Тълкувателно решение №7 от 25.04.2013 г. ОСГТК на ВКС

ОСГТК на ВКС излезе с ново Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013 г. по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГТК на ВКС.
Съгласно дизпозитивът на решението:

1. Разпоредбата на чл. 129 ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс е неприложима в производството по вписване на актове относно недвижими имоти. В хипотезата на нередовност на молбата за вписване, съдията по вписванията е длъжен да постанови отказ съгласно чл. 32а от Правилника за вписванията, без да може да дава указания за отстраняване на нередовността.
2. Разпоредбата на чл. 6 ал. 3 от Правилника за вписванията е неприложима в производството по вписване на вече наложена възбрана по реда на Глава V от Правилника за вписванията. За вписване на възбраната не е необходимо в представения за вписване акт недвижимият имот да бъде описан съобразно изискванията на чл. 60 т. 1-7 от Закона за кадастъра и имотния регистър и да бъде представена скица-извадка от кадастралната карта, достатъчно е имотът да бъде описан съгласно изискванията на чл. 6 ал. 1 б. ”в” от Правилника за вписванията.
3. Вписването на удостоверението по чл. 263в ал. 1 и чл. 263г ал. 1 от Търговския закон в случай на преобразуване на търговски дружества, притежаващи вещно право върху недвижим имот или върху движима вещ, сделките с която подлежат на вписване, се извършва по реда на раздел ІІ от Правилника за вписванията. Основанието за вписване е нормата на чл .4 б. ”и” от Правилника за вписванията, тъй като се касае за акт, който не е изрично посочен в б.”а”-„з” на чл. 4 от Правилника за вписванията. Дължимата такса се определя по чл. 2 от Тарифа за държавните такси, събирани от Агенция по вписванията, като за база се взема балансовата стойност на недвижимите имоти по заключителния баланс на дружеството - праводател, но не по-малко от данъчната оценка.
4. Не подлежи на вписване договор за учредяване на сервитут за прокарване на отклонения от общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура през чужд имот по чл. 193 от Закона за устройство на територията в полза на лице, което не е собственик на друг недвижим имот. В облекчената форма договорът може да бъде сключен (съответно вписан), когато страни по него са собственици на два или повече недвижими имота – през които съоръженията преминават или тези, които съоръженията обслужват.
5. Не следва да бъде извършено вписване на непарична вноска на съдружник/акционер в търговско дружество с предмет вещно право върху недвижим имот, ако молителят не е представил пред съдията по вписванията доказателства за правата на вносителя.
6. Проверката, която съдията по вписванията извършва съгласно чл. 32а ал. 1 от Правилника за вписванията относно това, дали представеният за вписване акт отговаря на изискванията на закона, се ограничава до това, дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в Правилника за вписванията съдържание. Не се проверяват материалноправните предпоставки на акта, освен ако това е изрично предвидено в закон. В никакъв аспект не може да се проверява редовността на акт, който изхожда от съда или чието вписване е наредено от съда.
7. При вписване на препис от обявено завещание с предмет недвижим имот и права върху недвижим имот, съдията по вписванията не проверява правата на завещателя и няма право да откаже вписването поради това, че не са му представени доказателства за такива права.
8. Съдебният изпълнител има право да обжалва отказ на съдията по вписванията, постановен по негова молба.
9. Нотариусът има право да обжалва отказ на съдията по вписванията, постановен по негова молба.
10. Ищците, освободени от държавна такса за исковото производство на основание чл. 83 ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс, не са освободени от задължението за плащане на държавна такса за вписването. Те не могат да бъдат освободени от това задължение нито от съда, нито от съдията по вписванията.
11. Размерът на дължимата държавна такса при частично заличаване (за определен имот или имоти) на вписване на ипотека, учредена върху два или повече имота за обезпечаване на един дълг, се определя съгласно чл. 3 вр. чл. 2 от Тарифа за държавните такси, събирани от Агенция по вписванията, изчислени върху размера на погасения дълг

Кой е задължен да подава декларация за дължими данъци?

НАП публикува подробна информация за въведената от началото на 2013 г. декларация (образец 4001)

Всяко предприятие или самоосигуряващо се лице, което изплаща на физически лица доходи, извън тези по трудов договор и е задължено да удържа данък, трябва да подава новата декларация за дължими данъци. Декларацията – по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и по чл. 201, ал. 1 от ЗКПО за дължими данъци (образец 4001), се подава в сроковете за внасяне на дължимите данъци.

Новата декларация се подава и от фирми и самосигуряващи се лица, които плащат доходи по извънтрудови правоотношения или от наем на физически лица и са длъжни да удържат авансовия данък върху доходите. В тези случаи дължимите авансови данъци се декларират в НАП до края на месеца, следващ тримесечието, през което е получен доходът като за доходи изплатени през ІV-то тримесечие на годината данък не се дължи и съответно не се декларира.

Декларацията за дължими данъци (образец 4001) се представя в НАП и за окончателните данъци, удържани върху доходите на чуждестранни физически лица у нас (като например от възнаграждения за услуги, неустойки, обезщетения, стипендии за обучение в България, доходи от лихви и други), както и за окончателните данъци върху доходите от дивиденти и др. дължими от местни и чуждестранни физически лица. Формулярът се подава и за данъци при източника по Закона за корпоративното подоходно облагане, като например данъци върху дивидентите и ликвидационните дялове в полза на чужди фирми и местни дружества, които не са търговци, включително и общините.

От 2013 г. всички данъци и осигурителни вноски (с изключение на тези за допълнително задължително пенсионно осигуряване) се плащат по една единствена банкова сметка. Освен това при превод на пари към бюджета отпаднаха всички над 50 кода за вид плащане, с изключение на два 11 11 11 (за плащания за данъци и осигуровки) и 58 11 11 (за плащания за ДЗПО). Не е необходимо и попълването на изрично основание за плащане, тъй като погасяването на задълженията към хазната става според датата на възникването им.

Повече информация за попълване на декларациите, плащане на данъци и  нови срокове, отдаващите помещения под наем могат да получат на телефона за информация на НАП 0700 18 700 на цената на един разговор.

Източник: www.nap.bg

КОГА МОЖЕМ ДА ПРЕКРАТИМ ТРУДОВ ДОГОВОР БЕЗ ПРЕДИЗВЕСТИЕ?

  Правото на работника или служителя да прекрати трудовия си договор без предизвестие е проявна форма на субективното му право да прекрати едностранно и рязко трудовото си правоотношение. Упражнява се при наличието на точно определени изчерпателно изброени в чл. 327 от Кодекса на труда основания. Законът не допуска неограничено внезапно прекратяване на трудовия договор, защото това би създало значителни затруднения за работодателя. Работникът или служителят може да прекрати без предизвестие и срочен, и безсрочен трудов договор.

  Правото се упражнява чрез едностранно волеизявление, което трябва да бъде ясно и недвусмислено. То се отправя към работодателя в писмена форма. Необходимо е обаче работникът/служителят да посочи и някое от основанията по чл.327 КТ, които са изчерпателни и изключителни. Работодателят не може да прекратява трудовия договор на друго основание, след като работникът вече е направил волеизявление за прекратяване без предизвестие.

  Основанията по чл.327 КТ могат условно да се обособят в 3 групи:

  1. Основания, при които причината лежи в работодателя:

а) забавяне на работодателя в изплащане на трудовото възнаграждение на работника / служителя или на обезщетения по трудовото правоотношение или на плащания по общественото осигуряване  - тук е необходимо във всеки отделен случай да се установи датата, на която се дължи съответното плащане, за да се установи и забавата по него. Достатъчно е и закъснение с 1 ден, за да възникне правото на работника да прекрати трудовия договор без предизвестие. Забавата е налице при закъснения както на авансовото, така и на окончателното плащане на заплатата. Обезщетенията по КТ пък се дължат еднократно, нямат периодичен характер. Трябва да се отбележи обаче, че забавата в плащането трябва да се отнася до цялото трудово възнаграждение, а не само до част от него. Затова, ако работодателят изплаща ежемесечно сума в размер на минималната работна заплата за страната, а забавя разликата НЕ е налице основанието за прекратяване без предизвестие (арг. чл.245 КТ).

б) незаконна едностранна промяна от работодателя на съдържанието на трудовия договор - работодателят няма право да променя едностранно мястото и характера на работата и размера на уговореното трудово възнаграждение, както и да не изпълнява свои задължения по трудовия договор, колективния трудов договор или нормативен акт. Няма значение дали неизпълнението от страна на работодателя е виновно или невиновно. 

в) значително влошаване условията на труд при промяна на работодателя по чл.123, ал.1 КТ и чл.123а, ал.1. Трябва да има причинна връзка между промяната на работодателя и значителното влошаване на условията на труд.

г) работодателят преустанови дейността си - В случай, че работникът или служителят не може да подаде писменото си заявление за прекратяване на трудовия договор, поради това че работодателят, лицето, което го представлява, или лицето, определено да получава кореспонденцията на работодателя, не могат да бъдат намерени на адреса на управление, посочен в трудовия договор, заявлението може да се подаде в инспекцията по труда по седалището или адреса на управление на работодателя. Ако след проверка, извършена съвместно от контролните органи на инспекцията по труда, Националния осигурителен институт и Националната агенция за приходите, се установи, че действително работодателят е преустановил дейността си, трудовият договор се смята прекратен от датата на завеждане на заявлението в инспекцията по труда по седалището или адреса на управление на работодателя.

д)  работодателят е предоставил неплатен отпуск на работника или служителя без негово съгласие

  2. Основания, при които причината лежи у работника/служителя:

а) преминаване на платена нова работа по избор или на научна работа по конкурс

б) продължава образованието си в учебно заведение на редовно обучение или постъпва на редовна докторантура - в тези случаи продължаването на образованието е несъвместимо със съществуването на трудовото правоотношение. Това основание не се прилага, когато раотникът или служителят продължава обучението си задочно, вечерно или е на задочна/свободна докторантура. "Продължаване на образованието" означава, че  работникът продължава да учи в редовна форма на обучение, независимо от степента на образование ( средно или висше).

в) когато работи на срочен трудов договор като заместник и премине на друга постоянна работа  - тоест, това основание има много ограничено приложно поле и се отнася само до работник, който работи на срочен трудов договор за заместване на отсъстващ работник/служител. То има дълбок социален смисъл-да подпомогне работника да премине на постоянно работа по трудово правоотношение.

г) работи по трудов договор с предприятие, което осигурява временна работа, и сключи трудов договор с друг работодател, който не е предприятие, което осигурява временна работа - това основание е много близо по характер и смисъл с предишното.

д) възстановяване на работа на незаконно уволнен работник или служител - За да е налице това основание е нужно преди да постъпи на работа работникът да е бил уволнен от предишната си работа при друг работодател, да е оспорил уволнението по установения за това ред, то да е признато за незаконно и той да е възстановен на предишната си работа с влязло в сила решение. Работникът/служителят в 2-седмичен срок от възстановяване на предишната си работа, трябва да поиска прекратяване на трудовия договор, който е сключил след уволнението си с нов работодател.

е) постъпване на държавна служба - прекратява се съществуващото правоотношение на работника/служителя, за да може да постъпи на държавна служба по реда на Закон за държавния служител.

  3. Основания, при които причината лежи и в работодателя, и в работника/служителя:

а) работникът/служителят не може да изпълнява възложената му работа поради заболяване и работодателят не му осигури друга подходяща работа съобразно предписанието на здравните органи - без значение е видът или степента на заболяването. Трябва то все пак да показва някаква продължителност, а не да е краткотрайно състояние и да е установено от здравните органи със заключение на лекуващия лекар, ЛКК или ТЕЛК. Заключението трябва да съдържа и предписание за подходяща работа, която да не засяга допълнително влошеното му здравословно състояние. Работодателят пък трябва да не осигурява тази работа, независимо поради какви причини (най-често просто липсва такава подходяща работа в предприятието), не е задължително да има вина.

  При прекратяване без предизвестие трудовият договор се прекратява от момента на получаването от работодателя на писменото изявление за прекратяването на договора. При прекратяване на трудовото правоотношение от работника или служителя без предизвестие в случаите по чл. 327, ал. 1, т. 2, 3 и 3а( работникът не може да изпълнява възложената му работа поради заболяване и работодателят не му осигури друга подходяща работа съобразно предписанието на здравните органи; работодателят забави изплащането на трудовото възнаграждение или на обезщетение по този кодекс или по общественото осигуряване; работодателят промени мястото или характера на работата или уговореното трудово възнаграждение освен в случаите, когато има право да извърши такива промени, както и когато не изпълни други задължения, уговорени с трудовия договор или с колективния трудов договор, или установени с нормативен акт;в резултат на извършена промяна по чл. 123, ал. 1 и чл. 123а, ал. 1 значително се влошат условията на труд при новия работодател )  работодателят му дължи обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието - при безсрочно трудово правоотношение, и в размер на действителните вреди - при срочно трудово правоотношение. Действителните вреди се изчисляват върху брутното трудово възнаграждение на работника или служителя, както следва за времето, през което работникът или служителят е останал без работа, но за не повече от остатъка от срока на трудовото правоотношение. Освен това се дължи обезщетение и за неизползван от работника/служителя платен годишен отпуск

Гражданство

Как се получава гражданство? Особености на процедурата в България и някои интересни факти за гражданството в други държави

Гражданството представлява правно-политическа връзка на едно лице с определена държава. То може да бъде израз на етническата принадлежност към определен народ или продължение на фактическата връзка на човек със страната, в която живее постоянно. Традиционно гражданството се придобива по два начина, свързани с два основни класически принципа. Първият е принципът на произхода, наречен още принцип на кръвта (jus sanguinis), и той означава най-общо, че едно лице автоматично придобива гражданството на своите родители, без значение дали е родено в съответната държава. Този принцип е приложим в повечето страни, включително България. Интерено приложение има този принцип в Израел. Всички лица от еврейски произход, се считат за граждани на Израел и в момента на пристигането си в Израел получават лични документи за израелско гражданство. Вторият е принципът на месторождението, наречен още принцип на земята (jus soli). Характерното за държавите, в които е приложим този принцип е, че гражданство получава всяко лице независимо от етническата си принадлежност, което е родено на територията на страната. До средата на миналия век това е бил по-често прилаганият принцип. По този начин гражданство се придобива в САЩ и в повечето държави, където действа англо-саксонската правна система. Разбира се, гражданство може да се придобива и по още няколко начин- натурализация (когато едно лице при наличието на определени предпоставки, придобива гражданство в държавата, където живее или сключва брак с гражданин на съответната държава), възстановяване на гражданство (тогава когато се връща гражданството на лице, което по някаква причина го е загубило), както и опция (това са случаите, когато се извършва промяна в територията на определена държава чрез присъединяването й или отделянето й от друга страна и гражданите имат право на избор с какво гражданство да бъдат). Специфична форма на опцията е приложима за гражданите на Северна Ирландия. Както е известно, Северна Иралндия е част от Великобритания, от което следва, че децата, родени в Северна Ирландия, автоматично стават британски граждани. Има обаче една особеност. Лицата, родени на остров Ирландия преди 2005г автоматично стават и граждани на Република Ирландия, независимо, че са родени в Северна Ирландия. Лицата, родени на остров Ирландия, след 2005г също могат да станат ирландски граждани, но само ако родителите им са ирландци, британци или имат сериозна правна обвързаност с острова през последните 4 години. Това решение на проблема с идентичността на северноирландците като ирландци или британци е заложено в Белфастското споразумение (The Good Friday agreement), което дава право на гражданите на Северна Ирландия да се самоопределят като ирландци или британци и съответно да получат както британски, така и ирландски паспорт.

В България, както бе споменато, гражданство се придобива приоритетно на принципа на произхода. Ако родителите или един от родителите е български гражданин, неговото дете също става български граждани, дори да не е родено и да не живее в България. Принципът на месторождението обаче, все пак намира приложение в България в един много специфичен случай- когато едно дете е намерено в България, но не са известни неговите родители, то става български гражданин. Български гражданин става и дете, родено в България на родители без гражданство или на родители с чуждо гражданство, когато детето няма да получи автоматчично гражданството на родителите си. При тези хипотези целта е да се избегне състоянието на безгражданственост на лицето. Много често се случва и лицата да имат повече от едно гражданство- да са бипатриди (с двойно гражданство). Според българският законодател българските граждани, които са граждани успоредно и на друга държава, се третират по същия начин като лицата, които имат само българско гражданство. Пред държавата наличието на друго гражданство, няма значение. Съответното лице бипатрид е носител на същите права и задължения и се третира само като български гражданин. При никое положение не следва да се третира като чужденец. Важно е също така да се отбележи, че българските граждани по произход не могат да бъдат лишени от българско гражданство на никакви основания. Лишаването от българско гражданство се прилага единствено спрямо лицата, станали български граждани по натурализация.

Натурализацията е способът за придобиване на българско гражданство от лица, които не са български граждани, при определени законовоустановени предпоставки. На първо място, лицето трябва да пребивава в Република България в продължение на минимум 5 години. На второ място, лицето трябва да е пълнолетно и да не е осъждано за умишлено престъпление от общ характер от български съд. Също така лицето трябва да има доходи, които да му позволяват да се издържа и да знае български език. Предвижда се и специален режим за натурализация на лица, които живеят в България от 3 години, но са сключили брак с български гражданин, родени са в България, имат статус на бежанец или имат дете, навършило 18 години, което е български гражданин. По облекчен режим може да бъде натурализирано и лице, което е осиновено от български гражданин. В чл.12, ал.6 от Закона за българското гражданство е заложено изискването лицето, което кандидатсва за получаване на българско гражданство, да бъде освободено от досегашното си гражданство. По този начин България разрешава двойното гражданство на лица, които са български граждани по произход, а го забранява на лица, получили гражданство в нашата страна по натурализация.. За лица, които имат особени заслуги за страната в икономическо, културно, спортно или научно отношение, е предвидено да получат българско гражданство, дори без да са изпълнени описаните по-горе предпоставки. Придобиването на българско гражданство става с указ на президента.

Интересно седи въпросът е придобиване на гражданство в някои държави, чието законодателство допуска получаване на гражданство срещу значителна инвестиция в страната. Такъв е случаят в Антигуа и Барбуда, където всеки по-заможен чужденец може да си „купи“ гражданство срещу инвестиция в размер на минимум 250 000 долара в икономиката на страната. На пръв поглед не личи изгодата от подобно „закупуване“ на гражданство, но всъщност паспортът от Антигуа и Барбуда предоставя възможност на притежателя му да влиза свободно, без виза, в 140 страни. Освен в Антигуа и Барбуда тази схема за придобиване на гражданство се прилага още от Сейнт Китс и Невис и Доминиканската общност.

Някои аспекти на наследяването

   Наследяването е преминаване на имуществото на починалия (наследодател) към друг лице - едно или няколко лица (наследници). То бива 2 вида: 1. по закон - по предписание на самият закон, който указва реда и лицата на това наследяване (преживелият съпруг, децата, лицата в родствена връзка); 2. по завещание - на основание волята на наследодателя, изразена в особен документ (завещание). Наследниците придобиват наследството непосредствено от починалия, без посредничество на други лица.

  Наследството е съвкупност от права и задължения на наследодателя. За задълженията наследниците отговарят  съобразно дела, който получават. Не преминават по наследство права и задължения, които имат строго  личен  характер.( напр. издръжки, стипендии, трудови възнаграждения и др.под.)

    Наследството се открива в момента на смъртта в последното местожителство на починалия. С оглед времето на откриване на наследството се определят наследствени правоотношения - кои са наследниците, каква част се следва на всеки от наследниците, като се има в предвид закона, който е в действие при откриване на наследството. От този момент се пораждат наследствените права и задължения. Местооткриването на наследството има значение за определяне компетентността на държавните органи, които трябва да извършат известни действия във връзка с откриване на наследството (опис, мерки за запазването му), за определяне на местната подсъдност на иска за делба и други искове, свързани с наследството.

           Наследникът е лице, към което преминава имуществото на починалото лице. В зависимост от източника на правото на наследяване, има наследници по закон и наследници по завещание. Държавата - по закон и по завещание - наследява само, ако няма други наследници. Юридическите лица наследяват само по завещание.

          Кръг на наследниците:

1. Децата на починалия и техните низходящи. Като деца на наследодателя се смятат и осиновените от него.

2. Родителите на починалия.

3. Братята и сестрите, дядото и бабата.

4. Когато починалия не е оставил възходящи от втора и по-горна степен, братя и сестри или техни низходящи, наследяват роднините по съребрена линия до шеста степен включително. По-близкият по степен и низходящият на по-близък по степен изключват по-далечния по степен.

          Съпругът наследява част, равна на частта на всяко дете. Наследниците от 1-ви ред - децата на наследодателя, включително осиновените, получават по равни части. Когато децата на наследодателя или някои от тях са починали или са недостойни, наследяват други низходящи (внуци, правнуци) по право на заместване, т.е. получават наследствена част, която се следва на замествания. При липса на наследници от 1-ви ред, наследниците от 2-ри ред (родителите, при осиновяване - осиновителите) получават равни части, а ако единият от тях е починал (или е недостоен) цялото наследство се получава от този, който е жив. Ако починалият е оставил само възходящи от 2-ра и по-горна степен, те наследяват равни части. Ако същите са от различна степен, наследство получават от най-близките по степен, без да се прави разлика дали е по бащина или по майчина линия. Когато в 3-ти ред има наследници само от 2-ра група - братя и сестри и техните низходящи до 2-ра степен, братята и сестрите на наследника получават по равни части, а низходящите им деца и внуци по право на заместване - частите им по колена. Когато починалият е оставил само братя и сестри + възходящи до 2-ра степен и по-горна стенен, първите получават 2/3 от наследството, а възходящите - 1/3. Дяловете на братята и сестрите се определят в зависимост от това дали те са еднородни или едноутробни или еднокръвни. Еднокръвните и едноутробните - 2 пъти по-малък дял от наследството. Преживелият съпруг наследява заедно с всички наследници, както следва: - когато наследява с 1-ви ред наследници - низходящите получават от индивидуалното имущество на наследодателя част, равна на частта на всяко дете, без значение е броя и пола на децата. В този случай съпругът получава от СИО 1/2 като собственик и участва в другата 1/2 на общността като наследник; - когато наследява с 2-ри ред наследници, а при липса на такива, с 3-ти ред, той получава дял както от индивидуалното имущество на наследодателя, така и от неговото участие в СИО. В тези случаи от значение е продължителността на брака. Когато наследява заедно с наследниците без запазена част (с възходящи или братя и сестри), преживелият съпруг получава 1/2 от наследството, ако то се е открило преди навършване на 10 г. от сключване на брака, а ако брака е продължил 10 г. и повече, той получава 2/3 от наследството. Когато наследява заедно с възходящи и братя и сестри, при брак с по-малка продължителност от 10 г. , той получава 1/3, а при брак над 10 г. - 1/2 от наследството. Ако няма наследници от трите реда, съпругът получава сам цялото наследство. Ако няма наследници от 3-те реда и съпругът на наследодателя също е починал, наследяват наследниците от 4-ти ред (роднини по съребрена линия от 3-6 степен включително). Ако няма роднини от 4-ти ред, наследството преминава към държавата - тя го приема по опис. Наследството се превръща в държавна собственост.

          Интересен е въпросът за лишаването на някой наследник от наследство. Широко разпространено е мнението, че чрез „приписване” ( може би се има предвид завещание или дарение) някому наследството или част от него, се лишава законен наследник от правото си да наследи. Това съвсем не е така, тъй като по българското право ( чл.28 и сл. Закон за наследството) наследниците от кръговете низходящи, родители или съпруг разполагат със запазена част от наследството, която наследодателят не може да накърнява чрез дарения или завещателни разпореждания.

          Запазената част на низходящи (деца или внуци), когато наследодателят не е оставил съпруг, е: при 1 дете или низходящи от него – ½, а при 2 или повече деца или низходящи от тях – 2/3 от имуществото на наследодателя.

          Запазената част на родителите или преживелият от тях е 1/3.

          Запазената част на съпруга е ½, когато наследява сам, и 1/3, когато наследодателят е оставил и родители. Когато наследява заедно с низходящи, запазената част на съпруга е равна на запазената част на всяко дете.

          Какво се случва обаче, ако въпреки разпоредбите за запазена част, наследодателят се е разпоредил приживе с тях чрез дарение или заещание? Законът за наследството в този случай дава на наследниците възможност да искат намаляване на даренията или заветите до допълване на запазената им част. Това се осъществява чрез завеждането на иск от тяхна страна. Право на иск се погасява с общата 5 г. давност но ЗЗД. Срокът започва да тече от откриване на наследството, когато се намаляват дарения, а ако се намаляват завещани разпореждания - от момента, в който се упражнява правото по тях. Исковете трябва да се предявят като се почне от последното отчуждение и се върви към предшестващите.

          Единственият начин някой наистина да бъде лишен от наследство е ако наследодателят приживе се разпореди с цялото наследство чрез покупко-продажба. В този случай правилата за запазената част не се прилагат.

Интересен казус за правния интерес

 Тричленен състав на ВАС реши, че:

Адвокатът няма правен интерес от обжалването на Инструкцията за предварителните проверки, подписана от министъра на вътрешните работи и главния прокурор. В Закона за адвокатурата няма профилиране по материя, адвокатите могат да се занимават с всякакви дела, а съвсем бъдещо несигурно събитие е дали конкретен адвокат ще бъде нает от жертва на престъпление.

Делото е образувано по жалба на софийския адвокат Иван Петров срещу Инструкция № 89/10.03.2011 г. за провеждане на предварителни проверки, издадена от главния прокурор на Република България и министъра на вътрешните работи. Адвокат Петров иска обявяването на Инструкцията за нищожна, като мотивира правния си интерес с факта, че защитава лица, по отношение на които инструкцията е приложима.

С инструкцията се регламентират правила за поведение, относими към правомощията на прокурора преди образуване на досъдебното производство; правилата, по които се извършва предварителната проверка; хипотезите, при които преписката се прекратява; вида на актовете, с които се произнася прокурора и тяхната обжалваемост; обхвата на контрола от по-горестоящата прокуратура, сочи адвокатът и стига до извода, че това прави инструкцията относима не само към регламентираните задължения на съответните органи, но и към правата на лицата, пострадали от престъпления.

 Решението на тричленен състав на ВАС, че " адвокатът няма правен интерес от обжалването на Инструкцията за предварителните проверки, подписана от министъра на вътрешните работи и главния прокурор", представлява изключителен интерес от юридическа гледна точка. Веднага се появиха и яростни противници на тази тема с аргумента, че всеки български гражданин има правен интерес от подобно оспорване предвид възможността в бъдеще да се засегнат негови права и законни интереси.
Подалият жалбата до ВАС адвокат Иван Петров иска обявяването на Инструкцията за нищожна, като мотивира правния си интерес с факта, че защитава лица, по отношение на които инструкцията е приложима. Но наистина ли той има правен интерес?
Правният интерес е предмет на изясняване на РЕШЕНИЕ № 5 на Конституционния съд от 17 април 2007 г.
по конституционно дело № 11 от 2006 г. Ето основните изводи на КС относно това кой и кога има правен интерес:
Според разпоредбата на чл.186, ал.1 АПК (Административнопроцесуален кодекс), право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. В този смисъл всеки правен субект, който атакува пред съда подзаконов административен акт следва да обоснове засягане на определено право, свобода или законен интерес. Тоест, не притежава интерес изначално, а следва да го обоснове.
Омбудсманът е изразил точно противоположното становище - че "гражданите и юридическите лица могат да обжалват пред съдилищата всички административни актове, включително вътрешно служебните, щом тези актове нарушават или застрашават техни права или законни интереси и не са изключени със закон от съдебно обжалване". Това ще рече, че не е нужно да се обосновава правен интерес, а той съществува предвид потенциалната опасност определени права на обжалващия субект да бъдат застрашени в бъдеще.
КС обаче тълкува законовите разпоредби в друга насока, като счита, че във всички случаи, когато гражданите атакуват индивидуални, общи или нормативни административни актове, те трябва да докажат пред компетентния съд, че е налице засягане на техни права или законни интереси. При това заинтересоваността следва да е правомерна, лична и обоснована. Чрез последната хипотеза в чл. 186, ал. 1 АПК, която визира потенциалната възможност от засягане на права законни интереси или пораждане на задължения като предпоставка за обжалване, българският законодател отразява съвременните демократични стандарти в развитието на процесуалната легитимация при упражняване правото на защита особено, когато съществува заплаха за публични, колективни и частни интереси от незаконосъобразно правотворчество на администрацията.
По принцип нормативният административен акт се отнася до широк кръг от граждани, чиито законни интереси не само са засегнати, но и могат да бъдат засегнати. Затова и чл. 186, ал. 1 АПК е посочил, че право да обжалват имат и лицата, които могат да бъдат засегнати от него. Това, всъщност, е смисъла на чл. 120, ал. 2 от Конституцията, който дава право да обжалват акта всички засегнати лица. Това означава, че засегнати по смисъла на чл. 186, ал. 1 АПК са всички граждани, до които той се разпростира. В случаите, когато нормативният административен акт регламентира положението на определен кръг физически или юридически лица, легитимирани да го обжалват са само тези, чиито права актът засяга или би могъл да засегне. Така, когато например един нормативен административен акт урежда статуса на тесен кръг лица като положението само на чужденците, или само на една или друга професия, или на жителите само на едно населено място.
В юриспруденцията на Европейският съд по правата на човека също се наблюдава тенденция за умерено разширяване на процесуалната легитимация, обусловена от широкото третиране на гражданина като потенциална жертва. Но това съвсем не означава безгранична свобода на обжалване - всеки има право да обжалва всеки акт, само защото евентуално някога в бъдеще би бил засегнат от разпоредбите му. КС постановява най-общо следното:
"В случай, че се възприеме позицията, че всеки всякога и за другите може да атакува актове на изпълнителната власт дори когато не само негови лични, а и ничии права не са нарушени или застрашени, то тогава правото на защита се отъждествява с публичната функция за контрол на законността и правозащитната дейност на държавните органи. Принципната разлика между правото на защита срещу изпълнителната власт и правозащитната дейност на овластените държавни органи се състои в това, че тези две форми за контрол на законността имат различни основания, от които произтича правно защитената възможност да се атакуват подзаконовите нормативни актове. При държавните органи – защитата на законността произтича от мандата възложен им чрез избор или назначаване и овластяването им с правомощия в конституцията и законите. Те защитават правата на всички без да имат личен интерес, обусловен от нарушени или застрашени права по силата на пълномощията си произтичащи от политическото представителство. С други думи, от прякото или индиректно упълномощаване от суверена да бранят правовата държава и демократичното управление. Правото на съдебната защита и обжалването на подзаконови административни нормативни актове за гражданите и юридическите лица възниква единствено при засягане или застрашаване на права, свободи или законни интереси, или обременяване със задължения, тъй като липсва пълномощие или мандат да бъдат защитавани правата законните интереси, или обременяването със задължения на други граждани."
Тоест, за да има един субект правен интерес за обжалване на даден нормативен акт следва да са засегнати и застрашени ПРЯКО негови ЛИЧНИ права и законни интереси (независимо дали са нарушени или само застрашени).
Ще се радваме да споделите и ваши коментари по темата и да отговорим на въпроса "Има ли адвокатът в нашия случай правен интерес да обжалва Инструкция № 89/10.03.2011? "

БРАЧЕН ДОГОВОР

Семейният кодекс от 2009 г. за първи път в българското законодателство предвижда възможността съпрузите да уредят имуществените си отношения чрез брачен договор. Сключването му внася много по-голяма сигурност и яснота в отношенията между съпрузите и предотвратява споровете както по време на брака, така и при евентуален развод. Договорният режим има и много противници, които смятат, че е неморално и абсурдно сключващите брак да мислят за неговото прекратяване. В България този режим вече е факт, но поради особения си характер и все още неголямата му популярност, не се прилага често.

Брачен договор може да се сключи и между настоящи, и между бъдещи съпрузи, с който се уреждат само имуществени отношения като:

– правата на страните върху имуществото, което се придобива по време на брака

-правата им върху притежаването от тях имущество преди брака, като е абсолютно недопустима и нищожна уговорка предбрачно имущество на някоя от страните да стане съпружеска имуществена общност. Тоест, няма как съпругът/съпругата да придобие права върху притежаваните от другия вещи само поради факта на сключен с него брак. Може обаче съпрузите да прехвърлят вещи и права помежду си ( с намерение за дарение например ).

- управлението и разпореждането с имуществото

- имуществените последици при развод

- издръжката на децата от брака

- издръжката на съпрузите по време на брак и след прекратяването му

- всякакви други имуществени отношения, стига да не противоречат на закона

Брачният договор е само възможност. Ако не бъде сключен такъв, се прилага законовият режим на общност, по силата на който всички вещни права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити. Вещните права, придобити преди брака, както и придобитите по време на брака по наследство и по дарение, принадлежат само на съпруга, който ги е придобил.

Брачен договор се сключва само лично от страните – бъдещи или настоящи съпрузи, в писмена форма с нотариална заверка на подписите и съдържанието. Дори и да се прехвърлят недвижими имоти между страните, няма нужда от съставяне на нотариален акт – достатъчна е посочената форма. Няма пречка да се сключи и по време на брака и занапред да уреди отношенията между съпрузите. Ако пък бъде подписан преди брака, той поражда действие от момента на сключване на брака. Тоест, съществуването на брачен договор е обусловено от съществуването на брачно правоотношение. Брачният договор, също както и двата законови режима- на общност и на разделност се отразява в акта за сключване на граждански брак и подлежи на регистрация в централен електронен регистър, създаден към Агенцията по вписванията. Регистрацията се извършва служебно въз основа на уведомление от общината или кметството, в чийто регистър по гражданско състояние се съхранява актът за сключен граждански брак.

Определеният с договора режим се прилага автоматично, не са необходими особени действия по неговото изпълнение. Страните са свободни впоследствие да изменят брачния си договор, което отново следва да е писмено с нотарилна заверка на подписите и съдържанието. При развод пък страните имат възможност да сключат споразумение, с което да се отклонят от уговореното в брачния договор. Прекратяването на брака прекратява и  действието на брачния договор, но е възможно в него да има клаузи, които да продължат да действат и след това ( например издръжката на децата ).

Брачният договор е широко разпространен в САЩ и в почти всички европейски държави. От 1.10.2009 г. вече съществува и в българския правен мир. Исторически най-старият запазен български брачен договор е от 1861 година и е между първия ни министър-председател Тодор Бурмов и бъдещата му съпруга Мария (Марионка). Подписан е в Цариград и в него са фиксирани вещите, парите и скъпоценностите, с които двамата влизат в брака.