Жалба до Европейския съд по правата на човека

Европейският съд по правата на човека е международен съд със седалище в Страсбург, Франция. Той е правораздавателна институция на Съвета на Европа, създадена с Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи от 1950г. Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи е учредителен акт за съда и установява компетентността му и правилата за неговото функциониране.
Конвенцията защитава: правото на живот, правото на справедлив процес при граждански и наказателни дела, правото на ефективни правни средства за защита, правото на зачитане на личния и семейния живот, правото на свободни избори, правото на мирно ползване на собствеността, свободата на изразяване на мнение, както и свободата на мисълта, съвестта и религията. Конвенцията забранява: смъртното наказание, колективното експулсиране на чужденци, експулсирането на граждани от собствената им страна или недопускането им на територията на страната, изтезанията и нечовешкото или унизително отношение или наказание, произволното и противозаконно задържане, както и дискриминацията при упражняването на правата и свободите, провъзгласени в учредителния акт. 
Европейският съд по правата на човека е създал богата съдебна практика по приложение на Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи. Съдът тълкува и прилага Конвенцията. Неговата основна задача е да осигури спазването от страна на държавите-членки на правата и гаранциите, залегнали в Съдът разглежда жалби, подадени от физически или юридически лица, а в някои случаи и от държави. Ако установи, че дадена държава – членка е нарушила едно или повече от правата и гаранциите по Конвенцията, съдът излиза с решение. Решенията на съда имат задължителна сила и съответните страни са длъжни да ги изпълнят.

За да се сезира Европейския съд по правата на човека, трябва да са изчерпани всички правни средства за защита в съответната държава, посредством които е могло да се промени положението, т.е. да са сезирани съдилищата на национално ниво. Нещо повече нарушенията на Конвенцията, от които потърпевш е съответното лице трябва да бъдат повдигнати пред националните власти. Срокът за подаване на жалба до Европейския съд в Страсбург е шест месеца от окончателното решение на национално ниво. След изтичането на този срок жалбата не се приема от Съда.

За това е важно жалбата да се изпрати по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка най-късно на датата, на която изтича шестмесечния срок за подаване на жалбата. Към жалбата се прилагат ксероксни копия от цялото дело, което е водено в България. Жалбата може да се напише на един от официалните езици на съда /английски и френски/ или на официалния език на всяка от държавите, ратифицирали Конвенцията. Жалбата трябва да съдържа кратко резюме на фактите и изложение на оплакванията, изрично посочване на нарушените права по Конвенцията, изложение на използваните правни средства, както и копия от решенията по делото на всички инстанции. Към жалбата Съдебната процедура е писмена, а откритите съдебни заседания са изключение. Разглеждането на делото е напълно безплатно, като жалбоподателят поема само собствените си разноски. Понятието собствени разноски включва хонорари на адвокати или разноски по набавянето на информация и кореспонденцията със Съда.

След подаване на жалбата, всеки може да кандидатства за правна помощ. Правната помощ не се предоставя автоматично и може да бъде отпусната само на определен етап от процедурата. Този етап е именно след комуникация на жалбата на Правителството ответник.

Процедурата пред Европейския съд по правата на човека протича при ясно установени правила. Съдът проверява допустимостта на жалбата. Условията за допустимост на жалбата са следните: лицето трябва да е изчерпило средствата на правна защита в страната-нарушител; лицето да е с нарушени права обект на Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи; не трябва да са изтекли повече от шест месеца от влизане в сила на решението на последна инстанция; не трябва да има друга подадена жалба по същия случай пред друга юрисдикционна международна инстанция. 

Жалбата може да бъде допусната до разглеждане, но може да бъде и отхвърлена, ако не са удовлетворени условията за допустимост. Ако в жалбата са повдигнати няколко обвинения в нарушения на Конвенцията, Съдът може да прецени едно или повече от тях за допустими и да отхвърли останалите. Ако Съдът сметне жалбата и някои от оплакванията за нарушения на правата за недопустими, неговото решение се счита за окончателно и не подлежи на обжалване.

Ако жалбата бъде допусната до разглеждане по същество, Съдът насърчава страните към споразумение. Ако не се постигне Споразумение, Съдът продължава да гледа делото по същество. Страните могат да бъдат приканени да представят допълнителни доказателства и писмени бележки, други евентуални искания за удовлетворяване и да присъстват на публично заседание по разглеждане на делото. Също така всяко заинтересовано лице може да представи писмено становище, а в изключителни случаи да участва в заседанието. Договарящата страна, чийто гражданин е жалбоподател по делото също има право да встъпи в производството по делото. Камарите се произнасят чрез гласуване с болшинство. 

Решението става окончателно след изтичане на тримесечен срок или преди това, ако страните заявят, че нямат намерение да предават делото на Голямата камара или съставът от петима съдии отхвърли искането за предаване на делото. Всяка страна може да поиска делото да бъде предадено на Голямата камара, ако то повдига сериозен въпрос от общ характер или във връзка с тълкуването или прилагането на Конвенцията и протоколите й. Преразглеждането може да бъде поискано в тримесечен срок от датата на произнасяне на решението от съответната камара.

Всички окончателни решенията на Съда са задължителни за засегнатите страни ответници. Съдът присъжда обезщетение, т.е. определена парична сума като компенсация за даден вид вреди, ако прецени, че е налице нарушение. Също така съдът може да изиска от съответната държава да възстанови направените разноски за правна защита. Ако съдът прецени, че не е налице нарушение, няма да бъдат присъдени на жалбоподателя допълнителни разходи /например разноските, направени от съответната държава/.

България е в топ 6 на най-съдените държави в Европа, според годишната статистика на съда в Страсбург. Като основна причина се очертава мудното правосъдие, заради която страната ни е осъдена 31 пъти. На второ място с 27 осъдителни присъди е липсата на ефективни правни средства за защита. На трето място – с 18 присъди е нарушеното право на лична собственост.  

източник: www.hermesbg.org

Данъчни престъпления - Тълкувателно решение № 4 от 12.03.2016 г. по тълк. д. № 4/2015 г., ОСНК на ВКС

Данъчни престъпления - Тълкувателно решение № 4 от 12.03.2016 г. по тълк. д. № 4/2015 г., ОСНК на ВКС

1. В резултат на престъпленията по В резултат на престъпленията по чл. 255 от НК, чл. 255а от НК и чл. 256 от НК, респ. чл. 255 - 257 от НК (ДВ, бр. 62/97 г.) се причиняват имуществени вреди на държавата (когато са укрити данъци, предназначени да постъпят в централния бюджет).
Престъплението по посочените текстове от НК осъществява деликт по смисъла на чл. 45 от
ЗЗД, гражданска отговорност за който носи извършителят на престъплението.
2. Когато за данъчните задължения - предмет на обвинението, има влязъл в сила ревизионен
акт по ДОПК, с който са установени идентични по вид, размер, период и данъчно задължено
лице данъчни задължения с тези по обвинението, гражданският иск на основание чл. 45 от ЗЗД
за причинени имуществени вреди, предявен от държавата чрез министъра на финансите за
съвместно разглеждане в наказателното производство, е допустим.
3. Субект на престъплението по чл. 255, чл. 255а и чл. 256 от НК, респ. чл. 255 - 257 от НК (ДВ, бр. 62/97 г.) може да бъде както физическото лице, представляващо по закон данъчно
задълженото лице - търговско дружество/едноличен търговец, вписано в това му качество в
търговския регистър, така и всяко друго физическо лице, което осъществява фактически
дейност и функции на данъчно задълженото лице - търговец.

Пълният текст на решението можете да прочетете тук: http://www.vks.bg/Dela/2015_04_%D0%9D%D0%9A_%20%D0%A2%D1%8A%D0%BB%D0%BA%D1%83%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%BD%D0%BE%20%D1%80%D0%B5%D1%88%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5.pdf;

Наказателен кодекс:

Чл. 255. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 89 от 1986 г., отм., бр. 10 от 1993 г., нов, бр. 62 от 1997 г., в сила от 5.11.1997 г., изм., бр. 75 от 2006 г.) (1) Който избегне установяване или плащане на данъчни задължения в големи размери, като:

1. не подаде декларация;

2. потвърди неистина или затаи истина в подадена декларация;

3. не издаде фактура или друг счетоводен документ;

4. унищожи, укрие или не съхрани в законоустановените срокове счетоводни документи или счетоводни регистри;

5. осъществява или допуска осъществяването на счетоводство в нарушение на изискванията на счетоводното законодателство;

6. състави или използва документ с невярно съдържание, неистински или преправен документ при упражняване на стопанска дейност, при водене на счетоводство или при представяне на информация пред органите по приходите или публичните изпълнители;

7. приспадне неследващ се данъчен кредит, се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба до две хиляди лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 67 от 2008 г., бр. 12 от 2009 г., в сила от 1.01.2010 г.) Когато деянието по ал. 1 е извършено с участието на служител от гранична полиция, митническа администрация, Националната агенция за приходите или регистриран одитор, наказанието е лишаване от свобода от две до шест години и глоба до пет хиляди лева, както и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7.

(3) Когато данъчните задължения са в особено големи размери, наказанието е лишаване от свобода от три до осем години и конфискация на част или на цялото имущество на виновния.

(4) Ако до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд необявеното или неплатеното данъчно задължение бъде внесено в бюджета заедно с лихвите, наказанието по ал. 1 и 2 е лишаване от свобода до две години и глоба до петстотин лева, а по ал. 3 - лишаване от свобода до три години и глоба до хиляда лева.

Чл. 255а. (Нов - ДВ, бр. 75 от 2006 г.) (1) Който избегне установяването или плащането на данъчни задължения в големи размери чрез преобразуването на търговско дружество или друго юридическо лице, чрез извършване на сделка с търговско предприятие или чрез извършване на сделка със свързани лица по смисъла на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс , се наказва с лишаване от свобода от една до шест години и глоба до десет хиляди лева.

(2) Когато данъчните задължения са в особено големи размери, наказанието е лишаване от свобода от три до осем години и конфискация на част или цялото имущество на виновния.

(3) Ако до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд необявеното или неплатеното данъчно задължение бъде внесено в бюджета заедно с лихвите, наказанието е лишаване от свобода до три години и глоба до хиляда лева.

Чл. 255б. (Нов – ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 1.01.2015 г.)

(1) Който укрие задължителни осигурителни вноски за държавно обществено осигуряване или за здравно осигуряване в големи размери, като:

1. обяви осигурителен доход в по-малък размер от действителния за осигуреното лице;

2. не подаде декларация;

3. потвърди неистина или затаи истина в подадена декларация;

4. състави или използва документ с невярно съдържание, неистински или преправен документ при упражняване на стопанска дейност, при водене на счетоводство или при представяне на информация пред органите по приходите;

5. унищожи или укрие в законоустановените срокове счетоводни документи, счетоводни регистри или ведомости за заплати; се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба до две хиляди лева.

(2) Когато деянието по ал. 1 е извършено с участието на орган по приходите или регистриран одитор, наказанието е лишаване от свобода от една до шест години и глоба до пет хиляди лева, както и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7.

(3) Когато задълженията за задължителни осигурителни вноски за държавно обществено осигуряване или за здравно осигуряване са в особено големи размери, наказанието е лишаване от свобода от две до осем години и конфискация на част или на цялото имущество на виновния.

(4) Ако до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд задължителните осигурителни вноски за държавно обществено осигуряване или за здравно осигуряване бъдат внесени в бюджета заедно с лихвите, наказанието по ал. 1 и 2 е лишаване от свобода до две години и глоба до петстотин лева, а по ал. 3 – лишаване от свобода до три години и глоба до хиляда лева.

(5) Работникът или служителят, подлежащ на задължително осигуряване, не носи наказателна отговорност по ал. 1 – 4, включително и за подбудителство и помагачество.

Чл. 256. (Отм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., нов, бр. 62 от 1997 г., изм., бр. 75 от 2006 г.) (1) Който чрез използване на документ с невярно съдържание или на неистински или преправен документ получи от държавния бюджет неследваща се парична сума в големи размери или даде възможност на друго лице да получи такава сума, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години и глоба от хиляда до пет хиляди лева.

(2) Когато деянието по ал. 1 е извършено с участието на лице по чл. 255, ал. 2 или от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група, или ако получената парична сума е в особено големи размери, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години и конфискация на част или на цялото имущество на виновния, както и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7.

(3) Ако до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд получената сума бъде внесена в бюджета заедно с лихвите, наказанието по ал. 1 е лишаване от свобода до три години и глоба до хиляда лева, а по ал. 2 - лишаване от свобода до пет години и глоба до три хиляди лева.