Тричленен състав на ВАС реши, че:
Адвокатът няма правен интерес от обжалването на
Инструкцията за предварителните проверки, подписана от министъра на вътрешните
работи и главния прокурор. В Закона за адвокатурата няма профилиране по
материя, адвокатите могат да се занимават с всякакви дела, а съвсем бъдещо
несигурно събитие е дали конкретен адвокат ще бъде нает от жертва на
престъпление.
Делото е образувано по жалба на софийския адвокат Иван
Петров срещу Инструкция № 89/10.03.2011 г. за провеждане на предварителни
проверки, издадена от главния прокурор на Република България и министъра на вътрешните
работи. Адвокат Петров иска обявяването на Инструкцията за нищожна, като
мотивира правния си интерес с факта, че защитава лица, по отношение на които
инструкцията е приложима.
С инструкцията се регламентират правила за поведение,
относими към правомощията на прокурора преди образуване на досъдебното
производство; правилата, по които се извършва предварителната проверка;
хипотезите, при които преписката се прекратява; вида на актовете, с които се
произнася прокурора и тяхната обжалваемост; обхвата на контрола от
по-горестоящата прокуратура, сочи адвокатът и стига до извода, че това прави
инструкцията относима не само към регламентираните задължения на съответните
органи, но и към правата на лицата, пострадали от престъпления.
Решението на тричленен състав на ВАС, че "
адвокатът няма правен интерес от обжалването на Инструкцията за
предварителните проверки, подписана от министъра на вътрешните работи и
главния прокурор", представлява
изключителен интерес от юридическа гледна точка. Веднага се появиха и
яростни противници на тази тема с аргумента, че всеки български
гражданин има правен интерес от подобно оспорване предвид възможността в
бъдеще да се засегнат негови права и законни интереси.
Подалият жалбата до ВАС адвокат Иван Петров иска обявяването на Инструкцията за нищожна, като мотивира правния си интерес с факта, че защитава лица, по отношение на които инструкцията е приложима. Но наистина ли той има правен интерес?
Правният интерес е предмет на изясняване на РЕШЕНИЕ № 5 на Конституционния съд от 17 април 2007 г.
по конституционно дело № 11 от 2006 г. Ето основните изводи на КС относно това кой и кога има правен интерес:
Според разпоредбата на чл.186, ал.1 АПК (Административнопроцесуален кодекс), право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. В този смисъл всеки правен субект, който атакува пред съда подзаконов административен акт следва да обоснове засягане на определено право, свобода или законен интерес. Тоест, не притежава интерес изначално, а следва да го обоснове.
Омбудсманът е изразил точно противоположното становище - че "гражданите и юридическите лица могат да обжалват пред съдилищата всички административни актове, включително вътрешно служебните, щом тези актове нарушават или застрашават техни права или законни интереси и не са изключени със закон от съдебно обжалване". Това ще рече, че не е нужно да се обосновава правен интерес, а той съществува предвид потенциалната опасност определени права на обжалващия субект да бъдат застрашени в бъдеще.
КС обаче тълкува законовите разпоредби в друга насока, като счита, че във всички случаи, когато гражданите атакуват индивидуални, общи или нормативни административни актове, те трябва да докажат пред компетентния съд, че е налице засягане на техни права или законни интереси. При това заинтересоваността следва да е правомерна, лична и обоснована. Чрез последната хипотеза в чл. 186, ал. 1 АПК, която визира потенциалната възможност от засягане на права законни интереси или пораждане на задължения като предпоставка за обжалване, българският законодател отразява съвременните демократични стандарти в развитието на процесуалната легитимация при упражняване правото на защита особено, когато съществува заплаха за публични, колективни и частни интереси от незаконосъобразно правотворчество на администрацията.
По принцип нормативният административен акт се отнася до широк кръг от граждани, чиито законни интереси не само са засегнати, но и могат да бъдат засегнати. Затова и чл. 186, ал. 1 АПК е посочил, че право да обжалват имат и лицата, които могат да бъдат засегнати от него. Това, всъщност, е смисъла на чл. 120, ал. 2 от Конституцията, който дава право да обжалват акта всички засегнати лица. Това означава, че засегнати по смисъла на чл. 186, ал. 1 АПК са всички граждани, до които той се разпростира. В случаите, когато нормативният административен акт регламентира положението на определен кръг физически или юридически лица, легитимирани да го обжалват са само тези, чиито права актът засяга или би могъл да засегне. Така, когато например един нормативен административен акт урежда статуса на тесен кръг лица като положението само на чужденците, или само на една или друга професия, или на жителите само на едно населено място.
В юриспруденцията на Европейският съд по правата на човека също се наблюдава тенденция за умерено разширяване на процесуалната легитимация, обусловена от широкото третиране на гражданина като потенциална жертва. Но това съвсем не означава безгранична свобода на обжалване - всеки има право да обжалва всеки акт, само защото евентуално някога в бъдеще би бил засегнат от разпоредбите му. КС постановява най-общо следното:
"В случай, че се възприеме позицията, че всеки всякога и за другите може да атакува актове на изпълнителната власт дори когато не само негови лични, а и ничии права не са нарушени или застрашени, то тогава правото на защита се отъждествява с публичната функция за контрол на законността и правозащитната дейност на държавните органи. Принципната разлика между правото на защита срещу изпълнителната власт и правозащитната дейност на овластените държавни органи се състои в това, че тези две форми за контрол на законността имат различни основания, от които произтича правно защитената възможност да се атакуват подзаконовите нормативни актове. При държавните органи – защитата на законността произтича от мандата възложен им чрез избор или назначаване и овластяването им с правомощия в конституцията и законите. Те защитават правата на всички без да имат личен интерес, обусловен от нарушени или застрашени права по силата на пълномощията си произтичащи от политическото представителство. С други думи, от прякото или индиректно упълномощаване от суверена да бранят правовата държава и демократичното управление. Правото на съдебната защита и обжалването на подзаконови административни нормативни актове за гражданите и юридическите лица възниква единствено при засягане или застрашаване на права, свободи или законни интереси, или обременяване със задължения, тъй като липсва пълномощие или мандат да бъдат защитавани правата законните интереси, или обременяването със задължения на други граждани."
