ПРАВНА СТОЙНОСТ НА МОРАТОРИУМА ЗА ПРИДОБИВАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКА ЗЕМЯ ОТ ЧУЖДЕНЦИ, НАЛОЖЕН ОТ НС

Преди броени дни Народното събрание на България удължи мораториума върху придобиването на земеделска земя от чужденци до 2020 година. Решението предизвика широк обществен дебат и срещна неодобрението на Европейската комисия.
Каква е всъщност правната стойност на този мораториум? Има ли право нашият законодателен орган да приема клаузи, противоречащи на поети задължения по международен договор?

Ще се спрем на основните текстове, регламентиращи придобиването на право на собственост от чужденци и чуждестранни юридически лица.

Чл. 22 от Конституцията на Република България гласи:

(1) (Изм. ­ ДВ, бр. 18 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г. и не се прилага към заварените международни договори.) Чужденци и чуждестранни юридически лица могат да придобиват право на собственост върху земя при условията, произтичащи от присъединяването на Република България към Европейския съюз или по силата на международен договор, ратифициран, обнародван и влязъл в сила за Република България, както и чрез наследяване по закон.
(2) Законът за ратифициране на международен договор по ал. 1 се приема с мнозинство две трети от всички народни представители.
(3) Режимът на земята се определя със закон.

Видно е, че условията за придобиване се регламентират с Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз. Част Трета "Свободно движение на капитали" от Приложение VI към него установява точни рамки на сроковете за ограничения по отношение придобиване право на собственост:

"1. Независимо от задълженията, произтичащи от Договора за създаване на Конституция за Европа, България може да запази в сила, за срок от пет години от датата на присъединяване, ограниченията, съществуващи в нейното законодателство към датата на подписване на Договора за присъединяване, по отношение на придобиването на право на собственост върху земя за второ жилище от граждани на държавите-членки или държавите, страни по Споразумението за Европейско икономическо пространство (СЕИП), които не пребивават в България и, от юридически лица, учредени в съответствие със законите на друга държава-членка или на държава, страна по СЕИП.

Граждани на държавите-членки и граждани на държавите, страни по Споразумението за Европейско икономическо пространство, които законно пребивават в България, са извън обхвата на разпоредбите на предходната алинея или на каквито и да било норми или процедури, различни от тези, прилагани към български граждани.

2. Независимо от задълженията, произтичащи от Договора за създаване на Конституция за Европа, България може да запази в сила, за срок от седем години от датата на присъединяване, ограниченията, съществуващи в нейното законодателство към датата на подписване на Договора за присъединяване, по отношение на придобиването на право на собственост върху земеделска земя, гори и горска земя от граждани на друга държава-членка, от граждани на държавите, страни по Споразумението за Европейска икономическо пространство и от юридически лица, учредени в съответствие със законите на друга държава-членка или на държава, страна по СЕИП. В никакъв случай, при придобиването на земеделска земя, гори и горска земя, гражданин на държава-членка не може да бъде третиран по-неблагоприятно отколкото към датата на подписване на Договора за присъединяване или да му бъдат налагани по-големи ограничения в сравнение с гражданин на трета страна.

Самостоятелно заети земеделски производители, които са граждани на друга държава-членка и, които желаят да се установят и законно да пребивават в България, са извън обхвата на разпоредбите на предходната алинея или на каквито и да било норми или процедури, различни от тези, прилагани към български граждани.

Общ преглед на тези преходни мерки ще бъде направен на третата година след датата на присъединяване. За тази цел, Комисията представя доклад пред Съвета. Съветът може, като гласува единодушно по предложение на Комисията, да реши да съкрати или да прекрати преходния период, посочен в първа алинея. "

Тоест, ограниченията по отношение на придобиването на земеделска земя, гори и горска земя трябва да отпадне от 1.01.2014 година.

Народното събрание обаче прие и обнародва Решение за удължаване на мораториума до 2020 год.

И в българския, и в европейския правопорядък, законите имат йерархия.  Чл. 5, ал.4 от Конституцията на Република България регламентира :

(4) Международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат. 

 Не е възможно един национален акт като решение на НС да обезсили по-висшестоящия Договор за присъединяване на България. Договорът е сред т.нар. първични източници на правото на ЕС. Той стои над националните закони и дори над директивите и регламентите, приемани в Брюксел, равен е по правна сила на самия Договор за функционирането на ЕС.

Договор на ЕС не се променя с единичен акт на НС на някоя страна-членка. Той трябва да бъде уговорен между въпросната страна-членка и Европейската комисия, след което да бъде ратифициран поотделно от парламентите на всички страни в Съюза. Валидна промяна настъпва само и единствено по този начин.

Следователно решението на НС за налагане на мораториум няма никаква юридическа стойност, то е нищожно и не би следвало да се прилага от съдилищата и нотариусите.

Европейската комисия – наричана неслучайно пазител на договорите – може да инициира наказателна процедура срещу България и на страната ни да бъдат наложени сериозни глоби.