Изтича срокът за данъчното облекчение за деца

Тези, които искат да ползват данъчно облекчение за деца, чрез работодателя трябва да представят пред него декларациите си до края на месеца.
Данъчните облекчения за деца и за деца с увреждания за 2016 г. могат да се ползват по два начина. Първият начин е, чрез работодателя по основното трудово правоотношение. Той е задължен да извърши годишно облагане на доходите от трудови правоотношения на съответното лице, в срок до 31 януари 2017 г. В този случай е необходимо декларациите да се представят на работодателя, заедно с останалите необходими документи, в срок от 30 ноември до 31 декември 2016 г.
Вторият начин е с подаване на годишната данъчна декларация за 2016 г. – до 2 май 2017 г. (30 април е в неделя, а 1 май е официален почивен ден). Към нея трябва да се приложи и съответния образец на декларация:
Данъчното облекчение за деца (по чл. 22в от ЗДДФЛ) дава възможност сумата от годишните данъчни основи да се намали в зависимост от броя на децата: с 200 лв. за едно ненавършило пълнолетие дете; с 400 лв. – за две ненавършили пълнолетие деца; или с 600 лв. за три или повече ненавършили пълнолетие деца. Условията, при които е възможно да се прилага облекчението, се декларират в специалния образец на декларация по чл. 22в, ал. 8 от ЗДДФЛ (образец 2005). Към формуляра се прилага и декларация от другия родител, че за 2016 г. същият няма да ползва намалението.
Данъчното облекчение за деца с увреждания (по чл. 22г от ЗДДФЛ) дава възможност сумата от годишните данъчни основи да се намали с 2000 лв. за отглеждане на дете с 50 или с над 50 на сто вид и степен на увреждане. Условията,
при наличието на които е възможно да се прилага облекчението се декларират в декларацията по чл. 22г, ал. 7 от ЗДДФЛ (образец 2006). Към формуляра се прилага копие от валидно решение на ТЕЛК/НЕЛК, както и декларация от другия родител, че за 2016 г. той няма да ползва намалението.
И двата вида облекчения (за деца и за деца с увреждания) се ползват до размера на сумата от годишните данъчни основи.

източник: www.ciela.net

ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ 5/2014 на ОСГТК на ВКС от 12.12.2016 г.:

1. За упълномощаване с последиците по чл. 36, ал. 2 ЗЗД за валидно разпореждане с имущество на упълномощителя, необходимо и достатъчно е в пълномощното общо да е изразена неговата воля за овластяване на пълномощника да извършва разпореждане от негово име. Не е необходимо в
пълномощното да са посочени вид разпореждане, конкретни по вид сделки или действия на разпореждане, нито техни елементи – определено имущество, цена (стойност) и пр., нито лице, в полза на което да се извърши разпореждане. Обемът и ограниченията на учредената за пълномощника представителна власт за разпореждане изцяло се определят от изявената за
това воля на упълномощителя в пълномощното. Само когато правна норма изрично установява определени изисквания относно необходимото съдържание на даден вид пълномощно,
то следва да отговаря на тях.
2. Договор, сключен от лице, действало като представител, без да има представителна власт, е в състояние на висяща недействителност и не поражда целените с него правни последици. Същите настъпват, ако лицето, от името на което е сключен договорът, го потвърди съгласно чл. 42, ал. 2 ЗЗД. При липса на потвърждаване, на недействителността може да се позове само лицето, от името на което е сключен договорът или неговите универсални правоприемници.
3. Договор, при който представителят на едната страна се е
споразумял с другата страна във вреда на представлявания по смисъла на чл. 40 ЗЗД, не поражда целените с него правни последици и е недействителен. На тази недействителност може да се позове само представляваният или неговите универсални правоприемниц

ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ 1/2015 от 14.11.2016 г. на ОСГК:

Не може да се допусне пълно осиновяване без съгласие на
родител в хипотезата на чл.93, ал.1 СК.
Молба за пълно осиновяване по чл.82, ал.2 и ал.3 СК,
подадена направо до окръжния съд по постоянния адрес на
молителя, а не чрез съответната регионална дирекция за социално подпомагане, е процесуално допустима.

Пълен текст на решението:

http://www.vks.bg/Dela/2015_01_%D0%9E%D0%A1%D0%93%D0%9A_%D0%A2%D1%8A%D0%BB%D0%BA%D1%83%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%BD%D0%BE_%D1%80%D0%B5%D1%88%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5.pdf

Закон за корпоративното подоходно облагане: Поправяне на счетоводни грешки

В Закона за корпоративното подоходно облагане се предвижда и промяна в реда за коригиране на счетоводни и други грешки. Промяната ще даде право, след изтичане на законоустановения срок за подаване на годишната данъчна декларация, подателят еднократно в срок до 30 септември на текущата година да направи промени, свързани с декларирания данъчен финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък за предходната година, чрез подаване на нова декларация.

Лихвите по просрочени задължения към държавата ще бъдат намалени

Парламентът подкрепи на първо четене законодателното предложение лихвата за забава на плащания към държавата да бъде понижена. Предвижда се, когато задължението е на юридическо лице, лихвата да е 8 процентни пункта плюс основния лихвен процент (ОЛП), а когато длъжникът е гражданин, 4 процентни пункта плюс ОЛП.
Законна лихва се дължи при ненавременно внесени данъци и такси към Националната агенция за приходите или осигуровки към Националния осигурителен институт, както и други плащания към общини или други държавни и общински структури.
Към момента лихвата, която се дължи при ненавременно погасени задължения към държавата, е определена в постановление на Министерски съвет. Тя е равна на основния лихвен процент плюс надбавка от 10 процентни пункта.
ОЛП се пресмята от Българската народна банка веднъж месечно. За последен път ОЛП беше повече от 1 процентен пункт преди шест години, през октомври 2010 г. Тогава стойността му беше 1.46%. През февруари 2013 г. той за първи път падна на минималната си положителна стойност от 0.01%, а от февруари тази година до днес ефективно е 0%. От началото на тази година Българската народна банка дори въведе отрицателни лихви върху свръхрезервите на търговските банки, които се съхраняват при нея.
Високата стойност на лихвата за забава е определена и не е променяна от преди 20 г., с цел да се защитят интересите на кредиторите, защото по това време инфлацията е била висока, а националната валута не е била толкова стабилна.
Годишният размер на законната лихва за просрочени парични задължения е в размер на основния лихвен процент на Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта. Дневният размер на законната лихва за просрочени парични задължения е равен на 1/360 част от годишния размер. Лихвеният процент в сила от 1 януари на
текущата година e приложим за първото полугодие на съответната година, а лихвеният процент в сила от 1 юли e приложим за второто полугодие.

източник: www.ciela.net

Промени в Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ), влизащи в сила от 1 януари 2018 г.

Регистрацията на ЮЛНЦ се прехвърля от окръжните съдилища по седалището им към Агенция по вписванията и създаването на Съвет за развитие на гражданското общество, чрез който ще се реализира държавната политика за насърчаване и финансиране на гражданските инициативи.
Всички съществуващи организации ще имат тригодишен срок (от 1 януари 2018 г. до 31 декември 2020 г.) да прехвърлят своята регистрация от съда към Агенцията по вписвания. Процедурата ще бъде безплатна.
Заявления за първоначална регистрация и вписване на промени в Регистъра на ЮЛНЦ към Агенция по вписванията ще могат да се подават и по електронен път с електронен подпис.
ЮЛНЦ следва да подаде заявление за пререгистрация към Агенция по вписванията, заедно с вписания в съда актуален устав или учредителен акт, заверен от съда по регистрация или от законния си представител. Вписването на ЮЛНЦ в регистъра към Агенция по вписванията ще става въз основа на подаденото заявление, заедно със заверения актуален устав или учредителен акт, и на удостоверение за актуално състояние, което ще бъде изпращано служебно от съда по регистрация до Агенция по вписванията в 3-дневен срок от поискването.

