Важно предварително условие за валидно обсъждане на законопроекти и взимане на решения от Народното събрание е наличието на предвидения в Конституцията на Република България кворум - необходим брой депутати, които трябва да присъствуват в пленарната зала за да се извърши обсъждането на законопроекта. По принцип кворумът може да бъде обикновен или квалифициран. Според чл. 81 от КРБ обикновеният кворум е присъствието на повече от половината от народните представители.
Чл. 48 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание (ПОДНС) гласи:
(1) Председателят открива заседанието, ако присъстват повече от половината от народните представители.
(2) Проверка на кворум се извършва чрез компютризираната система за гласуване преди откриване на заседанието.
(3) Председателят, във връзка с предстоящо гласуване, може да извърши по своя инициатива или само веднъж в едно заседание по искане на парламентарна група проверка на кворума чрез поименно прочитане имената на народните представители или чрез преброяване на народните представители от секретарите на Народното събрание.
(4) Председателят прекратява или прекъсва заседанието, когато в залата няма необходимия кворум. В случаите на прекъсване председателят може да възобнови заседанието не по-късно от един час, в рамките на работното време, ако при новата проверка е налице необходимият кворум.
Параграф 4 от допълнителните разпоредби на Правилника пък определя как се тълкува терминът "присъстващи" при явно гласуване: "Под "присъстващи" при явно гласуване се разбира броят на народните представители, които са се регистрирали преди започване на гласуването".
Видно е, че ПОДНС определя като критерий за присъствие регистрацията на народния представител, а не реалното му физическо присъствие в пленарната зала.
ПОДНС обаче няма конституционна юридическа сила, нееднократно това е посочвал в решенията си Конституционният съд (напр. ТР №8/2003). Правилниците на предишните народни събрания са съдържали съвсем различна дефиниция на термина "присъстващи" - критерият е бил реалният брой на народните представители в пленарната зала.
Предвид тези противоречия в тълкуванията в различните ПОДНС трябва да се обърнем към практиката на Конституционния съд, който е единственият орган с правомощия да тълкува конституционните текстове. Интересен е фактът, че ПОДНС, който няма никаква задължителна конституционна сила, тълкува норми на Конституцията на Република България. Явното гласуване може да се извършва и чрез прочитане на имената на народните представители, а не само чрез компютъризираната система за гласуване. Председателят има право да прави проверки относно наличието или липсата на кворум. Проблемът е, че и практиката на КС е нееднозначна и няма тълкувателно решение относно кворума.
Как е решен въпросът в някои други дуржави? В Белгия и Люксембург председателят разполага с правомощието да открие заседанието без да проверява кворума или да пристъпи към поименна проверка на присъстващите депутати. Независимо от това Парламентът може да приема решения само, ако присъстват повече от половината депутати. Правилникът на Франция урежда и хипотеза, при която гласуването е действително независимо от броя на присъстващите депутати, ако преди обявяването му не е направено възражение от председател на парламентарна група за проверка на кворума. Във Великобритания правилникът не съдържа изискване за кворум на заседанията на Камарата, но при обсъждането на даден въпрос е необходимо наличие на определен брой гласували депутати. В противен случай разискваната тема остава за следващо заседание.
Чл. 48 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание (ПОДНС) гласи:
(1) Председателят открива заседанието, ако присъстват повече от половината от народните представители.
(2) Проверка на кворум се извършва чрез компютризираната система за гласуване преди откриване на заседанието.
(3) Председателят, във връзка с предстоящо гласуване, може да извърши по своя инициатива или само веднъж в едно заседание по искане на парламентарна група проверка на кворума чрез поименно прочитане имената на народните представители или чрез преброяване на народните представители от секретарите на Народното събрание.
(4) Председателят прекратява или прекъсва заседанието, когато в залата няма необходимия кворум. В случаите на прекъсване председателят може да възобнови заседанието не по-късно от един час, в рамките на работното време, ако при новата проверка е налице необходимият кворум.
Параграф 4 от допълнителните разпоредби на Правилника пък определя как се тълкува терминът "присъстващи" при явно гласуване: "Под "присъстващи" при явно гласуване се разбира броят на народните представители, които са се регистрирали преди започване на гласуването".
Видно е, че ПОДНС определя като критерий за присъствие регистрацията на народния представител, а не реалното му физическо присъствие в пленарната зала.
ПОДНС обаче няма конституционна юридическа сила, нееднократно това е посочвал в решенията си Конституционният съд (напр. ТР №8/2003). Правилниците на предишните народни събрания са съдържали съвсем различна дефиниция на термина "присъстващи" - критерият е бил реалният брой на народните представители в пленарната зала.
Предвид тези противоречия в тълкуванията в различните ПОДНС трябва да се обърнем към практиката на Конституционния съд, който е единственият орган с правомощия да тълкува конституционните текстове. Интересен е фактът, че ПОДНС, който няма никаква задължителна конституционна сила, тълкува норми на Конституцията на Република България. Явното гласуване може да се извършва и чрез прочитане на имената на народните представители, а не само чрез компютъризираната система за гласуване. Председателят има право да прави проверки относно наличието или липсата на кворум. Проблемът е, че и практиката на КС е нееднозначна и няма тълкувателно решение относно кворума.
Как е решен въпросът в някои други дуржави? В Белгия и Люксембург председателят разполага с правомощието да открие заседанието без да проверява кворума или да пристъпи към поименна проверка на присъстващите депутати. Независимо от това Парламентът може да приема решения само, ако присъстват повече от половината депутати. Правилникът на Франция урежда и хипотеза, при която гласуването е действително независимо от броя на присъстващите депутати, ако преди обявяването му не е направено възражение от председател на парламентарна група за проверка на кворума. Във Великобритания правилникът не съдържа изискване за кворум на заседанията на Камарата, но при обсъждането на даден въпрос е необходимо наличие на определен брой гласували депутати. В противен случай разискваната тема остава за следващо заседание.
Няма коментари:
Публикуване на коментар