Решение на КС №6/2013 г.

Конституционният съд излезе с Решение № 6 от 15 юли 2013 г. по конституционно дело № 5 от 2013 г., с което обяви за противоконституционни и несъответстващи на международните договори, по които България е страна, чл. 38, ал. 1 и ал. 2 от Закона за държавната собственост (обн., ДВ, бр. 44 от 21.05.1996, посл. изм. и доп., ДВ, бр. 99 от 14.12.2012 г.), и чл. 27, ал. 1 от Закона за общинската собственост (обн., ДВ, бр. 44 от 21.05.1996 г., посл. изм. и доп., ДВ, бр. 91 от 20.11.2012 г.).
Със същото решение бяха обявени за противоконституционни чл. 38, ал. 3, чл. 39, ал. 1, изречение второ и раздел втори „Обезщетение за ползване на имот - частна собственост” в глава трета „Предварително отчуждаване на имоти - частна собственост, за държавни нужди” от Закона за държавната собственост и чл. 29, ал. 3, т. 1 и чл. 30 от Закона за общинската собственост. В мотивите си Конституционният съд посочва: "В противоречие с нормите на Конституцията и ЕКЗПЧОС разпоредбите на чл. 38, ал. 1 и 2 ЗДС и чл. 27, ал. 1 ЗОС не позволяват на гражданите ефективно да защитават правото си на частна собственост. Те дават единствено право на обжалване на решенията на Министерския съвет и заповедите на областните управители и кметовете на общини в 14-дневен срок след обнародването им в "Държавен вестник". Това е в значителна степен затруднено, тъй като гражданите не са задължени, а и не са в състояние да следят всички броеве на "Държавен вестник" и дори в случаите, когато имат такава възможност, не са в състояние да разберат, че предстои отчуждаване именно на тяхната частна собственост, доколкото самата форма на обнародването на тези административни актове е усложнена. При това наименованията на местностите претърпяват многократни промени, а и границите между тях също не са категорично определени. Многократно се променят и кадастралните, имотните и регулационните номера, което също затруднява проследяването на отчуждителните действия.
Създавайки улеснение за държавата и общините да съобщават индивидуалните административни актове за отчуждаване единствено чрез "Държавен вестник", законодателят ги е освободил от задължението, след като издирят и индивидуализират собствениците, да положат каквито и да са усилия за връчване на административния акт по общия ред. Така с атакуваните текстове от ЗДС и ЗОС държавата и общините се освобождават от задължения, независимо че разполагат с цялата информация за установяване на субекта на правото на собственост, а именно - кадастър, данъчни партиди, регулационни планове, планове за земеразделяне и други начини да бъдат открити необходимите данни. Липсата на добра организация и координация между отделните държавни и общински органи и служби не
може да бъде оправдание за нарушаване на конституционните правата на собствениците. Държавата и общините разполагат с организационен ресурс да получат и анализират цялата информация, необходима за отчуждаването на частна собственост. Конституционно недопустимо е лошото управление да обосновава засягане и ограничаване на основни конституционни права на гражданите в Република България."
Конституционният съд посочва още: "Принудителното отнемане на частна собственост е допустимо само при условията на чл. 17, ал. 5 от Конституцията. Уредбата, съдържаща се в раздел ІІ "Обезщетение за ползване на имот - частна собственост" на глава трета "Принудително отчуждаване на имоти - частна собственост, за държавни нужди" от ЗДС и в чл. 30 ЗОС, дава право на трето лице без съгласието на собственика и преди извършване на отчуждаването да владее и ползва имота на собственика срещу обезщетение, което не е обезщетението за отчуждаването на имота по чл. 17, ал. 5 от Конституцията. При това собственикът е задължен по закон да търпи това поведение. С предоставянето на възможност на инвеститор да влезе във владение на имота - частна собственост, и да започне строителни дейности, преди да е влязъл в сила административният акт за отчуждаването, държавата и общините противоконституционно нарушават неприкосновеността на частната собственост."