Изменения в Правилника по вписванията

Министерският съвет на Република България прие Постановление за изменение и допълнение на Правилника за вписванията. Приетите промени са насочени към оптимизиране на дейността на съдиите по вписванията и службите по вписванията и подобряване на взаимодействието между тях чрез ясно регламентиране и разпределение на отговорностите в производството по вписване и създаване на допълнителни гаранции за законосъобразност в съвременните условия. Промените имат за цел и конкретизиране на уредбата на отделните етапи на вписването и съчетаването им с по-ефективно използване на информационно- техническите възможности на Агенция по вписванията. Промените ще създадат и необходимите нормативни предпоставки за постепенна електронизация на вписването и автоматизиране на процесите, уредени в Правилника за вписванията. Във всяка служба по вписванията в страната ще можем да подаваме заявления за удостоверения за собствеността върху недвижими имоти и за извършени вписвания по партидите им. В момента граждани могат да получават удостоверения за извършени сделки с имоти, вписани ипотеки, възбрани, договори за наем, аренда и др. само в службата по вписванията, в чийто район се намира недвижимият имот. За първи път в проекта е дадена възможност заявлението за издаване на удостоверение да бъде подадено в една служба по вписванията и да бъде получено като заверен препис от заявителя в друга, посочена от него служба по вписванията, което в максимална степен би улеснило обслужването на гражданите. По отношение на това предложение е предвидено отлагателно действие - от 15 юни 2015 г. Причината е необходимостта от организационното осигуряване на процеса по предоставяне на новата услуга. Част от мерките имат за цел да се създадат нормативни предпоставки за постепенна електронизация на вписването, свързано с поддържането на съответните книги и регистри, включително и изграждане на Имотния регистър.
Проектът не променя ни най-малко фактическия състав на извършеното вписване, съобразно чл. 1 и чл. 9 от Правилника за вписванията и поставя началото на изграждането на имотен регистър, не като еднократен акт, а като процес. В страната се водят имотни партиди на електронен носител от 1997г., като през различните периоди са били създадени три програмни продукта. До този момент Правилникът за вписванията съдържа единствено абстрактната възможност по чл. 9 да се водят имотни партиди без да се регламентира тяхното съдържание, образуване, разделяне и съединяване. Предложеният проект за първи път структурира имотната партида нормативно, създава единно досие на имота с всички промени на собствеността, промени на характеристиките на недвижимата вещ, отразяване споровете, тежестите върху имота и т.н. В ползваните сега, за целите на вписването, файлови имотни партиди липсват основни данни като граници на имота, адрес, което води до невъзможност да се направи справка само по адрес на имота. Проекторазпоредбите дават възможност, подобно на договорите за продажба на наследство, да се оповестяват актове, с които се удостоверява наследствено правоприемство. Това ще отстрани недостатъците от скритото преминаване на собственост. Нужда от такава публичност имат органите по различните съдебни производства - граждански, наказателни, досъдебни, данъчни органи и др. Вписването е необходимо на лица, упражняващи публични функции като частни съдебни изпълнители, нотариуси. Предложеният проект изрично възпрепятства възможността службите по вписванията да предоставят незаверени копия на вписани актове. Документите, които трябва да получават гражданите, са оригинали и заверени преписи, отразени в съответния регистър за преписите. Изричната забрана за предоставянето на незаверени копия, които не представляват препис от документ по смисъла на чл. 179, ал. 2 от ГПК, възпрепятства възможността за имотни измами.

ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 6 ОТ 30.06.2014 Г. ПО ТЪЛК. Д. № 6/2013 Г., ОСНК НА ВКС

