промени. Сега изрично е записано, че при обработване на лични данни за журналистически цели, както и за академичното, художественото или литературното изразяване не се прилагат някои текстове от регламента. Т.е. няма да е необходимо журналистът да иска съгласие, когато събира лични данни. Регламентирано е и че фоторепортерите и операторите няма да искат съгласие, когато снимат някого. Освен това медиите могат да откажат на човек, чиито данни са събрали, да ги изтрият, както и да упражни други свои права по GDPR. Освен това е въведена разпоредба, която предвижда, че проверките на КЗЛД в медиите и правомощията, които комисията има в тази връзка, не може да станат причина за разкриване на тайната на източника на информация. Всички тези правила важат, когато обработването на лични данни за журналистически цели е законосъобразно, т.е. "когато се извършва за осъществяване на свободата на изразяване и правото на информация при зачитане на неприкосновеността на личния живот"
На 18.07.18 г. беше внесен в Народното събрание окончателният вариант на Закона за изменение и допълнение на Закона за защита на личните данни. В него има редица промени след множеството критики, направени преди Министерският съвет да го внесе в парламента. Отпада цифрата 10 000 като критерии за мащабно обработване във връзка с назначаването на длъжностно лице по защита на данните, без изрично разписване на размери на санкциите за нарушения на Общия регламент за защита на данните (GDPR), въвеждане на възможност за отказ за достъп до информация, ако с нея се погазва професионална тайна, са част от промените. Българският закон няма да преписва санкциите, а само ще препраща към уредбата в регламента. Законопроектът предвижда само, че размерите на предвидените в европейския документ глоби и имуществени санкции се определят съобразно посочените в него критерии и се налагат в тяхната левова равностойност. След критиките, че в разрез с регламента в България се въвежда регистрационен режим за длъжностните лица по защита на данните, е направена друга промяна в окончателния проектозакон. Той предвижда, че Комисията за защита на личните данни води регистър на администраторите и обработващите лични данни, които са определили длъжностни лица по защита на данните, т.е. не и на самите длъжностни лица по защита на личните данни. След опасенията на медиите, че приемането на проекта за изменения в ЗЗЛД в първоначалния му вид може да възпрепятства работата им да информират обществото и да засегне свободата на словото, в текстовете са направени важни промени. Сега изрично е записано, че при обработване на лични данни за журналистически цели, както и за академичното, художественото или литературното изразяване не се прилагат някои текстове от регламента. Т.е. няма да е необходимо журналистът да иска съгласие, когато събира лични данни. Регламентирано е и че фоторепортерите и операторите няма да искат съгласие, когато снимат някого. Освен това медиите могат да откажат на човек, чиито данни са събрали, да ги изтрият, както и да упражни други свои права по GDPR. Освен това е въведена разпоредба, която предвижда, че проверките на КЗЛД в медиите и правомощията, които комисията има в тази връзка, не може да станат причина за разкриване на тайната на източника на информация. Всички тези правила важат, когато обработването на лични данни за журналистически цели е законосъобразно, т.е. "когато се извършва за осъществяване на свободата на изразяване и правото на информация при зачитане на неприкосновеността на личния живот"
неделя, 15 юли 2018 г.
С въвеждането на електронните винетки от 1 януари ще има и уикенд винетки
https://www.investor.bg/ikonomika-i-politika/332/a/s-vyvejdaneto-na-elektronnite-vinetki-ot-1-ianuari-shte-ima-i-uikend-vinetki-264706/
неделя, 15 април 2018 г.
Задължително обучение на адвокатите – най-малко 8 часа годишно
https://news.lex.bg/%d0%b7%d0%b0%d0%b4%d1%8a%d0%bb%d0%b6%d0%b8%d1%82%d0%b5%d0%bb%d0%bd%d0%be-%d0%be%d0%b1%d1%83%d1%87%d0%b5%d0%bd%d0%b8%d0%b5-%d0%b0%d0%b4%d0%b2%d0%be%d0%ba%d0%b0%d1%82%d0%b8%d1%82%d0%b5/
събота, 7 април 2018 г.