Други последици от промените в ЗЮЛНЦ:
-Централният регистър за ЮЛНЦ в обществена полза към Министерство на правосъдието се премахва. В двумесечен срок от влизане в сила на измененията в ЗЮЛНЦ Централният регистър предава на Агенция по вписванията данните за вписаните в регистъра ЮЛНЦ и клонове на чуждестранни юридически лица с нестопанска цел.
-Във връзка с предходната точка, отпада изискването за изготвяне на вътрешни правила за извършване на общественополезна дейност.
-Годишният доклад за дейността и финансовият отчет на ЮЛНЦ в ОП ще се обявяват в Агенция по вписванията до 3 юни на годината, следваща годината, за която се отнасят.
-Ако две поредни години ЮЛНЦ в ОП не подаде в срок документите по предходната точка, по неговата партида в Регистъра на ЮЛНЦ към Агенцията ще се вписва служебно „с временно спрян статут в обществена полза”.
-На вписване в регистъра на ЮЛНЦ към Агенция по вписванията ще подлежат две нови обстоятелства: 1. Предмет на стопанска дейност и 2. Имената на членовете на управителния орган на организацията.
-При промени в обстоятелствата, подлежащи на вписване в Агенция по вписванията (например, при промяна в състава на Управителния съвет), срокът за обявяването им пред Агенция по вписванията ще бъде 1 месец.
-Обявените промени пред Агенция по вписванията ще бъдат вписвани в Регистъра на ЮЛНЦ към Агенцията в тридневен срок.

Трета безплатна дентална услуга до края на 2016

Именен е НАЦИОНАЛЕН РАМКОВ ДОГОВОР ЗА ДЕНТАЛНИТЕ ДЕЙНОСТИ между Националната здравноосигурителна каса и Българския зъболекарски съюз за 2016 г. Право на трета безплатна дентална дейност ще има здравноосигурените над 18-годишна възраст, която може да бъде екстракция или обтурация,
Новата услуга важи от 01.09.2016 до 31.12.2016 г.

Данъчните декларации само онлайн от 2019 г.

Годишните данъчни декларации за доходите на физическите лица ще се подават само онлайн от 2019 г., т. е. за доходите, придобити след 1 януари 2018 г. Това е едно от основните изменения в годишния пакет данъчни закони, публикуван преди минути от Министерството на финансите.
В момента за целта не е нужен електронен подпис, а само "персонален идентификационен код" (ПИК), който се издава срещу лична карта безплатно в офисите на Националната агенция за приходите (НАП).
За декларациите за подоходните данъци на самоосигуряващите се лица промяната ще важи от кампанията през 2018 г., т. е. за доходите, получени след 1 януари 2017 г.
"Въвеждането на изискването за подаване по електронен път на декларации и справки ще доведе от една страна до намаляване на административната тежест, а от друга до намаляване на грешките, несъответствията и корекциите", изтъкват от МФ.

Пътуването до и от работа е част от работния ден, реши Европейският съд

Европейският съд реши, че времето, което се прекарва в пътуване до и от работа на тези от служителите, които са без фиксиран офис трябва да се счита за работно време, предаде BBC.
До момента това време не влиза в частта от работните часове за деня за много работодатели. Това означава, че фирми за социални работници и медицински персонал по домовете, техници на повикване, търговски представители и други може да са в нарушение на разпоредбите за работното време в Европейския съюз.
Решението ще окаже голям ефект за много компании. Работодателите или ще трябва да намалят работното време на служителите си или да им плащат допълнително.
Промените ще защитят "здравето и безопасността" на работниците, което е залегнало в директива на Европейския съюз за работното време, обосновава се съда.
Директивата има за цел да защити работниците от експлоатация от страна на работодателите и дава разпоредби като колко дълго да работят служителите, колко почивки да имат през деня и колко дни полагаем годишен отпуск.

Една от основните цели е да се гарантира, че нито един служител в ЕС не е задължен да работи повече от средно 48 часа на седмица.
До промените се стигна след казус в Испания, включващ компания на име "Тайко", инсталираща системи за сигурност. Компанията затвори регионални офиси през 2011 г. и в резултат на това служителите ѝ бяха длъжни да пътуват много сериозни дистанции, за да стигат до работното си място.

Планират се промени в НПК за край на бягството от правосъдие

С промени в Наказателно-процесуалния кодекс ще бъде ускорено правораздаването и ще се сложи край на бягството от закона.
Работна група, съставена от представители на прокуратурата, съда и адвокатурата, е изготвила промени в НПК, с които да бъдат предприети мерки за значително ускоряване на съдебния процес, гарантиране на качествено правораздаване при корупционни престъпления по високите етажи на властта, както и незабавно изпълнение на присъдите.

Текстовете бяха публикувани за обществено обсъждане. 

Мерките за ускоряване на наказателното производство

Въвеждане на разпоредително заседание, в което се решават окончателно въпросите относно допуснати процесуални нарушения в досъдебното производство Новите текстове в НПК предвиждат всички въпроси за евентуалните допуснати процесуални нарушения в досъдебната фаза да бъдат окончателно изчистени в разпоредителното заседание на първоинстанционния съд. В заседанието участват в зависимост от конкретното дело прокурорът, подсъдимият и неговият защитник, пострадалият или неговите наследници, както и представител на ощетеното юридическо лице. След влизането в сила на акта на съда от разпоредителното заседание и насрочването на делото за разглеждане по същество то повече няма да може да бъде връщано за допълнително разследване.

И в момента съществува разпоредително заседание при наказателни дела, но то е закрито и страните разбират за разпорежданията на съдията пост-фактум. Сега има възможност нарушения в досъдебната фаза да бъдат констатирани при гледането на делото дори и на втора инстанция, и то да бъде върнато на прокурора, което забавя значително правораздаването. Често тази възможност се използва от страните за „шиканиране“ на процеса.

Новите разпоредби целят да дисциплинират страните в процеса – и обвинението, и защитата. По този начин ще се гарантира равноотдалечеността на страните от съда в съответствие с принципа на състезателност на наказателното производство. Така ще се постигне бързо, ефективно и качествено правосъдие, навременно обезщетение на пострадалите и справедливи наказания в разумен срок.

Разширяване на приложението на бързото производство за 14 дни

Промените в НПК предвиждат да се премахне т.нар. незабавно производство, тъй като съдебната практика е показала, че се използва изключително рядко. Вместо това се въвежда единен ускорен ред за разследване в досъдебната фаза – бързо производство, като той ще се прилага и по преценка на прокурора за още по-широк кръг престъпления: става дума за състави, предвиждащи затвор до 3 г., когато няма смърт или причинена тежка телесна повреда. Срокът за разследване е 14 дни, който от една страна гарантира качеството на разследването, но същевременно е значително по-кратък от производствата, които текат по общия ред.

При бързото производство не се предвижда провеждането на разпоредително заседание с оглед бързината, но е запазена възможността делото да бъде върнато на прокурора, ако съдебният състав прецени, че има съществено нарушение, което би нарушило правата на обвиняемия. Има и защитен механизъм срещу злоупотреби с това право – съдът не може да върне повторно на прокурора делото на едно и също основание.

