Граждански арест

ГРАЖДАНСКИЯТ АРЕСТ - един напоследък често употребяван термин. Има ли обаче в законодателството на Република България предвиден такъв институт?

От 1997 година със ЗИДНК,(ДВ ,бр.62/97г.) е въведена нормата на чл.12 а от Наказателния кодекс,която дава легална дефиниция за т.н. „граждански арест”. Посоченият член гласи: "Не е общественоопасно причиняването на вреди на лице, извършило престъпление при неговото задържане за предаване на органите на властта и предотвратяване възможността за извършване на друго престъпление, ако няма друг начин за неговото задържане и ако при това задържане не е допуснато превишаване на необходимите и заоносъобразни мерки".
Тоест, нашият Наказателен кодекс дава възможност на гражданите да реагират и да осъществят така нареченият "граждански арест" и дори да нанесат вреди на задържания. Но при какви предпоставки обаче?

Текстът на чл. 12а въвежда точно определени предпоставки:
- вреди могат да се причиняват при задържане само на лице, извършило престъпление ПРЕДИ задържането ( друг е въпросът, че за престъпление се счита едно деяние, за което вече има влязла в сила присъда). Тоест, не е допустим граждански арест само за проверка на документи или друга проверка на лице, което преди това не е извършило престъпление.
- задържане може да има само с ДВЕ ЦЕЛИ: за предаване на органите на властта и за предотвратяване на възможността за извършване на друго престъпление
-да няма друг законосъобразен начин за задържане на лицето,тоест само в КРАЕН СЛУЧАЙ се прилага
- да се вземат всички необходими и законосъобразни мерки при задържането - за това е нужно задържащият субект да познава тези мерки, което НЕ е задължително за гражданите и повечето няма как да ги знаят, тъй като са описани в специални закони.

Чл. 12а е изключително неясен и спорен текст. Повечето съдилища го тълкуват именно като "граждански арест"- гражданите имат право да задържат лица, извършили престъпления. Има обаче и много противоположни мнения - че текстът визира само задържане от държавен служител, тъй като само държавен служител може да познава и прилага "необходими и законосъобразни мерки по задържане". Има логика в подобно мнение, тъй като обикновеният гражданин не разполага с правомощията, с каквито разполага един полицейски служител, например. А чл. 12а НК е единственият законов текст в България, който регламентира подобно задържане. Тоест, уредбата на гражданския арест в РБ е неясна и дори и да приемем, че е допустим, той трябва да става в рамките и при условията, описани в чл. 12а НК, което силно стеснява приложното му поле.

Що се отнася до личните Ви документи, абсолютно недопустимо е гражданин да изисква от Вас да му ги показвате или предоставяте. Това може да стане само от надлежен орган на реда.

Имайте предвид, че мобилните оператори също нямат право да искат копие от Вашите лични документи и в противен случай можете да сигнализирате Комисията за защита на личните данни.