Върховният касационен съд реши:
1. Осъдените на наказание "пробация", което на основание чл. 43а, т. 2 НК е заменено с наказание "лишаване от свобода", се считат за осъдени на "лишаване от свобода" от момента на влизане в сила на определението по чл. 452, ал. 3 от НПК с всички произтичащи от това последици.
2. Дължи се постановяване на отделно изтърпяване на отложеното наказание "лишаване от свобода" на основание чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от НК (респективно произнасяне по чл. 69, ал. 2 от НК), ако деянието, за което е постановена осъдителна присъда с наказание "пробация", заменено впоследствие с "лишаване от свобода", е престъпление от общ характер, извършено в изпитателен срок на предходно осъждане.
3. При определяне на общо най-тежко наказание при съвкупност от престъпления, наложени с различни присъди, се взима предвид "заместващото наказание" "лишаване от свобода", което е определено по реда на чл. 451- 452 от НПК.
4. При съпоставяне на престъпленията, с оглед преценката в какви съотношения се намират се взима пред вид моментът на влизане в сила на определението по чл. 452, ал. 3 от НПК, с което е извършена замяна на наказанието "пробация" с "лишаване от свобода”.

ДОПЪЛНИТЕЛНО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ВОЕННАТА СЛУЖБА НА ВОЕННОСЛУЖЕЩИТЕ И ЗА РАБОТА НА ЦИВИЛНИТЕ СЛУЖИТЕЛИ В ЗОНА НА НЕПОСРЕДСТВЕН РИСК

Изменя се и се допълва Наредба № Н-15 от 2010 г. за условията, размерите и реда за изплащане на допълнителни възнаграждения за специфични условия при изпълнение на военната служба на военнослужещите и за специфични условия на труд на цивилните служители от Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия. Създаден е нов Раздел XII "Допълнително възнаграждение за изпълнение на военната служба на военнослужещите и за работа на цивилните служители в зона на непосредствен риск". Съгласно чл. 34 от наредбата на военнослужещите и цивилните служители, командировани за изпълнение на служебни задачи при българските контингенти, участващи в операции и мисии извън територията на страната, се изплаща допълнително възнаграждение за изпълнение на военната служба/за работа в зона на непосредствен риск в размер 50 на сто от основното месечно възнаграждение/ основната месечна заплата.
Размерът на допълнителното възнаграждение ще се определя, като месечният му размер се раздели на броя на календарните дни в месеца и получената сума се умножи по броя на дните на фактическото пребиваване в зоната на непосредствен риск.
Съгласно легалната дефиниция на термина "Зона на непосредствен риск" - това е територията на чуждата/чуждите държава/и и/или земното и/или морското, и/или въздушното пространство, където се провежда мисията или операцията.

ОПРОСТЕН РЕЖИМ ЗА КОНТРОЛ НА ЛИЦА НА ВЪНШНИТЕ ГРАНИЦИ

Обнародвано е Решение № 459 от 3 юли 2014 г. за одобряване прилагането на Решение № 565/2014/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г.

Съгласно приетото решение Република България ще счита за равностойни на своите национални визи за транзитно преминаване или за планиран престой на своята територия, ненадвишаващ 90 дни в рамките на период от 180 дни, следните документи, издавани от държавите членки, които прилагат изцяло достиженията на правото от Шенген, независимо от гражданството на техните притежатели:
а) "единна виза" по смисъла на чл. 2, т. 3 от Визовия кодекс, валидна за две или за многократни влизания;
б) "виза за дългосрочно пребиваване", посочена в чл. 18 от Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген.
Република България ще счита за равностойни на своите национални визи за транзитно преминаване или за престой на своята територия, ненадвишаващ 90 дни в рамките на период от 180 дни, визите с ограничена териториална валидност, издадени в съответствие с чл. 25, параграф 3, изречение първо от Визовия кодекс.
Република България ще признава за равностойни на националните си визи за транзитно преминаване или за планиран престой на своята територия, ненадвишаващ 90 дни в рамките на период от 180 дни, и следните документи:
а) националните визи за краткосрочен престой и националните визи за дългосрочен престой, издадени от Кипър, Румъния или Хърватия в съответствие с единен формат, определен с Регламент (ЕО) № 1683/95 на Съвета;
б) разрешенията за пребиваване, издадени от Кипър, Румъния или Хърватия в съответствие с единния формат, определен с Регламент (ЕО) № 1030/2002 на Съвета, освен когато визите и разрешенията за пребиваване са поставени върху документи за пътуване, които тези държави членки не признават, или върху документи за пътуване, издадени от трета държава, с която те не поддържат дипломатически отношения.