Бързо правосъдие и по инициатива на пострадалите

Промените в НПК разширяват и кръга на лицата, които могат да искат ускоряване на процеса, както и дават възможност това да се прави, когато делото е в съда. Освен обвиняемия и неговия защитник, това могат да бъдат вече и пострадалият, и ощетеното юридическо лице.
Съдът ще прави преценка дали разследването е забавено по обективни критерии: сложността на делото, видът и обемът на процесуалните действия, ефективността при събирането на доказателства.

Въвежда се изискване съдът да определи подходящ срок за приключване на действията, като тази разпоредба е съобразена и с критериите на Европейския съд по правата на човека, използвани при преценката дали дадено дело е разгледано в разумен срок. В съдебната фаза искане за ускоряване ще могат да правят всички страни по делото, ако са минали повече от 2 г. на първа инстанция или повече от година - на втора.

Въвеждане на дистанционен разпит на вещо лице

С оглед ускоряването на делата в съдебната фаза и липсата на конкретни специалисти в дадена област в определен съдебен район, предложените текстове дават възможност да се осъществи разпит на вещо лице от разстояние – по телефон или с видеоконферентна връзка. Така се постигат и икономии, както и използването на капацитета на експерти от национална значимост. По този начин промените в НПК се обръщат към друг проблем на съдебната система – липсата на достатъчно експерти в някои области като ДНК-експертизата и съдебната медицина.

Забавянето на експертизи и невъзможността на малкото изтъкнати специалисти в определена област да отговорят на нуждите на съдилищата от всички краища на страната често стават причина за отлагане на дела. Дистанционният разпит на вещи лица би решил и проблема с ниското им заплащане и с несъразмерно ниските възнаграждения, когато делото, за което са пътували понякога стотици километри, бъде отложено по независещи от тях причини.

Съдът ще обявява в какъв срок ще е готов с мотивите към присъдата си

Текстовете предвиждат още първоинстанционните съдебни състави да обявяват при произнасяне на присъдата кога ще са готови с мотивите. Според действащия НПК съдията трябва да публикува мотивите до 15 дни след произнасяне на присъдата, а при дело от голяма фактическа и правна сложност – до 30 дни. Съдебната практика сочи, че наказателните състави понякога бавят мотивите с месеци, често и по обективни причини.

Това отлага разглеждането на евентуалните жалби от въззивната инстанция, което нарушава чувствително правото на гражданите на защита. Дори има случаи, в които забавянето на мотивите допринася за изтичането на абсолютната давност.

Заради това промените в НПК предвиждат в заседанието, в което съдебният състав прочита присъдата, да обяви и срока, в който ще е готов с мотивите си. Така съдът може да определи и по-дълъг срок за публикуване на мотивите, когато се нуждае от повече време, но същевременно и страните ще получат някаква сигурност, че ще ги получат в указания период.

По-качествено правораздаване при корупция по високите етажи на властта

Проектът за промени в НПК предвижда и мерки за обезпечаване на качествената работа по делата, свързани с корупция по високите етажи на властта, които се следят с особено внимание и от обществото, и от партньорите ни от Европейската комисия.

С оглед компетентността и по-голямата си специализация да решава дела с висока правна и фактическа сложност, Специализираният наказателен съд вече ще гледа корупционните престъпления, за които са привлечени под отговорност депутати, министри, председатели на държавни органи, създадени със закон или с постановление на МС, ръководството и териториалните началници в Агенция „Митници“, членове на Управителния съвет на Националната агенция за приходите и териториалните директори, областните управители и заместниците им, магистратите, членовете на ВСС и инспекторите и служителите в Инспектората на ВСС.

Така се създава условие за рационално използване на специализираните съдилища и прокуратури. Заедно с това ще се разчита и на специализацията на магистратите в двете институции, за да бъдат постигнати очакванията на обществото за своевременни и справедливи наказания, когато подсъдимият е заемал висша държавна длъжност.
Делата за корупционни престъпления срещу лицата на ръководни длъжности ще бъдат гледани по общия ред, но от съд с национална компетентност, и то само за изброените престъпления. Извън посочените престъпления делата срещу тези лица ще се разглеждат от общите съдилища, включително СГС за лица с имунитет и министри.

Забрана за посочване на извършителя

Променя се и концепцията за изготвянето на постановление за образуване на наказателно производство – в него вече водещо ще е престъплението, а не извършителят. Новите текстове в НПК забраняват прокурора да посочва извършител в акта за образуване на досъдебно производство, както и да пише „неизвестен извършител“.

Извършителят ще става ясен с привличането на дадено лице като обвиняем.

Промените са наложителни по няколко причини.

Първо, с измененията ще се гарантира, че няма да бъде нарушавана презумпцията за невинност, тъй като посочването на извършител в прокурорското постановление понякога е основание в обществото да бъдат раздавани присъди по медиите и социалните мрежи, преди още съдът да получи възможност да разгледа правните аргументи на едната и другата страна. Така съдът работи под натиск, а когато общественото мнение влезе в съдебната зала, правосъдието излиза.

Второ, този текст в НПК решава и друг важен обществен проблем – нарушаването на правата на хората, срещу които с години има досъдебни производства.

Защита на жертвите на престъпления по евростандартите

Законопроектът въвежда минималните стандарти за защита на жертвите на престъпления, регулирани с директива 2012/29/ЕС. Ако пострадалият не владее български, ще има право да получи писмен превод на актовете, засягащи неговите права и интереси. Възможностите за сплашване, вторично виктимизиране и отмъщение ще са основание за назначаване на експертиза, която да установи дали свидетел се нуждае от защита.

Разпитите на такива свидетели със специфични нужди от защита ще се извършват без контакт с обвиняемия – в специални помещения, с видеоконферентна или телефонна връзка. Показанията на уязвими лица, разпитани в досъдебното производство, ще могат да бъдат неприсъствено приобщавани.

Без паралелни наказателни производства в няколко държави от ЕС

Промените в НПК изключват паралелните наказателни производства – в България и в друга държава от Европейския съюз. При образувани такива се урежда редът за обмен информация за предмета на делата, но и данни за самоличността на извършителите и пострадалите, извършените процесуални действия, наложените мерки.

Предоставянето на информация може да е както по линия на наблюдаващия прокурор, така и по линия на съдебния състав. Като резултат при постигнато съгласие наказателното производство в България се прекратява, за да се води в друга държава, както и обратното.

Край на бягството от правосъдие

В продължение на измененията за незабавно изпълнение на въззивните съдебни актове, промените в НПК въвеждат същото и за касационната инстанция. Това означава, че вече и касационният съд ще е задължен да изпраща незабавно препис от решението си на прокурора за изпълнение при ефективно лишаване от свобода. Така се свеждат до минимум възможностите за укриване на осъдените на затвор лица.

Тромавата процедура в момента води до голямо забавяне между влизането в сила на присъдата и изпълнението й, като е причина за множество бягства от ефективно изтърпяване на наказанието.

източник: http://epicenter.bg/article/S-promeni-v-NPK-slagat-kray-na-byagstvoto-ot-pravosadie-/108362/3/74

Планира се въвеждане на европейска заповед за запор на банкови сметки

Министерството на правосъдието предложи в четвъртък изменения в Гражданския процесуален кодекс (ГПК), които предвиждат въвеждането на процедура по издаването на европейска заповед за запор на банкови сметки. Предложението е в съответствие с изискванията на регламент на Европейския съюз, който предвижда въвеждането на такава процедура в законодателствата на държавите членки. От нововъведението ще могат да се възползват кредитори, чиито длъжници се намират в други държави от Европейския съюз. Това става ясно от законопроекта и мотивите към него, публикувани на интернет страницата strategy.bg за обществено обсъждане.

