Някои аспекти на наследяването

   Наследяването е преминаване на имуществото на починалия (наследодател) към друг лице - едно или няколко лица (наследници). То бива 2 вида: 1. по закон - по предписание на самият закон, който указва реда и лицата на това наследяване (преживелият съпруг, децата, лицата в родствена връзка); 2. по завещание - на основание волята на наследодателя, изразена в особен документ (завещание). Наследниците придобиват наследството непосредствено от починалия, без посредничество на други лица.

  Наследството е съвкупност от права и задължения на наследодателя. За задълженията наследниците отговарят  съобразно дела, който получават. Не преминават по наследство права и задължения, които имат строго  личен  характер.( напр. издръжки, стипендии, трудови възнаграждения и др.под.)

    Наследството се открива в момента на смъртта в последното местожителство на починалия. С оглед времето на откриване на наследството се определят наследствени правоотношения - кои са наследниците, каква част се следва на всеки от наследниците, като се има в предвид закона, който е в действие при откриване на наследството. От този момент се пораждат наследствените права и задължения. Местооткриването на наследството има значение за определяне компетентността на държавните органи, които трябва да извършат известни действия във връзка с откриване на наследството (опис, мерки за запазването му), за определяне на местната подсъдност на иска за делба и други искове, свързани с наследството.

           Наследникът е лице, към което преминава имуществото на починалото лице. В зависимост от източника на правото на наследяване, има наследници по закон и наследници по завещание. Държавата - по закон и по завещание - наследява само, ако няма други наследници. Юридическите лица наследяват само по завещание.

          Кръг на наследниците:

1. Децата на починалия и техните низходящи. Като деца на наследодателя се смятат и осиновените от него.

2. Родителите на починалия.

3. Братята и сестрите, дядото и бабата.

4. Когато починалия не е оставил възходящи от втора и по-горна степен, братя и сестри или техни низходящи, наследяват роднините по съребрена линия до шеста степен включително. По-близкият по степен и низходящият на по-близък по степен изключват по-далечния по степен.

          Съпругът наследява част, равна на частта на всяко дете. Наследниците от 1-ви ред - децата на наследодателя, включително осиновените, получават по равни части. Когато децата на наследодателя или някои от тях са починали или са недостойни, наследяват други низходящи (внуци, правнуци) по право на заместване, т.е. получават наследствена част, която се следва на замествания. При липса на наследници от 1-ви ред, наследниците от 2-ри ред (родителите, при осиновяване - осиновителите) получават равни части, а ако единият от тях е починал (или е недостоен) цялото наследство се получава от този, който е жив. Ако починалият е оставил само възходящи от 2-ра и по-горна степен, те наследяват равни части. Ако същите са от различна степен, наследство получават от най-близките по степен, без да се прави разлика дали е по бащина или по майчина линия. Когато в 3-ти ред има наследници само от 2-ра група - братя и сестри и техните низходящи до 2-ра степен, братята и сестрите на наследника получават по равни части, а низходящите им деца и внуци по право на заместване - частите им по колена. Когато починалият е оставил само братя и сестри + възходящи до 2-ра степен и по-горна стенен, първите получават 2/3 от наследството, а възходящите - 1/3. Дяловете на братята и сестрите се определят в зависимост от това дали те са еднородни или едноутробни или еднокръвни. Еднокръвните и едноутробните - 2 пъти по-малък дял от наследството. Преживелият съпруг наследява заедно с всички наследници, както следва: - когато наследява с 1-ви ред наследници - низходящите получават от индивидуалното имущество на наследодателя част, равна на частта на всяко дете, без значение е броя и пола на децата. В този случай съпругът получава от СИО 1/2 като собственик и участва в другата 1/2 на общността като наследник; - когато наследява с 2-ри ред наследници, а при липса на такива, с 3-ти ред, той получава дял както от индивидуалното имущество на наследодателя, така и от неговото участие в СИО. В тези случаи от значение е продължителността на брака. Когато наследява заедно с наследниците без запазена част (с възходящи или братя и сестри), преживелият съпруг получава 1/2 от наследството, ако то се е открило преди навършване на 10 г. от сключване на брака, а ако брака е продължил 10 г. и повече, той получава 2/3 от наследството. Когато наследява заедно с възходящи и братя и сестри, при брак с по-малка продължителност от 10 г. , той получава 1/3, а при брак над 10 г. - 1/2 от наследството. Ако няма наследници от трите реда, съпругът получава сам цялото наследство. Ако няма наследници от 3-те реда и съпругът на наследодателя също е починал, наследяват наследниците от 4-ти ред (роднини по съребрена линия от 3-6 степен включително). Ако няма роднини от 4-ти ред, наследството преминава към държавата - тя го приема по опис. Наследството се превръща в държавна собственост.

          Интересен е въпросът за лишаването на някой наследник от наследство. Широко разпространено е мнението, че чрез „приписване” ( може би се има предвид завещание или дарение) някому наследството или част от него, се лишава законен наследник от правото си да наследи. Това съвсем не е така, тъй като по българското право ( чл.28 и сл. Закон за наследството) наследниците от кръговете низходящи, родители или съпруг разполагат със запазена част от наследството, която наследодателят не може да накърнява чрез дарения или завещателни разпореждания.

          Запазената част на низходящи (деца или внуци), когато наследодателят не е оставил съпруг, е: при 1 дете или низходящи от него – ½, а при 2 или повече деца или низходящи от тях – 2/3 от имуществото на наследодателя.

          Запазената част на родителите или преживелият от тях е 1/3.

          Запазената част на съпруга е ½, когато наследява сам, и 1/3, когато наследодателят е оставил и родители. Когато наследява заедно с низходящи, запазената част на съпруга е равна на запазената част на всяко дете.

          Какво се случва обаче, ако въпреки разпоредбите за запазена част, наследодателят се е разпоредил приживе с тях чрез дарение или заещание? Законът за наследството в този случай дава на наследниците възможност да искат намаляване на даренията или заветите до допълване на запазената им част. Това се осъществява чрез завеждането на иск от тяхна страна. Право на иск се погасява с общата 5 г. давност но ЗЗД. Срокът започва да тече от откриване на наследството, когато се намаляват дарения, а ако се намаляват завещани разпореждания - от момента, в който се упражнява правото по тях. Исковете трябва да се предявят като се почне от последното отчуждение и се върви към предшестващите.

          Единственият начин някой наистина да бъде лишен от наследство е ако наследодателят приживе се разпореди с цялото наследство чрез покупко-продажба. В този случай правилата за запазената част не се прилагат.