При връщане на дадено без основание, обезщетение за забава се дължи от поканата
https://news.lex.bg/%D0%BF%D1%80%D0%B8-%D0%B2%D1%80%D1%8A%D1%89%D0%B0%D0%BD%D0%B5-%D0%B4%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%BE-%D0%B1%D0%B5%D0%B7-%D0%BE%D1%81%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5-%D0%BE%D0%B1/
неделя, 18 февруари 2018 г.
Протоколи по имейла може да „стопят“ опашките в Софийския районен съд - Lex.bg
Адвокатите да получават по имейла протоколите по делата в Софийския районен съд (СРС) незабавно след изготвянето им, ако го поискат. Това е една от мерките, които са обсъдили на среща ръководствата на СРС и столичната адвокатска колегия.
Тя беше проведена по настояване на колегията, до която постъпиха серия от оплаквания от адвокати от условията в новите сгради на СРС, най-вече в тази на бившето Военно НДК, в която сега са Наказателното отделение на съда и Софийската районна прокуратура. Както „Лекс“ вече писа, трудностите, които изтъкват столичните адвокати са най-различни – от самото влизане в сградата, през достъпа до информация и организацията на деловодствата, до липсата на ксерокси, гардеробна, пейки и кафене.
Основен проблем са огромните опашки и дългото чакане пред гишетата на т. нар. фронт офис в сградата на бул. „Скобелев“. Там един служител обслужва делата на 10-12 състава едновременно и това води до забавяне.
Електронизацията е един от начините за „стопяване“ опашките и за пестене на време както на адвокатите и на гражданите, така и на служителите на съда. „Като първа конкретна стъпка към създаване на общ електронен портал за обмен на документи между съда и адвокатурата се постигна съгласие ръководството на СРС да създаде условия на адвокатите, които писмено са поискали по разглежданите от тях дела да получават преписи от съдебни протоколи на електронен адрес, да им бъдат изпращани съдебните протоколи незабавно след тяхното изготвяне на електронен адрес. Доколкото значителна част от посещенията в съда са свързани с необходимост адвокатите да получават преписи от съдебните протоколи, електронният обмен на протоколите чрез простото им изпращане на електронния адрес на адвоката, който е пожелал това, би довел до множество други положителни ефекти – облекчаване на достъпа до сградите на съда, облекчаване на условията за справки и пр“, съобщиха от САК.
И обещават, че когато бъдат уведомени от ръководството на СРС, че е възможно съдебните протоколи да бъдат изпращани по имейла на пълномощника по конкретното дело, незабавно ще уведомят адвокатите.
Оказва се, че проблемът с бавното и неефективно обслужване на адвокати и граждани от т.нар. „фронт офиси“ е породен от архитектурните особености на сградата, която не позволява деловодството на всеки един съдебен състав да има гише. От САК обаче са получили уверение от ръководството на съда, че за подобряване на работата ще бъдат ангажирани допълнителни служители и деловодители, които да обслужват „фронт офисите“ на ротационен принцип.
Адвокатите бяха предложили да им бъде осигурен достъп през служебните входове на сградите на СРС или поне за отделен скенер, който да ги обслужва с предимство, за да не закъсняват за дела заради дългите опашки. Ползването на служебния вход на сградата на Наказателно отделение обаче е невъзможно отново заради архитектурните ѝ особености – през него има пряк достъп до кабинетите на съдиите и съдебните секретари и всички други ползвани от служителите на съда помещения. А пречка пред осъществяването на алтернативния вариант – за приоритетно влизане на адвокатите в сградата през скенер, който да се ползва само от тях, е това, че са необходими допълнителни служители на съдебната охрана.
„Ръководството на СРС ни увери, че съобразявайки се с наличните служители на ГД „Охрана“ е предприело мерки в пиковите часове и при струпване на голям брой хора, пропускателният режим до сградата да се осъществява чрез двата скенера, които да се обслужват от наличните служители на ГД „Охрана“, което като резултат да облекчи и достъпа на адвокати“, обясниха от САК.
За сградата на Гражданското отделение на СРС на бул. „Цар Борис III“ е постигната договорка ръководството на съда да провери възможността входът откъм ул. „Баба Илийца“, да бъде обособен за обслужване с приоритет на адвокати.