Европейска заповед за запор ще може да се издава на кредитори, които са страни по трансгранични дела. Според дефиницията на министерството трансгранично дело има, когато кредиторът е с местоживеене в една държава членка, а съдът и банковата сметка, подлежаща на запориране, се намират в друга държава членка. Или когато съдът, разглеждащ молба за заповед за запор, се намира в една държава членка, а банковата сметка – обект на заповедта за запор, е в друга държава членка. Кредиторът ще има право да поиска издаването на заповедта на всеки етап от делото – преди началото на делото пред съда, в течение на производството, както и след неговото решаване. За орган по изпълнението на заповедта е посочен съдебният изпълнител.
С процедурата се създават допълнителни възможности за кредиторите за бързо запориране на банкови сметки на длъжници на територията на целия Европейски съюз. Регламентът започва да се прилага от 18 януари 2017 г. България е длъжна дотогава да изпрати информация на Европейската комисия (ЕК), свързана с приложението на регламента, в която да бъдат посочени определените компетентни органи по издаване и по изпълнение на европейска заповед за запор, органът, компетентен да получава информация за сметките на длъжника, тарифата за таксите и др. В съответствие с регламента България трябва да определи централизиран информационен орган на национално ниво, който да получава искания за банкови сметки и да изпраща информацията на искащия съд. Предложението на правосъдното министерство е функциите на този орган да се изпълняват от Държавната съдебно-изпълнителна служба при Районен съд - София, респективно всеки съдебен изпълнител при Районен съд – София. Всеки съдебен изпълнител ще може да получава европейската заповед за запор и други документи от съда, да ги предава на банката за изпълнение и да ги връчва на длъжника. Актовете на съда по издаване на европейската заповед за запор ще подлежат на обжалване пред по-горна инстанция. В случай на отказ за издаване на заповед от страна на първоинстанционния съд определението ще може бъде обжалвано с частна жалба, а когато отказът е на въззивната инстанция – пред ВКС.
източник: http://www.capital.bg

Обзор на практиката на ЕСПЧ за първото полугодие на 2016 г.

Преди дни на страницата на Европейския съд по правата на човека бе публикуван обзор на неговата практика за периода 1 януари – 15 юни 2016 г. В обемния материал от 56 страници са представени най-съществените решения, постановени през първото полугодие на годината. Докладът е структуриран по текстове на Конвенцията и отделни рубрики по най-съществените проблеми на отделните права.
В него са намерили място и решенията по няколко български дела .
По чл. 5 – правото на свобода и сигурност, в рубриката, посветена на непълнолетните, освен решението на Голямото  отделение по делото Blokhin c. Russie, е представен кратък анализ  на решението D.L. c. Bulgarie (жалба   no 7472/14, 19 май 2016. В него е отбелязано, че това решение има изключителен принос в юриспруденцията на Съда относно правосъдието по отношение на непълнолетни  и за правото на тези от тях, които са лишени от свобода (разбирано в широкия смисъл на израза)в хипотезата на чл. 5 § 1 d). То потвърждава стремежа на Съда да извърши преценка доколко настаняването във възпитателно училище-интернат е пропорционално и дали тази мярка е действително в най-добрия интерес на детето, както и дали ограниченията на режима там съответстват на осигуряването на възпитателните цели, както го изисква разпоредбата на чл. 5§1 d). Отбелязано е, че анализът на Съда по тези въпроси е насочен към специфични факти с оглед наличието на оплакване относно естеството на действащото законодателство, както и ефективността на предлаганото обучение в това заведение. В обзора е посочено, че Съдът анализира следните елементи: жалбоподателката е могла да бъде обучавана по редовна учебна програма, валидна за всички училища, да получи професионална подкрепа по повод затрудненията и дефицитите в обучението си непосредствено в клас и да получи професионална квалификация. Поради това Съдът достига до заключението, че това обучение в никакъв случай не може да бъде характеризирано като репресивно, в какъвто смисъл са били изложени оплаквания. Наред с това той добавя, че мярката е била взета в хода на едно състезателно съдебно производство, в хода на което са били обсъдени всички евентуални варианти за въздействие върху поведението на жалбоподателката и рисковете, на които тя е била подложена, изхождайки от нейните най-обри интереси. Поради това Съдът заключава, че липсва нарушение на чл. 5§1.
Резюме на цялото решение може да бъде прочетено тук.
По чл. 8 – правото на неприкосновеност на личния и семеен живот, жилището и кореспонденцията, са намерили място три решения по български дела.
В рубриката „неприкосновеност на личния живот“ е направена анотация на решението Vasileva v. Bulgaria (no 23796/10, 17 март 2016), свързано с процедура за обезщетение за неимуществени вреди от лекарска грешка, ангажирана срещу хирурга и болницата, в която е била извършена операцията. Основавайки се на множеството експертни заключения, които са били изготвени в хода на вътрешните про;едури,Европейският съд достига до извода, че нито хирургът, нито болницата могат да бъдат упрекнати в проявена  небрежност не може да бъде установена. Наред с това по  повод оплакването за липса на независимост и безпристрастност от страна на един от експертите (по-специално – на обективност при изготвянето на експертизата, доколкото това вещо лице е работело като хирург в същата болница) Съдът отбелязва, че Конвенцията не изисква създаването на специален механизъм, целящ да улесни депозирането на жалби по повод медиц;ински грешки или да се обърне тежестта на доказване, така че тя да не тежи върху пациентите. Европейският съд обръща внимание, че прекаленото ангажиране на отговорността на лекарите би било пагубно както за тях самите, така и за пациентите. На второ място, участието на на медицински експерти в този тип дела е оправдано по силата на Конвенцията, която не изисква при назначаването на такъв вид експертизи това да се осъществява чрез специализиран и независим орган – Агенция. На последно място е важно да се анализира какви са гаранциите, предвидени в националното законодателство, които осигуряват надеждността на доказателствата, предоставяни на съда от медицинските експерти. След подробния преглед на действащите правила Съдът достига до извода, че  нормите относно назначаването на различните експертизи, възможността за оспорването им от страните и да правят искания за повторни такива, правата за отвод на експертите, а от друга страна –  ролята и мястото на съда и властта му по отношение на експертите – гарантират справедливостта на процеса.
Още за този случай виж статията „Правото на здраве като част от правото на личен живот“, в която е представен анализ на  решението.
В рубриката „жилище“(разбирано в аспекта на чл. 8 като място за живеене) е направен кратък анализ на решението по делото  Ivanova and Cherkezov v. Bulgaria(no 46577/15, 21 avril 2016), което е свързано с издадена заповед за събаряне на незаконно изградена постройка в собствен имот от страна на жалбоподателката, която се явява единственото жилище за нея и жалбоподателя. В своите мотиви Съдът прави разганичение между разпоредбите на чл. 1 от Протокол 1, гарантиращ правото на собственост и чл. 8 в аспекта право на жилище и степента и обхвата на защита на всеки от тези текстове. Той достига до извода, че не е налице нарушение на чл. 1 от Протокол 1, но разрушаването на постройката може да доведе до нарушение на чл. 8. Основният акцент на анализа е съсредоточен върху изясняване на принципа „необходим в едно демократично общество“.
В обзора е подчертано, че това е първият случай, в който той прилага принципа за пропорционалност, като изхожда от индивидуалните особености на ситуацията – загуба на единствения дом за жалбоподателите след разрушаване на постройката само поради това, че не е получено разрешение за строеж по надлежния ред. Европейският съд констатира, че националните съдилищаса се произнасяли единствено само по законосъобразността на административния акт (заповедта за събаряне на незаконно построеното) без да разгледат евентуалното непропорционално въздействие, което такъв акт би имал върху жалбоподателите.
Анотация на същото решение е поместена и в рубриката „контрол върху ползването на собствеността“
Резюме на решението може да бъде прочетено тук:
http://www.pravanachoveka.com/#more-3345
В рубриката „неприкосновеност на кореспонденцията“ е представено кратко резюме на цитираното по-горе решение  D.L. c. Bulgarie , но вече в аспекта на осъществявания системен и автоматичен контрол върху телефонните разговори на настанените в училището девойки поради риска по този начин те да се свързват със своите сутеньори или с криминално проявената си среда.Съдът разграничава ситуациията  между лицата, лишени от свобода или задържани на друго основание и непълнолетните, настанени във възпитателно заведение. Той констатира, че кореспонденцията на жалбоподателката с външния свят е била контролирана автоматично без да се държи сметка с кого се осъществява – дали е с родители, адвокати, неправителствени организации ии с лица, които действително биха представлявали риск за поведението й. Съдът отбелязва, че е налице голяма разлика между ситуцията на лица, задържани поради извършени от тях престъпления и непълнолетни, настанени в закрито възпитателно заведение без да са признати за виновни за извършено престъпление. Целта на тяхното настаняване е да се подпомогне възпитанието им и да бъдат подкрепени да се интегрират по-добре в социалната среда, поради което властите са били длъжни да осигурят достатъчно контакти на непълнолетните с външния свът, включително и чрез кореспонденцията им с адвокати и неправителствени организации.  Нещо повече, този контрол върху кореспонденцията не е бил ограничен с някакъв срок, нито пък властите са били длъжни да го обосноват по някакъв начин. Съдът подлага на критика и наложените ограниения за ползването на телефон от всички непълнолетни в тези заведения без да се взема под внимание с кого се осъществяват те – дали това е родител или обаждането е  в състояние да създаде риск за сигурността на самоото заведение. Затова е установено нарушение на чл. 8.
В изготвения обзор на решенията има препратки и към решенията на Европейския съд по други български дела – Harakchiev et Tolumov c. Bulgarie, nos 15018/11 et 61199/12, CEDH 2014; Gutsanovi c. Bulgarie, no 34529/10, Hassan et Tchaouch c. Bulgarie [GC], no 30985/96, § 78, CEDH 2000-XI.; Natchova et autres c. Bulgarie [GC], nos 43577/98 et 43579/98, § 145, CEDH 2005-VII

http://www.pravanachoveka.com/%D0%BE%D0%B1%D0%B7%D0%BE%D1%80-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%BA%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B5%D1%81%D0%BF%D1%87-%D0%B7%D0%B0-%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%BE/3402/

Решението E.S. v. Romania and Bulgaria (no 60281/11)

Българските съдилища са били длъжни да действат с по-голямо усърдие и по-бързо да признаят решението на румънския съд за предоставяне на родителски права с оглед продължителното разделяне на майката от малолетното й дете и невъзможността за установяване и поддържане на връзката между двете.
Това е заключението на Европейския съд в решението му, постановено на 19 юли 2016 г. по жалба, насочена срещу България и и Румъния.
Фактите по случая
Жалбоподателката е румънска гражданка. Тя повдига оплакване по чл. 8 срещу двете държави по повод неадекватните според нея действия по повод отвличането на дъщеря й от нейните баба и дядо по бащина линия и невъзможността тя да бъде върната обратно, както и да бъде изпълнено решението на румънския съд от страна на българските власти.
През ноември 20004 г. жалбоподателката ражда дете от приятеля си, който  е български гражданин, докато двамата живеят и работят заедно в Испания. До януари 2007 г. момиченцето живее с родителите си, след което е изпратено при баба си и дядо си в България. То остава там до  март 2008 г. От март до юни то е отново с родителите си в Испания. През 20008 г. те  се разделят. Майката заминава за Румъния с  детето със работи, а детето остава при нейните родители.
На 4 ноември бабата и дядото на детето по бащина линия го посещават. Със съгласието на другата баба го извеждат на разходка и го отвеждат със своя лек автомобил в България, където то живее при българските баба и дядо и до датата на настоящото решение.
Междувременно, преди отвличането на детето, през юли 2008 г. жалбоподателката сезира румънски съд с искане за предоставяне на родителските права върху детето, като заявява, че вече не живее с бащата и не знае той къде се намира. Производството е отлагано неколкократно поради невъзможността да бъде призован бащата, но в крайна сметка призоваването е извършено чрез официалнопубликувано обявление . Съдът присъжда родителските права на майката, но решението му е отменено поради нередовната процедура на призоваване на бащата. Следват поредица от решения в полза на майката или на бащата, като крайният съдебен акт на румънски апелативен съд е , че родителските права се присъждат в полза на майката – през януари 2012 г. Процедурата по признаване на  решението на румънския съд и принудителното изпълнение на същото неколкократно е спирана поради започнало междувременно производство за промяна на родителските права пред българския съд. През май 2014 г.  с окончателно решение на българския съд родителските права на майката са признати. Успоредно с тези производства е започната процедура и по Хагската конвенция за отвличане на деца, чрез която жалбоподателката цели да върне отвлеченото си дете. Следва спор между министерствата на правосъдието на двете страни дали конвенцията е приложима при спорове между България и Румъния, които към датата на събитията  не са подписали специален договор. Искането на майката е отхвърлено от българските власти.
Преценката на Съда
Eвропейският съд посочва, че основните принципи относно връзката между  ЕКПЧ и Хагската конвенция, насоките за обсъждане на международното отвличане на деца и концепцията за „най-добрия интерес на детето“, както и процедурните задължения на държавите са установени от него  решението  на Голямото отделение   X v. Latvia ([GC], no. 27853/09, §§ 93-102 и 107, ECHR 2013), както и в редица други негови решения, засягащи процедурата по връщане на деца по Хагската конвенция (Maumousseau and Washington v. France, no. 39388/05, § 68, 6 December 2007; Ignaccolo-Zenide v. Romania, no. 31679/96, § 102, ECHR 2000‑I; Iosub Caras v. Romania, no. 7198/ 04, § 38, 27 July 2006; Shaw v. Hungary, no. 6457/09, § 72, 26 July 2011; Adžić v. Croatia, no. 22643/14, §§ 93-95, 12 March 2015; и R.S. v. Poland, no. 63777/09, §§ 54-62, 21 July 2015).
Действията на Румънските власти
В решението най-напред са обсъдени действията на Румъния, като са анализирани последователно продължителността на процедурата във връзка с предоставянето на родителски права, а от друга страна – ефективността на производството по предаване на детето, образувано по силата на международните механизми. Във връзка с първия аспект  съдът отбелязва, че това съдебно производство започва на 29.07.2008 г. и приключва на 09.01.2012 г. – т.е. 3 г. и 6 месеца. Съдът взема под внимание чувствителния характер на въпросите, свързани с родителските права, техните сериозни последици върху отглеждането и благосъстоянието на детето и необходимостта те да бъдат внимателно преценени с оглед най-добрия интерес на детето. Но от друга страна, оставянето на такъв чувствителен въпрос нерешен за дълъг период от време, не може да бъде оправдан, още повече, че по своята природа такъв вид производства изискват от административните и съдебните органи да действат експедитивно. Наред с това той отбелязва, че сложността на конкретния случай не може да оправдае продължителността на производството, поради което заключава, че Румъния не е успяла да изпълни позитивните си задължения, произтичащи от чл. 8 във връзка с производството за предоставяне на родителски права. В тази част решението е взето с 6 на 1 гласа, тъй като унгарският съдия Шайо е изразил особено мнение и защитава тезата, че Румъния е изпълнила позитивните си задължения.
По повод втория аспект на твърдяното нарушение Европейският съд отбелязва, че жалбоподателката е сезирала Министерството на правосъдиетода й окаже помощ за завръщането на детето три години след като то е било отвлечено от своите български баба и дядо – едва на 1 юли 2011 г. Според него румънските власти са предприели съответните стъпки незабавно, като са съдействали със съвети на жалбоподателката и са влезли в контакт с  българските власти. Същевременно жалбоподателката е имала на свое разположение по-ефективно средство за защита – да поиска привременни мерки, а не да чака цели три години, в които детето се е интегрирало добре в ългарската среда при бабата и дядото по бащина линия. Независимо, че това искане (за привременни мерки) е било отхвърлено в един по-късен момент, според Съда това съвсем не означава, че то е само по себе си неефективно средство. Затова не е установено нарушение по отношение на Румъния във връзка с процедурата за връщането на детето.
Действията на българските власти
Що се отнася до българските власти, Съдът констатира прекомерно забавяне на съдебните процедури по признаване решението на румънския съд и неговото изпълнение и неколкократното спиране на тези производства. Все пак  той отбелязва, че жалбоподателката получава окончателното решение едва на 09.01.2012 г. и от тази дата българските власти могат да бъдат държани отговорни за прилагането на решението за родителските права. Съдът обръща внимание, че от страна на румънските власти е направено искане за връщане на детето на основание регламента на ЕС Брюксел II bis, по силата на който българските съдилища биха били не само компетентни , но биха имали на разположение само шест седмици, за да постановят връщането. Българските власти обаче са отказали връщането на детето с аргумента, че регламентът е само допълнителен инструмент към Хагската конвенция, а доколкото тя към онзи момент е била неприложима в отношенията между България и Румъния. Съдът намира, че съответните български власти е трябвало да вземат решение бързо – по отношение на връщането на детето, или по отношение на искането за признаване и изпълнението на крайния румънски съдебен акт относно предоставените на майката родителски права, за да се осигури ефективно спазване на правата на жалбоподателката по Конвенцията
Съдът отбелязва наред с това, че на 12 януари 2012 г. ВКС отменя признаването на румънското решение и връща делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане. След три последователни решения процедурата приключва в полза на жалбоподателката и с признаване решението на румънския съд, но това става едва на 15 май 2014 г. С оглед спецификата на самото производство, което е засягало  връзката родител-малолетно дете, които са били разделени в продължение на няколко години, Съдът счита, че българските съдилища са били длъжни да действат с изключително усърдие и много по-бързо, което обаче те не са сторили. Това забавяне е достатъчно, за да достигне до извода, че е налице нарушение на член 8 от Конвенцията по повод правото на жалбоподателката на необезпокояван семеен живот. Европейският съд обаче прави уговорката, че това негово заключение съвсем не задължава българските съдилища да преразгледат въпроса относно родителските права. Като се  вземе предвид най-добрия интерес на детето, изтеклия продължителен период от време, през който то живее в България, че то е изгубило  контакт с майка си, когато е било на четири години и почти от осем години непрекъснато живее с баба си и дядо си по бащина линия, българските власти не са длъжни да предприемат стъпки за връщането му в Румъния.

