Европа отменя банковата тайна

Министрите на финансите на ЕС се договориха от 2017 година редовно да обменят информация за притежателите на банкови сметки с цел да се противопоставят на укриването на данъци, предаде ДПА. "Банковата тайна е мъртва. Автоматичният
обмен на информация ще се прилага в най-широка форма", каза еврокомисарят по въпросите на данъчното облагане, митническия съюз, статистиката, одита и борбата с
измамите Алгирдас Шемета. Автоматичният обмен на банкови данни означава, че ако гражданин на една страна от ЕС крие сметки в банка на територията на друга държава
от Съюза, данъчните власти на страната му автоматично ще бъдат уведомени за влога. Ще бъдат съобщавани и данни за лихвите, получени от влогопритежателите. Шемета приветства готовността на Швейцария да се присъедини към автоматичния
обмен на банкова информация. До края на годината такива споразумения ще бъдатжсключени с Лихтенщайн, Андора и още няколко страни, съобщи еврокомисарят. Битката срещу укриването на данъци стана международна кауза, а 28-те страни членки на ЕС положиха усилия да затворят "вратичките" в законодателството и да проправят
пътя към смекчаване на банковата тайна, коментира ДПА.
Австрия, която исторически е сред най-решителните поддръжници на банковата тайна, няколко пъти възпрепятства приемането на нови европейски регулации заради
опасения, че може да стане по-малко атрактивна финансова дестинация. На Австрия е отпусната една допълнителна година за техническа подготовка (до 2018 година), за да
въведе мярката. Австрийският финансови министър Ханс Йорг Шелинг посочи, че други страни (най-вече банковите центрове Швейцария, Лихтенщайн и САЩ) ще започнат да обменят такава информация едва през 2018 година. Европейските
правителства оценяват на 1 трлн. евро годишно загубите си от укриване на данъци. Министрите на финансите от ЕС подписаха и споразумение със швейцарския си колега
Евелин Видмер-Шлумпф, което трябва да сложи край на продължителния спор за корпоративното данъчно облагане. Швейцария се съгласи да спре да привлича
чуждестранни компании с корпоративни данъци, които са по-ниски от тези за местните фирми. Министрите обсъдиха също така как да насърчат държавните и частни
инвестиции, които се определят като ключов фактор за съживяването на европейската икономика.

МОТ предлага работната седмица да е четири дни

Международната организация на труда (МОТ) е предложила работната седмица да се съкрати на четири дни. Експертите на организацията са на мнение, че това ще увеличи заетостта, ще се отрази благоприятно на околната среда, тъй като драстично ще намали употребата на превозни средства. Освен това съкращаването на работната седмица ще намали стреса и заболяванията, свързани с преработването, и ще увеличи производителността. МОТ посочва, че онези, които
прекарват дълго време в офисите, нерядко имитират дейност. Зад идеята застанаха ръководителят на Google Лари Пейдж и мексиканският магнат Карлос Слим Елу, които дори се застъпиха за тридневна седмица, която би позволила наемането на двама души на едно място, а служителите ще разполагат с повече свободно време.
За да придобие задължителен статут, предложението на МОТ трябва да бъде оформено като конвенция, която да бъде приета от дадената страна. Ако България подкрепи концепцията трябва след това да бъдат направени изменения в Кодекса на труда.

НАП предлага хората с минимални доходи да не внасят здравни вноски

Хората с минимални доходи или без такива да не внасят здравни осигуровки. Това предлагат от НАП в анализ, обсъждан в Надзорния съвет на здравната каса. Така ще се намали дефицитът в системата, който се формира от сумите, които се очаква да остъпят от такива хора, но те не ги плащат. Такова предложение може да се приеме само чрез законови промени, гласувани от Народното събрание. Според данните в анализа около половин милион българи не си плащат здравните осигуровки, много от тях без доходи. Проверка на данъчни обаче показвала и случаи на социално слаби хора официално, които имат солидни суми в банковите си сметки. Около 250 хил. българи работят без договор и съответно не си внасят парите за здраве. Общо здравно неосигурените са 2 млн. българи като около 850 хиляди от тях живеят в страната, а останалите са в чужбина. Не е известно каква част от последната група е длъжна да внася тези осигуровки.

Вноската за пенсия може да се увеличи

Вноската за пенсия да се увеличи с 1% от 1 януари 2015 г., предвиждат промени, свързани с приходите в осигурителната система. Те са подготвени от Консултативния съвет по пенсионната реформа. В предложенията е записано увеличение с 1% от същата дата и на вноската за фонд "Безработица", която сега е 1%. В момента
осигуровката за пенсия за хората от най-масовата трета категория труд е 17,8% върху заплатата за родените преди 1960 г. и 12,8% за родените след 1 януари 1960 г. (за тях
5% отиват задължително в универсален фонд). Тя се дели в съотношение 60 към 40 между работодателите и работниците. Предвижда се това съотношение да се запази и
занапред. Вдигането на осигуровката за старини обаче няма да спре дотук - от 1 януари 2019 г. отново се предвижда увеличението й с още 1%. Сред набелязаните
мерки е и по-сериозно повишение на максималния осигурителен доход, който сега е 2400 лв. Идеята е той да бъде 8-10 минимални заплати, което в момента прави 2720-
3400 лв. Експертите в съвета излизат с тези предложения, след като анализ на Националния осигурителен институт (НОИ) показа, че вноската за пенсия трябва да се
увеличи със 7,7%, а за безработица - с 0,8%. Така приходите от осигуровки ще бъдат достатъчни за плащане на парите за старини и обезщетенията, без да се налага държавата да "доплаща" от данъци. Специалистите обаче бяха единодушни, че шоково вдигане не е възможно изведнъж. Загубите за приходите на държавното обществено осигуряване (ДОО) от 2001 до 2013 г. са малко над 22,031 млрд. лв., като основната причина е намалението на осигурителните вноски през годините.