От столичната колегия са поели ангажимент да информират министъра на правосъдието Цецка Цачева за проблемите с достъпа до двете сгради на СРС и да поискат да бъдат взети мерки за тяхното разрешаване, включително чрез осигуряване на повече служители, които постоянно да обслужват входовете на двете сгради на най-натоварения първоинстационен съд.
За липсата на ксерокси засега решението е след търг, помещения да бъдат дадени под наем на книжарници, в които да има копирни машини за нуждите на адвокатите.
„Невъзможността за ползване на съществуващите гардеробни помещения е дългогодишен проблем, който не е разрешен до момента поради липсата на достатъчно служители, които да работят целодневно в гардеробните помещения и да обслужват гражданите и адвокатите“, обясняват от САК. Ръководството на СРС обаче е предложило на алтернативно разрешение – чрез поставяне на гардероби с ключове, които да се ползват на самообслужване в рамките на работното време на съда.
Проблемът с липсващите в сградите на съда автомати за кафе и вода също е на път да намери своето разрешение, като след проведен търг предстои поставянето на такива машини.
На срещата адвокатите са изтъкнали, че в сградата на бул. „Скобелев“ покритието на мрежите на мобилните оператори е лошо. Ръководството на СРС обаче ги е информирало, че вече е поискало подобряване на покритието, но мобилните оператори са отказали.
„Софийският адвокатски съвет ще подкрепи усилията на ръководството на съда и също ще отправи официално искане до трите мобилни оператора за подобряване покритието на мобилните им мрежи в региона на съда като необходимо условие за нормално упражняване на адвокатската професия в XXI-ви век“, заявяват от колегията. И благодарят на ръководството на СРС за това, че проявява разбиране към проблемите на адвокатите и декларира готовност със съвместни усилия да бъдат създадени по-добри условия за работа на най-голямата адвокатска колегия.
Източник:
https://news.lex.bg/%d0%bf%d1%80%d0%be%d1%82%d0%be%d0%ba%d0%be%d0%bb%d0%b8-%d0%b8%d0%bc%d0%b5%d0%b9%d0%bb%d0%b0-%d0%bc%d0%be%d0%b6%d0%b5-%d0%b4%d0%b0-%d1%81%d1%82%d0%be%d0%bf%d1%8f%d1%82/
неделя, 4 февруари 2018 г.
Изменена е Наредба №3 от 2011г
Изменена е Наредба №3 от 2011г - в списъка на заболяванията и
състоянията, при които се налага ограничаване на възможността за
получаване на свидетелство за управление на МПС в зависимост от
категорията му, се добавят "състояния след трансплантация на сърце" и
"сърдечно подпомагащо устройство".
неделя, 28 януари 2018 г.
Европейците могат да съдят „Фейсбук“ в родината си
Всеки гражданин на ЕС може да заведе дело срещу „Фейсбук“ пред
съдилищата в родната си държава, но ако искът е колективен, вече няма
това право. Това следва от произнасянето на Съда на Европейския съюз по
запитване на Върховния съд на Австрия.
Казусът възниква заради дело, заведено Максимилиан Шремс, който живее в Австрия. Той подава иск срещу „Фейсбук“ във Виена, като твърди, че компанията е нарушила редица разпоредби за защитата на данни във връзка с личния му профил и на още седем други ползватели, които са му прехвърлили правата си за целите на този процес. В последствие 25 000 потребители на „Фейсбук“ от целия свят също му прехвърлят правата си.
По делото Шремс иска австрийските съдилища да обявят някои договорни клаузи за недействителни и да осъдят „Фейсбук“ да преустанови използването на спорните данни за свои цели или за целите на трети лица, както и да плати обезщетение.
„Фейсбук“ обаче възразява, че австрийските съдилища нямат международна компетентност и сочи, че Шремс няма право да се позове на нормата от правото на ЕС (Регламент (ЕО) No 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела), която дава възможност на потребителите да предявят иск срещу чуждестранен съдоговорител пред съдилищата по тяхното местоживеене, т.нар. съд на потребителя.
Освен това от компанията сочат, че Шремс използва „Фейсбук“ и за професионални цели (чрез страница в социалната мрежа той осведомява за действията си срещу „Фейсбук“) и затова не може да бъде считан за потребител.
