Как се получава гражданство? Особености на процедурата в България и някои интересни факти за гражданството в други държави
Гражданството представлява
правно-политическа връзка на едно лице
с определена държава. То може да бъде
израз на етническата принадлежност към
определен народ или продължение на
фактическата връзка на човек със
страната, в която живее постоянно.
Традиционно гражданството се придобива
по два начина, свързани с два основни
класически принципа. Първият е принципът
на произхода, наречен още принцип на
кръвта (jus sanguinis), и той
означава най-общо, че едно лице автоматично
придобива гражданството на своите
родители, без значение дали е родено в
съответната държава. Този принцип е
приложим в повечето страни, включително
България. Интерено приложение има този
принцип в Израел. Всички лица от еврейски
произход, се считат за граждани на Израел
и в момента на пристигането си в Израел
получават лични документи за израелско
гражданство. Вторият е принципът на
месторождението, наречен още принцип
на земята (jus soli). Характерното
за държавите, в които е приложим този
принцип е, че гражданство получава всяко
лице независимо от етническата си
принадлежност, което е родено на
територията на страната. До средата на
миналия век това е бил по-често прилаганият
принцип. По този начин гражданство се
придобива в САЩ и в повечето държави,
където действа англо-саксонската правна
система. Разбира се, гражданство
може да се придобива и по още няколко
начин- натурализация (когато едно лице
при наличието на определени предпоставки,
придобива гражданство в държавата,
където живее или сключва брак с гражданин
на съответната държава), възстановяване
на гражданство (тогава когато се връща
гражданството на лице, което по някаква
причина го е загубило), както и опция
(това са случаите, когато се извършва
промяна в територията на определена
държава чрез присъединяването й или
отделянето й от друга страна и гражданите
имат право на избор с какво гражданство
да бъдат). Специфична форма на опцията
е приложима за гражданите на Северна
Ирландия. Както е известно, Северна
Иралндия е част от Великобритания, от
което следва, че децата, родени в Северна
Ирландия, автоматично стават британски
граждани. Има обаче една особеност.
Лицата, родени на остров Ирландия преди
2005г автоматично стават и граждани на
Република Ирландия, независимо, че са
родени в Северна Ирландия. Лицата, родени
на остров Ирландия, след 2005г също могат
да станат ирландски граждани, но само
ако родителите им са ирландци, британци
или имат сериозна правна обвързаност
с острова през последните 4 години. Това
решение на проблема с идентичността на
северноирландците като ирландци или
британци е заложено в Белфастското
споразумение (The Good Friday
agreement), което дава право
на гражданите на Северна Ирландия да
се самоопределят като ирландци или
британци и съответно да получат както
британски, така и ирландски паспорт.
В България,
както бе споменато, гражданство се
придобива приоритетно на принципа на
произхода. Ако родителите или един от
родителите е български гражданин,
неговото дете също става български
граждани, дори да не е родено и да не
живее в България. Принципът на
месторождението обаче, все пак намира
приложение в България в един много
специфичен случай- когато едно дете е
намерено в България, но не са известни
неговите родители, то става български
гражданин. Български гражданин става
и дете, родено в България на родители
без гражданство или на родители с чуждо
гражданство, когато детето няма да
получи автоматчично гражданството на
родителите си. При тези хипотези целта
е да се избегне състоянието на
безгражданственост на лицето. Много
често се случва и лицата да имат повече
от едно гражданство- да са бипатриди (с
двойно гражданство). Според българският
законодател българските граждани, които
са граждани успоредно и на друга държава,
се третират по същия начин като лицата,
които имат само българско гражданство.
Пред държавата наличието на друго
гражданство, няма значение. Съответното
лице бипатрид е носител на същите права
и задължения и се третира само като
български гражданин. При никое положение
не следва да се третира като чужденец.
Важно е също така да се отбележи, че
българските граждани по произход не
могат да бъдат лишени от българско
гражданство на никакви основания.
Лишаването от българско гражданство
се прилага единствено спрямо лицата,
станали български граждани по
натурализация.
Натурализацията
е способът за придобиване на българско
гражданство от лица, които не са български
граждани, при определени законовоустановени
предпоставки. На първо място, лицето
трябва да пребивава в Република България
в продължение на минимум 5 години. На
второ място, лицето трябва да е пълнолетно
и да не е осъждано за умишлено престъпление
от общ характер от български съд. Също
така лицето трябва да има доходи, които
да му позволяват да се издържа и да знае
български език. Предвижда се и специален
режим за натурализация на лица, които
живеят в България от 3 години, но са
сключили брак с български гражданин,
родени са в България, имат статус на
бежанец или имат дете, навършило 18
години, което е български гражданин. По
облекчен режим може да бъде натурализирано
и лице, което е осиновено от български
гражданин. В чл.12, ал.6 от Закона за
българското гражданство е заложено
изискването лицето, което кандидатсва
за получаване на българско гражданство,
да бъде освободено от досегашното си
гражданство. По този начин България
разрешава двойното гражданство на лица,
които са български граждани по произход,
а го забранява на лица, получили
гражданство в нашата страна по
натурализация.. За лица, които имат
особени заслуги за страната в икономическо,
културно, спортно или научно отношение,
е предвидено да получат българско
гражданство, дори без да са изпълнени
описаните по-горе предпоставки.
Придобиването на българско гражданство
става с указ на президента.
Интересно седи въпросът
е придобиване на гражданство в някои
държави, чието законодателство допуска
получаване на гражданство срещу
значителна инвестиция в страната. Такъв
е случаят в Антигуа и Барбуда, където
всеки по-заможен чужденец може да си
„купи“ гражданство срещу инвестиция
в размер на минимум 250 000 долара в
икономиката на страната. На пръв поглед
не личи изгодата от подобно „закупуване“
на гражданство, но всъщност паспортът
от Антигуа и Барбуда предоставя възможност
на притежателя му да влиза свободно,
без виза, в 140 страни. Освен в Антигуа и
Барбуда тази схема за придобиване на
гражданство се прилага още от Сейнт
Китс и Невис и Доминиканската общност.
Няма коментари:
Публикуване на коментар