Данъчното облекчение за работещите на минимална работна заплата най-вероятно ще остане само на хартия

Причината е, че много хора, отговарящи на условието в
закона, няма да могат да се възползват от него. Това става ясно от инструкция на НАП.По закон данъкоплатците, получаващи до една минимална работна заплата имат право
да си възстановят през 2015 г. в пълен размер авансово внесения от работодателите данък върху доходите. От документ на НАП за прилагането на закона обаче става
ясно, че облекчението няма да може да се ползва, ако работникът е получавал необлагаеми доходи извън трудовото си възнаграждение. Списъкът на необлагаемите
доходи е дълъг, като в него попадат и масово получавани помощи по линия на социалното подпомагане като семейните помощи за деца и обезщетенията за безработица, помощите по реда на закона за интеграция на хората с увреждания,
обезщетенията при средна и тежка телесна повреда, застрахователните обезщетения при настъпило застрахователно събитие. За необлагаем доход се считат още
дневните командировъчни, доходите от стипендии, печалбите от хазартни игри и др.(общо 27 точки, изчерпателно изброени в Закона за данъците върху доходите на
физическите лица). НАП ще отказва да възстановява данък на всички данъкоплатци, подали заявление, дори и в случаите, в които те отговорят на подоходния лимит - 4080
лв. за година, ако заявителите са получавали необлагаем доход извън трудовите си доходи. Изключването на тези хора от правото на достъп до облекчението следва от
буквалното прилагане на одобрените от депутатите текстове, става ясно още от инструкцията на НАП. В закона изрично се посочва, че право на приспадане на данък имат хора, които са получили единствено доходи от трудови правоотношения. От тази формулировка данъчните заключават, че при доходи, различни от трудовите, включително необлагаеми доходи, за които не се дължи данък, облекчението не се полага.

ИМАМЕ ЛИ ПРАВО ДА БЪДЕМ "ЗАБРАВЕНИ" ОТ ИНТЕРНЕТ - ограничение ли е това за свободата на словото

Министрите на правосъдието на ЕС се тревожат, че правото да бъдеш "забравен" в интернет може да навреди на правото на свобода на словото, предава ИЮ "Обзървър". На среща в Люксембург миналата седмица те обсъдиха решението на Европейския съд от май, което позволява потребители на търсачката "Гугъл" да поискат да бъдат скрити линкове към уебстраници, съдържащи имената им. "Не можем да оставим шефовете на интернет търсачки да вземат окончателните решения за баланса между фундаментални права", заяви министърът на правосъдието на Австрия. Франция заяви категорично, че правото на забрава не може да се приеме за абсолютно, а Полша допълни, че това може да се окаже опасен прецедент за свободата на словото. Комисията за защита на личната неприкосновеност на ЕС "Чл.29" работи по правила за прилагане на "правото на забрава", които трябва да бъдат готови в края на ноември. Основателят на "Уикипедия" Джими Уейлс критично обяви решението за "едно от най-всеобхватните правила за интернет цензура", за което е чувал.
Междувременно общо 471 искания са изпратени до "Гугъл" от българи, които искат търсачката да не показва резултати за тях при търсене на имената им. Исканията засягат общо 1496 линка, посочва докладът за прозрачност на интернет гиганта. "Гугъл" е уважил общо 25.2% от българските искания. Първенец в класацията е Франция. Френските граждани са подали общо 28 912 заявки за 89 168 адреса, като 51.5% от резултатите са премахнати. На второ място е Германия с 24 979 заявки за общо 88 883 адреса и 53% уважени молби. Великобритания е на трето място с 18 304 искания за повече от 60 000 линка. Най-много молби се отнасят до "Фейсбук", следват го profileengine.com и "Ютюб".

ОТКАЗ ОТ НАСЛЕДСТВО

Отказът от наследство е едностранно волеизявление на нследник с цел да се прекрати правото му на наследяване. Подава се писмено заявление до Районния съд в района, на който е открито наследството и то се вписва в особена книга. Не е необходимо останалите наследници да са съгласни, за да е валиден отказът.
Не е възможно да има отказ под условие, срок или за част от наследството - тогава той е недействителен. Също така много важно е отказът да бъде направен преди да бъде прието наследството - обикновено веднага след смъртта на наследодателя. Наследството не бива да е прието дори и с конклудентни действия -  като напр. ползване на имота, разпореждане с него и т.н. Отказ след приемане е нищожен и няма правно действие и последици.
Валидно извършен отказ от наследство е неоттегляем. Така че, преди да предприемете каквото и да било действие, е добре да го обмислите внимателно. Действието на отказа и свързаните с него последици се поражда от момента на вписването му в особената книга на съответния районен съд.

ПРЕДИЗВЕСТИЕ ЗА ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ТРУДОВ ДОГОВОР

Срокът на предизвестието при прекратяване на безсрочен трудов договор е 30 дни, доколкото страните не са уговорили по-дълъг срок, но не повече от 3 месеца.  Срокът на предизвестието при прекратяване на срочен трудов договор е 3 месеца, но не повече от остатъка от срока на договора.
Работникът или служителят прекратява трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работодателя.
Страната, която има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието.
Страната, която е предизвестена за прекратяване на трудовото правоотношение, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, като дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестие.
Предизвестието може да бъде връчено лично или изпратено по пощата с обратна разписка. То поражда правни последици от деня, следващ получаването му от работодателя.
Прекратяването на трудовото правоотношение се констатира от работодателя със заповед.
В седемдневен срок от прекратяване на трудовия договор, работодателят е длъжен да изпрати уведомление за това до съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт.