Данъчни престъпления - Тълкувателно решение № 4 от 12.03.2016 г. по тълк. д. № 4/2015 г., ОСНК на ВКС
Престъплението по посочените текстове от НК осъществява деликт по смисъла на чл. 45 от
ЗЗД, гражданска отговорност за който носи извършителят на престъплението.
2. Когато за данъчните задължения - предмет на обвинението, има влязъл в сила ревизионен
акт по ДОПК, с който са установени идентични по вид, размер, период и данъчно задължено
лице данъчни задължения с тези по обвинението, гражданският иск на основание чл. 45 от ЗЗД
за причинени имуществени вреди, предявен от държавата чрез министъра на финансите за
съвместно разглеждане в наказателното производство, е допустим.
3. Субект на престъплението по чл. 255, чл. 255а и чл. 256 от НК, респ. чл. 255 - 257 от НК (ДВ, бр. 62/97 г.) може да бъде както физическото лице, представляващо по закон данъчно
задълженото лице - търговско дружество/едноличен търговец, вписано в това му качество в
търговския регистър, така и всяко друго физическо лице, което осъществява фактически
дейност и функции на данъчно задълженото лице - търговец.
Пълният текст на решението можете да прочетете тук: http://www.vks.bg/Dela/2015_04_%D0%9D%D0%9A_%20%D0%A2%D1%8A%D0%BB%D0%BA%D1%83%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%BD%D0%BE%20%D1%80%D0%B5%D1%88%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5.pdf;
Наказателен кодекс:
Чл. 255. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.,
бр. 89 от 1986 г., отм., бр. 10 от 1993 г., нов, бр. 62 от 1997 г., в
сила от 5.11.1997 г., изм., бр. 75 от 2006 г.) (1) Който избегне
установяване или плащане на данъчни задължения в големи размери, като:
1. не подаде декларация;
2. потвърди неистина или затаи истина в
подадена декларация;
3. не издаде фактура или друг счетоводен
документ;
4. унищожи, укрие или не съхрани в
законоустановените срокове счетоводни документи или счетоводни регистри;
5. осъществява или допуска
осъществяването на счетоводство в нарушение на изискванията на
счетоводното законодателство;
6. състави или използва документ с
невярно съдържание, неистински или преправен документ при упражняване на
стопанска дейност, при водене на счетоводство или при представяне на
информация пред органите по приходите или публичните изпълнители;
7. приспадне неследващ се данъчен кредит,
се наказва с лишаване от свобода до пет
години и с глоба до две хиляди лева.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 67 от 2008 г., бр. 12 от 2009 г., в сила от
1.01.2010 г.)
Когато деянието по ал. 1 е извършено с участието на служител от гранична
полиция, митническа администрация, Националната агенция за приходите или
регистриран одитор, наказанието е лишаване от свобода от две до шест години и
глоба до пет хиляди лева, както и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7.
(3) Когато данъчните задължения са в
особено големи размери, наказанието е лишаване от свобода от три до осем
години и конфискация на част или на цялото имущество на виновния.
(4) Ако до приключване на съдебното
следствие в първоинстанционния съд необявеното или неплатеното данъчно
задължение бъде внесено в бюджета заедно с лихвите, наказанието по ал. 1
и 2 е лишаване от свобода до две години и глоба до петстотин лева, а по
ал. 3 - лишаване от свобода до три години и глоба до хиляда лева.
Чл. 255а. (Нов - ДВ, бр. 75 от 2006 г.)
(1) Който избегне установяването или плащането на данъчни задължения в
големи размери чрез преобразуването на търговско дружество или друго
юридическо лице, чрез извършване на сделка с търговско предприятие или
чрез извършване на сделка със свързани лица по смисъла на
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс , се наказва с лишаване от
свобода от една до шест години и глоба до десет хиляди лева.
(2) Когато данъчните задължения са в
особено големи размери, наказанието е лишаване от свобода от три до осем
години и конфискация на част или цялото имущество на виновния.
(3) Ако до приключване на съдебното
следствие в първоинстанционния съд необявеното или неплатеното данъчно
задължение бъде внесено в бюджета заедно с лихвите, наказанието е
лишаване от свобода до три години и глоба до хиляда лева.
Чл. 255б. (Нов – ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от
1.01.2015 г.)
(1) Който укрие задължителни осигурителни вноски за
държавно обществено осигуряване или за здравно осигуряване в големи размери,
като:
1. обяви осигурителен доход в по-малък размер от
действителния за осигуреното лице;
2. не подаде декларация;
3. потвърди неистина или затаи истина в подадена
декларация;
4. състави или използва документ с невярно
съдържание, неистински или преправен документ при упражняване на стопанска
дейност, при водене на счетоводство или при представяне на информация пред
органите по приходите;
5. унищожи или укрие в законоустановените срокове
счетоводни документи, счетоводни регистри или ведомости за заплати; се наказва с
лишаване от свобода до пет години и с глоба до две хиляди лева.
(2) Когато деянието по ал. 1 е извършено с
участието на орган по приходите или регистриран одитор, наказанието е лишаване
от свобода от една до шест години и глоба до пет хиляди лева, както и лишаване
от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7.
(3) Когато задълженията за задължителни
осигурителни вноски за държавно обществено осигуряване или за здравно
осигуряване са в особено големи размери, наказанието е лишаване от свобода от
две до осем години и конфискация на част или на цялото имущество на виновния.
(4) Ако до приключване на съдебното следствие в
първоинстанционния съд задължителните осигурителни вноски за държавно обществено
осигуряване или за здравно осигуряване бъдат внесени в бюджета заедно с лихвите,
наказанието по ал. 1 и 2 е лишаване от свобода до две години и глоба до
петстотин лева, а по ал. 3 – лишаване от свобода до три години и глоба до хиляда
лева.
(5) Работникът или служителят, подлежащ на
задължително осигуряване, не носи наказателна отговорност по ал. 1 – 4,
включително и за подбудителство и помагачество.
Чл. 256. (Отм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.,
нов, бр. 62 от 1997 г., изм., бр. 75 от 2006 г.) (1) Който чрез
използване на документ с невярно съдържание или на неистински или
преправен документ получи от държавния бюджет неследваща се парична сума
в големи размери или даде възможност на друго лице да получи такава
сума, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години и глоба от
хиляда до пет хиляди лева.
(2) Когато деянието по ал. 1 е извършено
с участието на лице по чл. 255, ал. 2 или от лице, което действа по
поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група,
или ако получената парична сума е в особено големи размери, наказанието
е лишаване от свобода от три до десет години и конфискация на част или
на цялото имущество на виновния, както и лишаване от права по чл. 37,
ал. 1, т. 6 и 7.
(3) Ако до приключване на съдебното
следствие в първоинстанционния съд получената сума бъде внесена в
бюджета заедно с лихвите, наказанието по ал. 1 е лишаване от свобода до
три години и глоба до хиляда лева, а по ал. 2 - лишаване от свобода до
пет години и глоба до три хиляди лева.
Няма коментари:
Публикуване на коментар