БРАЧЕН ДОГОВОР

Семейният кодекс от 2009 г. за първи път в българското законодателство предвижда възможността съпрузите да уредят имуществените си отношения чрез брачен договор. Сключването му внася много по-голяма сигурност и яснота в отношенията между съпрузите и предотвратява споровете както по време на брака, така и при евентуален развод. Договорният режим има и много противници, които смятат, че е неморално и абсурдно сключващите брак да мислят за неговото прекратяване. В България този режим вече е факт, но поради особения си характер и все още неголямата му популярност, не се прилага често.

Брачен договор може да се сключи и между настоящи, и между бъдещи съпрузи, с който се уреждат само имуществени отношения като:

– правата на страните върху имуществото, което се придобива по време на брака

-правата им върху притежаването от тях имущество преди брака, като е абсолютно недопустима и нищожна уговорка предбрачно имущество на някоя от страните да стане съпружеска имуществена общност. Тоест, няма как съпругът/съпругата да придобие права върху притежаваните от другия вещи само поради факта на сключен с него брак. Може обаче съпрузите да прехвърлят вещи и права помежду си ( с намерение за дарение например ).

- управлението и разпореждането с имуществото

- имуществените последици при развод

- издръжката на децата от брака

- издръжката на съпрузите по време на брак и след прекратяването му

- всякакви други имуществени отношения, стига да не противоречат на закона

Брачният договор е само възможност. Ако не бъде сключен такъв, се прилага законовият режим на общност, по силата на който всички вещни права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити. Вещните права, придобити преди брака, както и придобитите по време на брака по наследство и по дарение, принадлежат само на съпруга, който ги е придобил.

Брачен договор се сключва само лично от страните – бъдещи или настоящи съпрузи, в писмена форма с нотариална заверка на подписите и съдържанието. Дори и да се прехвърлят недвижими имоти между страните, няма нужда от съставяне на нотариален акт – достатъчна е посочената форма. Няма пречка да се сключи и по време на брака и занапред да уреди отношенията между съпрузите. Ако пък бъде подписан преди брака, той поражда действие от момента на сключване на брака. Тоест, съществуването на брачен договор е обусловено от съществуването на брачно правоотношение. Брачният договор, също както и двата законови режима- на общност и на разделност се отразява в акта за сключване на граждански брак и подлежи на регистрация в централен електронен регистър, създаден към Агенцията по вписванията. Регистрацията се извършва служебно въз основа на уведомление от общината или кметството, в чийто регистър по гражданско състояние се съхранява актът за сключен граждански брак.

Определеният с договора режим се прилага автоматично, не са необходими особени действия по неговото изпълнение. Страните са свободни впоследствие да изменят брачния си договор, което отново следва да е писмено с нотарилна заверка на подписите и съдържанието. При развод пък страните имат възможност да сключат споразумение, с което да се отклонят от уговореното в брачния договор. Прекратяването на брака прекратява и  действието на брачния договор, но е възможно в него да има клаузи, които да продължат да действат и след това ( например издръжката на децата ).

Брачният договор е широко разпространен в САЩ и в почти всички европейски държави. От 1.10.2009 г. вече съществува и в българския правен мир. Исторически най-старият запазен български брачен договор е от 1861 година и е между първия ни министър-председател Тодор Бурмов и бъдещата му съпруга Мария (Марионка). Подписан е в Цариград и в него са фиксирани вещите, парите и скъпоценностите, с които двамата влизат в брака.