ИМАМЕ ЛИ ПРАВО ДА БЪДЕМ "ЗАБРАВЕНИ" ОТ ИНТЕРНЕТ - ограничение ли е това за свободата на словото

Министрите на правосъдието на ЕС се тревожат, че правото да бъдеш "забравен" в интернет може да навреди на правото на свобода на словото, предава ИЮ "Обзървър". На среща в Люксембург миналата седмица те обсъдиха решението на Европейския съд от май, което позволява потребители на търсачката "Гугъл" да поискат да бъдат скрити линкове към уебстраници, съдържащи имената им. "Не можем да оставим шефовете на интернет търсачки да вземат окончателните решения за баланса между фундаментални права", заяви министърът на правосъдието на Австрия. Франция заяви категорично, че правото на забрава не може да се приеме за абсолютно, а Полша допълни, че това може да се окаже опасен прецедент за свободата на словото. Комисията за защита на личната неприкосновеност на ЕС "Чл.29" работи по правила за прилагане на "правото на забрава", които трябва да бъдат готови в края на ноември. Основателят на "Уикипедия" Джими Уейлс критично обяви решението за "едно от най-всеобхватните правила за интернет цензура", за което е чувал.
Междувременно общо 471 искания са изпратени до "Гугъл" от българи, които искат търсачката да не показва резултати за тях при търсене на имената им. Исканията засягат общо 1496 линка, посочва докладът за прозрачност на интернет гиганта. "Гугъл" е уважил общо 25.2% от българските искания. Първенец в класацията е Франция. Френските граждани са подали общо 28 912 заявки за 89 168 адреса, като 51.5% от резултатите са премахнати. На второ място е Германия с 24 979 заявки за общо 88 883 адреса и 53% уважени молби. Великобритания е на трето място с 18 304 искания за повече от 60 000 линка. Най-много молби се отнасят до "Фейсбук", следват го profileengine.com и "Ютюб".