http://www.pravanachoveka.com/%D1%80%D0%B5%D1%88%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%BE-e-s-v-roumania-and-bulgaria-no-6028111/3392/

Сигналите срещу магистрати ще се удостоверяват с ЕГН, адрес, три имена, подпис, телефон…

Сигналите за корупция и конфликт на интереси срещу магистрати не само няма да са анонимни, но ще трябва да се подписват от подателя с три имена, ЕГН, адрес, телефон, факс, личен подпис и електронна поща, ако има такава. Тази спорна поправка в Закона за съдебната власт бе приета окончателно в сряда от Народното събрание без дебат.
Специално идеята за задължителното присъствие на ЕГН в сигналите бе възприета в правнатакомисия по предложение на Христиан Митев (Патриотичен фронт).
Отделно по предложение на Данаил Кирилов (ГЕРБ) бе решено, че хората, които сигнализират съдебния инспекторат за нередности в системата, ще носят отговорност, ако подадената от тях информация се окаже невярна. Правосъдното министерство предлагаше те да не носят отговорност, но това не бе подкрепено.
С този вот мнозинството в парламента (без Реформаторския блок) даде знак, че анонимните сигнали ще отпаднат и от Закона за борба с корупцията по върховете на властта.
При гласуването депутатите не обърнаха внимание на аргументите, че няма значение кой е подателят на сигнал срещу магистрат, стига данните в него да са значими и проверими. Мнозинството застъпи тезата, че вкарването на всички данни на подателя в сигнала му ще е гаранция срещу злоупотреби.
С тези две промени в съдебния закон депутатите създадоха изключително враждебна среда към гражданите, които биха се замислили да подадат сигнал. Най-големият проблем е именно отговорността, която биха могли да понесат, ако съдебният инспекторат не успее да потвърди данните в сигнала им. Това би могло да доведе до дело за клевета, ако инспекторатът предаде данните на подателя на този, който бил обект на сигнала. ЕГН прави измъкването от тази ситуация невъзможно.
Приетото от парламента решение на въпроса със сигналите дойде само две седмици след постановената от Европейския съд в Страсбург присъда по аналогичен въпрос. По жалбата на шестима българи съдът обяви, че жалба от недоволен гражданин срещу представител на властта, по която проверката не установява нарушение, не може да става повод за осъждане за клевета.
Съдът в Страсбург обявява, че въвеждането на специална отговорност за гражданите е погазване на правото им на свободно изразяване.
Магистрати, с които говори Mediapool, обясниха, че масовата практика на съдилищата е да не осъждат хора за клевета, ако сигналът им до държавен орган не се потвърди. Това е така, защото гражданите не разполагат с възможностите на държавата да проверят всички твърдяни данни. Друг е въпросът, ако сигналите целят умишлено увреждане, но това се доказва много трудно.
При това положение остава единственото обяснение, че депутатите се опитват да наплашат хората още преди да са им дали възможност да подават сигнали срещу магистрати по новия ред на Закона за съдебната власт.
Иначе Народното събрание въоръжи съдебните инспектори с редица нови правомощия, без да се съобрази с критиките на главния съдебен инспектор Теодора Точкова. Съдебният инспекторат ще трябва да прави проверки на имуществото и поведението на магистратите, както и на конфликта на интереси в системата.
Инспекторатът ще може да глобява магистрати, ако открие нарушения при имуществените им проверки. Такива ще започват при открито разминаване от над 5000 лв между декларираното и установеното имущество. Инспекторатът ще може да проверява актовете на съдии и прокурори за това дали са в съгласие със задължителната практика. Отделно ще се извършват проверки за "почтеност" за магистратите.