Тоест, за да има един субект правен интерес за обжалване на даден нормативен акт следва да са засегнати и застрашени ПРЯКО негови ЛИЧНИ права и законни интереси (независимо дали са нарушени или само застрашени).
Ще се радваме да споделите и ваши коментари по темата и да отговорим на въпроса "Има ли адвокатът в нашия случай правен интерес да обжалва Инструкция № 89/10.03.2011? "
Подалият жалбата до ВАС адвокат Иван Петров иска обявяването на Инструкцията за нищожна, като мотивира правния си интерес с факта, че защитава лица, по отношение на които инструкцията е приложима. Но наистина ли той има правен интерес?
Правният интерес е предмет на изясняване на РЕШЕНИЕ № 5 на Конституционния съд от 17 април 2007 г.
по конституционно дело № 11 от 2006 г. Ето основните изводи на КС относно това кой и кога има правен интерес:
Според разпоредбата на чл.186, ал.1 АПК (Административнопроцесуален кодекс), право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. В този смисъл всеки правен субект, който атакува пред съда подзаконов административен акт следва да обоснове засягане на определено право, свобода или законен интерес. Тоест, не притежава интерес изначално, а следва да го обоснове.
Омбудсманът е изразил точно противоположното становище - че "гражданите и юридическите лица могат да обжалват пред съдилищата всички административни актове, включително вътрешно служебните, щом тези актове нарушават или застрашават техни права или законни интереси и не са изключени със закон от съдебно обжалване". Това ще рече, че не е нужно да се обосновава правен интерес, а той съществува предвид потенциалната опасност определени права на обжалващия субект да бъдат застрашени в бъдеще.
КС обаче тълкува законовите разпоредби в друга насока, като счита, че във всички случаи, когато гражданите атакуват индивидуални, общи или нормативни административни актове, те трябва да докажат пред компетентния съд, че е налице засягане на техни права или законни интереси. При това заинтересоваността следва да е правомерна, лична и обоснована. Чрез последната хипотеза в чл. 186, ал. 1 АПК, която визира потенциалната възможност от засягане на права законни интереси или пораждане на задължения като предпоставка за обжалване, българският законодател отразява съвременните демократични стандарти в развитието на процесуалната легитимация при упражняване правото на защита особено, когато съществува заплаха за публични, колективни и частни интереси от незаконосъобразно правотворчество на администрацията.
По принцип нормативният административен акт се отнася до широк кръг от граждани, чиито законни интереси не само са засегнати, но и могат да бъдат засегнати. Затова и чл. 186, ал. 1 АПК е посочил, че право да обжалват имат и лицата, които могат да бъдат засегнати от него. Това, всъщност, е смисъла на чл. 120, ал. 2 от Конституцията, който дава право да обжалват акта всички засегнати лица. Това означава, че засегнати по смисъла на чл. 186, ал. 1 АПК са всички граждани, до които той се разпростира. В случаите, когато нормативният административен акт регламентира положението на определен кръг физически или юридически лица, легитимирани да го обжалват са само тези, чиито права актът засяга или би могъл да засегне. Така, когато например един нормативен административен акт урежда статуса на тесен кръг лица като положението само на чужденците, или само на една или друга професия, или на жителите само на едно населено място.
В юриспруденцията на Европейският съд по правата на човека също се наблюдава тенденция за умерено разширяване на процесуалната легитимация, обусловена от широкото третиране на гражданина като потенциална жертва. Но това съвсем не означава безгранична свобода на обжалване - всеки има право да обжалва всеки акт, само защото евентуално някога в бъдеще би бил засегнат от разпоредбите му. КС постановява най-общо следното:
"В случай, че се възприеме позицията, че всеки всякога и за другите може да атакува актове на изпълнителната власт дори когато не само негови лични, а и ничии права не са нарушени или застрашени, то тогава правото на защита се отъждествява с публичната функция за контрол на законността и правозащитната дейност на държавните органи. Принципната разлика между правото на защита срещу изпълнителната власт и правозащитната дейност на овластените държавни органи се състои в това, че тези две форми за контрол на законността имат различни основания, от които произтича правно защитената възможност да се атакуват подзаконовите нормативни актове. При държавните органи – защитата на законността произтича от мандата възложен им чрез избор или назначаване и овластяването им с правомощия в конституцията и законите. Те защитават правата на всички без да имат личен интерес, обусловен от нарушени или застрашени права по силата на пълномощията си произтичащи от политическото представителство. С други думи, от прякото или индиректно упълномощаване от суверена да бранят правовата държава и демократичното управление. Правото на съдебната защита и обжалването на подзаконови административни нормативни актове за гражданите и юридическите лица възниква единствено при засягане или застрашаване на права, свободи или законни интереси, или обременяване със задължения, тъй като липсва пълномощие или мандат да бъдат защитавани правата законните интереси, или обременяването със задължения на други граждани."
Тоест, за да има един субект правен интерес за обжалване на даден нормативен акт следва да са засегнати и застрашени ПРЯКО негови ЛИЧНИ права и законни интереси (независимо дали са нарушени или само застрашени).
Ще се радваме да споделите и ваши коментари по темата и да отговорим на въпроса "Има ли адвокатът в нашия случай правен интерес да обжалва Инструкция № 89/10.03.2011? "
Няма коментари:
Публикуване на коментар