С днешното си решение съдът в Люксембург първо дава важно разяснение –
Съдът отбелязва, че подсъдността при дела по потребителски договори по принцип намира приложение само когато целта на сключения между страните договор е използване на съответната стока или услуга, което не е търговско или професионално. „При услугите на дигитална социална мрежа, които е предвидено да бъдат използвани дълго време, следва да се отчита последващото развитие в използването на тези услуги. Ето защо ищецът – ползвател на такива услуги, може да изтъкне качеството на потребител единствено ако използването главно за различни от професионални цели на тези услуги, за което той първоначално е сключил договор, впоследствие не е придобило основно професионален характер“, се посочва в решението
В него се изтъква, че понятието „потребител“ се дефинира като опозиция на това за „икономически оператор“ и не зависи от познанията и от информацията, с които съответния човек действително разполага, нито от експертния му опит в областта на услугите, нито от ангажимента му да представлява правата и интересите на ползватели на тези услуги.
Що се отнася до прехвърлените права Съдът на ЕС припомня, че подсъдността при дела по потребителски договори е била установена, за да се защити потребителят като страна по съответния договор. „Следователно потребителят е защитен само доколкото е лично ищец или ответник в дадено производство. Ето защо ищецът, който сам не е страна по съответния потребителски договор, не може да се ползва от тази подсъдност. Това се отнася и за потребителя, на когото са прехвърлени права на други потребители“, обясняват магистратите в Люксембург.
източник: www.lex.bg
Казусът възниква заради дело, заведено Максимилиан Шремс, който живее в Австрия. Той подава иск срещу „Фейсбук“ във Виена, като твърди, че компанията е нарушила редица разпоредби за защитата на данни във връзка с личния му профил и на още седем други ползватели, които са му прехвърлили правата си за целите на този процес. В последствие 25 000 потребители на „Фейсбук“ от целия свят също му прехвърлят правата си.
По делото Шремс иска австрийските съдилища да обявят някои договорни клаузи за недействителни и да осъдят „Фейсбук“ да преустанови използването на спорните данни за свои цели или за целите на трети лица, както и да плати обезщетение.
„Фейсбук“ обаче възразява, че австрийските съдилища нямат международна компетентност и сочи, че Шремс няма право да се позове на нормата от правото на ЕС (Регламент (ЕО) No 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела), която дава възможност на потребителите да предявят иск срещу чуждестранен съдоговорител пред съдилищата по тяхното местоживеене, т.нар. съд на потребителя.
Освен това от компанията сочат, че Шремс използва „Фейсбук“ и за професионални цели (чрез страница в социалната мрежа той осведомява за действията си срещу „Фейсбук“) и затова не може да бъде считан за потребител.
С днешното си решение съдът в Люксембург първо дава важно разяснение –
ползвателят на личен профил във „Фейсбук“ не губи качеството „потребител“, когато публикува книги, чете лекции, управлява интернет сайтове, събира дарения и многобройни потребители му прехвърлят правата си, за да ги предяви той по съдебен ред.Но посочва: „Не може обаче да се позовава на подсъдността при дела по потребителски договори потребител, който предявява с иск пред съда по местоживеенето си не само собствените си права, но и права, прехвърлени му от други потребители с местоживеене в същата държава членка, в други държави членки или в трети страни“.
Съдът отбелязва, че подсъдността при дела по потребителски договори по принцип намира приложение само когато целта на сключения между страните договор е използване на съответната стока или услуга, което не е търговско или професионално. „При услугите на дигитална социална мрежа, които е предвидено да бъдат използвани дълго време, следва да се отчита последващото развитие в използването на тези услуги. Ето защо ищецът – ползвател на такива услуги, може да изтъкне качеството на потребител единствено ако използването главно за различни от професионални цели на тези услуги, за което той първоначално е сключил договор, впоследствие не е придобило основно професионален характер“, се посочва в решението
В него се изтъква, че понятието „потребител“ се дефинира като опозиция на това за „икономически оператор“ и не зависи от познанията и от информацията, с които съответния човек действително разполага, нито от експертния му опит в областта на услугите, нито от ангажимента му да представлява правата и интересите на ползватели на тези услуги.
Що се отнася до прехвърлените права Съдът на ЕС припомня, че подсъдността при дела по потребителски договори е била установена, за да се защити потребителят като страна по съответния договор. „Следователно потребителят е защитен само доколкото е лично ищец или ответник в дадено производство. Ето защо ищецът, който сам не е страна по съответния потребителски договор, не може да се ползва от тази подсъдност. Това се отнася и за потребителя, на когото са прехвърлени права на други потребители“, обясняват магистратите в Люксембург.
източник: www.lex.bg
Полезно от ДВ (бр. 9 от 26.01.2018)
В днешния 9 брой на „Държавен вестник“ е обнародван Законът за ратифициране на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Република България и Република Македония, който бе подписан миналата година след 18-годишно отлагане. Той се състои от 14 точки, като най-дебатираните бяха признаването на обща история между двете страни, изграждането на мултидисциплинарна научна комисия за изглаждане на историческите недоразумения между двете страни и член, който блокира спорната точка в македонската конституция, насочена към защита на етническите македонци в България, ефективно преустановявайки дългия спор за македонското малцинство у нас.
събота, 6 януари 2018 г.
Министерството на правосъдието ще предоставя по служебен път електронни свидетелства за съдимост за неосъждани лица
Редът и начинът за предоставяне на електронни свидетелства за съдимост по служебен път
между Министерството на правосъдието и администрации на органите на изпълнителната власт се уреждат в Проект за изменение на Наредба № 8 от 26 февруари 2018 г. за функциите и
организацията на дейността на бюрата за съдимост. Проектът е публикуван на 3 януари 2018 г.
за обществено обсъждане от Министерството на правосъдието и е в изпълнение на влезлите в
сила от началото на годината промени в Закона за ограничаване на административното
регулиране и административния контрол върху стопанската дейност.
С промяната на Наредба № 8 получаването на електронно свидетелства за съдимост по
служебен път ще важи по отношение на лицата с чисто съдебно минало. Предвижда се
свидетелствата да се издават по заявление от централните и териториалните органи на
изпълнителната власт чрез длъжностни лица, оправомощени да получават достъп до данните
за съдимост. Министерството на правосъдието ще бъде компетентно да издава електронните
свидетелства по служебен път и след подаване на онлайн заявление по образец. Няма да се
събира държавна такса, а срокът за получаване на свидетелството е до 3 работни дни.
Въвежда се и облекчение при подаване на заявления за издаване на свидетелства за съдимост
на гише в районните съдилища, като отпада изискването гражданите да предоставят препис от
акта за раждане или удостоверение за раждане в оригинал или нотариално заверено копие или
друг документ, издаден от компетентен орган, удостоверяващ данни за родителите на лицето.
между Министерството на правосъдието и администрации на органите на изпълнителната власт се уреждат в Проект за изменение на Наредба № 8 от 26 февруари 2018 г. за функциите и
организацията на дейността на бюрата за съдимост. Проектът е публикуван на 3 януари 2018 г.
за обществено обсъждане от Министерството на правосъдието и е в изпълнение на влезлите в
сила от началото на годината промени в Закона за ограничаване на административното
регулиране и административния контрол върху стопанската дейност.
С промяната на Наредба № 8 получаването на електронно свидетелства за съдимост по
служебен път ще важи по отношение на лицата с чисто съдебно минало. Предвижда се
свидетелствата да се издават по заявление от централните и териториалните органи на
изпълнителната власт чрез длъжностни лица, оправомощени да получават достъп до данните
за съдимост. Министерството на правосъдието ще бъде компетентно да издава електронните
свидетелства по служебен път и след подаване на онлайн заявление по образец. Няма да се
събира държавна такса, а срокът за получаване на свидетелството е до 3 работни дни.
Въвежда се и облекчение при подаване на заявления за издаване на свидетелства за съдимост
на гише в районните съдилища, като отпада изискването гражданите да предоставят препис от
акта за раждане или удостоверение за раждане в оригинал или нотариално заверено копие или
друг документ, издаден от компетентен орган, удостоверяващ данни за родителите на лицето.
източник: www.ciela.net
Абонамент за:
Коментари (Atom)