източник: http://www.lex.bg

Настанените в хотели ще се декларират онлайн пред данъчни и МВР

Единна система за туристическата информация (ЕСТИ) да свърже в реално време регистрите на хотелите с Министерство на туризма, Министерството на вътрешните работи, Националната агенция за приходите и общините. Това предвиждат промените в Закона за туризма, които са публикувани за обществено обсъждане. Тези текстове са записани в отделен проект за промени в закона, като това се налага поради важността на системата и за да се ускорят сроковете за създаването й, обясняват от туристическото ведомство. Междувременно цялото обществено обсъждане по Закона за туризма бе удължено до постигане на консенсус по регламента за къмпингуването и в мерките за насърчаване развитието на планинския туризъм.
Очаква се системата да доведе до изсветляване на сектора и да допринесе за по-добра събираемост на постъпленията от туристическата дейност, обясняват авторите на проекта. Предвижда се улеснена процедура за обмен и обработка на данните от регистрите на настанените туристи.
Промяната
Собствениците на места за настаняване от клас А (хотели, мотели, апартаментни туристически комплекси, вилни селища, туристически селища и вили) ще бъдат задължени да осигуряват автоматизиран обмен на данни между информационната система на водения от тях регистър и Единната система за туристическа информация. Тоест създава се директен канал за връзка между хотелиерите и системата, без да е необходимо тази информация да се предава първо на общината и после вторично да се подава към Министерството на туризма и другите ангажирани институции, какъвто е редът в момента. Информацията от регистрите директно ще постъпва в централизираната база данни на ЕСТИ, което прави значително по-бърза, евтина и ефективна процедурата по нейното предоставяне, както намалява риска от грешки и непълноти. На практика данните ще постъпват в системата в реално време, обясняват от министерството.
За местата за настаняване от клас Б (семейни хотели, хостели, пансиони, почивни станции, къщи за гости, стаи за гости, апартаменти за гости, бунгала и къмпинги), които не водят регистър в електронна форма, се предвижда облекчение, като обменът на данни ще се осъществява чрез ежедневното им вписване в Единната система за туристическа информация посредством публично достъпен уеб или друг интерфейс чрез сигурна комуникационна сесия за свързаност.
В проекта се посочва, че за туристите от ЕС, от Швейцария, от държави, които са страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, ще се дава информация за броя, тяхното гражданство, датата на регистрация и датата на отпътуване. Втората категория данни се отнася до другите чуждестранни туристи. За тях се предвижда предоставяне и запазване на данни, включващи както техния брой, така и идентифициращи данни: име, дата на раждане, гражданство, номер и серия на документа за самоличност.
Предвижда се хотелиерите, които не водят такъв регистър, да може да бъдат глобявани с 2 хил. лв., а имуществената санкция на едноличните търговци и юридическите лица 7 хил. лв.

източник: www.ciela.net

Къде е задължително гласуването по света

 Във връзка с решението на НС да се въведе задължително гласуване в България представяме малко любопитни факти за съдържанието на този "граждански дълг" в останалите държави, в които се прилага и за санкциите, с които е скрепено:

Гласуването е задължително в 23 държави.

-         В Белгия задължителното гласуване е въведено със закон през 1892 г., така е и до днес.

-         Аржентина въвежда задължителното гласуване през 1914 г.

-         В Холандия задължителният вот е въведен през 1917 г., но е отменен през 1967 г.

-         Австралия въвежда закон за задължителното гласуване през 1922 г. Тогава настава истински шок от ниската избирателна активност, която е…“само“ 58 процента. Нормативният акт се приема след парламентарна дискусия, продължила не повече от 90 минути. Около 80 процента от австралийците и днес поддържат задължителното гласуване. 

-         Франция гласува задължително само за Сенат.

-         Австрия се прости със задължителното гласуване през 2004 г. на федералните избори за президент, когато провинция Тирол последна и за последен път гласува задължително.

-         В Бразилия гласуването е по избор само за неграмотните и за хората над 70 г.

-         В Люксембург гражданите над 65 години също могат да избират дали да гласуват, за останалите е задължително.

Какви са санкциите?
Неявилите се пред урните трябва да дават обяснение и ако то не е достатъчно убедително, им се налага глоба – правилото е да е финансово поносима. При положение че санкционираният гражданин е твърде упорит в отказа си да понесе определеното му наказание, се допуска той да бъде изпратен в затвора по съответна съдебна процедура. До този момент обаче статистиките не отчитат нито един подобен случай във всички 33 държави.
В Белгия, ако някой не се е явил на най-малко 4 избори в продължение на 15 г., може да бъде лишен от някои граждански права. Важно е да се каже още, че преди да са изтекли тези 15 г., негласувалият среща сериозни пречки в търсенето и намирането на работа в обществения сектор
В Боливия негласувалият не може да получи заплатата си от банката в продължение на три месеца.
В Гърция негласувалият може да има сериозни затруднения при издаване на нов паспорт или при получаване на шофьорска книжка.
В Мексико и Италия се налагат т.нар. безвредни санкции - труден достъп на детето на неизрядния гражданин до детска градина например.
В Перу избирателите са длъжни да носят карта, удостоверяваща гласуването, защото иначе няма да бъдат обслужени в институциите.
В Сингапур гражданинът, който не е отишъл до урната, се изважда от избирателните списъци и се включва отново само след като обяснението му бъде прието за основателно.

източник: www.http://glasove.com/

Промени в продуктовата такса за МПС

Приета е нова Наредба за определяне на реда и размера за заплащане на продуктова такса. Тя транспонира разпоредбите на Директива на ЕС 2015/720, която въвежда мерки за ограничаване на прекомерното потребление на тънките пластмасови торбички за пазаруване. Това съобщиха от пресцентъра на правителствената информация служба.
Облекчава се административната тежест като се опростяват приложенията, които се попълват от лицата, пускащи на пазара продукти, след употребата на които се образуват масово разпространени отпадъци. Премахва се изискването за попълване на вътрешно- фирмена спецификация за всички пуснати на пазара продукти, след употребата на които се образуват масово разпространени отпадъци.

Актуализират се продуктовите такси за моторните превозни средства, за да се стимулира употребата на нови и да се ограничи употребата на стари МПС, да се поощри навлизането на електрическите и хибридни автомобили, както и прехода към енергийно ефективна и устойчива транспортна система в страната. Намалява се с 5% продуктовата такса за новите МПС и с 3% за тези до 5 години. Размерите на продуктовите такси за стари МПС се увеличават с 3 %. Покупката на електромобили се насърчава с 30 % намаление на продуктовата такса, а за хибридните автомобили е намалена с 15%.

Изменен и допълнен е Законът за съдебната власт.

 Отразява се разделянето на ВСС на две колегии - колегия на съдии и колегия на прокурори и следователи, избрани от съответните квоти на съдебната власт. Всяка от колегиите има правомощието да приема самостоятелно решение по въпроси от нейната компетентност, като в дейността си ще бъде подпомагана от комисии по атестирането и конкурсите и от комисии по професионална етика. Уреждат се също така правилата за избор на членовете на двете колегии.

ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 4 ОТ 14.03.2016 Г. ПО ТЪЛК. Д. № 4/2014 Г., ОСГК НА ВКС

С  ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 4 ОТ 14.03.2016 Г. ПО ТЪЛК. Д. № 4/2014 Г., ОСГК НА ВКС 

РЕШИ:

1А.

Исковете с правна квалификация чл.42 от Закона за наследството

са оценяеми, като съгласно чл.69, ал.1, т.4 ГПК цената им

се формира от стойността на завещаното имущество.

Когато завещателното разпореждане има за предмет вещни права

върху конкретен имот, цената на иска се определя от размерите

по чл.69, ал.1, т.2 ГПК. Когато завещанието е универсално, при завеждане

на делото цената на този иск се определя приблизително от съда съгласно чл.70, ал.3 ГПК.

Държавната такса по този род искове се определя съгласно чл.71,

ал.2 ГПК- върху една четвърт от цената на иска.

1Б.

Разпоредбата на чл.71, ал.2 ГПК е приложима при определяне на държавната такса по исковете, чиято цена се определя по реда на чл.69, ал.1, т.4 ГПК.

1В.

Въззивно решение, постановено по иск за собственост на имот с цена под посочения в чл.280, ал.2 ГПК /редакция преди изменението със ЗИД на ГПК, публ. в ДВ, бр.50 от 03.07.2015 г./

размер, не подлежи на касационно обжалване, дори ако решението обективира и произнасяне по възражение на ответника за право на задържане на имота до заплащане на подобрения на стойност над този размер.

2А.

Съдът, сезиран с осъдителен иск по чл.108 от Закона за

собствеността, следва да се произнесе с отделен установителен

диспозитив за принадлежността на правото на собственост към патримониума на ищеца.

2Б.

Не е допустимо по реда на изменение на иска /чл.214, ал.1 ГПК/ преминаване от положителен установителен или ревандикационен към отрицателен установителен иск и обратно.

2В.

Допустимо е по реда на изменение на иска /чл.214, ал.1 ГПК/ ищецът по предявен иск за собственост да се позове при условията на евентуалност и на друго придобивно основание, различно от посоченото в обстоятелствената част на исковата молба.

2Г.

За да се приложи нормата на чл.17а от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия /отм./, не е необходимо предоставеният за стопанисване и ли управление имот да е заприходен нито в баланса на държавното предприятие към

момента на преобразуването, нито в баланса на преобразуваното търговско дружество.

3А.

Недопустим е установителен иск с правна квалификация чл.14, ал.4 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, ако в полза на ищеца не е било подадено заявление в срока по чл.11, ал.1 ЗСПЗЗ или не е бил предявен иск по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ до 12.05.2007 г.

3Б.

Налице е правен интерес от предявяване на иск за собственост срещу лице, което се е разпоредило със спорния имот преди завеждането на исковата молба.

Пълен текст на решението:  http://www.vks.bg/Dela/TR-4-2014%20GK.pdf;

Жалба до Европейския съд по правата на човека

Европейският съд по правата на човека е международен съд със седалище в Страсбург, Франция. Той е правораздавателна институция на Съвета на Европа, създадена с Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи от 1950г. Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи е учредителен акт за съда и установява компетентността му и правилата за неговото функциониране.
Конвенцията защитава: правото на живот, правото на справедлив процес при граждански и наказателни дела, правото на ефективни правни средства за защита, правото на зачитане на личния и семейния живот, правото на свободни избори, правото на мирно ползване на собствеността, свободата на изразяване на мнение, както и свободата на мисълта, съвестта и религията. Конвенцията забранява: смъртното наказание, колективното експулсиране на чужденци, експулсирането на граждани от собствената им страна или недопускането им на територията на страната, изтезанията и нечовешкото или унизително отношение или наказание, произволното и противозаконно задържане, както и дискриминацията при упражняването на правата и свободите, провъзгласени в учредителния акт. 
Европейският съд по правата на човека е създал богата съдебна практика по приложение на Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи. Съдът тълкува и прилага Конвенцията. Неговата основна задача е да осигури спазването от страна на държавите-членки на правата и гаранциите, залегнали в Съдът разглежда жалби, подадени от физически или юридически лица, а в някои случаи и от държави. Ако установи, че дадена държава – членка е нарушила едно или повече от правата и гаранциите по Конвенцията, съдът излиза с решение. Решенията на съда имат задължителна сила и съответните страни са длъжни да ги изпълнят.

За да се сезира Европейския съд по правата на човека, трябва да са изчерпани всички правни средства за защита в съответната държава, посредством които е могло да се промени положението, т.е. да са сезирани съдилищата на национално ниво. Нещо повече нарушенията на Конвенцията, от които потърпевш е съответното лице трябва да бъдат повдигнати пред националните власти. Срокът за подаване на жалба до Европейския съд в Страсбург е шест месеца от окончателното решение на национално ниво. След изтичането на този срок жалбата не се приема от Съда.

За това е важно жалбата да се изпрати по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка най-късно на датата, на която изтича шестмесечния срок за подаване на жалбата. Към жалбата се прилагат ксероксни копия от цялото дело, което е водено в България. Жалбата може да се напише на един от официалните езици на съда /английски и френски/ или на официалния език на всяка от държавите, ратифицирали Конвенцията. Жалбата трябва да съдържа кратко резюме на фактите и изложение на оплакванията, изрично посочване на нарушените права по Конвенцията, изложение на използваните правни средства, както и копия от решенията по делото на всички инстанции. Към жалбата Съдебната процедура е писмена, а откритите съдебни заседания са изключение. Разглеждането на делото е напълно безплатно, като жалбоподателят поема само собствените си разноски. Понятието собствени разноски включва хонорари на адвокати или разноски по набавянето на информация и кореспонденцията със Съда.

След подаване на жалбата, всеки може да кандидатства за правна помощ. Правната помощ не се предоставя автоматично и може да бъде отпусната само на определен етап от процедурата. Този етап е именно след комуникация на жалбата на Правителството ответник.

Процедурата пред Европейския съд по правата на човека протича при ясно установени правила. Съдът проверява допустимостта на жалбата. Условията за допустимост на жалбата са следните: лицето трябва да е изчерпило средствата на правна защита в страната-нарушител; лицето да е с нарушени права обект на Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи; не трябва да са изтекли повече от шест месеца от влизане в сила на решението на последна инстанция; не трябва да има друга подадена жалба по същия случай пред друга юрисдикционна международна инстанция. 

Жалбата може да бъде допусната до разглеждане, но може да бъде и отхвърлена, ако не са удовлетворени условията за допустимост. Ако в жалбата са повдигнати няколко обвинения в нарушения на Конвенцията, Съдът може да прецени едно или повече от тях за допустими и да отхвърли останалите. Ако Съдът сметне жалбата и някои от оплакванията за нарушения на правата за недопустими, неговото решение се счита за окончателно и не подлежи на обжалване.

Ако жалбата бъде допусната до разглеждане по същество, Съдът насърчава страните към споразумение. Ако не се постигне Споразумение, Съдът продължава да гледа делото по същество. Страните могат да бъдат приканени да представят допълнителни доказателства и писмени бележки, други евентуални искания за удовлетворяване и да присъстват на публично заседание по разглеждане на делото. Също така всяко заинтересовано лице може да представи писмено становище, а в изключителни случаи да участва в заседанието. Договарящата страна, чийто гражданин е жалбоподател по делото също има право да встъпи в производството по делото. Камарите се произнасят чрез гласуване с болшинство. 

Решението става окончателно след изтичане на тримесечен срок или преди това, ако страните заявят, че нямат намерение да предават делото на Голямата камара или съставът от петима съдии отхвърли искането за предаване на делото. Всяка страна може да поиска делото да бъде предадено на Голямата камара, ако то повдига сериозен въпрос от общ характер или във връзка с тълкуването или прилагането на Конвенцията и протоколите й. Преразглеждането може да бъде поискано в тримесечен срок от датата на произнасяне на решението от съответната камара.

Всички окончателни решенията на Съда са задължителни за засегнатите страни ответници. Съдът присъжда обезщетение, т.е. определена парична сума като компенсация за даден вид вреди, ако прецени, че е налице нарушение. Също така съдът може да изиска от съответната държава да възстанови направените разноски за правна защита. Ако съдът прецени, че не е налице нарушение, няма да бъдат присъдени на жалбоподателя допълнителни разходи /например разноските, направени от съответната държава/.

България е в топ 6 на най-съдените държави в Европа, според годишната статистика на съда в Страсбург. Като основна причина се очертава мудното правосъдие, заради която страната ни е осъдена 31 пъти. На второ място с 27 осъдителни присъди е липсата на ефективни правни средства за защита. На трето място – с 18 присъди е нарушеното право на лична собственост.  

източник: www.hermesbg.org